Облицовки от естествен камък

особености и приложение

Камъкът е материал с магическо излъчване, използван от векове и за външни, и за вътрешни облицовки. Подбран с вкус и поставен умело, камъкът е на мястото си навсякъде - в жилища, обществени сгради, промишлено и дори селскостопанско строителство.
Едно от условията за доброто качество на каменната облицовка е подборът на камъка да става по препоръките на стандарта - "Камък ломен и цепен за сгради и съоръжения". Тъй като най-използван метод е залепването, второто условие е подходящо избран в проекта разтвор за залепване. Третото условие е грижливата финална обработка - фугиране, премахване на малки нащърбвания и пукнатини, почистване.
Друг начин за изпълнение на облицовката е с допълнителна конструкция, която дава възможност за вентилиране на фасадата, като осигурява фуга между камъка и стената на сградата. Всички тези особености заслужават малки пояснения.

За да се гарантира желаният резултат, при извършване на облицовъчните работи е необходимо стриктно спазване на предварително изготвен проект, в който обикновено се посочва подходящия камък. "Подходящ" не е само естетическа категория - освен цвят, размер и повърхностна обработка, камъкът трябва да е съобразен с изискванията, наложени от неговото предназначение. Каменните плочи за фасада трябва да са студоустойчиви и леки, с много нисък коефициент на водопоглъщане. Желателно е фасадните материали да са с добра паро- и влагопроницаемост, за да пропускат влага. Ако фасадата е предвидена с цокъл, то камъкът, използван за облицовка на цокъла, трябва да е и с висока якост. За облицовка на вътрешни стени се предпочитат камъни с полирана повърхност, интересни цветове и ефектна структура.

Видове естествен камък за облицовка
Облицовъчните строителни камъни са специфична група, към които се отнасят предимно скали с особени физико-механични и химични свойства - здравина, твърдост, монолитност, устойчивост или дълговечност и др. Тези камъни се поддават на рязане и след полировка показват красива и устойчива окраска. В природата се срещат различни видове камъни, но за облицовки са се наложили основно мрамор, гранит, травертин, оникс, пясъчник, варовик и гнайс.

Мраморите са метаморфни карбонатни скали с кристален строеж, образувани дълбоко в земната кора от прекристализацията на варовици и доломити под въздействието на висока температура, налягане и химично активни газове. Оцветяването варира от чисто бяло до всевъзможни нюанси на цветовете, определени от различните примеси.

В България мрамор се добива в Рила, Родопите, Странджа, Пирин и Стара планина, региона около Берковица. Освен с изисканата си, изчистена красота, материалът се отличава и с висока якост. Това го прави подходящ за изработване на външни и вътрешни облицовки.

Гранитът е широко разпространена плътна, твърда вулканична скала с пълнокристална зърнеста структура. Всъщност, този камък е една от най-плътните и твърди скали, с ниско водопоглъщане и висока устойчивост на студ, с голямо съпротивление на изтриване. Издръжлив, дълготраен и разнообразно оцветен, гранитът е обичан материал за външни и вътрешни облицовки. Риолитът, естествена скала с мек розово-кафяв цвят, е аналог на гранита по вулканичния си произход. Камъкът е много подходящ за външни облицовки поради своята здравина и голяма плътност.

Травертинът, познат още като бигор или варовиков туф, е седиментна поликристална скала, образувана от минерали на калциевия карбонат. Камъкът се отнася към групата на мраморите, има пореста структура и ниска твърдост, а цветовете му греят в бежово, жълто, розово, кафяво или охра. Благодарение на кристалната зърнеста структура лесно се полира, и така красотата му засиява още по-ярко. Използва се и за външни, и за вътрешни облицовки.

Ониксът е полускъпоценен камък, криптокристална форма на кварца. Това е материал с висока твърдост и голяма плътност, и едно рядко срещано качество - високо ниво на светлопропускливост. Обикновено е на ивици с преобладаващ черен цвят, но се срещат и други цветови съчетания. След обработка и полиране oкpacкитe му са тoлкoвa омагьосващи, чe доста хора го приемат като надарен с особени сили, даващ баланс на ума и тялото, засилващ силата на духа и изострящ вниманието. Тези качества превръщат оникса, въпреки високата му цена, в един от най-предпочитаните естествени камъни за вътрешна облицовка.

