Необходими са стимули, за да се насърчава повторната употреба на отпадъци

Разговор с Владимир Димитров, Изпълнителен директор на Българската асоциация по рециклиране

Г-н Димитров, представете накратко Българската асоциация по рециклиране.
Българската асоциация по рециклиране (БАР) е създадена през 1998 г. Член е на най-голямата в света организация по рециклиране – Bureau of International Recycling (BIR), Българска стопанска камара, Българско-търговска промишлена палата, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България. От 2002 г. Асоциацията има свой постоянен представител в Международния съвет по околна среда в Брюксел.

БАР е сдружение с идеална цел и обединява български и чуждестранни фирми (общо 97) и предприятия, които се занимават със събиране, съхранение, транспортиране и механична обработка на вторични суровини от черни и цветни метали, хартия, пластмаса, стъкло, каучук и др.

БАР е създадена с цел да защитава интересите на фирмите, които рециклират вторични суровини в страната, да провежда активен диалог с държавните институции в защита на законните права на своите членове, да проучва и подпомага решаването на въпроси, свързани с правните, икономически, финансови, екологични, митнически и др. аспекти от дейността на фирмите от бранша, разработване и усъвършенстване на нормативната база.

Бихте ли казали повече за европейските директиви за управление на отпадъци?
В сферата на управлението на отпадъците това е Рамковата директива 2008/98/ЕО. Тя установява основни принципи като задължението отпадъците да бъдат третирани по начин, който няма отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на човека; стимулиране на повторната употреба; насърчаване на разделното събиране на отпадъци и предаването им на вторични суровини, тяхното рециклиране и оползотворяване. В тази връзка в момента се подготвя и нов Закон за управление на отпадъци. Той обаче ще наложи някои ограничения. За пример, забранява се на физически лица да предават собствения си отпадък от черни и цветни метали срещу заплащане. Или казано по друг начин, гражданите трябва безвъзмездно да оставят отпадъка си на общински площадки, които към момента не съществуват . И тук се стига до нарушаване на конституционни права, защото изискването отпадъкът от физически лица да се предоставя безвъзмездно (безплатно), е пример за посегателство над личната собственост. Като оставим настрана факта, че народопсихологията на българина е такава, че той пази стари и непотребни вещи, трябва да има и икономически стимули, за да се насърчава разделното събиране и оползотворяване на отпадъци.

Кои са важните и приоритетни проекти в тази сфера на дейност?
Едни от основните проблеми в сектора са свързани с постановките на проектозакона, които налагат някои ограничения. Според проектозакона площадки за събиране и управление на отпадъци ще може да се изграждат само на територията на общини, които имат общи устройствени планове. Към момента в нашата страна само 30% от общините имат такива планове. Според изискванията общините ще трябва до две години да изградят общински площадки. Това води след себе си други проблеми. Ще успеят ли общините до две години да изградят такива, когато имат и други приоритетни задачи за решаване. Ще има нужда и от екипи специалисти, които да подготвят професионални и специализирани работни планове. От друга страна и разходите по изграждането на една площадка за отпадъци не са малки. Трябва да се покриват много технологични изисквания. Никой не смее да рискува със закупуване на техника и правене на дългосрочни инвестиции.

Друга бариера ще са банковите гаранции в размер на хиляди лева, които ще се заплащат, за да има право конкретна фирма да изкупува отпадък. Без значение какви са приходите на фирмата, стойността на банковата гаранция ще е една и съща. Това е пример за неравнопоставеност между стопанските субекти. И ще се получи така, че малките фирми ще бъдат изместени от бизнеса.