Стълби и парапети

Човекът е започнал да използва стълби още преди да има дом и мебели. Днес стълбите продължават да са важен елемент в интериора и фасадите на сградите. Освен основното им функционално предназначение като технически елемент за вертикална връзка между нивата в сградите, те имат и ролята да допълват дизайна и архитектурата с уникални орнаменти или изискана простота. Стълбите в средновековен стил, например, ще добавят претенциозно излъчване на проекта Ви, а тези в хай-тек стил – практичност и строгост. В същото време един от най-важните компоненти на стълбите са техните парапети. Както стълбите, така и парапетите могат да се направят от различни материали, за да се впишат във всеки замисъл. Ще разгледаме някои от възможностите.

Съвременните стълби стават все по-удобни, по-надеждни и по-красиви. За да се осигури ергономичност, ширината и височината на стъпалата се проектират с голяма точност в съответствие с размера на краката на средния потребител. Парапетите трябва да гарантират нужната безопасност, а често за по-голяма функционалност и естетичност към стълбите се добавя и LED осветление. Използват се много съвременни решения и нови материали, както и традиционните за тези структури материали и съчетания от тях.

Обикновено конструкцията на стълбите е хомогенна (от метал, дърво, стоманобетон, стъкло, камък, пластмаса и други). При финишните покрития на стъпала, чела и площадки, като и при парапети и ръкохватки, се използват или същите като при конструкцията материали, или се правят комбинации, например метал-бетон, дърво-метал, метал-стъкло, стъкло-дърво и т.н. Конструкциите и материалите за стълби и парапети като правило се избират на етап проектиране. Ако това не стане, в по-късен етап изборът Ви ще е доста ограничен – за бетон, камък и дори стъкло няма да има шанс. Тогава обаче можете да се доверите на модулни стълби, които дават възможност за монтиране и подмяна във всеки етап.

Външни стълби
За да са удобни, безопасни и да отговарят на изискванията за достъпна среда (за обществени сгради) външните стълби трябва да имат определени параметри. Стълбищното рамо на новопроектирани външни стълби е с широчина най-малко 120сm, а стълбищното рамо на съществуващи външни стълби е с широчина не по-малка от 90сm за движение в една посока и не по-малка от 150сm за движение в две посоки. Височината, преодолявана от едно стълбищно рамо, е не по-голяма от 120сm. Стълбищните площадки са с дължина най-малко 150сm по посока на движението. Външните стъпала са с еднакви размери: с широчина най-малко 32сm и височина най-много 15сm, със скосени навътре чела. Първото и последното стъпало са с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка (с изключение на червения цвят).

Преди първото и след последното стъпало е изпълнена ивица от тактилна настилка с широчина 90сm по посока на движението, оцветена контрастно (с изключение на червения цвят). Когато при извършване на реконструкция или основно обновяване на съществуващи стълби не може да бъде изпълнено изискването за скосяване на челата на стъпалата, в предната им част се полага настилка от нехлъзгав материал с широчина 40mm и дебелина не повече от 1mm. Настилката е с цвят, различаващ се от цвета на стълбището.

От двете страни на стълбищното рамо се изграждат парапети при спазване на редица изисквания. Ръкохватките са непрекъснати и кръгли с диаметър от 3 до 5сm, монтирани по такъв начин, че да не се въртят в сглобките, да започват най-малко 30сm преди първото стъпало и да завършват най-малко 30сm след последното стъпало. Ръкохватките на парапети, закрепени за стени, се монтират на разстояние 4сm от стените. Краищата на ръкохватките са заоблени или плавно извити към съответната стена, стълб или настилка. Най-малко от едната страна на стълбищното рамо има двоен парапет, като височината на ръкохватките е между 50 и 75cm - за ползване от деца и от малки хора, и между 85 и 100cm - за общо ползване. Когато широчината на стълбищното рамо е по-голяма от 360сm, се предвижда междинен двоен парапет. Парапетите се изпълняват с цвят, контрастен на цвета на съседната настилка. За улесняване ориентацията на хора със зрителни увреждания в долната част на парапета или на стената на височина от 85 до 100cm се поставя тактилен знак с кратка информация (например за посока, за местоположение и др.), написана с Брайлово писмо или с призматични букви и числа.

Вътрешни стълби
Вътрешните стълби в жилищни сгради и в сгради за обществено обслужване, които свързват достъпни елементи на сградата, също се изпълняват при спазване на определени изисквания. Стълбищното рамо е с широчина не по-малка от 120cm. В сгради за обществено обслужване с масов достъп на хора (приемни сгради на транспорта, големи търговски центрове, спортни сгради и др. с капацитет над 200 човека) стълбищното рамо се изпълнява с широчина не по-малка от 160cm.

