СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина XIV, брой 4, 2017

Преобразуване и реконструкция на изоставени промишлени сгради

Преобразуване и реконструкция на изоставени промишлени сгради

В съвременното градоустройство въпросът за преобразуването на изоставените промишлени обекти придобива все по-голяма популярност. С течение на времето градовете се разрастват и променят своите първоначални функции. Съвсем логично производствените бази, разположени на тяхна територия, също търпят промени по отношение на своята същност и мащаби.
Налице е процес по изместване на промишлеността вън от градовете, който води до запустяването на голяма част от старите индустриални здания, попадащи в очертанията им. На дневен ред изниква въпросът каква да бъде съдбата на тези неизползваеми площи, а един от възможните отговори се крие в конверсията. Целта на този метод е да придаде нови функции на вече съществуващите сгради и съоръжения, с минимални инвестиции и без да променя радикално градския облик.


Един от основните проблеми на изоставените промишлени обекти е, че те понижават както естетичната, така и икономическата стойност на района, в който се намират. От друга страна бързоразвиващите се съвременни градове изпитват трайна нужда от терени за задоволяване на своите жилищни, административни, обществени и рекреационни нужди. Усвояването на бившите промишлени пространства и използването на огромния архитектурен потенциал, който те притежават, не просто спомага за облагородяването на градската среда, но и допринася за нейното пълноценно развитие.

Освен това конверсията на бившите индустриални обекти на територията на градовете и превръщането им в зони за развлечения е в тясно взаимодействие с няколко градообразуващи фактора, свързани със социалната екология. На първо място намаляването на територията, заемана от промишлените участъци и озеленяването на последните дава възможност за понижаване на техногенното натоварване върху околната среда. На второ - създаването на рекреационни пространства в реорганизируемите зони може да компенсира намаляването на зелените площи, застроени с различни търговски обекти. От друга страна запазването на визуалните характеристики на постиндустриалната градска среда спомага за съхраняването на традиционния облик на града и заздравява културните връзки между поколенията.

В световен план много индустриални здания от миналото представляват паметници на културата, оставени на произвола на съдбата. Реновирането е техният шанс да бъдат съхранени. Това е важно, тъй като промишлената архитектура, базирана на връзката между науката, техниката и изкуството, в най-висока степен отразява нивото на развитие, което е достигнало дадено общество, както от гледна точка на производителната мощ, така и в културно отношение.

Малко история
Първите сериозни опити за преобразуване на промишлени обекти са осъществени през 40-те години на миналия век, като истинският разцвет е достигнат десетилетие по-късно с деиндустриализацията на различни райони в Ню Йорк. Тогава, водени от икономически и практични нужди, много от хората на изкуството се заселват в бивши фабрики и заводски халета, превръщайки ги в удобни места за живот и работа. Идва времето на лофт проектите, преобразуващи пространството на излезли от употреба индустриални бази във функционални жилища. Резултатът е повече от задоволителен и, макар да са претърпели значително развитие, до ден днешен лофтовете си остават едно от най-популярните направления в цял свят, като на конверсия подлежат не само изоставени фабрики и заводи, но също така и различни малки промишлени съоръжения - водонапорни кули, складове, ферми и други.

Колкото до ползата от конверсията - световната практика познава немалко случаи, когато големи туристически градове възникват на база тяхното индустриално минало. Такива населени места бързо печелят популярност благодарение на своевременно извършената реконструкция на промишлените площи, превръщайки се в културни и туристически центрове, получаващи основните си доходи именно от подобен род дейности.

Един ярък пример за такъв тип трансформация е Амстердам - бивш пристанищен и индустриален град, който в наши дни се явява своеобразен център на културния и туристическия живот на Европа. Там още през 70-те години на миналия век бивша захарна, а след това и млечна фабрика, получава нов живот като популярния клуб Melkweg, превърнал се в култово място, играещо важна роля в обществения живот на града. Тук посетителите могат да се докоснат до всички направления на съвременното изкуство, а сред обособените помещения са няколко концертни зали с различна големина, галерии, кинозала, театрална зала, кафе-ресторант и чайна.

Методи на конверсия
Разбира се, съществуват различни методи на конверсия, при които според целите първоначалната форма на обекта се запазва или променя в различна степен.

