Жилищни сгради от стъкло

Полезно достижение или забавна приумица?

Дали непресъхващият стремеж на архитектите да създават невиждани чудеса обуславя появата на нови материали и технологии, или е обратното – засега няма отговор на този въпрос. Можем само да се радваме, когато видим как нечий талант е въплътил мечта, идея и философия в сграда, как с усет и мисъл е подбрал материалите така, че сградата да не е самоцелна. И ако това е еднофамилна къща, да си пожелаем скоро да живеем в такава!
Да се проектира търговски център, офис сграда, стадион или зала е много престижно. Да се направи къща, в която да се почувстваш у дома си, е много трудно. Експериментите при строителството на къщи са много, но сега ще се разходим около една променяща се във времето къща от стъкло.

Употребата на стъкло в жилищните сгради датира от незапомнени времена – още римляните (е, богатите римляни...) са го използвали за покриване на прозорците през далечния I-ви век пр.Хр. По-масово използване на стъклото за затваряне на прозоречни отвори започва чак през XI век в Англия. Хората оценяват преимуществата му пред кожите или свинските мехури, използвани дотогава за тази цел. Освен повече светлина в стаята, плътното затваряне с остъклена рамка гарантира по-малка загуба на топлина. С развитието на технологиите за производство на стъкло се разширява и сферата на приложението му.

Още при първите опити за сгради, в които стъклото преобладава, използването му не е продиктувано само от ползите, а се търси дълбочина, усещане, дори поезия. И понеже пред фантазията на архитекта няма бариери, идеите за употреба на стъклото стават все по-интересни.

Началото – La transparence
Прозрачност. Реална и виртуална. Тези понятия не дават спокойствие на много архитекти, особено през XIX век. Реалната прозрачност, която е резултат от физическите качества на материята, достига забележителен успех в обществените сгради, след като именно през XIX век започва масовата употреба на стоманата и нейния логичен спътник – стъклото. Виртуалната прозрачност е присъщо качество на организацията на пространството и не зависи така пряко от стъклото. Нещо повече – при еднофамилните къщи се набляга на реалната прозрачност. Въпреки непрестанната употреба на стъкло в онези години, все още се шири убеждението, че само класическите строителни материали могат да запазят интимността на ежедневието.

Може би първият, който формулира идеята за стъклена къща, е Жул Анриво - френски инженер, ръководещ производството на стъкло в Saint-Gobain. Той пише през 1894г.: ”Стените ще представляват скелет от железни ъглови профили, върху който ще се разположат вертикално стъклени плоскости по такъв начин, че да се образува двойна преграда, в която през зимата ще циркулира топъл въздух, а през лятото – сгъстен въздух, който ще охлажда стените, докато се разрежда. Покривът ще бъде витраж. Вътрешните стени, стълби и др. – от стъкло, естествено.” Анриво не успява да построи стъклената си къща, но посочва пътя.

Прозрачността е търсена от хората, защото те я асоциират с осветеността, а не с неприкосновеното лично пространство. И когато през 1928 ÷ 1932г. в Париж се появява Стъклената къща на арх. Пиер Шаро, всички са изумени от нейния новаторски вид. Изградена предимно от стомана и стъкло, тя предлага както уют и подходящо пространство на семейството на собственика - лекар, така и достатъчно добре изолирани помещения за пациентите му. Стъклените блокчета, които са използвани за стените, осигуряват проникването на светлина, но без да позволяват да се вижда през тях. По този начин непрестанно защитаваната интимност е гарантирана. А когато настъпи мрак, отвън светват мощни прожектори, така че хората в къщата се виждат само като сенки. Прозрачност... и изкуство.

Изкуство? Модернизъм? Form follows function
В началото на миналия век сякаш във въздуха се носи желанието за промяна. Архитектурата иска да промени света. Обединяват се идеите за ново изкуство и нов рационален подход. Индустрията осигурява невиждани дотогава с мащабите и качеството си продукти. Модернизмът в архитектурата се стреми да приложи новите технологии и новите материали – алуминий, стомана, бетон и големи стъклени плоскости. Това е период на експериментиране, за да се изследват възможностите за нови форми и нова функционалност. Налага се мисълта „Формата следва функцията”, приписвана на строителния инженер Луис Съливан, конструктор на стоманените рамки на някои от първите небостъргачи. Тази прословута аксиома се превръща в крайъгълен камък за много от архитектите. Идеята е, че предназначението на сградата трябва да бъде отправната точка за нейния дизайн. За съжаление, възможността да се твори с много нови и различни материали оставя в сянка стъклото. Стъклените къщи от този период са по-скоро комплексна игра с форми и материали, отколкото любов към стъклото. Проектирана през 1939г., Къщата Керулу, на арх. Робер Блатер, е чудесна илюстрация на духа на модернизма. Простите обеми са умело подчертани с хоризонтални козирки и вертикални простенки. Прозорците са много и различни – големи прозорци в ъглите на къщата, много високи прозорци, изпълнени от стъклени блокчета, отделни квадрати стъкло, а усещането за светлина и чистота допълва изчистените форми на къщата.

