Експериментираме в търсене на устойчив архитектурен продукт

Разговор с доц. д-р арх. Мария Давчева, Архитектурно студио miodesign

Доц. Давчева, представете архитектурно студио miodesign.
Камерното ни архитектурно студио създадохме през 2005г. Нарекохме го miodesign от Мария и Орлин. В началото бяхме само двамата и няколко млади архитекта-ентусиасти. Оттогава до момента се радваме на късмета винаги да имаме малък, но прекрасен екип от амбициозни млади професионалисти и чудесни хора с широк мироглед. Ето и кои сме miodesign днес: доц. д-р арх. Мария Давчева, проф. д-р арх. Орлин Давчев, арх. Пламена Георгиева, д-р арх. Веселина Мирева, арх. Мария Иванова.

Инженерните екипи, с които си партнираме, имат подобна структура и виждания за общите ни обекти, с което успяваме да затрептим на еднакви честоти, докато изготвяме проекта и да сме единни при отстояването му. Нашите инвеститори са хора с разнообразни професии, на различна възраст и съответно индивидуални изисквания към своите обекти и в повечето случаи не просто ни ценят и уважават, а и ни се доверяват.

Как бихте описали подхода си на работа?
Опитваме се да използваме съвременни технологии и иновативни материали, но ги приемаме само за проводник на нашите архитектурни и лични професионални послания. Водещи във философията ни и като архитекти и като хора са уважението към историята и уникалната идентичност на прилежащата среда. Не делим обектите си на малки или големи, сложни или прости. Всяка задача приемаме с еднакво внимание и отговорност. За нас всеки проект и инвеститор са специални. Смело можем да твърдим, че всяко усилие и вложено време на финала се отплаща с удовлетвореност, а преодолените трудности приемаме за част от израстването си като архитекти и личности.

С какво смятате, че се отличават проектите на мiodesign?
Опитваме се нашите проекти да притежават разпознаваем индивидуален почерк с подчертано отношение към средата и локалната идентичност. В архитектурната концепция хармонично са запечатани адекватност на образа, съобразно времето и мястото, цялостно решение от ситуация до детайлите на интериора и визуалната комуникация. Екипът на miodesign прилага и експериментира с иновативни материали и технологии в търсене на устойчив архитектурен продукт, отговарящ на съвременните изисквания и очаквания, но запазил в сърцевината си българската идентичност.

Разкажете за архитектурните награди на мiodesign.
Нашето студио е носител на архитектурни награди от национални конкурси като: Архитектон’2019, Златен капител’2018, Баня на годината (категория Хотели)‘2019, Brick Awards’2018 (международна селекция Винербегер), Софийски архитектурен салон (САБ - 2009, 2011), Фасада на годината (Баумит - 2009, 2014, международна селекция 2016), Интериор на годината (Идеален дом - 2006, 2007), Съвременен подход в дизайна (Дибла - 2005) и др.

Споделете вижданията си за архитектурата. Каква е Вашата роля като архитекти?
Архитектурата е многопластово, мултикултурно и дълговечно изкуство. За разлика от конвенционалното изкуство тя не може да си позволи да е само красива или само модерна или само олицетворение на исторически момент или да носи само почерка на конкретен автор. Тя е средата, която наследяваме, в която живеем и която надграждаме - едновременно утилитарна и култивираща социума.

Ние, като архитекти, се опитваме, независимо от обем, тип и местоположение, нашата архитектура да има с цялостен и характерен облик, в който вън и вътре са взаимно обусловени, функциите са водещи вътре, а вън отпечатък да оставят индивидуалния авторски прочит на локалната принадлежност и конкретния инвеститорски профил.

Бихте ли илюстрирали с примери тези ваши стремежи?
Примерите на реализирани проекти, с които бихме искали да илюстрираме тези наши стремежи са: хотелски комплекс Aqua Paradise Resort, между гр. Несебър и гр. Равда; интериора на хотел Лева в гр. Враца; къща за гости в подножието на Пирин и Родопите, с. Балдево, Гоце Делчев; еднофамилни жилищни сгради – в гр. София и една в гр. Карлово; ресторант Зелената къща в гр. Ботевград.

В проекта ни Aqua Paradise Resort направихме опит да обвържем архитектурния образ и туристическия продукт в запомняща се индивидуална визия. Неконвенционалната архитектурната идея в решението на Aqua Paradise Resort е трилъчев подчертано хоризонтален обем на основното хотелско тяло с вертикален център - атриумно пространство, обляно целодневно в светлина, а през нощта арт инсталацията пресъздава светлинен дъжд. Всеки от лъчите на хотела (коридори с двустранно организирани хотелски единици) заедно с допълващото ниско застрояване обособяват три двора. Южният двор е част от приемното пространство, където сред богата зеленина, под мащабната ажурна козирка се посрещат и изпращат гостите. В другите два двора има по два басейна, бар и зони за анимация и релакс.

