Интериорни стълби

Нищо не може да украси интериора както стилната стълба, изградена по всички конструктивни изисквания и разположена правилно в пространството. Лесно е да се каже, но е трудно да се обясни как да стане всичко това в различни случаи от практиката. В следващия материал ще се опитаме да преминен през всички етапи от проектирането до избора на подходящ материал според предназначението на интериорната стълба. Ще ви дадем и някои полезни съвети в тази област.

Според разположението се различават основни, спомагателни, мансардни, сутеренни, тавански и декоративни стълби. Според типа конструкция са: вити (витлови), комбинирани и раменни. Последните може да са прави стълби, с или без междинна площадка и стълби с обръщане (на 90, 180 и 360°), при които отделните части са свързани с коси стъпала или междинни площадки. За да са изкачването и слизането по стълбата удобни, се прави поредица от стъпала, които са не повече от 10 на брой. Ако са необходими повече стъпала, стълбата се изгражда с отделни части от непрекъснат ред стъпала, между които има площадка. Когато е необходимо спестяване на място, площадката се заменя с косо стъпало.

В последно време голяма популярност добиват конзолните стълби. От страната с перилата стъпалата се закрепят чрез подпора, а от другата се свързват към стената със специални стоманени болтове. Такава конструкция олекотява стълбите и в същото време ги прави визуално по-големи, без да затъмнява пространството. Предимство на дървените конзолни стълби е липсата на скърцане, тъй като отделните стъпала не са свързани помежду си. Трябва да отбележим и възможността за бърза замяна на всеки един елемент при необходимост.

Липсата на вертикална част на стъпалата придава на стълбата лекота и зрително увеличава пространството. Този тип конструкция не защитава от случайно падащи предмети и затова не трябва да се разполага над зоната за отдих.

Витите стълби се използват най-често за спомагателни. Ходенето по тях не е много удобно, а пренасянето на големи мебели е невъзможно. Те обаче са много изящни и позволяват да се спечели свободи пространство. Съществуват няколко типа витлови конструкции - стъпалата може да са закрепени на носеща колона, да са конзолно свързани с криволинейна носеща стена или широките краища на стъпалата да са закрепени за стената, а тесните - към носеща греда.

Комбинираните стълби представляват обединени в различна последователност елементи на раменни и витлови конструкции. Те позволяват реализиране на раздвижени и специфични проекти за по-ефективно използване на пространството или поставяне на някакъв акцент.

Таванските стълби са стационарни, подвижни и сгъваеми. Първите заемат най-много място, но са най-стабилни. Подвижните са компактни, но не много удобни и трябва да им се отдели място за съхранение. Сгъваемите конструкции са икономични и лесни за монтаж и ползване. В събран вид сгъваемата таванска стълба се помества в кутия, монтирана в тавана. Разгъването е ръчно или дистанционно (удобно при високи тавани) и не изисква особени усилия.

Една сериозна и често срещана грешка е да се правят вътрешни стълби, след като сградата е напълно завършена. В такъв случай вероятността за хармонично вписване на стълбищната конструкция в общата архитектурно-стилова концепция на сградата е минимална. Нужна е съществена препланировка. Затова интериорните стълби е най-добре да се избират още на етап проектиране. Тогава големината на отвора в междуетажната плоскост не би била пречка за изпълнение на идеята.

Изисквания и условия
Ширината на основната стълба да е не по-малко от 80-100см. За жилищни помещения наклонът е 38-43°, а за тавански конструкции - 63-74°. Стълбите с повече от три стъпала се оборудват с надеждни парапети, високи не по-малко от 90см. Стълбата трябва да издържа натоварване не по-малко от 180-220кг, а перилата - не по-малко от 100кг. Основна роля при избора на стъпала има безопасността при преминаване по стълбата. За жилищни помещения височината на стъпалото да не превишава 20см, а ширината - не по-малко от 25см. При косите стъпала по линията на движение ширината е не по-малко от 20см, а в тясната част - не по-малко от 10см. Височината на стъпалата трябва да е еднаква, с отклонение не повече от 0.5см. За стълбите със стесняващи се стъпала радиусът на кривата, представляваща средната линия на конструкцията, да е не по-малък от 30см. Разстоянието между стъпалата и тавана да е не по-малко от 200см.

