Битумни покривни покрития

Покривът е основен елемент от сградата. Предназначението му е трайно да защитава сградата от неблагоприятните външни условия. Проектира се така, че да е безопасен за обитателите и да има привлекателен вид, придаващ индивидуалност на сградата. За реализирането на конструкцията му изборът на съвременно битумно покривно покритие има решаващо значение.
В статията ще разкажем за модифицираните битумни мембрани, за бутумните керемиди-шиндли, за вълнообразните битумни листове, за технологията на полагане на битумните покривни покрития.

Покривното покритие денонощно е подложено на тежки климатични изпитания. То трябва да защитава сградата от проникване на вода от дъждовете и топящия се сняг. Да издържа на значителното натоварване на дебела снежна покривка без да се поврежда при нейното свличане, при по продължително огряване от слънцето. Покривното покритие трябва също безпроблемно да издържа на слънчевия пек и зимния мраз, на огромния брой цикли на разширяване през деня и свиване през нощта, както и да не променя цвета си от ултравиолетовото излъчване на слънцето.

Покривът най-често не е монолитна, а сложна многопластова конструкция. От правилното изпълнение на покривната конструкция и избора на най-подходящия за покриването й материал, зависи нейната дълготрайност и външния й вид, както и комфорта на обитаване на подпокривното пространство. При избора на покривно покритие в западноевропейските държави се дава превес на битумните покривни покрития - мембрани, керемиди и вълнообразни листове, произведени по най-съвременни технологии.

Модифицирани битумни мембрани
Битумът се произвежда от суров нефт и представлява комплексна смес от високомолекулeн въглерод и съединенията, които той образува с кислорода, сярата и азота. Използва се под формата на рулонни фолиа - мембрани, предимно за направата на покривни покрития в един или няколко слоя. За подобряване на устойчивостта на битума се добавят различни добавки - модификатори. Чрез тях се постига по-висока еластичност, по-добра защита срещу напукване, по-голяма устойчивост на температурни промени. Модифицираните битумни мембрани се делят на еластомерни - Styrene-butadiene-styrene-SBS и пластомерни-Atactic polypropylene-АРР.

SBS-мембраните запазват еластичността си при ниски температури, залепват се по-лесно към основата и са сравнително устойчиви на химически вещества. Притежават изключителна разтегливост и са доста гъвкави по отношение методи на приложение. Могат да се съчетаят с асфалт, да се залепят с горелка или със студени лепила. За защита на този тип мембрани от ултравиолетови лъчи се използват минерални гранули - посипки, метални фолиа и др.

АРР-мембраните са устойчиви при високи температури, атмосферни влияния и ултравиолетови лъчи, но са по-крехки при ниски температури. Тези продукти са по-подходящи за приложение при топло време. Те са устойчиви на климатични промени и стареене. По-издръжливи са на ултравиолетовото лъчение, отколкото SBS-мембраните. Използването на студени лепила за приложението им, обаче, е рядко срещано и се предлага от малко производители. Тези мембрани масово се произвеждат без допълнителни покрития. Но на пазара се предлагат и такива. Препоръчително е да се поставят и поддържат защитни облицовки на непокритите зони за осигуряване на допълнителна защита от ултравиолетовите лъчи.

Нито APP, нито SBS-мембраните са подходящи за приложение в условия на висока влажност. Тяхната ефективност е ограничена и при възстановителни работи, където е налична латентна влага в оригиналната покривна конструкция.

Най-голямото предимство на модифицираните битуми е тяхната гъвкавост. Могат да се приложат самостоятелно в един или няколко пласта. Също така представляват отличен материал за поправка и поддръжка на стари битумни покриви.

Ефективността на покривните битумни мембрани зависи до голяма степен от наклона на покрива. В зависимост от наклона си, покривите биват плоски и скатни. Обикновено за плоски се приемат тези, при които наклонът е до 7-8%, максимум 10%. За тях идеално решение са мембранните битумно-модифицирани хидроизолации. Мазаните хидроизолации на битумна основа се прилагат с успех при плоските покриви.

