Текстилни настилки в офиса

Една голяма част от денонощието ни преминава на работното място. Ако това е офис, повечето подови покрития, които са разработени и използвани за производствени помещения, не са особено подходящи. Съвременният офис, в който се извършват административни, счетоводни, банкови и най-различни други дейности и услуги, поставя свои специфични изисквания. Подходящата настилка трябва да бъде едновременно здрава и красива, да се поддържа лесно и да създава комфорт в персонала, да е на добра цена и да е дълготрайна. Текстилната настилка, в своите варианти за натоварени помещения, е едно добро решение.

Обикновено текстилната настилка е от синтетичен материал и може да се опише като „килим” от изкуствени влакна върху подходяща тъкана подложка. Крайният продукт е еластично подово покритие с добри възможности за звукопоглъщане и топлоизолация, с възможност за бързо поставяне в нови и съществуващи помещения и лесна поддръжка. Интересен е фактът, че в далечната 1981 година със специални норми за проектиране на административни и обществени сгради се препоръчва употребата на мокета, но „Да не се допуска мокетните подови настилки в кабинетите на ръководителите да бъдат от внос!”. Може би поради недобре разработените тогава технологии дълго време се твърдеше, че този тип настилки са нехигиенични, алергизиращи и нетрайни. Съвременните варианти напълно опровергават тези схващания. Изискванията, валидни за подови покрития, при текстилната настилка се допълват и с изискване за устойчивост към столове с колелца, за пожаробезопасност, електростатични характеристики и много други. Търсенията на производителите са насочени предимно в две основни направления – влагане на нови материали и намиране на нови техники за изпълнение на двата пласта на текстилната настилка, като много усилия се полагат и за иновации при допълнителните обработки - за антибактериалност и антистатичност, за подобряване структурата, увеличаване гъстотата и постигане на истински дизайнерски решения в цветово отношение.

Материали за текстилни настилки
Най-разпространените изкуствени влакна за производство на мокети са на базата на полиамид, полипропилен и полиестер. Произвеждат се и мокети от вълна, с доказани качества за употреба в натоварени обществени площи, но синтетичните настилки се предлагат в такова разнообразиe, че могат да се намерят подходящите за всеки бюджет.

Полиамидите (РА) са най-използваните технически пластмаси - например широко известният „найлон” (названието всъщност е търговска марка) в химическо отношение е полиамид. Преобладава мнението, че полиамидът е най-добрият синтетичен материал за настилки, особено за натоварени офисни помещения и хотели, макар че е малко по-скъп от полиестера и полипропилена. Влакната се характеризират с висока якост, висока температура на деформация при нагряване, висока износоустойчивост; не са токсични, притежават добра устойчивост на разтворители, но не са устойчиви във фенол, крезол и силни киселини. Полиамидите имат специфично поведение при повишаване на температурата – те запазват висока якост и пластичност почти до температурата на стапяне.

Полиестерите (РЕ) също са категория от полимери. Те съдържат естерни групи в структурната си верига. Най-просто казано, полиестерното влакно произлиза от въглища, въздух, вода и петрол. Полиестерните нишки се получават след химична реакция между киселина и алкохол (етилен), при която две или повече молекули се комбинират така, че да създадат по-голяма молекула, чиято структура се повтаря по дължината на влакното. Структурата на тези дълги вериги молекули е много стабилна и здрава. Полиестерните влакна, следващи по популярност полиамидните, са изключително здрави, с висока устойчивост на износване, на опън и свиване, с висока химическа устойчивост, отчетливи и еластични и в мокро, и в сухо състояние, бързо съхнещи, неподатливи на мухъл и плесени. Тези качества им осигуряват голяма дълготрайност. РЕ може да бъде прозрачен, матов или лъскав. Сериозен проблем при РЕ влакна е трудното им поддаване на багрене, но са разработени методи с дисперсни багрила, с използване на подходящ интензификатор и съответна температура. Лесно се почистват.

Полипропиленът (РР) е термопластичен полимер на пропилена. Той притежава ниска плътност, сравнително голяма твърдост, която му осигурява висока устойчивост на износване, голяма покриваща способност при малък разход на материал, химическа устойчивост, добра температуроустойчивост (започва да се размеква при 140°C и се топи при 175°C). Силната му чувствителност към светлината и кислорода се понижава с използването на стабилизатори, които предотвратяват стареенето и влошаването на механичните свойства на РР, както в процеса на преработка, така и по време на употреба. Прилага се и третиране с препарати за създаване на антистатичност. Материалът е водоустойчив, водопоглъщането е незначително. Замърсяването е слабо, а почистването - лесно. РР е матово бял. Цветовете се фиксират по време на производството на влакната и това дава възможност настилките да бъдат почиствани и с по-силни химически препарати, ако е необходимо. Поради ниската си цена това е най-използваното синтетично влакно за производството на настилки, макар и с по-малка дълготрайност в сравнение с полиамида.

