Компостиранеключова технология за био-отпадъци Директивата на Европейския съюз за депониране на отпадъци поставя конкретни изисквания за намаляване на количеството биоразградими отпадъци, предназначени за депониране. В съответствие с нея общините следва да предвидят конкретни мерки за третиране на биоразградими отпадъци с оглед постигане на набелязаните цели. Основни алтернативи на депонирането на този клас отпадъци са анаеробно третиране, механично-биологично третиране, компостиране и изгаряне. В този материал ще разгледаме компостирането – природният начин за рециклиране на био-отпадъци.
текст Вела Динкова
В потока твърди битови отпадъци, които образуваме постоянно, средно 40-50% са биоразградими, като тяхната фракция варира в зависимост от населеното място и сезона. Ако тази фракция се преработи, оползотвори и рециклира, количеството битови отпадъци за депониране ще намалее значително. Това е пътят за постигане на целите на ЕС за намаляване количествата на биоразградимите отпадъци за депониране. Конкретните цели са до края на 2013 г. количествата биоразградими битови отпадъци, предназначени за депониране, да се редуцират с 50% спрямо образуваните през 1995 г. и с 65% до 2020 г. Страните-членки, които през 1995 г. са депонирали повече от 80% от своите битови отпадъци, могат да отложат постигането на всяка от целите си с не повече от четири години. Такива страни между старите членки са Гърция и Великобритания. България попада в същата категория.
Трите биологично базирани алтернативи на депонирането за био-отпадъците са много различни като концепция, механизми и крайни резултати. Всички те са доказали ефективността си и изборът се прави в зависимост от конкретните условия, крайните цели и възможностите за инвестиции. Механично-биологичното третиране е компресиране обема на отпадъците и стабилизирането им до форма, подходяща за депониране. Така те не отделят парникови газове. Тази технология се прилага за неразделно събирани смесени битови отпадъци. Анаеробното третиране пък превръща био-отпадъците в горива и енергия. За разлика от предходните две алтернативи, компостирането е форма на рециклиране, при която био-отпадъкът се превръща в компост и чрез него може отново да се включи в естествения кръговрат на веществата, влизайки в изграждането на живата материя. Нещо като да рециклираш стари вестници и да използваш получената хартия за отпечатване на нови, но при компостирането технологията следва естествения природен модел на процесите. Това е едно подпомагано от човека връщане на живота на биоразградимите отпадъци.
Тук трябва да поясним и понятието био-отпадък. То се въвежда в новата Рамкова директива за отпадъците 2008/98/ЕО. Био-отпадъците са нова концепция в законодателството. Това са биоразградими отпадъци от паркове и градини, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия.
Какво представлява компостирането?
Сред основните пропуски в управлението на битовите отпадъци в документи на Министерството на околната среда и водите се посочва недостатъчната информираност и ангажираност на населението по отношение на компостирането. За да участват в процеса, хората трябва да са мотивирани и добре информирани какво представлява компостирането и какво печелим с него. Това е естествен природен процес на кислородно разграждане на био-отпадъци под въздействие на микро- и макроорганизми, в края на който се образува компост. Той съдържа достъпни за растенията хранителни вещества подобно на хумуса, затова след като се смеси с почвата, участва в изграждането на растенията. Този процес може не само да се имитира от човека, но и да се ускори многократно за постигане на по-бързи резултати. Резултатът от компостирането от екологична гледна точка е намаляване на количеството отпадъци и превръщането им в суровина, а от санитарно-хигиенна гледна точна е стабилизиране и обеззаразяване на отпадъците. Добрият компост има миризма на пръст и много слаба биологична дейност. В енергийно отношение процесът е самоподдържащ се – използва енергията, освободена от разкъсване на химическите връзки при разграждане на веществата.
В зависимост от мащабите и мястото на протичане на процесите компостирането бива домашно, промишлено и централизирано (общинско). А според системите компостиращите инсталации се делят най-общо на отворени и затворени. Отворените системи са с механично преобръщане или с форсирана аерация, а затворените биват тунели, силози, биоклетки и биореактори. Изборът се прави според вида и количеството на отпадъка. Вземат се предвид наличие или липса на предварително разделно събиране на биоразградимите отпадъци, ангажираност и мотивация на населението, възможности за финансиране и реализиране на крайния продукт. Ако става въпрос за компостиране само на зелени отпадъци от паркове и градини, се препоръчва откритото компостиране. Закритите системи са по-подходящи за биоразградими битови отпадъци. Тъй като основен проблем при компостирането е справянето с неприятните миризми, при инсталации с капацитет над 20 000 т/год. Процесът протича в закрити помещения, с възможност за улавяне и премахване на неприятните миризми.
Защо да компостираме?
В управлението на битовите отпадъци компостирането има решаваща роля в намаляване на въздействието върху околната среда от депонирането. Към ползите от разделното събиране на био-отпадъците могат да се прибавят освен отклоняването им от депата, увеличаване на калоричността на останалата част от смесените битови отпадъци и създаването на по-чиста фракция от биологични отпадъци, от която може да се произведе висококачествен компост и с която се улеснява производството на биогаз. Остатъците от процеса на анаеробно биологично третиране могат да бъдат компостирани и използвани за подобни цели като компоста, като по този начин се подобрява общото оползотворяване на ресурсите от отпадъците.