Когато трябва да се направи избор - мазан или рулонен битум, трябва да се вземат предвид няколко основни характеристики на двата материала.

С мазана хидроизолация е много по-лесно да се изпълнят покриви с множество чупки и сложна геометрия, където полагането на мембрани е значително усложнено. Освен това изискваната квалификация на работниците за мазана изолация е много по-малка, отколкото за залепване на хидроизолационни мушами.

Но при изчистени и опростени форми на покрива битумните мембрани са винаги за предпочитане. Причините за това са няколко. В зависимост от деформациите и важността на сградата, залепването може да бъде пълно или частично, като и двата варианта могат да се изпълнят чрез използване на битумно лепило или чрез газопламъчно залепване.

При пълно прилепване изолацията се деформира едновременно с конструкцията, което понякога крие рискове за целостта на водозащитното покритие и респективно ефективността му. При голямо съсъхване на покривната плоча, например, когато положеният битум не е достатъчно еластичен, са възможни разкъсвания, които позволяват безпрепятствено проникване на вода. За предотвратяване на такива проблеми, при отговорни проекти се прилага методът на частично прилепване. Той, обаче, значително оскъпява строителството, защото изисква използването на допълнителна, перфорирана мушама, която се поставя под битумната. В процеса на лепене битумното лепило прониква през перфорациите и осигурява равномерно и сигурно точково закрепване. Така деформациите на конструкцията и на хидроизолацията са независими.

При скатните покриви мембраните са неудачно решение, защото поради големия наклон могат да се получат свличания и разкъсвания. Ефективно отводняване при тях се получава с използване на битумни керемиди.

Битумни керемиди-шиндли
Алтернатива при избора на покривен материал са битумните керемиди. Те също, като мембраните, се отнасят към сравнително леките покрития - 8-13kg/m2 и позволяват опростяване и олекотяване на покривната конструкция. На практика това е хидроизолация, защитаваща от проникване на вода. Представляват листов хидроизолационен слой, нарязан на ленти и различно оформен повърхностен лицев слой. Повърхностният слой може да има в различни цветови нюанси. Подходящи са за покриви с наклон в голям диапазон – 10°до 90°.

Основните слоеве на покритието са армираща тъкан от негорим и негниещ стъкловлакнест воал - фибростъкло или целулоза, а върху него двустранно е напластен модифициран битум-SBS или APP. Върху лицевата страна за ултравиолетова защита се полага минерална посипка oт оцветени и изпечени при висока температура гранули, или метално фолио. Върху долната страна е положен защитен пясъчен слой, който пречи на слепването на керемидите при складиране и транспортиране.

Шиндлите се монтират лесно и бързо, с много улеснена технология на закрепване – механично или чрез лепене. Материалът е еластичен и лесно се огъва. Покриват се всевъзможни форми и чупки от покрива. Дори и върху вертикални участъци. Имат висока устойчивост на атмосферни въздействия и са водонепропускливи.

Важно предимство при тях е, че когато в процеса на експлоатация по една или друга причина възникнат деформации в материала, напрежението в местата на закрепване е по-малко, в сравнение с това при мембраните, заради по-малката площ на керемидите.

Битумните керемиди се предлагат в богата гама цветове, тъй като посипката позволява различно тониране. Разнообразие има и във формата - овална, триъгълна, правоъгълна, трапецовидна, шестоъгълна и т.н.

В зависимост от качеството на продукта и условията на експлоатация, покривното покритие от битумни керемиди може да запази свойствата си от 10 до 40 години. Общо правило е колкото по-малки са денонощните температурни амплитуди при даден климат, толкова по-дълъг е животът на керемидите.

Ако са избрани битумни керемиди с по-тъмни цветове, трябва да се осигури по-добра циркулация на въздуха в подпокривното пространство, за да се избегне прегряване. В противен случай, краищата на керемидите може да се повдигнат и да се наложи преждевременен ремонт на покрива. При този продукт не е препоръчително използване на шперплат за обшивка, защото той акумулира топлина и при горещо време това може да доведе до нарушаване свойствата на лепилото и последващо нагъване на керемидите.

