Енергийно ефективното улично осветление е сред основните компоненти на устойчивия град

Разговор с Д-р инж. Здравко Георгиев, Изп. директор на Софийска енергийна агенция

Инж. Георгиев, в началото на нашия разговор бихте ли представили СОФЕНА, целите и основната Ви дейност?
Софийска енергийна агенция – СОФЕНА, е една от първите енергийни агенции, създадени в България с подкрепа на Европейската комисия. От създаването си през 2001 година подпомагаме както устойчивото развитие на местните власти, така и българските предприятия и домакинства, изпълняваме и проекти на европейско и национално ниво, включително за научно-изследователски и демонстрационни дейности и обучения на различни целеви групи. През годините сме били и пионери в някои области, като създаването на национална типология на сградите, внедряване на схеми за енергиен мениджмънт и бенчмаркинг в малки и средни предприятия, обвързване на енергийната ефективност с качеството на атмосферния въздух и други. СОФЕНА осъществява технико-икономически проучвания и анализи за енергийна ефективност, както и консултации за осигуряване на заемно, национално или европейско финансиране.

Работите успешно по проекти за устойчиво енергийно развитие. Споделете за актуални проекти, свързани с енергийната ефективност. Какви са основните тенденции и новости при изграждането на интелигентна градска среда?
Радостното е, че дългогодишният опит на българските общини и подкрепящите ги неправителствени организации дава добри резултати при изпълнението на пилотни проекти в областта на енергийната ефективност. София, Асеновград, Варна и Бургас са градове-последователи в проекти от инициативата на Европейската комисия „Интелигентни градове и общности“, като идеята е да се приложат добри практики и решения на водещи европейски градове като Виена, Лион, Мюнхен и други. Основните области на прилагане на решения са: практики в управлението и участие на гражданите, холистично планиране и енергоефективно обновяване на сгради, транспорт и мобилност и използване на информационни и комуникационни технологии за интелигентен град. Ще спомена само част от планираните за приложение мерки: енергиен мениджмънт и интегриране на възобновяема енергия в общински сгради, проучване и анализи на потенциала на използване на възобновяема енергия, план за изграждане на зарядни станции за електромобили, приложения за мобилни устройства и използване на данни в транспорта, енергоефективно улично осветление и други.

Дайте повече информация за действащите в момента стандарти за енергиен мениджмънт и интелигентни градове?
Стандартите са доброволен инструмент за подпомагане на развитието на обществото и бизнеса. Задължителни са само стандартите, които са заложени като изисквания в нормативната уредба, като например стандартите от полето на приложение на наредбата за енергийна ефективност на сгради. Особено актуални през последните години са стандартите от серията ISO 50000 за енергиен мениджмънт и оценка на енергийните спестявания, които също са доброволни, но все повече страни въвеждат изисквания за сертифицирана система за управление съгласно изискванията на

БДС EN ISO 50001 Системи за управление на енергията при потребление на енергия над определени стойности и/или при получаване на субсидии за цената на електроенергията, както е например в Германия. В България предприятията, които прилагат стандарта, освен че имат възможност да систематизират анализите и дейностите, свързани с управление на енергийните потоци и енергийните спестявания, се ползват и с облекчения във връзка със задълженията им за периодично извършване на енергийни обследвания. В рамките на европейски проекти в 6 български общини от Родопите стандартът е внедрен и системата е доказала своята ефективност.

Интересно е развитието на стандартизацията в областта на интелигентните градове. Ежегодно се организират множество форуми в тази област, като през 2012 година европейските органи за стандартизация CEN, CENELEC и ETSI създадоха работна група „Интелигентни и устойчиви градове и общности“. В момента се работи по стандартизационни документи за добри практики в областта на интелигентните градове и устойчиво обновяване на многофамилни жилища. Български представители участваме и в двете инициативи, които се очаква да бъдат завършени в началото на следващата година. Първоначално ще бъдат разработени споразумения на работните групи, а впоследствие те ще бъдат предложени за европейски стандарти.

Да поговорим за осветлението, в частност уличното осветление, и значението на енергийното улично осветление за една устойчива градска среда. Разкажете за успешни практики от работата Ви по подобни проекти.
Уличното осветление е един от основните компоненти на градската инфраструктура и е много важно за създаване на привлекателна среда за живот, бизнес и туризъм. Гражданите са все по-чувствителни и нетърпими при наличие на неработещи осветители и изискват по-добро качество на услугата предоставяна от общините в тази област. Навлизането на новите технологии като светодиодно осветление и възможностите за оптимално управление стават все по-популярни и на приемливи цени. Като действащи български стандарти от 17.05.2016 г. са публикувани БДС EN 13201-2:2016 Улично осветление. Част 2: Технически изисквания и

БДС EN 13201-5:2016 Улично осветление. Част 5: Показатели за енергийна ефективност. Тези стандарти не са задължителни, но дават важни насоки за категоризация на улиците и енергийната ефективност на системите за улично осветление. Прави впечатление, че все още в някои обществени поръчки се залагат изисквания към стари и отменени стандарти, също така общините не разбират важността на показателите за енергийна ефективност при подмяна или изграждане на нови участъци. Проблем е и предлагането на пазара на евтини осветители, при които светлинният добив е малък и намалява рязко през времето на работа, като често телата се развалят преди края на обявения експлоатационен срок и обявената гаранция остава непокрита.

Характерно за съществуващите системи за улично осветление са: големи разходи за поддръжка поради честата смяна на светлинните източници (годишните разходи варират от 10 до 70 лева за инсталиран осветител); непокриване на нормите за осветеност в малките населени места, където осветителите са разположени на по-голямо разстояние от изискванията; големи загуби от кражби и утечки, като те варират от 9 до 30% за отделни общини. На места има проблеми с въздушната кабелна мрежа, която подлежи на подмяна с изолиран проводник. Разходите за осветление не са най-големият разход в общинските бюджети, но при тях потенциалът за намаляване е повече от 2 пъти и може да достигне 4 пъти, какъвто е случаят с намалените разходи за електроенергия и поддръжка в община Сапарева баня.

Новостите за уличното осветление са свързани с бързото развитие на светодиодната технология – ефективност на осветителите 150-180 lm/W вече е пазарна реалност, а техният живот достига 100 000 часа, като намалението на светлинния добив при качествените осветители е не повече от 20%. Новите системи са с ниска инсталирана мощност и възможности за управление. Интелигентните решения включват географски информационни системи и бази данни, облачни структури с допълнителни функционалности за анализ на трафика, качество на атмосферния въздух, добавяне на видеонаблюдение, зарядни станции, осигуряване на обществен Интернет и други. В община Бургас вече се използва инфраструктурата на уличното осветление за предупреждение при наводнения.

Радостно е, че са осигурени 8 млн. евро финансиране по програмата на Европейското икономическо пространство, като поканата за проекто-предложения се очаква да бъде обявена в рамките на 2018 година. Интересът се очаква да бъде голям, а финансирането да стигне за 16-20 проекта. Затова не бива да се забравят и работещите схеми за финансиране чрез ЕСКО проекти. При този тип проекти имаме гарантирано спестяване на енергия при поемане на техническия и финансов риск от страна на инвеститора в рамките на срока на договора, който е до 10 години. В България има два осъществени проекта по този механизъм – в общините Сапарева баня и Неделино. Този механизъм доказал, че е най-бързият начин за рязко намаляване на разходите за електроенергия и поддръжка (до 80%) и осигуряване на качествено осветление – проектите са осъществени в рамките на 6-9 месеца от решението на общински съвет до въвеждането в експлоатация.