В близко бъдеще нискоенергийните сгради ще станат пазарен стандарт

Разговор с арх. Кунчо Цилков, студио „m2 Архитектура“

Арх. Цилков, работите по проекти на нискоенергийни сгради. Бихте ли отличил някои общи особености на този тип сгради?
Нискоенергийните сгради са „неизбежна тенденция” с оглед цената на енергията, климатичните промени и технологичното развитие в строителството. Както всеки важен проблем за решаване, те дават поредния тласък за развитие. В България този тип строителство е вече нещо познато и практично, а не „екологична екзотика”, както бе преди десетина години. За съжаление по масовост и постигнати параметри ние доста изоставаме от повечето европейски страни. В Западна Европа нискоенергийните сгради са вече „пазарен стандарт” и голяма част от инвеститорите се стремят към нулевоенергийни сгради и такива с положителен баланс на енергия.

В голямата си част това изоставане се дължи на очакването да намалим разходите си за енергия чрез „активни”, а не „пасивни” мерки. По тази логика е съставена Наредба 7, а и потребителите често се хвърлят на експерименти с различни системи за отопление и климатизация, очаквайки от тях да са „перпетум мобиле”. Това е като да се опитваш да напълниш спукана кофа с по-плътна вода. Умният подход е да се започне с „пасивни мерки” защото „Най-евтината енергия е спестената”. Те се изразяват в ефективна архитектурна планировка, правилно изложение, баланс на остъклени и плътни части, изолация, липса на термомостове. След това вече може да продължим с активни мерки, като високоефективни климатизационни системи, сградна автоматизация, възобновяеми енергийни източници.

Какво бихте споделил на база опита си от проекти на нискоенергийни къщи?
През последните 10 години имах възможност да проектирам над 20 нискоенергийни къщи, които са в различен етап на реализация. Това разнообразие ми показа, че нискоенергийното строителство е възможно при различни по бюджет и размер сгради. Също така успях да наблюдавам вече реализираните сгради и да се убедя, че концепцията работи на практика. Къщите губят относително повече енергия от по-големите сгради (блокове, офиси, търговски сгради….) заради голямата си околна повърхнина и ниска гъстота на обитаване. Поради това те изискват повече усилия за постигане на енергийна ефективност, но от друга страна тя е по-необходима за клиентите. Това е причината нискоенергийните сгради да натрупат опит и да се развият най-бързо в сравнение с другите видове сгради. Например една сравнително стандартна жилищна сграда с 250 m2 разгъната застроена площ би имала годишен бюджет за климатизация от над 2000 лева и то при сегашната цена на енергията. При нискоенергийна сграда за същата сграда сметката е под 500 лева за година. Всичко това на фона на по-комфортна и малка (евтина за покупка и поддръжка) система за отопление на втората.

Работил сте и по проект за жилищен нискоенергиен блок. С какво се различава неговото проектиране?
При жилищните блокове резултатите са още по-впечатляващи, поради окрупнените им обеми и доброто съотношение на обем към ограждаща повърхност. Тук годишните сметки за климатизация слизат твърдо под 150 лева за тристаен апартамент и под 100 лева за двустаен. В допълнение почти изчезват разликите между външен/вътрешен, северен/южен и междинен/подпокривен апартамент, които вълнуват сериозно купувачите.

В този сегмент обаче на практика почти няма нискоенергийни сгради поради това, че за момента търсенето изпреварва предлагането и инвеститорите не се налага да мислят за нещо повече от строителство в сравнително добра локация. Със забавянето на пазара и изчерпването на добри локации обаче това ще се промени. Инвеститорите вече започват да се нуждаят от иновация, с която да изпъкнат в сравнително безличния пазар.

Как виждате бъдещето на нискоенергийните сгради у нас?
Виждам все повече клиенти да търсят нискоенергийни сгради и смятам, че скоро те ще станат пазарен стандарт не само при къщите, а и при по-големите сгради като апартаментните, офисните и сградите за търговия. Предполагам, че точно при тях в рамките на 5 години и в България ще започнат да се появяват сгради с нулев или дори положителен енергиен баланс. Не е изключено да имаме такива примери и в промишлените сгради поради това, че те са най-бурно растящият сектор в настоящия момент.