Стълбата трябва да е добре осветена, особено първото и последното стъпало, а електрическите ключове да са лесно достъпни.

В сгради с повече от два етажа стълбите се правят от негорим материал.

Входът на стълбата трябва да е свободен. Ако стълбищната конструкция се намира зад врата, пред първото стъпало трябва да се остави площадка с ширина не по-малка от ширината на вратата.

За стъпалата не трябва да се използват хлъзгави материали. В противен случай е наложително полагането на противохлъзгащо покритие или противохлъзгащи ленти.

Проектиране
Основен фактор при проектирането на вътрешна стълба са съществуващите условия. Разбира се, в отделните случаи те са различни. Ето защо, готово универсално решение няма. Специалистите ще потвърдят, че преди да пристъпят към проектиране, те не само вземат необходимите размери и извършват съответните изчисления, а и снимат обекта. Това се прави, с цел на клиента да се предложи триизмерно компютърно изображение на интериора с разнообразни варианти на стълби. Този начин на работа дава възможност в ранен етап да се помисли за стиловото единство във вътрешното пространство, като към стълбите се подбират останалите елементи и разпределението им, а не обратно.

Като правило стълбата се състои от носещи елементи (греди, колони, конзолни болтове), стъпала, площадки и парапети. Размерите на тези елементи зависят от общата височина и наклон на конструкцията. При построяването на стълба трябва да се спазва основното правило - слизането и изкачването да са максимално удобни. Затова е необходимо да се определи точно съотношението на разстоянията, на които човек се повдига, отпуска и премества напред по стълбата. Традиционната ширина на стъпалото се определя от крачката на човек със среден ръст, която е 60-65см. В случая се има предвид крачка по хоризонтална повърхност. За да се определи крачката при движение по стълба, се използва формулата 2h+b=60-65см (h - височина на стъпалото, см, т. е. разстоянието по вертикалата между повърхностните плоскости на две съседни стъпала; b - разстоянието между предните ръбове на съседни стъпала, см). Височината на стъпалото обикновено е 14-17см, а ширината - 28-30см.

Размерите на стълбата трябва да се определят много точно, защото дори грешка в милиметри може да доведе до сантиметри отклонение и да наруши пропорциите на конструкцията.

Материали
Обикновено конструкцията на стълбите е хомогенна (от метал, дърво, стоманобетон, стъкло, камък, пластмаса и други). При финишните покрития на стъпала, чела и площадки, като и при парапети и ръкохватки, се използват или същите като при конструкцията материали, или се правят комбинации, например метал-бетон, дърво-метал, метал-стъкло, стъкло-дърво и т. н. Конструкциите и материалите за стълби и парапети като правило се избират на етап проектиране. Ако това не стане, в по-късен етап изборът Ви ще е доста ограничен - за бетон, камък и дори стъкло няма да има шанс. Тогава обаче можете да се доверите на модулни стълби, които дават възможност за монтиране и подмяна във всеки етап.

Вътрешните стълби в жилищни сгради и в сгради за обществено обслужване, които свързват достъпни елементи на сградата, също се изпълняват при спазване на определени изисквания. Стълбищното рамо е с широчина не по-малка от 120cm. В сгради за обществено обслужване с масов достъп на хора (приемни сгради на транспорта, големи търговски центрове, спортни сгради и др. с капацитет над 200 човека) стълбищното рамо се изпълнява с широчина не по-малка от 160cm.

Когато височината, преодолявана от едно стълбищно рамо, е по-голяма от 250сm се предвижда площадка с дължина не по-малка от 120сm. Стъпалата са еднакви, с височина не по-голяма от 17cm, със скосени навътре чела и с широчина от 28 до 35сm. Използваемата широчина на стълбищното рамо не се намалява вследствие наличието на издатини или други препятствия.

От двете страни на стълбищното рамо се предвиждат парапети като едната им ръкохватка се изпълнява непрекъсната. В детски и учебни заведения и в сгради за настаняване на деца ръкохватките на парапетите се изпълняват с ограничители с оглед безопасното им ползване.