Когато височината, преодолявана от едно стълбищно рамо, е по-голяма от 250сm, се предвижда площадка с дължина не по-малка от 120сm. Стъпалата са еднакви, с височина не по-голяма от 17cm, със скосени навътре чела и с широчина от 28 до 35сm. Използваемата широчина на стълбищното рамо не се намалява вследствие наличието на издатини или други препятствия.

От двете страни на стълбищното рамо се предвиждат парапети като едната им ръкохватка се изпълнява непрекъсната. В детски и учебни заведения и в сгради за настаняване на деца ръкохватките на парапетите се изпълняват с ограничители с оглед безопасното им ползване.

Стълбите се изпълняват с нехлъзгава настилка, като на разстояние 40cm преди първото стъпало за изкачване и след последното стъпало за слизане се изпълнява тактилна ивица с широчина най-малко 40cm, оцветена контрастно и изпълнена от материал, различаващ се от материала, от който е изпълнена настилката. Тактилната ивица се изпълнява така, че да се различава от тактилните водещи пътеки.

За стълбищата в съществуващи сгради се приема, че са достъпни, ако широчината за движение в една посока е не по-малка от 90сm, а широчината за движение в две посоки - не по-малка от 150сm. Стъпалата трябва да са с височина от 12 до 18cm и с а широчина от 28 до 35cm.

Дървени стълби и парапети
Един от най-често използваните материали за стълби и парапети от всякакъв тип конструкции и дизайн е дървото. То има многовековна история в това свое приложение. Влажността на използваната дървесина трябва да е в границите на 6-12%. Използват се най-разнообразни видове дървесина – както мека (бор, ела, смърч, кедър, лиственица) и полутвърда (бреза, клен), така и твърда (дъб, бук, ясен). За декор често се прибягва към ценни типове дървесина като тикова дървесина и палисандър.

Много популярни в това приложение са бор (като по-достъпен в ценово отношение), бук и дъб. За по-екзотични решения в конструкцията се считат череша, кипарис, орех, махагон и други. Независимо от вида на използваната дървесина, стълбищните рамена трябва да са изградени от слепени дървени листове (плочи), т.е. съставна дървесина. Свързващите крепежни елементи и връзки са от метал.

Според конструкцията възможните решения са: стояща стълба (тежестта се поема от пода), конзолна стълба (тежестта се поема от стената) и висяща стълба (тежестта се поема от тавана). Могат да се използват плочи от дървесни влакна със средна плътност (MDF), плочи с висока плътност (HDF), плочи от пресовани дървестни частици (ПДЧ) и от пресовани по-едри дървесни частици (ОСБ). В състава им участват восъци и смоли, а производството им е чрез сухо горещо пресоване. Ако се използва масивна дървесина за страници, стъпала, парапети, стойки и ръкохватки, тя е предварително слепена от съставни профили. При витите стълби страници и парапети се правят от масивна или слоеста дървесина, защото ПДЧ на се извива, а МДФ се извива трудно.

Каменни материали при стълбите
Днес естественият камък рядко се използва за конструкцията на стълбите. Той е предимно облицовка при стоманобетонните и металните стълби. Все пак възможните конструктивни решения са стояща и конзолна стълба. Стъпалата могат да представлява цели каменни плочи или върху предвидената основа могат да се наредят плочи по размер. Обичайните материали в тази група са мрамор, гранит, варовик, гнайс, травертин, оникс, алабастър и други.

За външни пространства удачно решение е да се ползват цели каменни блокове. Те са подходящи и за вити стълби, като всяко следващо стъпало се носи от предходното по-ниско и от централна колона, около която се вият стъпалата. За тези решения обикновено се ползва здрав камък, като гранит или актуалния напоследък технически камък. Последният предлага богат избор от форми, цветове и текстури. Дебелината на камъка обикновено е минимум 2сm. Каменните стъпала могат да се обработят повърхностно чрез полировка и профилиране. Специалистите препоръчват при работа с гранит или мрамор да се отчита собственото тегло на материала.

