Укрепване на брегове за предотвратяване на наводненията

През последните години все по-често ни заливат новините за наводнения в много европейски държави. Те причиняват значителни материални щети, а понякога вземат и човешки жертви. България не остана извън тази картина. За съжаления и у нас зачестиха наводненията в населените места в периодите с по-продължителни валежи или по време на топене на снеговете. Предвид значимостта на проблема ЕС полага големи усилия за предотвратяване на такива бедствия. В страната ни превенцията от наводнения ще бъде подпомогната от ЕС чрез две схеми на финансиране. По тях са предвидени над 73 млн. лева, от които могат да се възползват всички проектни предложения, отговарящи на изискванията. Те ще се реализират с конкретни технически и хидротехнически методи и съоръжения за укрепване на бреговете, които ще разгледаме.

Във връзка с нарасналия интерес на общините към решаването на проблема с укрепване на бреговете Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) 2007-2013 включва процедура за безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в градските агломерации”. Приоритетна ос 1 на ОПРР е „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, а една от операциите към нея е „Подобряване на физическата среда и превенция на риска”. Именно към нея се прилага Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/1.4-06/2010 за предотвратяване на наводнения. Тя има за цел да предпази от наводнения селищата в общините от агломерационните ареали. Така ще се намалят потенциалните неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда. Освен това ще се предотвратят процесите на ерозия на речното легло при реки, преминаващи през или в селища в агломерационните ареали. Не по-малко важно е и това, че ще се предотвратят процесите на ерозия и абразия на морския бряг в селищата в общините от агломерационните ареали. Схемата се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Проектите ще се изпълняват на територията на България в рамките на 86 общини от агломерационните ареали. Дейностите, които ще получат подкрепа, включват изграждане, реконструкция и ремонт на инфраструктура за предотвратяване на наводнения в населени места. Тук се отнасят мероприятия като разширяване на речното корито, разширяване на съществуващи диги, корекции на реки, защитни диги по речните и морските брегове, охранителни канали за защита на населени места от наводнения, предизвикани от повърхностни води, крайбрежни стени по речните и морските брегове и други. Предвижда се и изграждане, реконструкция и ремонт на инфраструктура за борба с ерозията на речните брегове, в това число прагове, крайбрежни стени, защитни и укрепителни съоръжения от габиони и други. Включени са още и изграждане, реконструкция и ремонт на съоръжения за защита на морския бряг от ерозия и абразия, в това число крайбрежни стени, диги (дамби), буни, брегоукрепващи вълноломи. Към проектните дейности се отнасят също така изграждане, реконструкция и ремонт на малки по обем преливници, ретензионни обеми, бентове, водоеми и други, които са част от инфраструктурата за защита на населени места от наводнения. Общият финансов размер на схемата е 41 417 577 лева. С оглед постигане целите на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове финансовият ресурс по схемата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е разпределен в 2 компонента. За отделните проекти, които могат да бъдат финансирани по схемата, важат определени размери на минималната и максималната стойност: за компонент 1 минималната сума е 500 000 лева, а максималната – 2млн. лева, а за компонент две стойностите са съответно 300 000 и 1млн. лева. Крайният срок за подаване на проектните предложения беше 30 ноември 2010 година. След одобряване на проектите се очаква те да се финансират и да започне реализацията им. Потенциални бенефициенти са 86 общини, разположени в рамките на градските агломерационни ареали.

По ОПРР има разработена и втора подобна възможност – Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/4.1-04/2010 „Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178 малки общини” по операция „Дребномащабни местни инвестиции”. Тя е насочена към предпазване от наводнения селищата в 178 малки общини с цел намаляване на потенциалните неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда. С нейна помощ ще се ограничат рисковете от наводнения в селищата на 178-те малки общини, чрез прилагане на устойчиви мерки за борба с наводненията. Също като разгледаната преди това схема и тази се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие. Проектите ще се изпълняват на територията на България, в рамките на 178 малки общини. Дейностите, които ще получат подкрепа включват изграждане, реконструкция и ремонт на инфраструктура за предотвратяване на наводнения в населените места на 178-те малки общини, в т.ч. почистване на речното корито, разширяване на речното корито, разширяване на съществуващи диги, корекции на реки и дерета, защитни диги по речните брегове. Ще се финансират и охранителни канали за защита на населени места от наводнения, предизвикани от повърхностни води, крайбрежни стени по речните брегове, изграждане, реконструкция и ремонт на малки по обем преливници, ретензионни обеми, бентове, водоеми и други, които са част от инфраструктурата за защита от наводнения на населените места от 178-те малки общини. Общият размер на схемата е 32 213 670 лева. За отделните проекти, които ще бъдат финансирани по настоящата схема, важат следните размери на минималната и максималната стойност: минимален размер на безвъзмездната финансова помощ - 200 000лв. и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ - 1 000 000 лв. Важно е да се отбележи, че безвъзмездната финансова помощ и по двете схеми не може да надвишава 95% от общата стойност на проектното предложение, в тази връзка кандидатите следва да осигурят задължително 5% собствен принос. Крайният срок за подаване на проектни предложения беше 30 ноември 2010г.

