Какво означава да бъдем енергийни граждани?

В България почти 38% от енергията отива за сгради, използвани за жилищни нужди или в сферата на услугите. Анализът на крайното потребление на енергия в ЕС показва, че основните три консуматора са транспортът, промишлеността и домакинстват. Домакинствата на европейско ниво употребяват 24.8% от произвежданата енергия. Близо 40% от енергията в Европа се изразходва в сгради, независимо дали те са промишлени или жилищни. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова на конференцията Енергийни граждани в Европа-къде сме ние?, организирана от международната екологична организация Грийнпийс. Крумова бе категорична, че усилията трябва да бъдат насочени към повишаване на енергийната ефективност на сградите, а действията на всички – в посока гарантиране на възобновяеми източници, които да осигурят необходимите количества енергия.

Заместник-министърът заяви, че самото наличие на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради показва необходимост и осъзнатост на политическо ниво. Очакваме да бъде постигнат голям ефект чрез повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради, подчерта Малина Крумова.

Това, което ние, като държавна институция и част от изпълнителната власт можем да направим и ще продължим да правим, е да търсим устойчиви начини за финансиране на мерки за енергийна ефективност за жилищни сгради, заяви заместник-министърът. Моята амбиция е тези мерки да бъдат комбинирани в бъдеще и с други, като опазване чистотата на въздуха и внедряване на възобновяеми енергийни източници в жилищните сгради с оглед още по-голямо намаляване на енергийното потребление, а там, където е възможно технически и икономически – да бъдат приложени мерки и за приближаване до нулево потребление на енергия, заяви Малина Крумова. Това е с цел да се намали още повече екологичният отпечатък на всяка една сграда.