По-малкото е повече – Less is more
В този период, около петдесетте години на миналия век, изчистените форми стават толкова изчистени, че повече няма накъде. Необходим е огромен талант, за да се изрази новата философия на минимализма. Стремежът е да се сведат до минимум декоративните елементи, които съпътстват къщите, но въздействието да е максимално – като при хайку стиховете. Стъклената къща на Джонсън, построена през 1949г., е блестящ опит да изясни с помощта на непосредствено въздействие обществените търсения, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия. Къщата е олицетворение на минималистична структура, геометрия и пропорции, на ефектите на прозрачността и отражението. Нейната простота е изненадваща – опростена стоманена конструкция, изключително фина, която служи за опора на витрини, заменили обичайните стени. Ненатрапчивите цветове и намалените обеми засилват впечатлението за изчистеност. Стремежът е гледката на красивата природа през витрините да се възприема като рисувани тапети, които непрестанно се менят. Мястото за построяването на къщата е избрано така, че тя не само да е заобиколена от зеленина, но определени дървета да засенчват различните фасади. Прозрачността е разтърсваща и несъответстваща на разпространените представи за къща. Стъклените повърхности и изключително опростената форма създават усещането, че конструкцията и нейните обитатели са изложени на всички опасности от околния свят. Само че Филип Джонсън вижда в своето творение един духовен подслон, който обединява интериор и екстериор, и едновременно му дава усещането за независимост и защита, без да е лишен от връзката си с околната природа. При нужда единствената допълнителна защита на интимността се постига с пускане на белите пердета. Те пазят и от слънцето.

Материалите за конструкцията са най-модерните за времето си – огромни стъклени пана, стомана и бетон (само за подовата и покривната плочи). Точно те позволяват да се реализира модерната естетика – геометрична и изчистена. Но къщата е приятна за живеене не само през лятото, а и през зимата. С невидимото електрическо подово и таванно отопление се елиминира необходимостта от радиатори, които биха стояли странно до прекрасните чисти витрини.

Макар че от съвременна гледна точка за този вид къщи има много какво да се желае, особено по отношение на изолацията, тя си остава пример за нов подход към форма и принципи, и през 1997г. е обявена за Историческо национално богатство на САЩ.

Природа и стъкло
Стъклото и природата наистина се обичат. Стъклото дава възможност за общуване с природата и за отваряне към светлината. Нещо повече – стъклото и природата са дълбоко свързани, защото жилище, което прокламира прозрачност, всъщност избягва да се разкрива пред външни очи. Прозрачността по-скоро е привилегия на морето, скалите, зеленината. Пейзажът става декор, изкуство, част от обитаваното пространство. И понеже сме XXI век, стъклото дава нови възможности. Макар и много по-скъпи от обикновеното стъкло, новите разработки могат да топлят, да предотвратяват кондензацията, да изолират от шума или напротив, да дават достъп на звуците, да осветяват, но без да губят изначалното си предимство – прозрачността.

Все още обаче стъклените къщи, и най-вече тези, които са изцяло от стъкло, са рядкост. Може би климатът донякъде не благоприятства по-засилената употреба на стъклото в съвременната къща. А стъклото винаги носи излъчването за модерен стил. Има изпълнени прекрасни нови стъклени къщи, които акцентират на връзката с природата, и Maison Biscuit е една от тях.

Maison Biscuit, Бисквитената къща, е известна с това име заради завесата от дървени плочки, напомнящи по формата си бисквитки, с която са защитени от слънцето витрините на етажа. Огромните френски прозорци гледат към градината и дават усещането, че градината е неразделна част от къщата, че интериор и екстериор се преливат и обединяват.

Тези къщи са резултат на новото схващане за единство. И за опитомяване на прозрачността – винаги мисълта за обитаване на дом от стъкло е била съпровождана от опасението да се чувстваш наблюдаван, пронизван от погледи. Всъщност, решението е едно леко затъмняване на стъклото, например в банята. Може да се използва ефекта на изненадата – с подходящо избрани материали за отражение растенията не тръгват от терена, а се спускат от небето. По този начин не само се вгражда природата в малкото пространство, но се създава и така желаното уединение.

В наши дни всички имаме нужда от природата. Растителността ни помага да избягаме за малко от града. Осъзнаваме, че съзерцаването на зеленината ни обновява. Осъзнаваме, че трябва да я пазим. Ставаме активни защитници на природата и на стъклото, защото то носи и тази добродетел, екологичността. Стъклото може да бъде рециклирано до безкрай, точно като природните материали. Съвсем логично идва следващата стъпка на сближаване със същината.

