Интериорно озеленяване

вертикални градини

Интериорните зелени стени – красиви и артистично подредени – преобразяват пространствата, които обитаваме. С тяхна помощ несъзнателно се чувстваме по-спокойни, по-ведри, а и ставаме по-съсредоточени и продуктивни. Изграждането им и поддръжката им имат своята цена, но тя е оправдана и се отплаща неусетно. В статията ще разгледаме особеностите на зелените стени, ползите от изграждането им в интериора, някои особености, свързани с дизайна и изграждането им, както и кои растения могат да се използват за целта.

Зелените стени са вертикални конструкции, най-често прикрепвани към стените, които носят различни видове растения или друга зеленина. Тя бива засадена в подходяща среда - почва, пясък, чакъл, вода или комбинация от тях. Тъй като растенията са живи, обичайно има и вградени поливни системи, а понякога и осветление.

За разлика от външните зелени стени (т. нар. зелени фасади), тук растенията не са засадени в земята, за да се изкачват нагоре, а корените им са в субстрат в самата стена. И, за разлика от екстериорните вертикални градини, интериорните нямат нужда от дълго време за отглеждане – те могат да бъдат направени от предварително култивирани растения. Не на последно място интериорните зелени стени са пространствено ограничени – те трябва да паснат на определени размери. Заради това ограничение обаче те са по-лесни за поддръжка.

Вертикалните гради като част от интериора
Визуалната красота на зелените стени е само част от тяхното очарование. Те хващат окото, създават уникален, жив декор, радват възприятията. Но това е само първата причина да се създават. Симптомите на депресия могат да бъдат драстично намалени при хората, които имат достъп до зеленина, според последните проучвания на психолози. Наскоро изследователи от Филаделфия установиха това чрез проучване, при което бе проведено не просто наблюдение, а задълбочен анализ чрез контролна група. Зеленината прави хората по-спокойни и по-щастливи, подчертаха изследователите.

Работещите в офиси със зеленина са по-продуктивни – отчасти и заради несъзнателното задоволство и спокойствие. Зеленината отговаря на вродената, несъзнателна човешка нужда от общуване с природата. Затова тя се отразява благотворно, казват учените. Вкарването на природни елементи там, където обичайно не бихме ги срещнали, повдига настроението, прави ни по-будни, по-наблюдателни, по-съсредоточени. Намалява умствената умора. Изследванията показват, че разполагането на растения в офис може да намали стреса на служителите и да увеличи производителността им с до 15%.

Проучванията показват също, че зеленината може да намали негативното поведение, например агресията и тревожността. Връзката с природата редуцира напрежението и съответните бурни реакции, които то може да отключва.

В някои случаи интериорните зелени стени могат да спомогнат за пречистването на въздуха в закритите пространства. Това обикновено става с помощта на вентилационните системи. Според някои проучвания, интериорните растения филтрират различни замърсители, като могат да отстраняват 87% от токсините във въздуха вътре в помещенията само за 24 часа. Това помага на хората да дишат по-лесно, особено на закрито. Освен прякото въздействие върху здравето е доказано, че подобреното качество на въздуха повишава бдителността и познавателните способности на хората.

Зелените стени в интериора намаляват и т. нар. синдром на „сградна болест“ - клинично състояние, при което хората в дадена сграда страдат от болестни симптоми или чувстват неразположение без видима причина – и то само докато се намират в дадената постройка. Симптомите са склонни да се усилват с течение на времето, което хората прекарват в сградата, и се подобряват или дори изчезват, когато хората се отдалечат от нея. Най-често става дума за оплаквания от несгоди като главоболие, дразнене на очите, носа и гърлото, умора, виене на свят и гадене. Изглежда, че тези признаци са свързани с престоя в даденото пространство, макар че не може да се установи конкретно заболяване или причина. Нарича се още „сграден синдром“. Това състояние е официално признато от Световната здравна организация (СЗО). Нейно изследване от 1984 г. е установило още, че около 30% от новите и преустроените сгради по целия свят пораждат у обитателите си подобни оплаквания. Предполагаемите причини са свързани с недостатъци в системите за отопление, вентилация и климатизация (ОВК).

Подобно на екстериорните зелени стени, интериорните също имат свойството да осигуряват акустична защита, като „обират“ шума в помещението.

