Хигиенично овлажняване на въздуха с продуктите на Condair

Увеличаването на херметичността на конструкциите на съвременните сгради и прилагането на енергийно ефективни системи за рекуперация на топлината в много случаи изисква допълнително овлажняване на въздуха в помещенията. Реализацията на овлажняването на въздуха поставя високи изисквания към планирането, изпълнението и експлоатацията на съоръженията, за да се осигури високо ниво на хигиена.

На практика в атмосферата на открито не съществува абсолютно сух въздух. Въздухът е газообразна смес и съдържа определено количество невидима водна пара. Максималната способност за абсорбиране на водна пара зависи главно от температурата на въздуха. За всяка температура съществува известно количество водна пара, което води до така нареченото насищане. Тази стойност се означава като влага на насищане и се изразява в g/kg сух въздух като абсолютна влажност. Ако във въздуха има повече влага, отколкото може да бъде абсорбирана при дадена температура, излишното количество може да се види под формата на мъгла. Абсолютното съдържание на влага във въздуха в повечето случаи обаче е по-ниско от влагата на насищане. Терминът относителна влажност показва процентното съдържание на наличната абсолютна влажност в сравнение с максималната възможна стойност за дадена температура на въздуха. Следователно наситеният въздух има относителна влажност 100%. Тъй като влагата на насищане е по-висока при по-висока температура, загретият въздух съдържа по-малко процентно съдържание на водни пари с непроменена абсолютна влажност и по този начин има по-ниска относителна влажност. Поради тази причина през студения сезон, вследствие на затоплянето на външния въздух, влажността на въздуха в помещенията може да спадне под 30% относителна влажност. Хората, които са изложени на такъв сух въздух на закрито за продължително време, често страдат от дехидратационни явления.

Основно става въпрос за дехидратация на дихателните лигавици, които не могат да отстранят достатъчно бързо праха, замърсяването и патогените от дихателните пътища. В резултат на по-дългия им престой в дихателните пътища рискът от респираторни заболявания се увеличава. Типичните последствия са кашлица, хрема, бронхит и синузит.

Още преди появата на остро заболяване прекалено сухият въздух в помещенията води до вторични ефекти, като усещане за дискомфорт вследствие на климата в помещението, намалена работоспособност, умора, парене в очите или типичното дращене в гърлото.

Докато неблагоприятните температури на въздуха се усещат от хората много силно, ниската влажност на въздуха се забелязва първоначално само чрез тези вторични ефекти.

Оптималните стойности на въздуха за комфорт и защита на здравето са в диапазона от 21 до 22°C, а относителната влажност на въздуха – между 40 и 60%. Не трябва да се пренебрегва обаче фактът, че индивидуалното възприемане на климата в помещението е въпрос на лични предпочитания и не могат да бъдат зададени точни граници. По-специално, съществува връзка между възприеманата като комфортна влажност и съдържанието на прах във въздуха в помещението. До известна степен това съдържание на прах се влияе от избора на обзавеждане, но, поради естествени причини, не е възможно постигане на стерилно качество на въздуха в зоните, в които обикновено пребивават хора. Поради това подходящото овлажняване по време на отоплителния период води до комфортно качество на въздуха в помещенията и спомага за защита на здравето. В много промишлени сфери качествените характеристики са силно зависими от влажността на въздуха, поради което овлажняването играе важна роля за технологиите на процесите.

Необходима влажност на въздуха при комфортна климатизация

По отношение на изискваните стойности за минималната влажност на въздуха в зоните на комфорт се прави разграничение между теоретичното допускане и действителния практически опит. Тук се установява много бързо, че са налице само повърхностни противоречия, ако се разгледа индивидуалното усещане за комфорт.

Връзката между температурата на въздуха и относителната влажност на въздуха е очевидна. В DIN EN 13779 (Вентилация на нежилищни сгради) се посочва: „В диапазона на обичайните температури на въздуха в помещенията между 20Â°С и 26Â°С обикновено не възникват никакви проблеми с комфорта, ако относителната влажност е между 30% и 70%.“

От една страна така се документира връзката между температурата и относителната влажност, а от друга страна стойностите на усещането за комфорт са поместени точно в споменатия диапазон от стойности. Fachinstitut Gebäude-Klima e.V. (Специализиран институт за климатизация на сгради) определя долната гранична стойност за относителната влажност на въздуха в комфортни зони на 40%. Тази стойност е определена като правилна на базата на опита от гледна точка на хигиената, комфорта и производителността и се базира на широките принципи на науката и трудовата медицина.

Един от лидерите в световен мащаб на системи за овлажняване е швейцарската компания Condair. Тя предлага множество продукти, които са подходящи за използване както в бита, така и в офиси, индустрия, IT сектор и др. Във всички случаи обаче безконтролното овлажняване на въздуха крие и много опасности и затова е важно този тип системи да бъдат произведени, инсталирани и поддържани от специалисти. За всякакъв тип приложения, в които има нужда от овлажняване, можете да разчитате на продуктите на Condair, както и на професионалното отношение на представилите на марката за България, фирма Климасет ООД.

Повече информация за системите за контрол на влажността Condair можете да намерите на:

www.condair-group.com
www.condair.bg
www.climaset.net