Photon space - Светлинно пространство
Това е стъклена къща, която илюстрира новите разбирания за мястото, в което живеем. Все повече се обръща внимание на механизма, който управлява нашия вътрешен часовник, или т.н. кръгово-цикличен ритъм. Засега се знае със сигурност, че биологичният ни часовник е неотменна част от нас през милионите години еволюция. Учените предполагат, че той може да е много по-значим и съвършен, отколкото е смятано досега. Предстои още изследователска работа, за да се определи как и защо този „часовник” се е развил в хората, а и в повечето живи организми на Земята, и каква е ролята му при контрола на телата ни.

Наблюденията, че някои болести, като диабет, психични проблеми, дори рак, са свързани с нарушения 24-часов цикличен ритъм на работа на клетките, се потвърждават от изследванията. Търсят се по-ясни връзки между метаболизма и неразположенията.

Един новаторски експеримент свързва идеята за психически и физически комфорт с кръгово-цикличния ритъм, и предлага дом, в който светлината влиза изцяло, от всички страни, както в природата. Големите остъклени повърхности при познатите до този момент стъклени къщи са използвани предимно, за да се наслаждават живущите в тях на околната природна красота. Тази къща, наречена The Photon Space, има едно предимство – нейната основна цел е да осигури повече здраве и добро настроение за обитателите чрез непосредствена връзка с естествените светлина и мрак. Изкуственото прекъсване на този ритъм води до безсъние, стрес, намалена работоспособност, затлъстяване, депресия... Всъщност, къщата е част от мащабен проект, който изследва зависимостта между дневната светлина и здравето. И понеже авторите са убедени, че дневната светлина прави хората по-здрави и по-щастливи, те се заемат с ентусиазъм със задачата.

Къщата е конструирана така, че да осигури максимално количество дневна светлина на хората вътре. Структурата е създадена от стоманени рамки и стъклени пана. На пръв поглед прилича на оранжерия, но използваното стъкло е много по-сложно. То е с изключително високи топлоизолационни характеристики, с коефициент на топлопреминаване 0.6W/m2K, а това ще позволи целогодишното използване на Photon Space, с много малка нужда от отопление или охлаждане. Стъклото е в състояние да блокира над 63% от слънчевото греене, 99.90% от ултравиолетовите лъчи, предимно от средно- и късовълновия сектор, и 85% от външните звуци. Стъклените елементи могат да бъдат затъмнявани и пак да се връщани към прозрачното им състояние. Достатъчно е едно дистанционно управление, смартфон или дори жест, за да се пусне електрически ток през стъклото, с който се променя степента на затъмняване.

А може ли да има „чисто стъклена” къща?
Макар и елегантни, металните носещи елементи, които оформят скелета на една стъклена къща, със сигурност са проводник на топлина и студ. Самата идея за къща само от стъкло е много предизвикателна, не само като дизайн, но и като конструкция. Материалът също е особен - стъклото е крехък материал. Разрушава се внезапно, на големи, остри, опасни за здравето парчета. Подобряване на конструктивните качества на стъклото се постига чрез закаляване и ламиниране. Закаленото стъкло е с много висока якост и се разрушава на малки, обли парчета, които са безопасни за здравето, но характерът на разрушението му остава крехък. Ламинираното стъкло се състои от две или повече стъкла с различни дебелини, степен и наличие на закаляване, слепени помежду си чрез прозрачен полимер, така че след разрушение парченцата ламинирани стъкла запазват положението си и не се разпадат. Благодарение на непрестанните усилия на учени и производители, вече има много качествени стъкла - да си спомним за стъклото, разработено за Photon Space. Като се използват последните достижения на производството на стъкло като специфичен конструктивен материал, конструирането на къщата без носещи елементи от метал ще е интересен и необичаен проект.

Всъщност, „чисто стъклен” затворен обем вече съществува. Наистина, това не е конструкция, предназначена за дом, но не можем да не я споменем. Може би тя ще проправи път за нови мечти. През месец май, 2006г. е открит Стъкленият куб на Apple. Става дума за стъкления куб, построен над магазина на Apple, и затова някои го наричат Apple Store – на името на компанията за продажби на дребно. В действителност стъкленият куб е просто покрив над магазина, като връх на айсберг. Дори асансьорът и спираловидните стълби са стъклени. Всичко това веднага привлича непрестанен поток от купувачи и туристи.

И може би съвсем скоро ще има качествено нов тип стъклена къща. Тя ще е изящна, леко стъпила на земята. Нейната чистота и простота ще са предпоставка за себепознание. В нея ще се живее приятно и здравословно, и тя ще бъде изцяло съобразена с човешките необходимости. Все пак в основата на архитектурата стоят човешките пропорции, следователно Човекът. Архитекти, Вашите идеи са ни нужни.