Вълнообразни битумни листове
Битумно импрегнираните вълнообразни листове за покривно покритие са известни още като „гофрирани“, заради формата на повърхността си. Те имат структура, подобна на тази при битумните керемиди. Армиращата основа е от целулозни влакна и е импрегнирана с битум. Върху лицевата страна на листовете е нанесено защитно-декоративно покритие на основата на термореактивен винил-акрилен полимер и светлоустойчиви пигменти. Цветът на покритието може да е червен, кафяв, зелен и черен. Има и продукти с матова повърхност, както и такива с двойно покритие за по-ярък цвят и по-сигурна защита.

Гофрираните битумни листове обикновено се произвеждат с размери 2000/940mm, с дебелина 2,7mm. Те са нечупливи, издържат на високи температури - до 110°С и са сравнително леки - 3kg/m2. Минималният наклон на покрива при използване на тези листове е 6°. При наклони от 6° до 10° се препоръчва да се монтират върху непрекъсната покривна обшивка с надлъжно припокриване, не по-малко от 300mm. Ако наклонът е 10°-15°, гредите на обшивката са през 450mm.

Вълнообразните битумни листове успешно се прилагат като покривно покритие в малоетажното строителство, както при топъл, така и при студен климат.

Методи за полагане на модифицираните битумни мембрани
Традиционният метод за поставяне на SBS-мембрани е в комбинация с горещ асфалт, а на APP – газопламъчно залепване. И двата метода са доказали своята висока ефективност, но и висока вероятност за допускане на трудово-технически грешки. В отговор на тези проблеми, производителите са се насочили към разработки на лепила, като алтернатива за закрепване на мембраните. Въпреки че употребата на лепила за модифицирани мембрани не е нещо ново, за последните няколко години тя е нарастнала значително. Причините са, разполагането на мембраните в зони, където употребата на горещ асфалт или открит пламък е забранено. В Европа производителите вземат мерки за специално обучение на работниците за работа с открити пламъци и условията, в които употребата им е възможна.

Горещият асфалт, лепилата и газопламъчното залепване имат своите предимства и недостатъци. Употребата на горещ асфалт за модифициран битум обикновено е ограничено само за SBS-материали. APP-мембраните се размекват при по-високи температури. Методите за употребата на асфалта не се различават особено от традиционните. Асфалтът се нагорещява в котел и се изпомпва до нивото на покрива. След това се разнася по целия покрив, намазва се на определените места и модифицирания материал се полага отгоре. За да се получи подходящата връзка, температурата на асфалта трябва да бъде приблизително 200°C. Ако това не се спази, парчетата модифициран битум няма да се слеят с асфалта и връзката между тях и субстрата ще е слаба. Това ще позволи раздалечаване на мембраната от основата и появата на издутини по повърхността. Тъй като максималната температура, при която може да се нагорещява асфалт е приблизително 280°C, “температурният прозорец” от момента на нагорещяване до момента на приложение е много тесен. Инсталирането на модифициран битум в комбинация с горещ асфалт крие и рискове за издуване от пропуски и празнини получени при приложението на асфалта. Това се случва, когато изпълнителят не успее да разположи асфалта равномерно по повърхността и парчето модифициран битум не е 100% прилепено. След време, при нарастване на температурата на покрива, асфалтът се размеква и празнините с въвлечен въздух се разширяват, предизвиквайки издутини.

Газопламъчното залепване първоначално е било прилагано само при APP-мембрани. Осъзнавайки предимствата на този метод, производителите разработват SBS-мембрани, позволяващи използването му. Гърбът на парче модифициран битум се нагрява с открит пламък до стопяването му, при което то се разгъва върху основата и се осъществява връзка с разтопения асфалт. Успешното изпълнение не зависи от външни фактори, като заобикалящата температура например. По-скоро от уменията и опита на работника, който трябва да познава кога парчето е омекнало достатъчно. При правилно изпълнение този метод дава най-добри резултати при залепване на модифицирани мембрани.