Техники за производство
Най-разпространените две техники за производство на текстилни настилки са тъкане и тъфтинг (иглонабит филц). При тъкането, което също се извършва по определени технологии – Wilton или др., се свързват две или повече влакна в едно, които се преплитат като във верига. Получава се много здрава, но и много скъпа настилка.

При тъфтинга влакната се набиват с помощта на хиляди наредени една до друга игли (или друга технология на същия принцип) в предварително подготвен носещ материал (основа, каркас) от по-груби нишки. Тези нишки може да са от юта или да са синтетични, от полипропилен. Когато иглите се отстранят, влакната остават фиксирани в основата. По този начин се образува първоначално свободна примка в основния материал, механичното задържане на която се дължи на триенето на мокетената нишка с тъканта на основата, тъй като няма преплитане на бримката с основата. Веднага щом конците са „нафъкани”, изделието се намазва с лепило, обикновено латексово, от долната страна. След като лепилото стегне, изделието се подлепя с втора основа, която заздравява килима и запазва неговата форма като окончателна. Тази втора основа може да бъде например винил от долната страна на мокета.

С тези основни техники се произвеждат най-различни варианти мокети – букле, велурени, с рязани нишки (рязан косъм), комбинация от рязани нишки с букле и мн. др.

Огромното разнообразие от текстилни настилки се дължи именно на възможностите за комбиниране на изходни материали и техника на производство - на рула или на плочи, тъкани, иглонабивни, буклирани, „рязана нишка” или велур, нишки от 100% полиамид или смес – 85% полипропилен и 15% полиамид, основа 100% синтетична, полипропилен или полиамид, гръб - термопресован 100% рециклиран винил, усилен със стъклени фибри, латексова пяна, силиконова подложка, гъвкав гръб / модифициран битум и т.н.

Някои технически изисквания
Настилките за натоварени помещения, независимо дали са под формата на руло или на плочи, трябва да са с повишена износоустойчивост. Необходимо е да се следят степента на натоварване и класа на износоустойчивост (умерен, среден, тежък, много тежък трафик), дадени в техническата спецификация на изделието. Като отделен показател се дава и устойчивостта към столове с колелца. Мокетът трябва да е гарантирано антистатичен – допуска се електрическо съпротивление от 106 ÷ 108W.

Много важно условие при избора на настилка е и степента на огнеустойчивост. Съгласно действащата „Наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар” всяко помещение попада в даден клас на функционална пожарна опасност. Това поставя съответното изискване към необходимата степен на огнеустойчивост за подовото покритие, за да се осигури необходимия клас по реакция на огън за подове в помещения. Обикновено офис сградите попадат в клас на функционална пожарна опасност Ф3 или Ф4. Дори за най-консервативните изисквания, за степен на огнеустойчивост I или II, необходимият клас по реакция на огън за подовото покритие е Dfl – горими продукти с приемлив принос за неконтролирано горене. За подови покрития, които ще се полагат при много специални условия, има разработени и сертифицирани настилки с клас Вfl – трудногорими продукти с много ограничен принос за контролирано горене. Допълнително изискване за площи над 1000m2 е много ограниченото отделяне на дим, което в техническата спесификация трябва да е означено с придружаващ класа символ - s1.

Повечето синтетични настилки изискват и допълнителна химична обработка (за антистатичност, против замърсяване, за огнеустойчивост). Обикновено тази обработка не се декларира отделно, а като постигнат краен резултат – за антистатичност или клас по реакция на огън. Изключение прави обработката срещу замърсяване, която фигурира самостоятелно в техническата спесификация, например „обработка с Тефлон”. След химична обработка влакната леко блестят, но този ефект се тушира много бързо при обичайното, ежедневно ползване на помещението. Веднага след разопаковане на новия мокет може да се усеща и особен мирис, който постепенно изчезва.

При помещения със специфични изисквания към акустичните характеристики на настилката, изборът є се определя и от няколко допълнителни фактора – звукопоглъщане и шумоизолация. За да е възможно сравнение между различните материали, е установен коефициент за абсорбция на звука aw, според който класовете на звукопоглъщане са от А (максимално звукопоглъщащи, с aw,=0,9÷1,0) до Е (лошо поглъщащи, с aw,=0,15÷0,25). При цифровото изражение на шумоизолация от ударен шум показателят (индекс на затихване на звуковото въздействие) Lw= 24÷43dB.

Устойчивостта на избеляване и термоустойчивостта са два често пренебрегвани показателя, но дълготрайността на покритието зависи и от тях, от доброто съответствие на експлоатационните условия с характеристиките на избраната настилка.