Когато задачата изисква обликът на постройката да бъде запазен без изменения, конверсията касае само вътрешното пространство, а цялостният вид на сградата се възстановява до първоначалното му състояние. При незначителна модернизация на обекта се добавят допълнителни елементи или изменения, които обаче не променят неговите стил и структура. Чрез включване на елементи на ново строителство към старата сграда пък се създава нова структура, значително увеличаваща вътрешната ѝ площ. Формирането на нов образ се постига чрез включването на структури и обеми, които в голяма степен изменят първоначалния облик на обекта. Доста по-рядко прилагано, но със значителни перспективи, е запазването единствено на носещата конструкция на сгради без особена архитектурна стойност, които по този начин успяват максимално да се впишат в заобикалящата ги градска среда.

От функционална гледна точка съществуват още три принципно различни направления за преобразуване на промишлените територии, взаимосвързани с изброените по-горе.

Обект на реконструкция при първото направление са паметници на промишлената архитектура, а целта е максимално съхранение на производствената им структура чрез пълна реставрация на постройките и запазването на техния оригинален облик.

При второто направление целта е да бъде постигната частична рефункционализация, която включва реконструкция на планировъчната структура чрез изолирането и запазването на най-устойчивите планировъчни характеристики. Подходящо решение е обектът да бъде превърнат в музей или към него да се приобщят нови елементи от градско значение, така че плавно да се впише в градската инфраструктура.

Третото направление представлява цялостна рефункционализация. При нея индустриалните обекти претърпяват пълна функционална промяна според специфичните нужди на конкретната градска среда - преобразуване в жилищни сгради, административни и офис центрове, образователни институции, културни и развлекателни центрове, хотели, търговски предприятия, както и спортни съоръжения. Също така това направление включва и екологична реабилитация на терена чрез създаването на нови зелени площи на мястото на промишлената постройка.

В зависимост от типа на обектите те могат да бъдат разделени и според размерите си на малки, средни и големи. Всяка една от тези групи притежава общи характеристики, които определят и по-нататъшната им конверсия.

Тенденции и референтни проекти
Често малките промишлени обекти са складове или бивши селскостопански постройки, а като пример за удачна конверсия може да бъде посочен старият пустеещ завод в испанското градче Лерида. Използван последно като склад, той умело е превърнат в просторен съвременен жилищен дом. Основната задача на архитектите тук е била да бъде запазена носещата конструкция на сградата и в частност подпорите на покрива. Интересен подход, използван при тази конверсия, е хоризонталното разделяне на високото вътрешно пространство на две части, като така е спечелено допълнително място за още един етаж.

Комплекси от функционално или стилово свързани сгради, както и част от фабрики с различно предназначение, са сред най-характерните представители на средните по размер обекти, подлежащи на конверсия. Такава е гипсовата фабрика от XIX век, преобразувана в една от най-популярните жилищни сгради в Рига. Бившето предприятие е съставено от пет постройки с изцяло запазена индустриална стилистика. В тях са разположени апартаменти и един ресторант, а гледката, която се открива към стара Рига, е причина те да бъдат допълнени с големи прозорци, тераси и мансарди.

Големите обекти, подлежащи на конверсия, представляват крупни промишлени райони, изгубили своето първоначално предназначение и нуждаещи се от преосмисляне на тяхната роля в очертанията на града. Такъв например е случаят с американския град Бетълхем, щата Пенсилвания. По-рано той е бил един от големите съдостроителни и стоманодобивни центрове, но днес е претърпял метаморфоза, превърнала го в курорт с множество казина. Под влияние на тези промени тамошният стоманолеарен завод Sands bethworks бива преобразен в казино, разполагащо с 12,900m2 игрална площ и хотел с 302 стаи за почивка. За да се впишат в историческия контекст, остатъците от индустриалното минало на казиното са запазени и представени под формата на арт-инсталация. Няколко структури, между които и доменната пещ, са осветени от LED светлини, имитиращи горенето на пълни обороти и постепенното затихване и охлаждане - символична препратка към западането на промишлеността в града

Най-популярната тенденция при конверсията на промишлени постройки е превръщането им в жилища. Стари ферми и фабрики се преустройват в апартаменти или бутикови хотели, а по-големите съоръжения в луксозни хотелски и жилищни комплекси. Пример за голям хотел е Chetzeron. Той се намира в Швейцарските Алпи, в град Кран Монтана, и е разположен на височина от 2112m, върху плато, от което се открива гледка към Ронската низина. Тук една бивша лифтова станция е превърната в луксозен хотел с ресторант. Големите стоманобетонни конструкции, характерни за индустриалните здания, са запазени и по този начин осигуряват на хотела просторни пространства, изпълнени със слънчева светлина. Използвани са само естествени материали като камък и дърво, а големите прозорци предлагат чудесна гледка към низината и околните планински върхове.