Стълбите се изпълняват с нехлъзгава настилка, като на разстояние 40cm преди първото стъпало за изкачване и след последното стъпало за слизане се изпълнява тактилна ивица с широчина най-малко 40cm, оцветена контрастно и изпълнена от материал, различаващ се от материала, от който е изпълнена настилката. Текстилната ивица се изпълнява така, че да се различава от текстилните водещи пътеки.

За стълбищата в съществуващи сгради се приема, че са достъпни, ако широчината за движение в една посока е не по-малка от 90сm, а широчината за движение в две посоки - не по-малка от 150сm. Стъпалата трябва да са с височина от 12 до 18cm и с а широчина от 28 до 35cm.

Дървени стълби и парапети
Един от най-често използваните материали за стълби и парапети от всякакъв тип конструкции и дизайн е дървото. То има многовековна история в това свое приложение. Влажността на използваната дървесина трябва да е в границите на 6-12%. Използват се най-разнообразни видове дървесина - както мека (бор, ела, смърч, кедър, лиственица) и полутвърда (бреза, клен), така и твърда (дъб, бук, ясен). За декор често се прибягва към ценни типове дървесина като тикова дървесина и палисандър.

Много популярни в това приложение са бор (като по-достъпен в ценово отношение), бук и дъб. За по-екзотични решения в конструкцията се считат череша, кипарис, орех, махагон и други. Независимо от вида на използваната дървесина, стълбищните рамена трябва да са изградени от слепени дървени листове (плочи), т. е. съставна дървесина. Свързващите крепежни елементи и връзки са от метал.

Според конструкцията възможните решения са: стояща стълба (тежестта се поема от пода), конзолна стълба (тежестта се поема от стената) и висяща стълба (тежестта се поема от тавана). Могат да се използват плочи от дървесни влакна със средна плътност (MDF), плочи с висока плътност (HDF), плочи от пресовани дървестни частици (ПДЧ) и от пресовани по-едри дървесни частици (ОСБ). В състава им участват восъци и смоли, а производството им е чрез сухо горещо пресоване. Ако се използва масивна дървесина за страници, стъпала, парапети, стойки и ръкохватки, тя е предварително слепена от съставни профили. При витите стълби страници и парапети се правят от масивна или слоеста дървесина, защото ПДЧ на се извива, а МДФ се извива трудно.

Каменни материали при стълбите
Днес естественият камък рядко се използва за конструкцията на стълбите. Той е предимно облицовка при стоманобетонните и металните стълби. Все пак възможните конструктивни решения са стояща и конзолна стълба. Стъпалата могат да представлява цели каменни плочи или върху предвидената основа могат да се наредят плочи по размер. Обичайните материали в тази група са мрамор, гранит, варовик, гнайс, травертин, оникс, алабастър и други.

За външни пространства удачно решение е да се ползват цели каменни блокове. Те са подходящи и за вити стълби, като всяко следващо стъпало се носи от предходното по-ниско и от централна колона, около която се вият стъпалата. За тези решения обикновено се ползва здрав камък, като гранит или актуалния напоследък технически камък. Последният предлага богат избор от форми, цветове и текстури. Дебелината на камъка обикновено е минимум 2сm. Каменните стъпала могат да се обработят повърхностно чрез полировка и профилиране. Специалистите препоръчват при работа с гранит или мрамор да се отчита собственото тегло на материала.

Преди години тухлите са намирали широко приложение както за изграждане на вътрешни стълбища, така и на външни. Напоследък, поради масовото изпълнение предимно на стоманобетонни стълби, зидани почти не се изпълняват, но има и случаи, в които изпълнението на стълби от керамични тухли се прилага заради ефектния архитектурен облик, а и внася старинна атмосфера и индивидуалност на помещението/сградата. Външните тухлени стълби се правят предимно в градинки или паркове, вили или дворчета, за преминаване от едно ниво на друго. Етажните зидани стълби се правят от тухли или естествен камък. Стълбищните рамена и площадките се оформят чрез сегментен свод между стоманени греди. Зидани стълби може да се изпълнят и без използването на стоманени греди. Вместо това се изпълняват зидани дъги, които поемат товарите от сводовете на рамената и площадките.