Полагане на текстилната настилка
Добре е подовото покритие да бъде залепено. Ако е мокет с гръб от латекс, може да се залепи изцяло, ако е с текстилна основа, може да се залепи на места с двойно залепваща лента. И при полагането на мокета, както при всички останали покрития, се започва с обработка на пода, т.е. на подовата повърхност, с подходящ грунд. Най-често това е стоманобетонна плоча, която не е нито достатъчно равна, нито достатъчно гладка, има вероятност от наличие на повишена остатъчна влажност, а е и влагопоглъщаща. За всеки конкретен случай има разработени грундове. След подготвената и изсъхнала подова основа мокетът се разстила в помещението и се оставя да престои поне една нощ, за да могат влакната да се възстановят и изправят. Следва внимателно и точно изрязване по краищата – грешките се заличават трудно. После с четка върху пода се нанася, равномерно разпределено, обилно количество лепило. Лепило се нанася и по целия гръб на мокета, след което се изчаква няколко минути, докато се изпари. След това мокетът се поставя внимателно върху намазания с лепило под и се натиска силно. Посоката на поставяне е от вратата, по дължина на стаята или залата. Лепилото трябва да съхне поне едно денонощие, преди да се разреши експлоатацията на помещението. При частичното залепване се опъват успоредно двойно залепващи ленти по цялата дължина на мокета, като разстоянието между тях не трябва да е много голямо. В зони с очаквано по-интензивно натоварване се поставят и допълнителни ленти. Прието е първата лента да се поставя на малко разстояние от ръба на мокета, с цел по-лесното отстраняване на мокета след време.

Един съвет – да се внимава при избора на лепило. Подразбира се, че изборът му се определя от вида на текстилната настилка и най-вече от материала на долната повърхност. Това е така, но не бива да се забравя, че някои лепила са доста опасни. Можем да намалим риска от вдишване на опасни вещества, като избираме и използваме сертифицирани продукти, носещи означението Emicode ЕС1.

На всяко място, където се срещат две различни настилки, както и при врати, е добре, дори задължително, да се поставят преходни лайсни, закрепени към пода с дюбели и винтове. За случаите с настилки на различни нива има специално разработени лайсни. По периферията на помещението се слагат первази, за да се оформи завършващ ъгъл.

Поддръжка и почистване
Съществува едно интересно противоречие. Алерголозите най-често препоръчват да не се използва мокет при хора с астматични пристъпи. Някои изследвания обаче твърдят точно обратното – при наличието на текстилна настилка броят на астматични проявления е по-малък. Обяснението е, че многобройните влакна играят роля на „адсорбенти” на замърсяванията; публикациите по темата описват как фиксираните към влакната замърсители могат да останат там за неопределен период, без да се отделят във въздуха.

Така или иначе, за да е приятно и чисто в офиса, текстилната настилка трябва да се почиства често от прах и да се пере периодично. Най-добре е почистването да става с професионални машини и методи. Препоръчително е ежедневното почистване с прахосмукачка с роторни четки, които почистват в дълбочина и разресват влакната на подовото покритие. Поне веднъж годишно настилката трябва да се пере, макар че това зависи от конкретните условия на експлоатация.

Препаратите за пране са различни - с активен кислород, с дезинфектанти и специални препарати за премахване на петна. Така нареченото „сухо” пране се прилага при поддържащи почиствания, за освежаване на настилката. При слабо замърсена настилка се препоръчва пране чрез екстракция (препаратът се впръсква под налягане и непосредствено след това се подсушава). С екстракцията се извличат дълбоко проникналите в материята нечистотии - петна, прах, акари и др. При средно и силно замърсени настилки се прилага пране на мокет с еднодискова машина и водосмукачка. Първоначално се обработват и премахват петната, ако има такива, а след това в материята се втрива подходящ препарат, който, в комбинация с еднодискова машина и водосмукачка, премахва всички останали замърсявания. Предимството на професионалното почистване е, че се осигурява и по-голяма дълготрайност на текстилните настилки.

Текстилните настилки от синтетични материали
Винаги, когато са налични изделия и от синтетични, и от естествени материали, се поставя въпросът за най-добрия избор, и не винаги естественият материал е по-доброто решение. За да се отговори на този въпрос, поне теоретично, би трябвало да се анализират, стъпка по стъпка, и то за целия жизнен цикъл на продукта, неговите въздействия или последствия за околната среда. Първият фактор, който трябва да бъде отчетен, е добиването на изходните суровини и материали. Синтетичните влакна се получават от невъзобновяеми ресурси, но тук следва да се държи сметка и за следващите етапи – ако синтетичните материали се рециклират, тогава тяхната употреба дори би била препоръчителна, с оглед щадене на околната среда. Накратко, сравнението е трудно.

Радващ е фактът, че напоследък в сектора за производство на мокети се появиха някои положителни нововъведения. В сравнение с технологиите отпреди десетина години, понастоящем някои производители са постигнали намаление на емисиите от СО2 с около 50%, на консумацията на вода – с около 80%, на енергията за производство – с около 35%. Успехите в иновациите са много - пълното премахване на отровни изпарения, все по-голямата употреба на рециклирани материали, използването на енергии от възобновяеми източници. А има ли начин да се оптимизира поставянето така, че излишните парчета да се сведат до минимум, може ли да се намери синтетичен материал, който да се рециклира напълно, и т.н. – все още предизвикателствата са много.