Пясъчникът е споена седиментна скала, образувана при физическото разрушаване на други скали. Разрушеният или отмитият материал се отлага в различна среда, където с времето протича повторното му спояване. В зависимост от средата, спойката може да бъде силикатна или карбонатна. В случай, че в пясъчника се намират глинести частици с размер под 0,1mm, тогава е "глинест" пясъчник, а при наличие на калциев карбонат, пясъчникът е познат като "варовиков".Често се срещат и смесени, глинесто-варовикови, пясъчници. Създаден в условия на високо налягане и температура, пясъчникът е устойчив на почти всякакви атмосферни условия, и се използва предимно за външни облицовки.

Варовикът е бяла седиментна скала, съставена предимно от калциев карбонат. Варовикът е една от най-широко използваните в строителството скали. Използваният за облицовки варовик у нас е познат като "врачански камък". Той е търсен и заради топлия кремав цвят, и заради устойчивостта му на неблагоприятни климатични условия. Това е камък, който лесно се обработва, а полиран или не, покритата с него фасада винаги създава усещане за изчистеност и ненатрапчива естественост.

Гнайсът е широко разпространен вид метаморфна скала, с висока степен на регионален метаморфизъм. Обикновено гнайсът е съставен от фелдшпати, гранати, андалузит, кварц и слюда. Думата „гнайс“ произлиза от немски и означава „искри“ – всеки е забелязал искрящите ефекти на слюдата в този скален материал. Разнообразните му оттенъци се определят от минералите, които съдържа. Този камък се дели, според произхода му, на две основни разновидности - ортогнайси и парагнайси, съответно с магматичен или седиментен произход на протолита. Това са едрозърнести скали, с ивичеста и шистозна текстура. Среща се в Родопите, Рила, Пирин, Сакар. Камъкът е търсен заради своята твърдост, издръжливост на температурни амплитуди (мразоустойчивост) и рентабилна цена.

Много е важно при машинно бичените облицовки плоскостите да са чисти, без никакви следи от гатерния трион. В никакъв случай да не се употребяват камъни, добити от повърхностни изветрели пластове. Специално за врачанския камък, поради високата му хигроскопичност, има изискване да не е добиван през зимата, и това трябва да се удостоверява със сертификат от производителя. И още нещо - след полиране плочите трябва да са добре измити и почистени от полировъчните материали.

Разтвори за залепване
Разтворът, предназначен за залепване на каменната облицовка, трябва да фиксира надеждно облицовъчната плоча, като същевременно изравнява неравностите на основата. Неговите якостни показатели трябва да са заложени в проекта. При лепенето на външна декоративна облицовка е необходимо да се внимава и за еластичността на свързващият лепилен слой, за да може той да поема термичните разширения на основата, върху която се лепи облицовката, без да се разруши. При използване на циментови разтвори за лепене на външните облицовки, марката им също трябва да е указана в проекта. Освен залепващия материал, винаги при облицоване на фасади с каменни плочи трябва да се предвижда и изпълнява допълнително механично укрепване. Вътрешната облицовка може да се изпълнява на лепило или на циментопясъчни разтвори 1:3 и 1:4.

Разтворите не трябва да съдържат разтворими соли, които биха могли да образуват впоследствие петна по повърхността на облицовката. На пазара вече има водо- и мразоустойчиви лепила за еластично лепене без поява на соли по повърхността до 20mm дебелина на разтвора, предназначени специално за естествени камъни, включително мрамор, който е доста капризен материал.

При силно попиващи варовикови облицовки трябва да се използват подходящи модифицирани лепила, за да се осигури правилно залепване на плочките и да се предотврати отлепване на покритието след време.

Ще подчертаем, че ниските температури са много опасни за доброто залепване. По правило, наложено от практиката, външни фасадни облицовки не се изпълняват при температури под +5˚С. Вътрешни облицовки могат да се изпълняват при зимни условия, ако в работното помещение се поддържа температура над +5˚С, а зидарията, която ще се облицова, да е с влажност максимум 8%. Същевременно температурата на разтвора не бива да е по-ниска от +15˚С. Въпреки че вече има на пазара лепила със специфични свойства, които позволяват да бъдат използвани при ниски температури, все пак спазвайте правилото за минималните +5˚С. Ще си спестите евентуални дефекти, напуквания и дори отлепване.

