Пречиствателни станции за отпадъчни водиЕвропейска и национална политика “Водата не е просто търговски продукт, а по-скоро наследство, което следва да бъде опазено, защитено и третирано като такова.” Това се казва в Рамковата директива за водите на Европейския съюз, която уточнява действията на Общността в областта на политиката за водите. В нея е поставена амбициозната цел за постигане на „добро състояние” на водите до 2015г. С присъединяването си към Европейския съюз България пое ангажимента да въведе и приложи на практика стандартите и изискванията на съюза. В областта на опазване на качеството на водите това доведе до необходимостта от разширяване и подобряване на държавната инфраструктура, свързана с този проблем – канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води на населените места. Всичко това трябва да стане според изискванията на Директивата за пречистване на отпадъчни води от населени места, както и според редица синхронизирани в България закони, наредби, планове и програми.
текст Вела Динкова
През последните три десетилетия ЕС разработи серия директиви с цел опазване и подобряване на околната среда. Водите са една от най-пълно регулираните области на европейското екологично законодателство. Рамките за действия на ЕС в областта на политиката за водите са установени в Рамковата директива 2000/60/ЕС, допълнена и изменена от Директива 2008/105/ЕС. С тях се въвежда новаторски подход за управление на водите на основата на речни басейни, като се изисква защита на всички води – реки, езера, крайбрежни и подземни води. Част от мерките са поставяне на норми на емисии и стандарти за качество. В това отношение Директива 91/271/ЕС за градските пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) е основен документ за постигане на целите на Рамковата Директива и допълващата я директива. Тя се отнася за събирането, пречистването и заустването на градски отпадъчни води, както и пречистването и заустването на отпадъчни води, произхождащи от някои промишлени отрасли. Директивата има за цел опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на замърсени отпадъчни води. Тя поставя серия от изисквания по отношение на системите за събиране, пречистване и отвеждане на отпадъчни води, както и свързаните с тях правни аспекти и срокове за прилагане.
Директивата задължава страните членки да гарантират, че всички агломерации са обезпечени с канализационни системи за отпадъчни вода от населени места в рамките на определени от директивата срокове. Отпадъчните води от населените места, постъпващи в канализационните системи, трябва преди заустване да бъдат подложени на вторично или еквивалентно пречистване в рамките на определени срокове. Освен това трябва да се гарантира, че отпадъчните води от населени места с над 10 000 еквивалентни жители, които постъпват в канализационната система, трябва преди заустване в чувствителни зони да бъдат предмет на по-строго третиране. Еквивалент жители (ЕЖ) са биоразградими органични вещества, за които биохимичната потребност от кислород за пет дни (БПК5) е 60 грама дневно. Пречиствателните станции за отпадъчните води от населени места се проектират, изграждат, експлоатират и поддържат, за да осигурят ефективна работа. Компетентните органи трябва да гарантират, че ПСОВ са обект на нормативни разпоредби и разрешителни режими.
Пречиствателните станции за отпадъчни води се проектират и изменят така, че да позволяват вземането на представителни проби от постъпващите отпадъчни води и от изпусканите пречистени води, преди изливането им във водите в приемниците. Изливаните от пречиствателните станции градски отпадъчни води, пречистени съгласно изискванията на директивата трябва да отговарят на специални изисквания посочени в приложение на директивата. Пунктовете на изливане на градските отпадъчни води се избират по възможност така, че да се сведе до минимум въздействието върху водите в приемниците.
Синхронизация на политиката за ГПСОВ у нас
В националното законодателство, общите принципи на политиката на Европейския съюз в областта на водите, са въведени чрез Закон за водите и в подзаконовите нормативни актове към него. В него водите на територията на Република България се определят като общонационален неделим природен ресурс. За управлението на водите на национално ниво Министерският съвет приема национални програми в областта на опазването и устойчивото използване на водите. Важна част от управлението на водните ресурси е въвеждането на разрешителния режим за ползване и водоползване на водни обекти, регламентирано чрез Закона за водите. Основен документ за въвеждане на изискванията на Директива 91/271/ЕС в българското законодателство е Наредба 6 от 2000г. за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. Изискванията на тази наредба на много места се постига само чрез ПСОВ.
С цел удовлетворяване на изискванията на Директива 91/271/ЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места и за осъществяване на планирано управление на водните ресурси през 1999г. с решение на Министерски съвет на Република България е приета Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители. Програмата е създадена с цел да се установят по поречия приоритетите за изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за всички населени места в страната над 10 000 еквивалентни жители. В нея са включени 104 обекта – 81 нови пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и 23 ПСОВ за реконструкция и модернизация. Изготвена е и актуализация на Националната програма, като към нея са добавени и населени места с над 2000 еквивалентни жители. Актуализираният вариант на Националната програма е ГИС (географска информационна система) базирана информационно съветваща система и позволява да бъде въведена цялата налична информация за населените места, канализационната система на населените места и съществуващите ПСОВ, водните обекти и заустването на отпадъчни води в тях.
Националната програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места над 10 000 еквивалентни жители е изготвена в съответствие с изискванията и задълженията на страната ни по Конвенцията за устойчиво използване на водите на р.Дунав, Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и Конвенцията за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера. Във връзка с хармонизиране и привеждане в съответствие на нашето законодателство по отношение на управление качеството на водите със законодателството на Европейския съюз, националната програма е съобразена с изискванията на редица европейски директиви. Тук се отнася Рамкова директива СОМ(97)49, едно от основните изисквания на която е въвеждането на специални мерки за опазване качеството на водите в случаите, когато антропогенното натоварване води до значително замърсяване, както и с общата концепция за басейново управление на водите; Директива на ЕС 91/271/ЕС относно пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, основните изисквания на която са насочени към събирането, пречистването и изпускането на отпадъчни води от населени места и някои промишлени сектори, както и Директива на ЕС 76/464/ЕС относно замърсяването на водите с опасни вещества и “дъщерните” директиви към нея за забрана и ограничаване на изпускането на вредни и опасни вещества във водоприемниците.