Хотел Лева е в близост до известния Гърбав мост на едноименната река Лева - историческа и дори митологична за гр. Враца. Сградата е малка и лаконична като фасади, материали и цветове. Интериорите обаче имат своя сценография за всяка функционална зона със свързваща сюжета линия с винтидж привкус - славната врачанска история и неповторимата природа наоколо. В стаите заложихме на по-спокойно визия - усещане „въздух” и „земя”, използвайки естествени материали и цветове, меки и матови повърхности, опростено формообразуване на мебелите. В баните търсено винтидж намигване се получи от серия плочки, в които се наслагват бели маски на старо дърво и флорални гоблени. В едно пространство успешно съжителстват винтидж елементи (плочки с визия на стар килим, фототапети - едроразмерни изображения на ретро кадри от Враца, голяма камина, дебел мокет) с модерни предложения (осветителни тела и опънат светещ таван, изискани столове и канапета, матови мебели с отворена бяла пора, акценти от ярко син текстил). В решенията, където ретро визията трябваше да бъде подплатена с устойчивост и дълговечност експериментирахме с прилагането на нетрадиционни технологии и материали (пълноцветен печат върху HPL плоскости; ламинатни плоскости с декор на тексти; едроразмерни гранитогресни плочки имитиращи тъмен травертин, бял мрамор, стар камък, масивно дърво и т.нт.)

Малката къща за гости край Гоце Делчев има вълнуваща история, в която са вплетени символи на времето, мястото и мечтите на един мъж. Преди 20 години инвеститорът превръща изоставения селски супермаркет в своята първа фурна за хляб. Днес този мъж притежава най-високо технологичния хлебозавод в Югоизточна Европа, но топлият спомен за първата му фурна, сгушена до старата селска църква ни събра, за да създадем място, в което да се пазят и практикуват автентични технологии за приготвяне на хляб. Концепцията на къща е подчинена на философията за устойчивостта на простите решения и дълбоките традиции. Сред магнетична природа и селска идилия гостите се учат да живеят бавно, да дишат дълбоко, да отворят сетивата си в пълен дигитален детокс. Запазихме обема на съществуващата постройка и заложихме на прости, категорични отвори и използването само на три материалите и за екстериора и в интериора - груба каменна зидария (характерна за местните традиции и изпълнена от местни майстори), естествено дърво обработено само с масла и HPL в цвят на патиниран метал. Запазен знак на тази къща са стилизираните стволове на дървета - логично отражение на вълшебното мястото, в което Пирин среща Родопите. В играта на позитив и негатив тези стволове-символи се превърнаха в основен архитектурен щрих в интериора, входната фасада, оградата.

Къщата с дантелена пелерина в кв. Панчарево, гр. София. Геометрично - структурният подход, проведен в цялостното обемно-пространствено решение на тази сграда е в резултат на три водещи фактора. Първият е опит за постигане на архитектурен образ със запомняща се съвременна визия. Вторият е прилежащата околна среда, в която диаметрално разположените красиви гледки оформиха отвореност и посоки на обемите. Ветрилообразното решение в план е подчинено на център дефиниран от гледката към София, но затваряйки с плът и намалено остъкляване в същата посока, която в случая е север. Обратно на нея в посока юг, където се намира и Витоша тези обеми подобно на телескопи отварят големи витрини за слънце и гледка. Третият фактор беше самите собственици, в чиято едновременна задружност и пълна противоположност на характерите подсказаха избора на растери и материали на фасадите. Основното тяло и телескопичните обеми са мъжката част от къщата - строго геометризирана, решена в каменни райета и HPL плоскости в дървесен декор. Контрастно на тях дантелена пелерина от фрезована, перфорирана и просветната HPL плоскост с нежност на жена загръща входа на къщата, следвайки нейните овали.

Къщата с боровете, пак в кв. Панчарево, е близо до борова гора и с панорамна гледка към София. Главният подход към сградата се осъществява от южната част на имота, където минава прилежащата улица. Това е и по-високата част на имота, което фиксира разположението на паркоместата. Силната денивелацията спомага за почти естественото формообразуване и функционално разпределение на къщата. Две основни тела, леко завъртени под ъгъл, формират обема на къщата. Съответно нивото на главния вход определя втория етаж, където са разположени кабинет, три спални с прилежащи обслужващи и санитарни помещения. От всички спални е осигурена гледка към града, благодарение на завъртането на двата обема. Дневният тракт е разположен изцяло на първия етаж и прелива с веранда към обширния озеленен двор. Поради денивелацията в терена, етажът е полувкопан. Връзката между двете нива се осъществява чрез интериорна стълба, която е своеобразен акцент в къщата.

Близостта на гората е силна предпоставка за използването на естествени материали, както по фасадата, така и в интериора. Фасадите са оформени с дървена обшивка, каменна облицовка и силикатна мазилка. Дървената обшивка е пренесена и в интериора, за да се постигне усещане за уют в дневното пространство.