Полученият при компостирането продукт – компост, е ценна суровина която се използва като тор, подобрител на почвата или мулч. Той увеличава хранителните вещества в почвата, подпомага задържането на влага в нея и задушава плевелите. По този начин с използване на компост може да се намали необходимостта от прилагане на изкуствени торове и пестициди. Това от своя страна намалява вероятността от попадане на вредните вещества от почвата в повърхностните и подпочвените води. Компостирането е също така начин да се борим с изменението на климата, тъй като намалявайки отпадъците на депото, намалява и емисиите на парникови газове.
Ситуацията в България
Биоразградимите битови отпадъци към момента не се събират разделно. Съобразно изискванията на ЗУО голяма част от общините са включили в общинските си програми за управление на отпадъците мерки за разделно събиране на биоразградими битови отпадъци и изграждане на централизирани площадки за компостирането им. Освен за централизирано компостиране, в общинските програми са включени и мерки за домашно компостиране. Първият проект за домашно компостиране е стартирал в община Велинград преди 11 години. За периода от 2004-2007 г. около 90 общини са кандидатствали за безвъзмездна финансова помощ за реализиране на проекти за домашно компостиране. Тогава са отпуснати средства в размер на около 1млн. лева и 5 500 семейства в различни общини са включени в проектите. Домашното компостиране се очаква да обхване 89 000 домакинства до 2013 г. и 124 000 домакинства до 2020 г.
Централизирани инсталации за компостиране се предвижда да се изградят на територията на общините, на чиито регионални депа се депонират годишно над 20 000т. отпадъци. Това са общините Бургас, Добрич, Провадия, Велико Търново, Плевен, Враца, Видин, Стара Загора, Варна, Кочериново, Кърджали, Пазарджик, Перник, Ямбол, Монтана, Шумен, Хасково, Разград, Русе, Силистра, Смолян, София, Пловдив, Габрово, Костенец, Костинброд, Левски и Луковит. В Бургас, например, освен компостиращи инсталации на регионалното депо, са предвидени и сепариращи инсталации, както и съоръжения за компостиране на двете претоварни площадки в Карнобат и Несебър.
В стратегическия план за постигане целите на Директивата за депониране са предвидени редица мерки. Тук се включва събиране и компостиране на зелени отпадъци – отпадъците от поддръжка на зелени площи. Това трябва да доведе до намаляване на биоразградимите отпадъци с около 130000т/год. Предвидено е на територията на всяка община да се изгради открита площадка за събиране и компостиране на разделно събраните зелени отпадъци от паркове и градини, а там където има регионални депа, компостирането може да се извършва на изградените компостиращи съоръжения на депата. Очаква се домашното компостиране да стабилизира сегашните по-ниски нива на генериране на биоразградими отпадъци в селските райони. Друга мярка е събиране и третиране на биоразградимите отпадъци от домакинства, ресторанти и пазари и изграждане на инсталации за компостиране и биогазово производство.
Какво се прави в други държави?
Съществуват големи разлики между държавите-членки в преработването на твърдите комунално битови отпадъци и управлението на биологичните отпадъци. Страни, които разчитат основно на изгарянето като метод за отклоняване на отпадъците от депата, съпроводено с висока степен на възстановяване на материали и с прилагането често на модерни стратегии за насърчаване на биологичното преработване на отпадъците са Дания, Швеция, Белгия (Фландрия), Нидерландия, Люксембург, Франция. Страни с висока степен на възстановяване на материали, но сравнително ниско използване на изгарянето на отпадъци са Германия, Австрия, Испания, Италия. Някои от тях постигат най-високия процент на компостиране на отпадъци в ЕС (Германия, Австрия), други бързо развиват своите капацитети за компостиране и механично-биологично обработване.
Рециклирането се подпомага от разделно събиране в някои държави-членки (Австрия, Нидерландия, Германия, Швеция и части на Белгия (Фландрия), Испания (Каталуня) и Италия (северните райони), докато в други (Чешката Република, Дания, Франция) усилията са съсредоточени към компостиране на зелените отпадъци и събиране на кухненските отпадъци заедно с останалите твърди комунално битови отпадъци. Във всички райони, където е въведено разделно събиране, то се разглежда като успешен вариант за управление на отпадъците.
Оползотворяване на компоста
Тематичната стратегия за защита на почвите (СОМ 2006/231) приканва към използването на компост като един от най-добрите източници на устойчива органична материя, от която може да се развие нов хумус в почви с влошено качество. Регламентът за биологичното земеделие (2092/91ЕИО до 31.12.2008 г. и 834/2007/ЕО от 01.01.2009 г.) определя условията за използването на компост при биологичното земеделие. Според оценки 45% от европейските почви имат ниско съдържание на органична материя, главно в южната част на Европа, но също в области от Франция, Обединеното кралство и Германия.
В ЕО около 50% от компоста се използва в селското стопанство, до 20% за оформяне на зелените площи, около 20% при производство на растежни среди и изкуствени почви и до 25% за частно потребление. Страните, които произвеждат компост главно от смесени отпадъци, обикновено го използват в селското стопанство (Испания, Франция), за възстановяване на почва или за покривен материал в депата за отпадъци (Финландия, Ирландия, Полша). Той се използва успешно и при възстановителни работи при строителни обекти, например за тревни площи около улични платна или за озеленяване след строежи. Компостът може да се включи и в изграждането на голф игрища за създаване на здрав тревен чим с по-малки нужди от напояване. Търсенето на компост не е еднакво навсякъде в Европа, като основно зависи от нуждите за подобряване на почвите и доверието на потребителите.21/04/2013 |
