Бионика в интериора

технологични решения и материали

Впечатляващият стил бионика олицетворява тясната връзка между природата и най-новите технологии. В основата на стила са природните форми и функционалност, които са източник за футуристични идеи в различни сфери от живота на съвременния човек като започнем от промишления дизайн, преминем през медицината и стигнем до архитектурата и интериора. В действителност биониката е връзката на техническите решения с естествените природни закони в полза на човека. А когато става въпрос за интериор, тази връзка се пренася в помещенията, за да ги направи по-функционални и хармонични. В този материал ще разгледаме интериорни технологии, материали и решения в стил бионика.

Бионика произлиза от древногръцката дума „бион”- „клетка на живот”. Така се нарича науката, която изучава как в инженерните системи и модерните технологии, за да се подобрят функционалността и естетиката, могат да се използват вече налични в природата решения – форми, структури, възможности, функции и принципи. Пример за идея в този стил е известното на всички закопчаване със залепване, което е изкопирано от лепящия се на всичко репей. Такова решение е и създаването на фасадни бои, незадържащи вода и замърсявания, заимствано от ефекта на лотоса – водата се стича по повърхността без да я омокря и освен това измива замърсяванията.

Пътят на биониката до интериорните решения
Биониката съществува като отделна научна дисциплина от 1960 година, когато в Дейтън, Охайо (САЩ) се е състоял първият симпозиум на тази тема. На него учените бионици избират девиза „Живите прототипи –ключ към нова техника”. Много преди това Леонардо да Винчи многократно е използвал този подход, например, когато се опитва да конструира летяща машина на базата на структурата на крила на птица. Преди да навлезе в интериорния дизайн биониката се използва в архитектурата. Редица сгради-шедьоври са създадени, вследствие имитация на природни форми. Може би най-емблематичната от тях е Айфеловата кула, построена на база на проучвания върху бедрената кост при човека.

Швейцарският професор по анатомия Херман фон Майер 40 години преди изграждането на кулата открил, че главата на бедрената кост, на мястото където влиза в ставата, е покрита с мрежа от малки костички, благодарение на които цялата тежест на тялото се разпределя по такъв начин, че тя да не се чупи. През 1889г. Густав Айфел построява Айфеловата кула, като използва метална решетъчна конструкция по модела на структурата, документирана от Майер, и това се приема за един от най-ранните примери за използване на биониката в архитектурата.

По-късно се появяват много други архитектурни бионични форми, като операта в Сидни, чиято архитектура имитира отворени лотосови листа, стадиона с форма на птиче гнездо в Пекин и националната опера в Пекин, която повтаря очертанията на капка вода. От архитектурата биониката се пренася в интериора през 20-те години на XX-ти век. Но като независим стил се формира 50 години по-късно. Днес, когато все повече се търсят екологични и енергийно ефективни нови строителни технологии, биониката е в разцвета си. Характерно за използващите този стил е, че влагат минимални средства с максимална функционалност и естетически резултати. Приложението е предимно в развлекателни центрове, опери, театри, кина, ресторанти и търговски обекти, но започва да се открива и в жилищни проекти. Определено се очертава като стил на бъдещето.

Природата като извор на изобретателност
Биониката е възстановената връзка между природните и новосъздадените от човека форми, резултат от сътрудничеството между природата, изследователи, инженери, архитекти и дизайнери. На природата тук се гледа като на пример за изобретателност. Вместо да я третираме само като доставчик на суровини, можем да се обърнем към нея като към „учител”, чиито уроци вдъхновяват създаването на иновации. Живите системи са примери за структури, които функционират с оптимална надеждност и с оптимални форми за спестяване на енергия и материали.

Що се отнася до интериорния дизайн, биониката определено е един от най-прогресивните стилове, който в същото време е най-близко до природата. Тя се опитва да имитира фигури от естествената среда и се характеризира с плавни линии и масивни форми, обикновено изпълващи цялата стая или сграда. В биониката не са присъщи тесни пространства и малки форми. За да се обърнете към този стил, се нуждаете от пространство и мащаб. Въпреки обемните си форми, биониката не изглежда тромава, а напротив, благодарение на плавни линии се създава усещане за лекота на материята и за пространства, изпълнени с въздух и светлина.

Особености, елементи, форми
В бионика се предпочитат пастелни цветове и бляскави повърхности, които създават чувство за свобода и увеличават визуално пространството. В този стил обаче фокусът не е само върху блясъка, но и върху комфорта на хората, живеещи в такъв тип пространства. Функциите имат тясна връзка с формите. Формите и елементите са заоблени, ненатрапчиви, естествени и оригинални. Всичко е икономично и лесно за употреба. Поради факта, че странните фигури се вливат една в друга, биониката осигурява огромно пространство за различни оптични илюзии: всичко зависи от ъгъла на наблюдение и от всяка точка интериорът на стаята изглежда различно.

Тук всъщност се съчетават абсолютно противоположни елементи – естествени (природни) и високи технологии. Но тази игра на контрасти е направена по много хармоничен начин. Тя изразява едновременно и непрекъснато движение и спокойствие. Чувството, че всичко се движи, се създава от плавните „течащи” форми, а неагресивните цветове и липсата на прави ъгли и резки очертания правят пространството статично и дори хипнотизиращо. Капката се приема за най-естествената форма от гледна точка на ергономичност. Капковидните контури са норма за такъв интериор.

Тук няма място за правилни геометрични форми, а само за плавни силуети в обща картина на хармонична асиметрия. Леко извити форми обгръщат отвори на прозорци и врати. Липсва ясно изразено зониране на пространствата. Цялото пространство изглежда като една зона за действие, в която формите и цветовете се променят, докато се движите. Ще се почувствате, като част от жив организъм. Интериорът в стил бионика е за хора, които са запазили детето в себе си и вярват в приказки.