Yun House Boutique Eco-Resort е бутиков хотел, разположен в малко село в провинция Гуйлин в Китай. Хотелът се състои от девет реконструирани сгради от бивша ферма и една нова постройка, функционираща като ресторант. Основната задача на архитектите е да се осигури приятна и спокойна атмосфера, а за да се запази естественият вид на околната среда, структурите на хотела са планирани според традициите на местното население. Във всяка от преустроените сгради се помещават четири хотелски стаи, за които е осигурено и достатъчно открито пространство. В проекта са използвани такива материали като бамбук, дърво, поцинкована стомана, бетон и тухла. Много от оригиналните елементи като дървени врати и греди са запазени и по артистичен начин са вписани в новия облик на бившата ферма.

Друга разпространена тенденция в конверсията е превръщането на обектите в изложбени пространства или инсталации. Този подход позволява да се привлече вниманието на широката общественост към конкретна сграда без това да нарушава нейната първоначална конструкция. Същевременно се запазва и историческият є облик, който придобива нови качества. Такива обекти могат да бъдат натоварени и с допълнителни функции на кафенета, арт-центрове, офиси и магазини, превръщайки се в своеобразни мултифункционални комплекси.

Например на Хартиения остров в Копенхаген, който по-рано е бил промишлена зона, а сега играе ролята на артистично средище, е създадена изложбена зала в помещенията на бивш склад, получил названието The Village. Оригиналното здание е съхранено практически без промени, но във вътрешното пространство са изградени множество кубични изложбени павилиони, които образуват своеобразно селище. Единственото нововъведение в цялостния облик на бившия склад са допълнителните прозорци и големи остъклени повърхности, чиято цел е да му придадат по-модернистичен вид.

Както вече беше отбелязано, понякога при цялостна рефункционализация старите промишлени зони се превръщат в ландшафтни или увеселителни паркове. По такъв начин чрез рекултивация на терена се обезпечава максималното подобряване на екологичните му показатели и се създават нови площадки за социално взаимодействие. Пример за подобна конверсия е общественият парк, появил се на мястото на някогашната спиртна фабрика на територията на остров Пукет в Тайланд. Една от забележителностите на парка, носещ името Long Lao, са руините на старинната дестилерия в китайско-португалски стил. Около нея и други подобни останки са изградени спортни тренажори, сцена за обществени мероприятия и концерти, както и беседки в традиционен стил. Засадени са и големи сенчести дървета и поляни с трева.

В случаите когато промишленият обект се явява и исторически паметник, пред архитектите възниква задачата максимално да запазят, а понякога и да реставрират първоначалния му вид, като прибягват дори до частична консервация. Този подход позволява да се запази архитектурната история, без при това да се губят потенциално използваеми и подходящи за конверсия площи.

В латвийския град Сака, в руините на селскостопански имот от XIX век е построена необичайна къща, чийто проект печели редица архитектурни конкурси. Къщата се намира на брега на Балтийско море, а създателите са се възползвали максимално от старите каменни стени, които предпазват от морския вятър и осигуряват уют и топлина в помещенията. Формулата е следната - всички стени са запазени във вида, в който са оцелели до наши дни, а към тях е добавено единствено стъкло, което контрастира с неравната повърхност на камъка.

Предпоставки и предизвикателства
Естествено съществуват и редица трудности, спъващи осъществяването на подобни идеи. На първо време този важен за града въпрос изисква активното участие на инвеститори, тъй като в повечето случаи средствата, необходими за реализацията на проектите, никак не са малки. Следващият основен проблем е собствеността - голяма част от подлежащите на конверсия обекти са притежание на различни собственици, чиито планове често се разминават. Местните власти играят основна роля в решаването на този проблем. Тяхната цел е да създадат благоприятен инвестиционен климат, чрез който всички собственици да бъдат заинтересовани от развитието на промишления обект. Друг характерен проблем от чисто техническо естество е състоянието на изоставените сгради - много от тях са толкова разрушени, че преобразуването им би представлявало сериозна опасност за строителните работници. В такъв случай на конверсия подлежат само тези елементи от структурата, които са достатъчно здрави или могат да бъдат предварително укрепени, без да се превръщат в предпоставка за работен инцидент.

Въпреки изброените проблеми, посочените тук примери разкриват огромния потенциал, който притежава конверсията на изоставени промишлени обекти. Повишаването на естетичната стойност на градската среда, без при това да се нарушава нейният традиционен облик, е фактор, който не бива да бъде пренебрегван, когато се търсят решения за бъдещото є развитие.