Във връзка с преговорите с Европейската комисия по глава 22 “Околна среда”, която след успешното им приключване беше затворена, Министерството на околната среда и водите (МОСВ) изготви Прилагаща Програма на Директива 91/271/ЕЕС за пречистване на отпадъчни води от населени места. Прилагащата Програма обхваща всички агломерации с над 2 000 еквивалент жители и указва, съгласно изискванията на Директивата, необходимите инвестиции и срока за изграждане на канализационна мрежа и ПСОВ за всяка една от агломерациите. Така за всяка една година от 2003 до 2014 са определени агломерациите, за които трябва да започнат изграждане на канализационна мрежа и/или ПСОВ и необходимите инвестиции по години за всяка една от тях до приключване на строителството.
В хода на преговорите България поиска преходни периоди за изпълнение на Директивата, които залегнаха в Прилагащата Програма. Относно изискванията за изграждане на канализационни системи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители - до 31.12.2010г, а относно изискванията за изграждане на канализационни системи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с над 2000 до 10 000 еквивалентни жители - до 31.12.2014г.
В Прилагащата Програма са обхванати 430 агломерации по смисъла на Директивата (населени места или група населени места, курорти, вилни селища, квартали на големи градове), за които, съгласно Директивата, е необходимо изграждането на канализационна мрежа и пречиствателна станция за отпадъчни води в определени срокове. Прилагащата програма съдържа и редица нормативни, административно-организационни и финансови мерки, които трябва да бъдат приложени, за да се обезпечи прилагането на Директивата, т.е. изпълнението на Прилагащата Програма. По същество Прилагащата Програма е график за строителство на канализационна система (канализационна мрежа и ПСОВ) за всяка една агломерация, включена в нея.
Програмата предвижда строителството на 357 нови, доизграждането на 12 и РРМ (разширение, реконструкция или модернизация) на 40 ПСОВ. За 21 изградени ПСОВ не се предвиждат средства, т.е. счита се, че те са в съответствие с Директивата. По отношение изграждането на канализационна мрежа, за 418 агломерации се предвижда изграждане на канализационна мрежа, а за 12 агломерации се счита, че мрежата е изградена 100 %. Програмата предвижда строителството на канализационни мрежи и ПСОВ на агломерациите, обхванати в нея, да приключи в края на 2014г.
Критерии за оценка
Приоритетното подреждане на необходимите за изграждане ГПСОВ по отделните поречия се извършва по експертна оценка, като се ползват определени критерии. Първият от тях е численост на населението, подложено на здравен риск в резултат на замърсяването на водоприемника с битово-фекални и промишлени отпадъчни води, проявяващ се най-често: при заустване на отпадъчни води в близост до водовземни съоръжения, които осигуряват вода за питейно-битови нужди или при заустване на отпадъчни води в близост до плажна ивица по черноморското крайбрежие или до други места, където водите се ползват за къпане. Вторият критерии е имисионно състояние и категория на водоприемника на отпадъчните води. Следващ показател е място на заустване на непречистени отпадъчни води: в зона на нарушена екологична обстановка, където качеството на водите във водоприемника не отговаря на проектната категория; в горното течение на водоприемника или в райони на защитени територии или на чувствителни екосистеми. Друг важен белег е броят еквивалентни жители на населеното място, за които ще се реализира станцията. От значение е и степента на изграденост и ползваемост на съществуващата канализационна система и довеждащия колектор до мястото на бъдещата пречиствателна станция, както и степента на изграденост на строящите се пречиствателни станции. Съществено важни са международните ангажименти на страната, влияние оказва и наличието на отредена площадка за ГПСОВ, проектната готовност и решението по доклада за оценка на въздействието върху околната среда. Друг критерии са необходимите капитални разходи за реализацията на етапен и цялостен пуск на станцията и съпоставка с очаквания екологичен ефект. Важно е и дали има осигурени източници за финансиране при реализацията на обекта и възможности за частично външно финансиране. От съществено значение са и ангажираността на местните власти за реализацията на обекта и изяснената собственост на ВиК мрежите и съоръженията.
Финансиране
Предвид големите разходи за изпълнение на задълженията по Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населени места МОСВ е съставило прогнозна таблица на източниците за финансиране за изграждане на канализационни мрежи и ПСОВ, която съдържа разпределение на необходимите инвестиции между различните източници в рамките на всяка една година за периода 2003-2014. Съгласно програмата източниците на финансиране бяха предприсъединителните фондове на ЕС, а след 2007г. и кохезионните фондове, SAPARD, националното финансиране чрез ДБ на страната и ПУДООС (Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда), собствени средства на общини и частни инвестиции.
Общо за изпълнение на програмата са необходими 2 217 513 000€, като от тях 1 297 291 000€ са предвидени в периода до 2010г. и 920 222 000€ в периода от 2010г. до 2014г. За довършване, разширение, реконструкция или модернизация или за ново строителство на пречиствателни станции за отпадъчни води, за всички агломерации в програмата са необходими 935 322 000€, а за канализационни мрежи – 1 282 191 000€.
05/05/2011 |