Дизайн и размери
Дизайнът на интериорна жива стена обикновено е ограничен от размера на самата стена. Въпреки че широките модели са по-лесни за поддръжка от високите, цялостното оформление и изработка не са много по-различни едни от други. Технически изработката на правоъгълни вертикални стени е по-лесна от изработката на овални и кръгли. Повечето вътрешни зелени стени се правят чрез чрез монтаж на стена. Има обаче и други техники: т. нар. свободно стоящи и двустранни зелени стени.

В какво растат растенията? Растенията за живите стени се нуждаят от растежна среда, за да се вкоренят. След това субстратът за растения обикновено се поставя в носител (например торби, саксии или кутии), които, сглобени заедно, образуват цялостна система. Тези комбинации се предлагат в различни видове и обикновено са групирани в четири категории: свободен субстрат (почва), рогозки, листове и структурни системи.

Свободният субстрат – например насипна почва – бива поставен в сандъчета или или торби, които след това се закрепват на стената. Рогозките, както подсказва името, са тъкани, обикновено изработени от тънки влакнести материали или филц. Растенията се вкореняват директно в рогозката и не изискват свободен субстрат (например почва). Листовите среди са сходни с рогозките, но се състоят от неорганични полиуретанови листове, които са по-издръжливи от влакнестите материали или филца. Структурните среди комбинират свободен субстрат с рогозки, като образуват блокове, които могат да се направят в различни форми и размери.

Системите със свободен субстрат могат да се изградят с почва, дребен чакъл, вулканичен камък и хидропоника за отглеждането на растенията. Изборът на свободен субстрат за отглеждането на растенията нараства неимоверно през последните пет години, отбелязват фирмите от сектора.

При всички положения изборът на субстрата е пряко свързан с вида на растенията, от които ще се състои зелената стена.

Растения за вертикалната градина
Растенията са най-важният фактор при изграждането на зелените интериорни стени. Според желаната естетика и ефекти могат да се подберат различни видове растения. Това може да са мъхове, папрати, храсти, цветя, сукуленти и др. Могат да се използват различни видове растителност, но има някои ограничения в зависимост от вида и предназначението на зелената стена.

Макар и да не са задължителни, вечнозелените растения обикновено се предпочитат за интериорните зелени стени поради дълголетието си и външния си вид. По дефиниция вечнозелените растения запазват листата си през цялата година. Естествено, това ограничава избора на налични растения.

Най-подходящи за зелени стени на закрито се считат стайните растения и тропическите видове. Важно е да се има предвид, че растенията, които обикновено се използват за вътрешни стени, не толерират големи температурни промени.

Някои производители прибягват до използването на синтентични мъхове или пластмасови растения. Това осигурява дълготрайност и далеч по-лесно поддържане, но подобен ход обикновено е за сметка на другите предимства на зелените стени (като пречистване на въздуха). При т. нар. активни зелени стени процесът на подбор на правилните растителни видове е още по-строг, отколкото за пасивните зелени стени. Това се дължи на циркулацията на въздуха с цел филтрирането му.

Едно решение, което изисква относително лесна поддръжка, а бива много харесвно, са стените с мъхове. Те придават специфично измерение на пространството чрез своите текстури и нюанси. Ако не се изисква светлина или редовно поливане, стените от мъх могат да се използват за подобряване на естетиката на интериорната стая или конферентната зала, като в същото време поглъщат звука. Мъховите стени създават усещане за мистерия, причудливост и дългогодишна мъдрост, казват специалистите. Това се харесва на обитателите на подобни пространства. Освен това стените от мъх имат дълъг живот, изискват минимална поддръжка и умерена естествена светлина. Освен всичко могат да се комбинират с други системи за живи зелени стени, за да се създадат драматични, артистични композиции, които носят вдъхновение.

Влияние на външни фактори
Локацията и местните климатични особености имат значение за интериорните зелени стени, макар и по-малко, отколкото при външните. Външните условия могат да повлияят на растенията вътре. Например, ако въздухът е по-сух, това кара растенията да използват повече вода, за да запазят вътрешната си влажност.

Също така изборът на субстрата и напояването зависи от особеностите на растенията. Например, тези от тях, които формират плитки корени, биха могли да растат в пръст, но не биха се справили с рогозки. И макар че изборът на растенията по правило е основният фактор, който определя всичко останало, то ако има условия, които е важно да бъдат спазени – например да няма пръст в помещението – тогава изборът на растителните видове ще трябва да се подчини на избора на субстрат.