През октомври 2010г стана ясно, че Община Перник готви нов проект за укрепване на бреговете на река Струма и превенция на наводненията. Предвижда се поправка на повредени диги и почистване дъното на реката. Очаква се общата превенция да бъде извършена по протежение на километър и половина. Предвидените строително-монтажни работи са оценени в рамките на 800 000 лева. Месец по-късно Община Ардино също изяви намерението си да кандидатства пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството по Оперативна програма „Регионално развитие” с проекта „Укрепване на бреговете на река Ардинска и възстановяване на речни корита с цел предотвратяване на наводнения”. Това са примери за едва две от многото общини, които са потенциални бенефициенти.

Технически решения за укрепване на брегове
В укрепването на брегове влиза обширен комплекс от дейности, които имат за цел защита на бреговата ивица на естествени и изкуствени водоеми от отмиване, абразия, ерозия и свлачища и по този начин подпомагат превенцията на наводнения. Силата на течащата в реките вода, на морските вълни, на ерозионните процеси по склоновете, на стичащата се по тях дъждовна вода и на свлачищата действа разрушаващо на бреговете. В резултат те губят стабилност и при по-големи водни обеми водоемът може да излезе от леглото си, предизвиквайки наводнения на околните територии. Това е сериозен проблем особено в населените места, където наводненията предизвикват много материални щети и застрашават здравето и живота на хората. По тази причина се налага използването на конкретни технически решения в инфраструктурата, които да гарантират сигурна среда и защита от наводнения.

За всеки обект процедурата започва с изготвяне на проекти и осигуряване на финансиране. Всички защитни съоръжения се проектират въз основа на резултати от предварителни инженерно-геоложки, хидрогеоложки и геодезическите проучвания. Тук се вземат предвид и данните за натоварванията, въздействията, експлоатационните изисквания и технологията за изпълнение. Важни са и типът, размерите и материалът на конструкцията, строителният опит, трудоемкостта, продължителността на изпълнението и условията за експлоатация.

Шпунтови диги
Дигите са изкуствено създадени стени за регулиране нивото на водите във водните басейни. Те могат да се направят от земни насипи, каменна зидария и бетон. Земните насипи за по-голяма стабилност се армират и защитават от ерозия и свлачища. Специални профили от поливинилхлорид (PVC), които предлагат една по-съвременна алтернатива за изграждане на шпунтови диги (дамби), вече се предлагат и на българския пазар. Стените, които се изграждат от тях, защитават бреговете на морета, реки, язовири, езера, водохранилища и резервоари от ерозия и свлачища. Укрепвайки бреговете, те предпазват от излизане на водните обеми от коритата на водните обекти и по този начин осигуряват превенция на наводненията. Шпунтовите PVC профили могат да се използват както за нови предпазни стени, така и за стабилизиране на съществуващи диги. Те действат срещу просмукването на подпочвени води и в същото време защитават брега от водите на басейна. Профилите се монтират бързо и лесно. Те се забиват с вибрационни чукове или водна струя, а когато почвата е много твърда, се заравят в предварително подготвени изкопи. Материалът е устойчив на абразия, ултравиолетово лъчение и корозия и може да служи 50 години. Шпунтовете обикновено се изработват от рециклиран материал и след изтичане на срока им на експлоатация отново могат да се рециклират, което ги прави щадящи околната среда. Монтираните профили добре се прикриват и осигуряват добър естетичен вид на укрепващото съоръжение.

Габионни конструкции
Мрежите от поцинкована стомана, изпълнени с естествен камък, наречени още габиони, са основно средство в укрепването на брегове на водни обекти. Тези конструкции намаляват хидростатичното налягане върху основата, обезпечават непрекъснатост на бреговата ивица и позволяват развитие на растителност. Те се отличават с редица предимства като добър естетичен вид, екологичност, дълговечност и лесен монтаж, дори на трудно достъпни места. Габионите имат отлична водопроницаемост и задържат богатите на хранителни вещества наноси, което благоприятства развитието на подводната флора и фауна и особено хвърлянето на хайвер от рибите. Тези им качества ги нареждат сред най-екологично ориентираните технически съоръжения за защита на бреговете и превенция на наводненията. Растителността, която може да се развие върху тях има не само естетичен и екологичен ефект, а изпълнява и заздравяващи конструкцията функции. Габионите се изграждат от множество отделни компоненти, което позволява гъвкавост на защитното съоръжение. Така те лесно следват линията на склона.

