Модерни технологии и системи за експлоатация и рекултивация на депа за отпадъци

Растежът на градското население и промяната в моделите на производство и потребление доведоха до изменения и в мрежата от депа за отпадъци. Налага се построяване на нови или разширяване на съществуващите депа около големите градове. Промяната за депата обаче се изразява не само в това. В България вече действат синхронизирани с европейското законодателство изисквания към структурата и експлоатацията на депата, така че да не се допуска замърсяване или риск за здравето на хората. Ето защо много от съществуващите, неотговарящи на изискванията депа се закриват, а други се привеждат в съотвествие. Едновременно се откриват нови регионални депа. В новата система от депа ще се използват модерни системи и технологии. Те ще гарантират ефикасно третиране на отпадъците и сведждане до минимум на рисковете за околната среда и човека, както по време на експлоатация, така и след закриване на депата.

Най-добрите практики в управлението на съвременните депа изискват ефективно събиране, изпомпване и отвеждане до пречиствателна станция на образувалия се инфилтрат. Дренажът за инфилтрат, събирателните тръби, помпите и пречиствателните станции заемат централно място в устойчивия мениджмънт на депата, тъй като несъбираемия инфилтрат е основен източник на замърсяване на околната среда и заплаха за здравето на хората. Повишените нива на инфилтрат в депото могат до доведат до нарушаване функцията на газоотвеждащата система, която се грижи за екстракцията на сметищния газ. Така може да се стигне до нежелателно изтичане на замърсени води от депото в повърхностните и подпочвени води и едновременно с това да се стигне до наднормено отделяне на емисии на сметищтни газове. Именно затова всяко съвременно депо за отпадъци трябва да притежава система за събиране, отвеждане и пречистване на инфилтрата, която е построена и функционира според специалните изисквания на ЕС, ратифицирани и в България. Много сериозно внимание трябва да се обърне на поддръжката на системата в постоянно експлоатационно състояние. За целта трябва периодично да се използват специални дюзи за почистване на канали в депа за отпадъци. В тези системи могат да се използват различни видове помпи – хоризонтални, вертикални, потопяеми, наземни, пневматични и други, стига да са предназначени за работа в специфичната среда на депата. Те трябва да са достатъчно устойчиви на токсични, корозивни и химически активни вещества, като се има предвид сложния състав на сметищния инфилтрат. Друго важно условие е да са лесно достъпни и да се поправят бързо, за да не се спира работата на системата при необходимост от ремонт. На пазара вече се предлага много широка гама от помпи, предназначени за приложение специално в системите за събиране и пречистване на инфилтрат от депата.

Системи за сметищен газ
Образувалият се в тялото на депото вследствие от процесите на разлагане сметищен газ, трябва да се събира и изгаря или оползотворява. Това е от изключителна важност за безопасната експлоатация, ограничаването на емисиите и енергийната ефективност. Един от крайните продукти от работата на депото е газова смес, която съдържа 45-65% метан (СН4), 25-35% въглероден диоксид (СО2) и 10-20% азот (N2). Метанът е с многократно по-силен парников ефект от въглеродния диоксид. Сметищата пък са един от основните източници на метан, произведен в резултат на човешката дейност. Неконтролираното отделяне на сметищния газ може да доведе до избухване на пожари, тлеещи огньове, разпространение на неприятни миризми и опасни за здравето и околната среда емисии. Всички тези негативни последствия от дейността на депото са превърнати в предимство в модерното управление на депата именно благодарение на газоосъбирателната система. Тя се състои от газов дренаж, събирателни газоотвеждащи дренажни тръби и вертикални газоотвеждащи кладенци. Всичко това завършва или с факел за изгаряне или със система за оползотворяване. Чрез нея не само се възпрепятстват нежелателните ефекти на сметищния газ, а и се дава възможност, той да се оползотвори като алтернативно гориво. Амбициите са до 2015г България да достигне степента на оползотворяване на сметищен газ, която са имали Австрия и Дания през 2000г. За целта трябва да се изградят инсталации с обща мощност 10MW. Производството на електрическа и топлоенергия от сметищен газ има много добри икономически, технически, социални и екологични показатели. Това е модерен подход общините да експлоатират депата си по енергийно ефективен начин, като едновременно с това извеждат ползи за обществото и околната среда. Ако оползотворяването на сметищния газ се окаже икономически неоправдано, то той пак трябва да се събира и да се изгаря във факел. Това е задължително изискване за съвременните депа в експлоатация и след закриване.

Технологии за рекултивация на депа
Както вече отбелязахме, поради несъответствие с изискванията на действащото в България законодателство в областта на управление на отпадъците, много от депата бяха или ще бъдат закрити. Разбира се, на закриване подлежи всяко депо. Дори и да е построено по най-модерния начин, то има някакъв капацитет и експлоатационен период, след изчерпване на които се налага да бъде затворено. След закриване депото се покрива, рекултивира се и видимо може по нищо да не личи, че на това място се е разполагало сметище. Територията може да се е превърнала в спортна площадка, парк, земеделска земя, гора или друга форма на красив ландшафт. Под тази красива картина обаче депото продължава да съществува. Ако не се закрие или рекултивира правилно, въпреки че не приема повече отпадъци, то може да е източник на замърсяване на въздуха, почвата и водата, да се превърне в огнище на гризачи, насекоми и болестотворни организми и да представлява риск за здравето на хората. Ето защо изискванията към депата за отпадъци се отнасят не само за тяхното изграждане и експлоатиране, а и за закриването и рекултивацията им. Грижите за депото в устойчивото управление на отпадъци продължават в дългосрочен период след закриването му. Продължава да действа системата за мониториг на качеството на водите, почвите и въздуха, която е функционирала по време на експлоатацията. Освен технологиите за рекултивация, осигуряващи защита на човека и околната среда, тук трябва да се посочат и технологиите, връщащи живота на депото под някаква друга форма на ползване - за спорт, рекреация и други. Всичко това означава, че закриването и рекултивацията на депата за отпадъци имат както екологичен, така и силно социален и икономически аспект. За да се извлекат максимално ползите от тези мероприятия, те трябва да се проведат според изискванията и с използването на доказаните в световната практика най-добри налични техники.

