Каменни и керамични подови покрития

Предлагането на довършителни материали на пазара за подове се характеризира с голям асортимент. Предлагат се много съвършени, с отличен дизайн и добри експлоатационни качества подови покрития. Довършителните материали за под са три основни групи – с нареждащи или сглобяващи се елементи (паркетна дъска, керамична плочка или каменна плоча), листови или рулонни материали (линолеум, мокет) и монолитни, безшевни подове (циментно-бетонни, полимерни).
В статията ще разкажем за настилките от естесвен камък, различните видове камък, който намира най-широко приложение, както и за някои особености на керамичните настилки.

Камъкът е универсален материал в довършителните работи. Каменните подове се използват в продължение на хиляди години и продължават да са актуални в съвременния интериор. Най-често използваните видове естествен камък за подови настилки са от скали с голяма твърдост, като гранит и скали със средна твърдост като мрамор, пясъчник и шисти. „Каменният“ вид на пода може да бъде постигнат и с полагането на различни керамични плочки. В тази група се отнасят изпечени при определени условия керамични плочки за под с различни форми, размери и видове. Представляват здрави и трайни покрития. Те са износоустойчиви, антистатични и се почистват лесно. Предлагат се в много цветове и текстури, включително с ефект естествен камък и паркет.

Настилки от естествен камък
Естественият камък е един от най-красивите и екологични материали, използвани в строителството. Има много видове, като всеки от тях е с различни качества и съответно е подходящ за различни цели.

Плочите от естествен камък са предпочитани и незаменими при настилане на подовете в представителни сгради или отделни помещения, където се търси лукс, представителност и изящество.

За подови облицовки най-често се използват мрамор и гранит. Мраморът е метаморфен скален материал, който под въздействие на високи температури и налягане в земните недра се е преобразувал от варовик, поради което е и със сходни свойства. Съдържа основно минерала калцит и има по-ниска твърдост от гранита - 60–160 N/mm2 и съответно по-ниска износоустойчивост. Поради това той се използва за подови настилки в помещения с малко движение.

Мраморът е порьозен - поема 0,1–3% спрямо теглото си вода, което го прави относително неустойчив на студ и замръзване, а оттук и приложението му за настилки на открито е ограничено. Способността на капилярите да просмукват течности може да предизвика и нежелано оцветяване. То може да се дължи на проникване на разтвор с багрилни вещества в дълбочина на материала или на промяна на цвета на някои субстанции, например пирит под въздействие на проникналата влага. Това до голяма степен може да се избегне чрез специално импрегниране на повърхността на плочите, след като настилката е вече положена и залепена. По същата причина, и особено при плочите със светло оцветяване, трябва да се използват специално пригодени за целта лепила, които не съдържат вещества, чието изпарение през капилярите на мраморната плоча може да предизвика промяна на цвета.

Мраморът олицетворява представата за благороден камък, използва се за изработване на луксозни облицовки на подове. Цветовото разнообразие на изделията от мрамор е много голямо – млечнобели, черни, зелени, червени, розови, бежови и всевъзможни други нюанси. Още по-голямо е разнообразието в повърхностната текстура-фладър, съчетанията от преливащи се цветови нюанси, изпъстрени с различни по големина и форма включвания и жилки.

За подови покрития най-подходящи са плочите от гранит. Той принадлежи към групата на плутоничните дълбочинно образувани скали. Изграден е от минералите кварц, ортоклаз, натриев плагиоклаз, амфиболи и пироксени. Има структура с еднородна дребна до средна зърнистост, без жилки и наслоявания. Поради наличието на светли минерални включвания преобладават нюансите на сивото. Все пак палитрата е твърде широка – от белия до черния гранит, като помежду им се намират гранити със синкаво, бежово, розово, червено и зелено оцветяване. Към същата група скални материали спадат, гранодиорит, диорит, габро, сиенит. Гранитът и останалите сходни с него по произход материали се отличават с висока твърдост - 120–200N/mm2 и износоустойчивост, които изцяло удовлетворяват и най-високите изисквания за жилищни сгради, а в повечето случаи и за обществени сгради и стълбища с интензивно движение. За силно натоварени участъци най-подходящи са плочите от диорит и сиенит. Най-твърди са базалтът и риолитът, чиято твърдост достига до 300 N/mm2.

В сравнение с мрамора гранитът поема по-малко вода, което го прави мразоустойчив и подходящ за външни приложения. Има голяма устойчивост на стареене и разрушаване под въздействие на атмосферните влияния. Полираният гранит запазва блясъка си в продължение на векове. За подови настилки най-често се използват калибрирани плочи с дебелини 15, 20 и по-рядко 30 mm. Плочите имат различна големина - 200х200mm, 300х300mm, 300х600mm, 400х400mm и др. Кантовете им могат да бъдат леко скосени. Плочите се отличават и по своята повърхностна обработка, която зависи и от вида на материала, защото някои не са подходящи за полиране, други пък не подлежат на обгаряне с пламък. За подови покрития най-често се използват плочи с шлифована повърхност – фино, средно и грубо шлифована или с гланцова полирана повърхност. Освен че придава блестящ вид на пода, тази обработка по-добре откроява естествената красота на камъка. Полираните повърхности по-трудно се замърсяват и по-лесно се почистват. Подовете, покрити с полирани плочи, не са подходящи за публично достъпни сгради, поради повишената опасност от подхлъзване.