Къщата и планината, Карлово. В решенията на тази къща присъствието на планината бе така силно, че и в обемно пространственото формообразуване и в план наслагвания от триъгълници, инспирирани от планински върхове взеха надмощие пред всички други архитектурни идеи и естетически търсения. Сложното в план формообразуване е в резултата на естественото обвързване на няколко композиционни ядра. Първото ядро е малката градина, която като зелен клин - продължение на южния двора навлиза в плътта на къщата. Второто централно ядро е още по-силно изявено, защото израства в мощна вертикала, превърнала се във визитка на къщата. Това е масивният зидан комин на голямата интериорна камина и външното открито огнището на северозападната фасада на сградата.

За разлика от силно насеченото и сложно композиционно решение в план, сградата притежава „омиротворен” спокоен силует благодарение на двата телескопични широкоплощни двускатни покрива, които следват контури на Стара планина. Архитектурната идея за цялостно звучене на сложната като форма сграда е в неразривността на интериор и фасади и единното им решение в естествени материали и неутрални, но контрастни цветове. Използван е само един вид камък - травертин, но експериментирайки в различни негови обработки и формати. Още по-силно е подчертан хоризонталния растер на фасадите с пояса от омаслени в тъмен цвят дъбови бленди. Даденостите на мястото и индивидуалността на собствениците оставиха ясен отпечатък, който придаде на цялостната архитектурна концепция и на самата къща каризматичност в лицето на първа награда на международното жури в конкурса Winerberger Awards’2017.

Ресторант Зелена къща е съвременен прочит на старите български традиции в изграждането на дом, храм, обществено място. В нея са вплетени едновременно стилизирани елементи на богата възрожденска къща и формообразуване на достолепен силует на сакрална сграда.

Сградата се състои от един основен обем изпълнен в едра каменна зидария, насечена от стройни вертикални прозорци през две нива. Главният вход е решен като кула от северната страна с лице обърнато към града, а под дълбоката дървена стряха, по цялата периферия на сградата е разположено лентовидно непрекъснато остъкляване, осигуряващо 360 градусова гледка.

Интериорът е логично продължение на екстериора. Силен вертикален композиционен елемент е откритата островна камина в центъра на атриумното пространство.

Мебелите и осветителните тела са микс от дизайнерски акценти и винтидж изделия, които създават онзи непреходен уют и гостоприемство характерно за стар бохемски дом, в който времето е наслагвало истории за незабравими срещи.

Преобладаващо екипът на студиото е част от академичните среди. Ще бъде интересно да разкажете за участия в научно-изследователска и публикационна дейности и други инициативи извън прякото проектиране.
Да, с удоволствие бих разказала и за тази наша дейност, тъй като тя е не по-малко важна за нас като архитекти. В периода 2013-2019 г. бях главен редактор на списание Архитектура – издание на Съюза на архитектите в България (САБ), а зам. гл. редактор бе Пламена Георгиева, в периода 2016-2019 г.

В резултат на интересите ми към проблематиката на съвременната архитектура в световен и локален контекст реализирах във възможно най-високо академичната и критична среда в България - в Българската Академия на науките, своите две книги: Съвременните търговски сгради в България. 1990-2010 г. (БАН, 2013) и Алтернативни решения на съвременните търговски центрове (ИИИзк-БАН, 2015)).
Други важни за мен книги са в съавторство с доц. д-р арх. Стела Ташева - две биографични книги: за арх. Пенчо Койчев (2016) и за проф. Лили Атанасова (2016).

Проф. д-р арх. Орлин Давчев също работи по теми свързани със съвременната архитектура, в резултат на което е издал три самостоятелни книги: EXPO - основни архитектурни аспекти на изложенията (БАН, 2013), Цифрови технологии в дизайна за архитектурата (ИИИзк-БАН,2015), Дигитална трансформация на интериорния проект (2019), както и учебник в съавторство с доц. арх. Людмил Димитров: Ръководство за проектиране по дизайн за архитектурата (УАСГ 2016).

Хартията в архитектурата (2019) е самостоятелна книга на нашия колега д-р арх. Веселина Мирева.

Ще спомена и други две книги, чийто дизайн и предпечат е дело на miodesign: Софийските джамии, История на ЦИПЕ, които ще спонсорираме в памет на техния автор и наш приятел - доц. арх. Людмил Димитров.

В екип и самостоятелно участваме в национални и международни конференции и форуми по проблеми на съвременната архитектура - SHARE, BIF, конференции на УАСГ, ИИИзк-БАН, СУБ, ВСУ "Любен Каравелов, ВСУ "Черноризец Храбър", Великотърновски унивреситет" и др.. Често сме и от другата страна на процеса в лицето на медиатори или водещи на събития от бранша или като част от журито на различни архитектурни конкурси - Сграда на годината, конкурси на САБ и КАБ, Баня на годината (ежегодните конкурси на Идеал Стандарт и Рока), Архинова, Архимория и др.