Макар и не толкова опасни, високите температури също трябва да бъдат взимани под внимание. Добре е да се избягва лепене при температури над 28˚С, защото водата в лепилото се изпарява прекалено бързо, а ако има вятър или течение, повърхността на лепилния слой изсъхва и времето, в което може да се работи, намалява. Влажността на въздуха донякъде компенсира високата температура - при висока влажност лепилата на циментова база съхнат по-бавно. Това не бива да се приема като общовалидно решение, дори напротив - твърде високата влажност е опасна, защото променя процесите в лепилния разтвор и не може да се осъществи качествена връзка между облицовката и основата.

Основни стъпки при изпълнение на каменна облицовка
Първата стъпка е почистването на основата. Премахват се дюбели, пирони, мазилки, тапети, боя и всички останали фактори, които биха попречили на монтажа. Отклоненията от вертикалната на повърхностите, подлежащи на облицоване, са лимитирани в "Правилник за извършване и приемане на строителните и монтажните работи", и евентуални вдлъбнати участъци се запълват, за да се изравни стената. За някои лепила се препоръчва основата да се намокри. Самият камък също трябва да бъде старателно почистен от прах и всякакви други налепи, които могат да повлияят на неговото залепване.

Следва подготовката на лепилото. От класическия циментов разтвор до най-съвременните лепила на циментова основа - изборът е голям, но основният критерий е спазването на проектните предписания. Повърхността, която ще се покрива, се грундира. Приготвянето, нанасянето, времето за работа и съхранението на избраното лепило се извършват според указанията на производителя.

Вече има лепила с такова качество, че позволяват да се избегне поставянето на метални крепежни елементи дори при монтажа на едроразмерни плочи от гранит, мрамор или друг камък. Това са лепила с много висока якост на адхезия, от порядъка на повече от 200 тона на квадратен метър, т.е. около 2,00N/mm². Съществен показател за всяко лепило е "отвореното време". Този показател дефинира за колко време и при какви атмосферни условия сместа е годна за ползване. Обикновено лепилната смес запазва свойствата си за около 5 часа при температура 20÷25°C. След изтичане на посоченото от производителя отворено време качествата на разтвора се влошават и той не бива да бъде използван. Поради тази причина е добре лепилото да има удължено отворено време. За лепилата, използвани за стенни облицовки, е добре да имат и почти нулево свличане.

Някои облицовки се изпълняват, като най-напред каменната плоча се фиксира с механично закрепване, и след това кухината между плочата и стената се запълва с разтвор. Каквато и да е избраната технология, нашият съвет е да се доверите на изпълнители с подготовка и опит! Полагането на облицовка не е за любители или начинаещи.

И - внимание! Ако каменните плочи се полагат върху топлоизолация, това променя нещата из основи. Трябва да изберем каменни плочи с дебелина максимум 15mm и трябва да забравим за варианта "само лепило". Монтажът на дюбели, преминаващи през изолационния пласт и закрепващи го към здрава основа, става неизбежен. Върху топлоизолацията се нанася шпакловка, после се монтира стоманена горещо поцинкована мрежа, като не се пести от броя на закрепващите я дюбели! Следва покриване с еластично лепило, което се нанася като груба шпакловка върху мрежата и на "гребен" върху камъка. Плочи с площ по-голяма от 0,10m² трябва да бъдат допълнително механично укрепени, например с куки от усилена тел от неръждаем метал, които от едната страна се захващат за плочите, а от другата - за изпънатата по повърхността поцинкована мрежа. При фиксиране на плочите е задължително да се оформят фуги, които се запълват с подходяща еластична фугираща смес, а предварително може да се обработят с подходящ грунд. Разстоянията между фугите, ширината им, предварителната обработка и технологията на запълване ще осигурят добър резултат, ако се следват указанията на производителя на лепилото, и ако се използват материали, разработени за съвместно използване. Не е добра практика да се търси по-евтин заместител на някой елемент от дадена система за залепване.