Керамични настилки
Подовите покрития с керамични плочи - теракотени, фаянсови, гранитогрес, са предпочитано решение не само в обществените, но и в жилищните сгради. С тях се настилат коридори, бани, кухни и стълбища, все по-често всекидневни и холове в жилището, което се дължи на естетическите и експлоатационни качества на тези покрития. Като цяло помещенията с подобни подове се поддържат лесно, прахта се задържа по-трудно и още по-лесно се почиства, което е сериозно предимство при хора, страдащи от алергии и астма. По тази причина настилките от плочки са едва ли не задължителен елемент за помещения с високи хигиенни изисквания, каквито са болничните заведения, за производство и обработка на хранителни продукти и др.

Керамичните плочки се произвеждат от смес с различни състави от глина, кварцов пясък и други компоненти, пресовани, изсушени и изпеченни при температура 1000° или повече. В зависимост от суровината, тя може да бъде от червена, бяла или оцветена маса, фаянс или порцеланова смес и други състави.

Най-често срещаните методи за формовка на керамични плочки и плочи са полусухо пресоване - под формата на прахообразна маса с водно съдържание 4-7% и екструзия - от пастообразни суровини със съдържание на вода 15-20%, която преминава през матрица с формата на бъдещ профил. След пресоването плочката обикновено се изсушава и изпича. Изпичането се извършва по специален режим за всеки тип плочки. При плочките с двойно изпичане температурата е около 950 °, а при еднократното - до 1180°. Последващите технологични операции са декоративна повърхностна обработка и калибриране. Стандартната дебелина на подовата плоча е 8-12 mm. Големите плочи са с размери от 500x500 mm до 600x1200 mm и повече с дебелина до 10 mm. Керамичните плочки се класифицират по БДС ЕN14411:2016 според метода на формоване екструзия с маркировка „А”, и полусухо пресоване-с маркировка„В”, и водопоглъщане в 3 групи: ниско - под 3%, средно - под 10% и високо - над 10%. Основните технически характеристики на керамичните плочки, които определят тяхното качество, са външните показатели - размери, калибър, праволинейност и правоъгълност на страните, плоскост и качество на повърхността, цвят, водопоглъщане, износоустойчивост, удароустойчивост, химическа устойчивост, линейно топлинно разширение. Според БДС EN ISO 10545:2000 глазираните подови плочки се класифицират в зависимост от износоустойчивостта в 5 класа. Клас 1 се отнася за подовите плочки използвани в условията, при които няма абразивни замърсители - бани, спални, т.е. без директен достъп отвън. Клас 5 - плочки с най-висока устойчивост, се препоръчва за подови настилки с определено количество абразивно замърсяване и интензивно ходене за дълго време - търговски центрове, летища и т.н.

В повечето случаи за подови покрития се предпочитат плочите от гранитогрес. Гранитогресът за пръв път е бил произведен в Италия и там е получил наименованието Gres Porzellanato. Той е изкуствен материал, получен от сухо пресовани много фино смлени минерали фелдшпати и флуорити, изпечени при температура около 1300 °C. При тези условия се получават плочки, които по всички технически и експлоатационни показатели далеч надвишават обикновените керамични плочки с или без глазура. Нещо повече, те превъзхождат и практически всички облицовъчни плочи от естествен камък. Плочките от гранитогрес са изключително твърди и износоустойчиви. Това до голяма степен се дължи и на факта, че те имат еднороден по структура и цвят състав. При обикновените керамични плочки лицевата декоративна повърхност е покрита с тънък слой твърда, но крехка глазура. При нейното отлющване отдолу се показва друг, силно различаващ се материал. Поради това, даже и да се надраска плочка от гранитогрес, драскотината няма да се забелязва, защото няма различие в материала на повърхността и в дълбочина на плочката. Твърдостта на гранитогреса, съответно неговата износоустойчивост, е 7-8 по “Mohs scale of mineral hardness”, а устойчивостта му на натиск - 51 N/mm². За отбелязване е, че по всички показатели той значително надхвърля изискванията и на най-строгите европейски норми за керамични подови покрития.

Друга важна характеристика на гранитогреса е изключително малката му водопоглъщаемост, която практически клони към нулата. Според стандарта БДС EN 176:1995 група B1 допуска до 3% водопоглъщаемост спрямо масата на плочката, при гранитогреса този показател е 0,1%. Това на практика означава, че той е не само изключително подходящ за поставяне в мокри помещения, но и на открито - на тераси и балкони, защото нищожната водопоглъщаемост го прави и силно мразоустойчив. Еднородната структура на гранитогреса по цялата дебелина на плочката позволява неговото повърхностно шлифоване и полиране, поради което могат да се получат блестящи, наподобяващи на най-добрите мраморни плочи покрития. По същата причина плочите от гранитогрес на практика не се глазират. Плътната структура на материала и почти пълната липса на капиляри в него правят повърхността на плочките силно устойчива срещу образуване на петна, а прахта и замърсяването на такъв под се почиства много лесно и с обикновени миещи препарати.

Гранитогресът е силно устойчив и на температурни колебания в доста широки граници, което го прави много подходящ за облицоване на пода пред и около камини и други нагревателни уреди. Чрез добавяне в керамичната маса на по-дребни или по-едри минерални зърна на производителите се е удало възможността да създадат плочки, чиято структура отлично имитира различни естествени скални материали.

Плочките се произвеждат с матова - неполирана, с шлифована или силно полирана, с гладка и релефна повърхност.