Важно за запазването на зелената стена в добър вид е поддържането на относително стабилна околна среда. Внезапните промени в микроклимата могат да причинят на растенията ненужен стрес. Това може да доведе до проблеми като пожълтяване на листата или засъхване, болести или вредители.

При избора на растения за интелигентна и активна зелена стена се обръща допълнително внимание на устойчивостта на растенията. Това е така, защото циркулацията на въздуха при зелената стена може да бъде тежко натоварване за тях. Тук е важно да се вземе предвид и ефективността на пречистването на въздуха за различните видове - различните растения разграждат различните химикали от въздуха по различен начин.

Автоматизация
Умните и активни зелени стени често изглеждат подобно на конвенционалните вертикални градини, но в тях невидимо са вградени сензори и датчици, а нерядко се използва и изкуствен интелект. Така например сензори за влажността могат да следят нивото на влагата в субстрата и да изпращат данни до централизираната система за управление, която автоматично да пуска напояването при спадането на влажността под определен праг. Други сензори могат да следят нивата на хранителните вещества в субстрата.

По подобен начин всички характеристики на интелигентната жива стена могат да бъдат автоматизирани и контролирани, подобрявайки положителните ефекти. Могат да се оптимизират околната температура, осветлението и въздушната циркулация, за да се гарантира, че растенията имат най-добрите възможни условия за живот.

В допълнение към визуалните и биофилни свойства на всички зелени стени, интелигентните и активни зелени стени могат да осигурят интензивно пречистване и овлажняване на въздуха благодарение на комбинацията от засилена циркулация на въздуха и специализирана среда за растеж.

Може да се каже, че „смарт“ управлението на зелените стени е предимство на интериорните веертикални градини, защото тези технологии не са приложими във външни условия.

Експлоатационни особености
Освен ползите за здравето и комфорта на обитателите, интериорните зелени стени имат и това свойство – да увеличават стойността на имота. Съветът за зелено строителство в САЩ е разработил програмата за сградна устойчивост на име LEED (Лидерство в енергийния и екологичния дизайн), която вече е международно призната система за сертифициране на т. нар. зелени сгради. За да получат LEED сертификация, сградите следва да отговарят на определени екологични критерии. Инсталирането на живи зелени стени, било то външни или вътрешни, осигурява LEED точки заради комфорта, който зеленината осигурява. Тези конструкции могат да донесат полезни точки и заради икономично използване на водата и ефективното напояване, което може да помогне на компаниите да проявят своя ангажимент към устойчивите и екологичните решения. Това от своя страна помага за увеличаване на стойността на имота, създавайки положителен образ на модерна сграда с подобрен въглероден отпечатък.

Интериорните вертикални градини могат да имат и своите негативи, макар да са малко и редки. Системите със сандъчета изискват повече вода и използват почва, поради което те могат да привличат буболечки и да образуват плесени, гъбички и дори патогени. Поради тази възможност те не се вписват добре в стриктните правила за здраве, безопасност и хигиена и не са подходящи за места като здравни заведения, училища, детски градини. Подобни сгради трябва да използват хидропонни системи за живите си стени.

Поддръжка
Умни или не, автоматизирани или не, зелените стени се нуждаят от поддръжка. Както всички живи растения, зеленината в живите стени се нуждае от грижа – поливане, торене, периодични размествания.

В системите със свободен субстрат подмяната на растенията обикновено е проста. В системите с рогозки обаче подмяната на растителната материя е по-проблематична: увредените участъци трябва да бъдат отрязани. Премахването на тези участъци може да доведе до увреждане на корените на съседни растения. На свой ред това пък води до увреждането на самите растения и красивия вид на зелената стена.

Въпреки че могат да се поливат ръчно, повечето вертикални стени разчитат на автоматично поливане. Най-често това става чрез вградени тръбни системи. Много зелени стени разчитат на хидропонни системи.

Обичайно осигуряването на поливането бива два вида: рециркулационно и директно. Рециркулационна система циркулира водата: изпомпва я и я разпределя от вграден резервоар, а после събира излишъка за повторно използване. При директния модел резервоарът може да бъде пълнен ръчно или свързан към водоснабдяването на сградата, а излишъкът се изпраща в канала.

При системите с рогозки обичайно се използва капково напояване или хидропоника. Зелените стени с подменящи се сандъчета традиционно разчитат на директно поливане.

За да функционира зелената стена, всички нейни механизми трябва да работят правилно и координирано. В допълнение към растенията, напояването и средствата за подхранване, системите за отдалечен мониторинг могат да послужат за адаптивна поддръжка.