И SBS- и APP-мембраните могат да бъдат горени, но при първите уменията на изпълнителя са от съществена важност, тъй като интервалът между недогаряне и прегаряне е по-малък, отколкото при APP-мембраните.

Лепилата, използвани за приложение на модифициран битум, често са на основата на определен разтворител. Ако се приложи правилно, той размеква гърба на мембраната, образувайки кохерентна връзка между нея и основата. Този метод се използва от много време, но неговата популярност значително нараства през последните години поради рисковете, свързани с използването на открит пламък и често наблюдаваните “подути” покриви при употребата на горещ асфалт. И APP- и SBS-системите са доста податливи на залепващите методи.

По време на изпълнението върху основата се намазва дебел слой лепило, а мембраната се поставя върху него. В някои случаи и мембраната, и основата трябва да се намажат с лепилото. Лепила не се използват, ако външната температура или рулото мембрана е с температура 5°C или по-ниска.

Някои от предлаганите на пазара лепила трябва да съхнат дни преди напълно да изсъхнат и прилепят мембраната. Ако се изпълняват няколко слоя, може да са нужни няколко седмици между нанасянето на най-долния и най-горния слой. Препоръчително е през това време да се избягва ходене по покрива, защото мембраната може да се нагъне. Този тип изпълнение е най-скъп и може да добави около 10-15% от общата цена на материалите и труда, но той е и най-ефективен.

Технология на полагане на битумни керемиди
Основните операции и технологията на монтиране на битумните керемиди на практика важат за всички техни видове и модели. За монтирането им се използват ограничен брой ръчни инструменти, като чук, ластичен маркиращ шнур, ролетка и макетен нож със сменяеми остриета за рязяне на меки подови настилки и хидроизолационни материали.

Преди да се разопакова пакетът с битумни керамиди се огъва няколко пъти. Така евентуално залепналите един за друг листове се отлепят. Препоръчва се едновременно да се отворят няколко пакета и листовете да се взимат от тях произволно. Целта е да се постигне по-равномерно оцветяване на целия покрив.

Битумните керемиди в съседните един на друг редове се поставят със застъпване помежду си. Широчината на ивицата на припокриване зависи от модела на керемидите и наклона на покрива. Най-често тя е 19,5 cm. Колкото наклонът е по-малък, толкова ивицата на припокриване трябва да бъде по-широка и да намалява видимата част на керемидите. Всеки производител предоставя информация за широчината на застъпване между ивиците в зависимост от наклона.

Керемидите се закрепват чрез приковаване. В някои случаи се извършва залепване с фабрично нанесеното на гърба лепило или с допълнително студено лепене. Последното се нанася точковидно. Работи се с препоръчано от производителя битумно лепило във флакони и се шприцова на място. За подсигуряване на покритието срещу силни ветрове и при скатове с наклон по-голям от 60° се препоръчва последните пет реда керемиди да бъдат залепени поне на две места за всяка опашка. Лепилото се шприцова върху всеки участък от 25 mm.

Преди закрепване на керемидите дъсчената или OSB обшивка, се застила с хидроизолацинна битумна мушама. Тя създава подложен слой за основа на листовете керемиди. Представлява втора и непробиваема за дъжда изолационна преграда.

Tехнология на полагане на битумни вълнообразни листове
Битумните вълнообразни листове се монтират бързо и лесно. След определяне на наклона на покрива, от схемите предоставени от производителя се избира начин за подпиране и застъпване на листовете, съответстващ на наклона. Преди полагането на листовете се монтират носещите ребра, осигуряващи необходимата носимоспособност между тях. Първо се разчертава листът, след което се реже с трион за дърво, омаслен за да не се огъва. Листовете се редят срещу преобладаващата посока на вятъра. През ред се започва с полвин лист, отрязан по дължина, за да се получи разместване на надлъжните фуги. Закрепването става с пирони с пластмасови уплътнения, върху дървена основа. Използва се канал, за да се наковат гвоздеите в права линия. По края на листа, в местата на застъпване, както и от всяка страна на вертикалните фуги се кове във всяка вълна.