Ролята на инвеститора е с голямо значение за успешен строителен процес

Разговор с инж. Мирослав Михайлов, зам.-председател по част „Електро“, КИИП-Пловдив

Инж. Мирослав Михайлов е завършил Техническия университет - София, филиал Пловдив през 2005г. - специалност Електротехника, а преди това техникум по електротехника и електроника в Пловдив. От 2001г. до сега работи като електро проектант в семейна фирма (ЕТ Петър Михайлов, преобразувана по-късно в ПИ ЕС ЕМ Електрик). Професионалният му опит е вече близо 15 години активно електро проектиране и от 10 години с пълна проектантска правоспособност. От 2011г. е делегат от пловдивската регионална колегия на КИИП на годишните общи събрания на камарата, а от 2016г. е заместник-председател по част електро в същата колегия.

Инж. Михайлов, представете накратко инициативата, която сте подели в КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране)?
Първо бих искал да благодаря на списание СТРОИТЕЛИ, че се съгласи да ни подкрепи в тази наша кампания. Инициативата не е само моя. В нея участват и други колеги, които осъзнават колко е важно да има на първо място търсене на качествено проектиране от страна на инвеститорите, и също самите проектанти да разясняват ползите от това на клиентите си. Камарата на инженерите има около 14 хиляди членове из цялата страна и съм убеден, че има и много други колеги, които работят в тази посока. Най-големият бич за всяка професия не е толкова конкуренцията и периодичните кризи в бранша, колкото търсенето на евтиното и некачественото от страна на пазара като цяло. Защото евтиното винаги означава компромис и той е за сметка и на клиента, и на производителя. Що се касае до строителния процес, особеното в проектантския бранш е, че тези последствия не са толкова очебийни за инвеститорите, колкото в изпълнението. Ако някой нареди плочките в една баня накриво, това веднага се вижда. Веднага може да се пресметне колко ще струва да се изкъртят и да се наредят наново. Ако обаче конструкцията на една сграда не бъде правилно пресметната и след време сградата започне да се напуква, как ще оцените тази щета. Или ако енергийните съоръжения са неправилно сметнати и се плащат по-големи суми при експлоатация на сградата – в този случай, инвеститорът дори няма да разбере, че евтиният като време и средства проект го плаща многократно във времето, заради тези допълнителни разходи.

Що се отнася до Вашата работа на проектант, бихте ли казали каква част от целия строителен процес е тя, и каква е ролята на проектантския екип?
Проектирането по същество е планиране на сградата или инфраструктурата, разглеждани като съоръжения за експлоатация – било за обитаване от хора, било за извършване на производствен процес от персонал, било за транспортна комуникация или друго. Не като планиране на самото строителство, а на обекта, който ще бъде строен. В този смисъл всеки проект е измисляне на едно ново съоръжение. Той представлява документация – папки със записки, чертежи и пр. За не малко инвеститори това е нещо виртуално. Няма тухла – няма нищо, грубо казано. Резултатът е, че на някои обекти още при започване на строежа започват преправяния, изменения, които често не съответстват на заложената концепция в проектната документация. А всяка промяна в дадена специалност може да доведе до необходимост от верижна промяна в другите специалности, тъй като нещата са взаимно свързани.

Конкретно ролята на проектантския екип е освен да вкара проекта в законова и нормативна рамка, също да разбере добре нуждите и изискванията на инвеститора и да се съгласуват добре проектите между отделните специалности. Това са трите основни стълба, върху които се крепи качественият проект. Четвъртият стълб е самият проектантски екип. Сега, къде е ролята на инвеститора тук? Тя е от изключително значение. На първо място инвеститорът е този, който избира проектантския екип. Той, и никой друг, носи отговорността за това. Това е първият ключов момент в подсигуряването на успешното завършване на строителството и впоследствие на дългогодишната безпроблемна експлоатация на съоръжението. Както наскоро каза един колега – „Ние не сме производство, нямаме нулева серия на продукцията.“. Т.е. в производството може да произведеш нещо, да пробваш да го счупиш и, ако се счупи, да промениш параметрите за следващата серия продукция. В строителството това е невъзможно. Всичко трябва да е предварително изчислено и предвидено. И е свързано с живота, здравето и комфорта на много хора за десетилетия напред. Т.е. строителството е обществено отговорна дейност. Затова има голяма нормативна база по всички специалности, която трябва да се спазва и удостоверения за квалификация, без които никой няма правото да проектира сгради и инфраструктура.