Последно - довършването. Това означава и защита, и фугиране, и почистване - всичко необходимо, за да се получи облицовка, приковаваща възхитени, пък и завистливи погледи. По време на облицовъчните работи неминуемо се получават нащърбвания и пукнатини, а и самите камъни нерядко имат естествени недостатъци. При тази последна стъпка те се поправят с подходящи по тоналност и устойчивост китове. Отстраняват се и повреди по политурата - полираните плоскости не бива да са матови или на петна. Ако се получи разлика с повече от 3mm в плоскостите на две съседни плочи с огледална повърхност, дефектната плоча трябва да бъде подменена. Фугиране с обикновен циментов разтвор не се допуска при огледална и полирана повърхност.

За облицовките от пясъчник и варовик, които лесно поемат влага, е необходимо защитно покритие предимно за отблъскване на водата и мръсотията, На пазара има препарати, които намаляват капилярната хигроскопичност на повърхността на камъка и го правят водоотблъскващ, така че да се предотврати проникването на вода и разтворените в нея вредни вещества. В зависимост от вида на основата се намалява водопропускливостта с около 80÷90%, а в същото време се запазва пропускливостта на водните пари. Външният вид на камъка остава непроменен, и все пак е възможно леко засилване на цвета при някои видове. След подобно импрегниране фасадите се замърсяват по-малко и стават по-лесни за поддържане. Трайността на открито на този клас препарати е средно от 5 до 10 години. Разбира се, може да се избере препарат с много други функции - да предпазва камъка от действието на киселини, основи, органични разтворители и бои, микроорганизми и др.

Почистването е доста по-лесно, ако се прави навреме, преди да е засъхнало лепилото. Окончателното почистване също зависи от вида на обработката - например полираните повърхности се измиват с вода и се изтриват с мека материя, а бучардисаните или набраздените се почистват с бластиране.

Камък за вентилируема фасада?
Оказва се, че това е едно добро решение за съвременните сгради. При този тип фасада плоскостта, изградена от каменните плочи, не е залепена към стената, а е отместена на известно разстояние, така че да се получи междинен въздушен пласт. Там въздухът свободно циркулира, възпрепятства образуването на конденз и изсушава евентуална влага от стената. Освен че това не позволява да се разпространяват плесени, се постига и допълнителен топлоизолиращ ефект.

Този тип "суха" каменна облицовка изисква отделна конструкция. Разработва се носеща скара от стоманени профили. Вертикални и хоризонтални, профилите образуват стабилна основа, към която ще се прикрепват каменните плочи. Тъй като една такава носеща конструкция се изчислява и разработва за всеки отделен случай, почти няма ограничения за дебелината и размера на каменните плочи. Всъщност, ограничение има за минималната дебелина, и то е обусловено от технологията на закрепване, на която ще се спрем малко по-натам.

Сега ще се върнем на стоманената скара. Освен че е задължително укрепена към основната конструкция на сградата, тя е и с много добра антикорозионна защита, най-често горещо поцинкована. Профилите са перфорирани така, че да е осигурено максимално разнообразно захващане, т.е. разстояния между закрепванията, на плочите към скарата. Отворите са овални, за постигане на точност при монтажа и за даване на възможност за поемане на деформации. Самото захващане на каменните плочи става със специални конзоли, които се монтират към скарата, като се прекарват през предварително заготвените отвори, и се застопоряват с гайки. В края на всяка конзола има щифт. Единият стоманен край, насочен надолу, се вкарва в предварително разпробит отвор в долния камък. Върху другия край, който стърчи нагоре, се центрира отворът в долния край на горния камък. Звучи сложно, но така "нанизани" чрез щифтовете, каменните плочи са осигурени и във вертикално, и в хоризонтално направление. Вятърът е фактор, за който всеки би се сетил, но теглото на камъка създава предпоставки и за големи хоризонтални натоварвания в случай на земетръс. Именно пробиването на отворите, в които се вкарват щифтовете, изисква минимална дебелина на плочата, за да не се разцепи камъкът по време на този процес. Изпълняваните у нас подобни облицовки са правени с дебелина на плочите между 20÷25mm. Дебелината зависи от начина на пробиване, от диаметъра на отвора, от вида на камъка, а и от уменията на работника. При тази техника на облицоване фугите не се замонолитват и остават отворени.

Камъкът, това вълшебно постижение на природата, е винаги до нас. Сигурен, силен, вечен. От нас зависи да го използваме умело и красиво. Човекът и камъкът са неразривно свързани, още от древността, и тази връзка не е прекъсната и до днес.