Според Закона за управление на отпадъците за всяко депо трябва се да предвидят и осъществят необходимите мерки за неразпространяване на замърсяване след закриването му. Закриването на депата се извършва по предварително изготвен план, като основните етапи в него се определят с инвестиционния проект на депото. Планът за закриване на депото включва дейности по демонтаж на изградените постоянни съоръжения, които не са свързани с опазване на околната среда и с бъдещото функционално предназначение на терена. Тук се предвижда и повърхностно запечатване на депото, което се извършва в съответствие с проекта за изграждане на горния изолиращ екран, включително техническата и биологичната рекултивация и предвидените противоерозионни и противосвлачищни мероприятия.

Поддръжката и следексплоатационните грижи за площадката на депото, в това число контрол и наблюдение на параметрите на околната среда, продължават за срок не по-кратък от 30 години след закриване на депото. Ако се налага друг срок, той се определя по преценка на компетентния орган с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или на комплексното разрешително, като се отчита потенциалната опасност от депото за човешкото здраве и околната среда. Наблюдението на параметрите на околната среда, свързани с поддръжката и следексплоатационните грижи за площадката на депото, се извършва от оператора на депото в съответствие с плана за контрол и мониторинг. При замърсяване или увреждане на околната среда над допустимите норми, установени при изпълнение на плана за контрол и мониторинг, операторът информира своевременно компетентните органи и изпълнява за своя сметка техните предписания за отстраняване на отрицателните последици.

Рекултивацията на депата е комплекс от инженерни, мелиоративни и ландшафтни дейности, които възстановяват терена, като го правят безопасен и годен за друг вид ползване. Проектът за рекултивация се изработва в съответствие с предвиденото ползване на територията на депото.

Подходящи материали за създаване на горния пласт при рекултивация са: хумусният пласт; подхумусният хоризонт от почвения профил, съдържащ малки количества хумус и обитаем от микроорганизми; по-дълбоките пластове, които след обработка са годни за развитие на растителност: нетоксични глини и пясъци, льос, льосовидна глина, глинест льос, изветрели и полуизветрели скали. Освен разстилане на хумусен пласт се използва и влагане на почвени подобрители, които създават по-добри условия за биологичната рекултивация. Преди това обаче, трябва да се осигури стабилност на терена. Това става с вертикална планировка. Тя включва преоткосиране на депонираните вече стари отпадъци с оглед извършване на същинската рекултивация. Преоткосирането включва изкопаване и преместване на отпадъците като се оформят откоси с желания наклон на напречните и на надлъжните профили. С тях се постига по-плавно вписване на рекултивираното сметище към околните терени, а също и оттичане на повърхностните води към охранителните канавки.

Рекултивацията включва два етапа с два типа технологии – технически и биологични. Техническата рекултивация, включва почистване и подготовка на терена; изземване и транспортиране на земни маси по тяхното предназначение; подравняване и оформяне на терена в окончателния му вид; добавяне на подобрители; изземване, транспортиране и разстилане на хумусния пласт; изграждане на противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения. Всъщност техническата рекултивация представлява изграждане на горния изолиращ екран на депото. Той включва слой хумус, слой почва, дренаж за повърхностни води (обикновено от чакъл), геотекстил, геомембрана, минерален запечатващ слой от глина, газов дренаж и изравнителен слой пръст. За отвеждане на стичащите се по рекултивираните откоси атмосферни води но време на дъжд се предвиждат охранителни канавки около рекултивираното сметище.

Биологичната рекултивация на депата трябва да предвижда тяхното озеленяване чрез тревна, храстова и дървесна растителност, характерна за съответния район, като се отчитат нейните санитарно-защитни свойства, декоративни качества и устойчивост към опасни вещества, отделяни в атмосферния въздух и почвата от отпадъците. В райони, за които през различните годишни времена са характерни преобладаващи ветрове със скорост над 10м/сек, и когато откъм подветрената страна на депото са разположени урбанизирани територии или отделни застроени имоти, подлежащи на здравна защита, се предвиждат защитни пояси от подходяща растителност, разположена откъм посоката на преобладаващите ветрове.

Когато теренът се рекултивира за земеделско ползване, се извършва комплекс от агротехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за възстановяване на продуктивността на рекултивираните площи за 5-годишен период след изпълнение на техническата рекултивация. Когато теренът се рекултивира за горскостопанско ползване се използват лесотехнически, агрохимически, технологични и мелиоративни мероприятия за създаване на горски насаждения от дървесна и храстова растителност през първите 3 години след изпълнението на техническата рекултивация и залесяването. Световната практика показва много на брой успешно рекултивирани сметища, превърнати в красиви ландшафти, спортни площадки, голф игрища и паркове. Рекултивацията е най-добрия и задължителен завършек на жизнения цикъл на всяко сметище.