Вторият много важен ключов момент пак зависи изключително от инвеститора. Той трябва много добре да обясни на проектантския екип какво иска, да даде максимално точно задание и не на последно място да даде време на проектантите да си свършат добре работата. Много порочна практика се получава понякога инвеститорът да разчита, че ще доизмисли всичко на място – по време на строителството. Инвеститорът би могъл да даде само общи указания в началото на проектирането, да притиска от позицията на клиент проектантския екип да свърши във възможно най-кратки срокове и изобщо първоначално да не се поинтересува от самия проектантски екип, а да избере най-ниската цена. Част от инвеститорите все още не разбират, че те са един от основните фактори за успешната реализация на сградата или инфраструктурата. Те са тези, които избират правилния проектантски екип за своята инвестиция, те са тези, които осигуряват на този екип нужната информация за индивидуалните си изисквания, както и нужното време за реализация на проекта.

Какво е значението на качествения проект за всеки един от участниците – инвеститор, проектант, строител и потребител?
За всеки един от тях качественото проектиране е от голямо значение. Само че, както казах, проектът представлява една документация – изразява нещо нематериално, което предстои да се материализира. Поради това ползите не са толкова видими за изброените участници, но колкото са невидими, са толкова и съществени.

Инвеститорът си гарантира по-малко и по-незначителни конфликти по време на строителството – голяма предвидимост на разходите по строителството, по-малък риск от злоупотреба с материали и труд, ако случи на некоректен строител, и, разбира се, възможно най-точно изпълнение на собствените му изисквания към инвестицията, която прави. За строителя ползите са сходни – при добре направен проект, конфликтите на строежа са минимални, има добро планиране на разходите, комуникацията с подизпълнителите и планирането на строителството върви по-гладко, а той оставя впечатлението пред инвеститора за добре свършена работа. Ако има съществени пропуски в проекта, той може по време на целия строителен процес да обяснява как грешката е в проектанта, но винаги ще оставя неприятния привкус у инвеститора, че той не се е справил както трябва. Потребителите – да обобщим всъщност – обществото като цяло. Всички ние ежедневно, дори ежесекундно използваме строителен продукт – жилището, в което живеем, офиса или фабриката, в която работим, пътищата, по които се движим – всичко това е започнало с инвестиционен проект, разработен от проектантски екип и построен от строителна фирма. Няма какво повече да добавя за ползите на потребителите и цялото общество. Какво печелят проектантите? Повече работа, поради отпадането от пазара на тези колеги, които са се специализирали в проектирането колкото проектът да бъде одобрен по инстанциите, високи хонорари и време за проектиране – инвеститорите са склонни да плащат добре и да дават време, когато сами осъзнават важността на проектантския процес. В крайна сметка, на фона на самото строителство, дори високите хонорари за проектиране не са голям процент от общата инвестиция.

Бихте ли дали пример за последствията от некачественото проектиране?
Да, имам пресен и показателен пример. На голям промишлен обект бяхме наети да свършим определена работа по едно от големите им енергийни помещения. Проектът, който видяхме, нямаше много общо с това, което се случваше на място. В един момент забелязах как мениджърът на целия обект и двама трима от шефовете на подизпълнителите по инсталациите половин час се въртяха и умуваха какво да правят. Съответно няколко работника чакаха да им кажат какво да правят. Прехвърлих си на ум колко е часовата ставка на всички тези хора и колко пъти се е случвала подобна ситуация на обекта и си помислих, че ако бяха инвестирали в качествен проект, който разрешава тези проблеми, би им излязло в пъти по евтино. Доколкото разбрах по-късно и срокът за завършване на обекта беше значително просрочен. Разбра се и инвеститорът е натиснал изпълнителя да започне да работи по идеен проект – без да изчака по-подробния технически проект. Може би някой е плащал неустойки заради изпуснатия срок, но колко средства са отишли на вятъра при самото строителство, а колко още ще се плаща във времето поради недомислици заради подценяване на проектирането – това никой никога няма да разбере.