Роля на осветлението в помещенията
В бионика осветлението играе важна роля. То се използва, за да подчертае пространството и формите. Използва се изобилие от естествени и изкуствени източници на светлина. Как ще пада светлината, какви сенки ще се образуват и как ще изглежда стаята като цяло, зависи от разположението на осветителните тела и от материалите, използвани в дизайна, които могат да имат различна светлопропускливост. Независимо от факта, че този стил предпочита спокойни тонове, той е всичко друго, освен монотонен и още по-малко скучен. Тук стените не са с обикновените плоски повърхности, а представляват сложни структури, имитиращи природни материи (живи клетки, пчелни пити, паяжини, водни капки и т.н.). Светлината от осветлението, която се разпространява през тях, и образуващите се сенки създават най-необичайни елементи на интериора. Самите осветителни тела често са изработени в природни форми – цветя, плодове, медузи и други водни организми, за които е характерна биолуминесценция.

Материали, цветове, повърхности
В стил бионика решенията в интериора са изпълнени от естествени материали и естествени цветове, като приемлива алтернатива са иновативни материали, вписващи се в органично единство със замисъла. Интериорът в стила на биониката е органичен, екологичен и надежден като самата природа. Поради своята естественост и усъвършенстване в еволюцията, тя е достигнала до максимална ефективност на материалите, структурите и техните функции.

Използват се много светли цветове и гладки, блестящи, дори огледални повърхности. Всичко това носи много въздух, простор и светлина. Приглушени тонове в цветовете имитират вода, дърво, небе, сняг, пясък, земя и зеленина. Цветовете трябва да са комбинирани хармонично по естествени модели от природата. Допускат се малки акценти от ярки цветове, но те трябва да се вписват перфектно, както например в есенна гора. Текстурите и интериорните декоративни елементи се повтарят със същата хармония, както сме свикнали да виждаме това в дивата природа. Често се използват перфорирани повърхности, за да се намали теглото на структурите.

Тъй като прототип на бионичния интериор е природата, в довършителните работи се насърчава използването на естествени материали – камък, дърво, керамика, кожа, корк, бамбук. Широко приложение намират гланцови покрития, стъкло и огледала, наподобяващи речна и морска повърхност. Цветните стъкла също са често срещани тук, особено за създаване на специални ефекти в комбинация с осветлението. Много интересни са решенията, при които в качеството на носещи колони се използват стволове на живи дървета.

Интериорът в стил бионика често използва високотехнологични материали и продукти на органичния синтез. Полимерните материали съчетават отлично качествата на традиционните естествени материали, като ги допълват с нови, т.е. те представляват иновативни, неизползвани досега материали в довършителните работи. Така те създават изцяло нови органични пространства. Днес сме свидетели на масово навлизане в интериора на пластмасите и други полимери, като пенополиуретан, полистирол, биокомпозити, стъклопласти, смоли и др., благодарение на които се създават невероятно пластичните форми на биониката.

Изкуствено синтезираните и преработени материали предоставят изцяло ново ниво на комфорт, отлично издържат на високи натоварвания и са изключително лесни за поддържане. Тези „материали на бъдещето” са устойчиви на замърсяване, леки са, и в зависимост от приложението си, могат да задържат топлината за дълго време или обратно - не се загряват. Тук трябва да отбележим и нанотехнологиите, като източник на нови материали с безпрецедентни за това приложение свойства. При тях контролът над материалите е на микроскопично ниво (под 1 микрометър), като се създава устойчива материя на такова ниво, съизмеримо с молекулното.

Технологии и принципи
Всички технологии и принципи в биониката в довършителните работи следват една цел – да се преповторят природните форми, структури и функции. Най-често използваните структурни типове са скелетни и клетъчни. Скелетният тип има носещ скелет и носени от него елементи. Скелетът може да е вътрешен и външен. Примери за структури с външен скелет в природата са например: корубата на костенурката, черупката на яйцето, кокосовият орех. Те имат твърда периферна обвивка и аморфна вътрешност. На този принцип се организират осветителни и санитарни тела. Вътрешният скелет, характерен за човека и много животни, в интериора се използва за всички конструкции с вътрешно носещо тяло и външна облицовка, както е при вратите и мебелите, например.

Клетъчната структура е също много използвана. Най-типичният пример е клетъчната пчелна пита. Тук клетките са групирани в решетка, а стените им са носещи елементи. Тази структура е основа за създаване на необикновени конструкции в интериора - стени, прегради, стенни и таванни панели, стъклени конструкции и други. Подобна на клетъчната е паяжинната структура, която се отличава с необикновено съчетаване на лекота и здравина, а от там и икономия на материали. Тя също е често прилагана за преградни стени, осветителни тела и декоративни елементи.

Конструктивният опит на природата се черпи и в много други конструкции, в които има многократно повторение на един елемент или съчетаване на различни елементи. Например в структури, имитиращи раковини на водни мекотели, има многократно редуване на твърди и меки пластини. Така се формират слоести структури, много устойчиви на деформации. Подобен пример, само че с повтаряне на един и същи елемент, е концепцията за стълбище на канадския архитект Андрю Макконъл, базирана на гръбнака на кит. Всеки елемент включва едно стъпало и част от парапета. При свързването на елементите с метални профили се образува здрава самоносеща конструкция. Два леко модифицирани компонента се използват за свързване с подовите плочи. Предимство на такъв тип интериорни решения е, че изискват производство само на един елемент, който се повтаря многократно по пример на природните структури. Всички това освен до функционалност, комфорт и икономичност води и до по-емоционално възприятие на вътрешната среда, разпознаваема като „жива” биосреда.