Обемни георешетки
Не по-малко ефективни в укрепването на бреговите ивици са и обемните мрежи от геоматериали или така наречените георешетки. Те представляват клетъчна конструкция от висококачествени полимерни ленти с дебелина около 1.5мм, подредени в шахматен вид и свързани помежду си чрез стабилни връзки. В резултат от това георешетката е компактна, лека и лесна за транспортиране и монтаж. При полагане на работната площадка тя образува устойчив скелет, който се запълва с чакъл или почва, след което се засажда растителност. Тези конструкции могат да се използват за укрепване на брегове на реки, язовири и морета. Те се сливат добре с околната среда, материалът от който са изработени не е опасен за околната среда. Георешетките са устойчиви на биологична корозия, на ултравиолетови лъчи, както и на различни замърсители, които могат да се съдържат във водите на водоемите и водохранилищата. В миналото се използваха подобни решетки от метал, но те са доста по-тежки и трудни за транспортиране и монтаж.

Триизмерни геоматериали
В укрепването на брегове с не много големи склонове и на по-малки водни обекти специалистите препоръчват използването на триизмерни геоматериали или геотекстил, за армиране на почвата. Те са водопроницаеми материали, направени от полимери, които са свързани помежду си термично. Такава структура благоприятства развитието на растителност, спира ерозията и защитава бреговете. Основните предимства на геоматите са устойчивост на влага, ултравиолетова светлина, биологична корозия и екстремни температури. Освен това те са химически устойчиви и незапалими. Леки са, не натоварват терена, лесно се пренасят и инсталират. След поникване на растителността не се виждат. Имат добър екологичен ефект. Някои видове геотекстил се правят от стабилен във времето полимерен материал, който може да се рециклира, а други – от разградим полимер, който след няколко години изчезва и се разчита единствено на укрепващата сила на растителните корени. Във втория случай геотекстилът има по-слабо укрепваща функция и се използва за малки наклони.

Вълноломи
Вълноломите са изкуствено създадени съоръжения цел отслабване на разрушителната сила на вълните върху бреговете и избягване на наводнения. Има подводни вълноломи, крайбрежни вълноломи, както и такива, разположени в морето на известно разстояние от брега. Някои са фиксирани други плуващи. Най-често използваните материали за тях са едроразмерни камъни и парчета бетон с разнообразна форма. За подводни вълноломи могат да се използват огъваеми пластмасови тръби с голям диаметър. Те се напълват с пясък и се поставят на морското дъно на определено разстояние от брега и успоредно на него. След време около и върху тях се натрупва вал от морски пясък , който играе роля на подводен вълнолом за отнемане на силата на вълните.

Крайбрежни подпорни стени
Често при реконструкцията на водни басейни се налага територията на бреговете да се укрепи с подпорни стени с цел защита от свлачища и ерозия. Подпорните стени се проектират от бетон, стоманобетон, бутобетон, каменна зидария или армирана почва. Бетонните и стоманобетонните подпорни стени се проектират от обикновен бетон с плътна структура и плътни добавъчни материали, с проектни марки по якост на натиск и клас на бетона съгласно действащия БДС 7268. При агресивни среди съгласно БДС 9075 се предписва корозионно устойчив бетон в съответствие със „Защита на строителните конструкции от корозия. Норми и правила за проектиране“ За съоръжения, подлагани циклично на отрицателни температури, в проекта се предписват класове на бетона по мразоустойчивост и водонепропускливост в зависимост от експлоатационните условия и температурния режим. За армиране на стоманобетонни подпорни стени се предвижда горещо валцувана армировка съгласно съответните БДС и „Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране“.

Външният вид на подпорните стени се проектира в хармонично съчетание с окръжаващата среда. При проектиране на подпорните стени трябва да се прилагат такива конструктивни схеми, технологии и материали, които осигуряват якост и устойчивост във всички стадии на строителството и експлоатацията. При необходимост се предвиждат технологични и конструктивни мероприятия за повишаване на корозионната устойчивост срещу агресивни среди и мразоустойчивостта на бетона. При наличие на филтрационен воден поток към стената се предвиждат противофилтрационни и дренажни устройства. При доказана необходимост в проекта се предвиждат мероприятия за намаляване на деформациите на земната основа и повишаване на нейната носеща способност (уплътняване, заздравяване, водопонижение и други.

Армираните почвени подпорни стени се състоят от уплътнени почвени слоеве, между които се поставят съединени една с друга плоскости от георешетки или платна от геотекстил, свързани по подходящ начин с облицовката на съоръжението. Облицовката на почвената конструкция може да се състои от бетонови плочи, тухли, камък и други материали. Тя може да бъде покрита с хумусен слой, поставен между слоеве от пластмасова мрежа. За борба с ерозията в основата на стената могат да се изградят габиони от геоклетки, напълнени с едри камъни. Тези съоръжения имат добър естетически вид, демонтирането им е лесно и екологично чисто. Тяхното тегло е значително по-малко в сравнение с бетоновите стени, което е сериозно преимущество при строителство в склонов участък.

Понякога се налага възстановяване на свлечени откоси. Армиране с геотекстил, геомрежи или геоклетки може да се използва за закърпване на свлечени места от откоси. Свлечената почва се връща там, където е била или се използва друга почва, като в нея се поставят армиращи тела. Лицевата стена може да се укрепи с георешетки, закрепени за армировката на насипа и да се затреви с хумус, поставен между две геомрежи.