Преди години тухлите са намирали широко приложение както за изграждане на вътрешни стълбища, така и на външни. Напоследък, поради масовото изпълнение предимно на стоманобетонни стълби, зидани почти не се изпълняват, но има и случаи, в които изпълнението на стълби от керамични тухли се прилага заради ефектния архитектурен облик, а и внася старинна атмосфера и индивидуалност на помещението/сградата. Външните тухлени стълби се правят предимно в градинки или паркове, вили или дворчета, за преминаване от едно ниво на друго. Етажните зидани стълби се правят от тухли или естествен камък. Стълбищните рамена и площадките се оформят чрез сегментен свод между стоманени греди. Зидани стълби може да се изпълнят и без използването на стоманени греди. Вместо това се изпълняват зидани дъги, които поемат товарите от сводовете на рамената и площадките.

Стоманобетонните стълби са сред най-разпространените. Те могат да бъдат изпълнени от сглобяеми стоманобетонни елементи или монолитно, като се изливат на място. Стоманобетонните стъпала за сглобяемите стълбища се подпират със стоманени греди или се запъват конзолно. Технологията им на подпиране е сходна на тази както при стъпалата от камък, с разликата, че стъпалата са армирани. При монолитните стълбища всичко (площадки, греди и стълбищна рамена) се изпълнява монолитно. Предварително се прави кофража, в който се нарежда необходимата армировка, след което се бетонира. Армировката преминава непрекъснато от една част в друга, поради което тези стъпала са много здраво свързани. Освен това, стоманобетонните стълби са пожароустойчиви и икономични. Имат най-широко приложение, тъй като могат да се изпълняват във всякакви сгради, както вътрешно, така и външно на сградата. Използването на стоманобетон дава много възможности за архитектурни решения. Освен традиционно изпълняваните едно-, дву- и трираменни стълби, със стоманобетон може да се изпълнят ветрилообразна стълба, свободно висяща вита стълба, свободно стояща повита стълба.

Стъклени стълби и парапети
Изключително ефектните стъклени стълби са символ на стил и престиж, но някои фактори ограничават широкото им използване. Един от тях е ограничената носимоспособност на стъклото. Високата цена на изпълнението също може да е пречка при някои проекти. Друга бариера се оказва прозрачността на стъклото, което може да създаде психологически дискомфорт при слизане при някои хора. Свързващите и крепежните елементи са метални, обикновено от неръждаема стомана. Според конструктивния подход възможните решения са стояща, конзолна и висяща стълба.

Основно изискване за всички елементи на стъклените стълби - носеща конструкция, стъпала и парапети, е те да бъдат от закалено стъкло, което е с 4-5 пъти по-голяма здравина от обикновеното. Особеност на закаленото стъкло е че не може да се обработва след закаляване. Кантиране , фрезоване и пробиване се извършва преди закаляването. След закаляване може само да се матира и печата с принтове. Има различни видове закаленото стъкло – безцветно, оцветено в масата и с пиролизни покрития. Дебелината му е от 4-19mm. Теглото на закаленото стъкло за 1mm дебелина на 1m2 е 2,5kg. Трябва да имате предвид, че закаленото стъкло дава оптически дефекти, тъй като при термичната обработка се създават напрежения в него.

Друг вариант за приложение тук е триплексът - ламинирано стъкло, което е по-устойчиво и се образува от две или повече закалени стъкла с фолио. За стъпала се използват 2 стъкла по 10mm или повече. Стъклените стълби са удачно решение при реконструкции на зони, които не допускат присъствие на нови архитектурни елементи. Подходящи са и при тесни пространства, защото позволяват на светлината на премине през тях и не създават визуална преграда.

Метални стълби и парапети
Най-здравият материал за стълби е металът. Според материала на конструкцията металните стълби могат да бъдат от ламарина, профили от черен метал, профили от неръждаема стомана, стоманени въжета, стоманени тръби и ковано желязо. Биват стоящи, конзолни и висящи. Чисти метални конструкции не се срещат твърде често. Парапети от метал обаче често се използват като елемент на стълбището от дърво, камък или стъкло. Най-популярни тук са кованото желязо, алуминият и неръждаемата стомана. Предимства на металните парапети са тяхната устойчивост на различни условия, поради което се използват и вън, и вътре, както и възможността им да се комбинират лесно с други материали и да се вписват в разнообразни стилове. При кованото желязо цената се определя от сложността на проекта. То превъзхожда останалите материали по декоративност. Можете да получите истински произведения на изкуството, но те ще струват повече. Тръбните и друг тип профили от неръждаема стомана също стоят стилно на всеки вид стълби. Те са незаменима при вити стълби и стълби със сложна конструкция, тъй като да се направят парапети за тях от дърво и стъкло се оказва по-трудно. Друга възможност при парапетите е алуминият. Той е пластичен, не корозира, лесно се монтира и е износоустойчив. Алуминиевите конструкции имат различни форми и цветове.