Катеренето е в центъра на архитектурата на сградата Collider Activity Center

Разговор с арх. Васил Шарланов, Ръководител отдел Дизайн и Архитектура в Walltopia

Арх. Шарланов, архитектурният проект на Collider Activity Center е на холандският архитект Невил Марс, след спечелен конкурс. Вие сте ръководител на проектантския екип тук. В началото бихте ли представили проекта и Вашето участие в него?
Историята на проекта започва няколко години назад във времето, когато, в резултат на разрастване на екипа на Walltopia и нуждата от повече пространство, се зароди идеята да си построим по-голям офис. И така, през 2011г. закупихме парцел в Младост 3, където да построим нова сграда. Идеята ни беше сградата, освен да помещава офисите на Walltopia, да съчетава и други функции, основно спортно развлекателни. Направихме архитектурен конкурс, най-големият правен досега в България, в който се включиха над 560 екипа от около 70 държави. Проекти предадоха приблизително 369 фирми от около 60 държави. Събрахме и много авторитетно жури, в което, освен български архитекти, участие взеха и световни специалисти от водещи архитектурни бюра. Журито избра 5 проекта, от които ние определихме един победител.

Избрахме проекта на холандския архитект Невил Марс, тъй като неговата концепция най-много се доближаваше до нашите желания и идеи. Това се случи през 2013г., след което последва една година, в която преработихме и доразвихме неговата визия и концепция. Паралелно с това започна и инициативата със София Тех Парк. Решихме, че това е една добра възможност за нас, изграждайки офисите си в подобна среда, да срещнем повече интересни и иновативни компании, съвместно да работим, да създаваме нови продукти и решения. През 2014г. си купихме право на строеж в София Тех Парк и решихме това да е мястото за нашата нова сграда. Наложи се бързо да приключим с проектирането, защото строителството трябваше да започне същата година, и това наложи промяна на някои от функциите, заложени в първоначалния проект. Освен това трябваше да съобразим функционално сградата и с локацията на София Тех Парк.

Новият фокус, който поставихме, беше ориентиран повече към офис пространства и център за иновации, за разлика от предварителния проект, в който се акцентираше върху спортно-развлекателния характер на сградата. Променяйки проекта, се придържахме към това, което най-много харесвахме като визия, предложена от холандските колеги, а именно силуета, който символизира целеустременост, дори бих казал има и леко дръзко излъчване, израз на непрекъснатото ни желание да показваме, че сме най-добри в това, което правим.

Спрямо първоначалния проект сградата малко се разрасна и сега е с наземна РЗП 11 600 кв. метра и достига почти 30 метра при най-високата точка.

Конкретно към архитектурата на сградата – как са организирани пространствата, предвид съчетаването на различни функции?
Въпреки че от предварителния проект отпаднаха доста функции, например басейн, СПА център и други спортно развлекателни, ние запазихме това, което е най-важно за нашия бизнес – катеренето, и именно то предопределя и голяма част от функционалните обеми на сградата и е в центъра на нейната архитектура. В случая атриумите играят съществена роля. От една страна те са мястото, където е изграден и самият катерачен център, от друга страна, „прорязвайки“ обема на сградата, те осигуряват възможност за нахлуване на повече светлина в останалите помещения, където са офисите. Пронизвайки пространството, те се явяват и своеобразна връзка между другите части на сградата. Така, посредством мостчета, офисните пространства са свързани със зоните за катерене.

Интерес представлява и озелененият покрив, който е като едно естествено продължение на парка наоколо и където оформихме с растителност и скамейки приятни места за отдих с хубава гледка.

Един от най-атрактивните елементи на сградата е нейната фасада. Бихте ли разказали повече за фасадната система и интересната конструкция?
Фасадата беше едно от най-пре­дизвикателните неща. Ако се върнем малко назад, още на етап груб строеж, сграда с подобен наклон и с толкова големи конзолни участъци предполага използването на стоманена носеща конструкция. Ние обаче решихме конструкцията да е стоманобетонна, от икономическа гледна точка, макар проектирането й да е по-предизвикателно. Но нашият конструктор инж. Илия Алашки се справи много добре с тази задача. Относно материалите, първоначалната идея на холандския архитект предвиждаше обличане на сградата с тъмна перфорирана ламарина отвън. Но отхвърлихме тази идея, защото не ни допадна усещането вътре в помещенията, които остават доста затъмнени. Премисляхме различни варианти и се спряхме на вариант, който надделя в баланса между функция и визия – да сменим ламарината с винилова мрежа, която е доста по-ажурна. Но, след като направихме тестова мостра, установихме, че и този вариант не е удачен, защото виниловата мрежа задържа снега и това отново затъмнява вътре помещенията. В крайна сметка решихме да оставим само металната решетка отвън, без да я обличаме с допълнителна слънцезащита. Но пък за остъкляването се спряхме на много качествен троен стъклопакет, с високо селективно стъкло. На местата с по-голям растер на остъкляване, както е при атриумите, за да намалим теглото, стъклопакетът е двоен.

Металната решетка, освен естетически функции, има и лека референция към катерачните стени. В бъдеще имаме идея да я използваме и като помощна конструкция за някои от изпитанията, които провеждаме. Например Rollglider – спускане по крива във въздуха.

Наклонените фасадни повърхности бяха предизвикателство както по отношение на проектиране на остъкляването, така и по отношение на монтаж. Например, за някои от стъклопакетите беше по-удачно и лесно монтирането им отвътре. Може би най-трудната част там беше и преминаването на металната решетка през стъклопакетите и решаването на този детайл.

С какви съвременни, иновативни и енергийно ефективни технологични системи и инсталации се отличава сградата?
Относно инсталациите, може би най-голям интерес представлява ОВИ инсталацията. Избрахме четиритръбна водна система, която може да работи в няколко режима и това я прави доста ефективна в преходни сезони. Това, което е уникално, е, че под подземния паркинг има вграден воден резервоар с вместимост 300 куб. м, който служи за акумулатор. През нощта използваме времето, когато ел. енергията е по-евтина и затопляме или охлаждаме водата (според нуждите). А през деня акумулираната енергия се предава чрез водната система на крайните тела. Ползите от това решение са, от една страна спестяването на разходи, а от друга страна повишаване на комфорта, тъй като повечето уреди няма да работят с пълния си капацитет през деня и нивата на шум ще са по-ниски. Крайните тела са от типа Active Chill Beam и за тях е характерно, че вкарват пресния въздух и го климатизират. Самото вкарване на въздуха става с по-ниска скорост и така не се усеща силно течение. Смукателната система за отпадния въздух е разположена в двоен под и по този начин въздухът се изсмуква по-равномерно в помещението.

При атриумите решението за ОВИ инсталациите е друго. Там, поради по-високите помещения са използвани въздушни дюзи, които изстрелват въздуха. Използвахме катерачните стени, за да скрием зад тях елементите на инсталацията – всички мрежи, въздуховоди и др., и така таваните са по-изчистени. На този, все още ранен, етап на експлоатация сме доволни от работата на инсталациите, надяваме се и за в бъдеще ползите да бъдат все по-осезаеми.