Стоманобетонните стълби са сред най-разпространените. Те могат да бъдат изпълнени от сглобяеми стоманобетонни елементи или монолитно, като се изливат на място. Стоманобетонните стъпала за сглобяемите стълбища се подпират със стоманени греди или се запъват конзолно. Технологията им на подпиране е сходна на тази както при стъпалата от камък, с разликата, че стъпалата са армирани. При монолитните стълбища всичко (площадки, греди и стълбищна рамена) се изпълнява монолитно. Предварително се прави кофража, в който се нарежда необходимата армировка, след което се бетонира. Армировката преминава непрекъснато от една част в друга, поради което тези стъпала са много здраво свързани. Освен това, стоманобетонните стълби са пожароустойчиви и икономични. Имат най-широко приложение, тъй като могат да се изпълняват във всякакви сгради, както вътрешно, така и външно на сградата. Използването на стоманобетон дава много възможности за архитектурни решения. Освен традиционно изпълняваните едно-, дву- и трираменни стълби, със стоманобетон може да се изпълнят ветрилообразна стълба, свободно висяща вита стълба, свободно стояща повита стълба.

Стъклени стълби и парапети
Изключително ефектните стъклени стълби са символ на стил и престиж, но някои фактори ограничават широкото им използване. Един от тях е ограничената носимоспособност на стъклото. Високата цена на изпълнението също може да е пречка при някои проекти. Друга бариера се оказва прозрачността на стъклото, което може да създаде психологически дискомфорт при слизане при някои хора. Свързващите и крепежните елементи са метални, обикновено от неръждаема стомана. Според конструктивния подход възможните решения са стояща, конзолна и висяща стълба.

Основно изискване за всички елементи на стъклените стълби - носеща конструкция, стъпала и парапети, е те да бъдат от закалено стъкло, което е с 4-5 пъти по-голяма здравина от обикновеното. Особеност на закаленото стъкло е че не може да се обработва след закаляване. Кантиране, фрезоване и пробиване се извършва преди закаляването. След закаляване може само да се матира и печата с принтове. Има различни видове закаленото стъкло - безцветно, оцветено в масата и с пиролизни покрития. Дебелината му е от 4-19mm. Теглото на закаленото стъкло за 1mm дебелина на 1m2 е 2,5kg. Трябва да имате предвид, че закаленото стъкло дава оптически дефекти, тъй като при термичната обработка се създават напрежения в него.

Друг вариант за приложение тук е триплексът - ламинирано стъкло, което е по-устойчиво и се образува от две или повече закалени стъкла с фолио. За стъпала се използват 2 стъкла по 10mm или повече. Стъклените стълби са удачно решение при реконструкции на зони, които не допускат присъствие на нови архитектурни елементи. Подходящи са и при тесни пространства, защото позволяват на светлината на премине през тях и не създават визуална преграда.

Метални стълби и парапети
Най-здравият материал за стълби е металът. Според материала на конструкцията металните стълби могат да бъдат от ламарина, профили от черен метал, профили от неръждаема стомана, стоманени въжета, стоманени тръби и ковано желязо. Биват стоящи, конзолни и висящи. Чисти метални конструкции не се срещат твърде често. Парапети от метал обаче често се използват като елемент на стълбището от дърво, камък или стъкло. Най-популярни тук са кованото желязо, алуминият и неръждаемата стомана. Предимства на металните парапети са тяхната устойчивост на различни условия, поради което се използват и вън, и вътре, както и възможността им да се комбинират лесно с други материали и да се вписват в разнообразни стилове. При кованото желязо цената се определя от сложността на проекта. То превъзхожда останалите материали по декоративност. Можете да получите истински произведения на изкуството, но те ще струват повече. Тръбните и друг тип профили от неръждаема стомана също стоят стилно на всеки вид стълби. Те са незаменима при вити стълби и стълби със сложна конструкция, тъй като да се направят парапети за тях от дърво и стъкло се оказва по-трудно. Друга възможност при парапетите е алуминият. Той е пластичен, не корозира, лесно се монтира и е износоустойчив. Алуминиевите конструкции имат различни форми и цветове.