Вертикални градини в градовете В урбанизираните територии, поради нарастващата гъстота на застрояване, понякога единственият вариант да построиш нещо е нагоре, по вертикалата. Така стоят нещата и когато липсва място за паркове и градини. Вертикалните зелени площи могат да компенсират липсата на конвенционалното озеленяване както в екологичен и естетичен, така и в културно-социален аспект.
текст Вела Динкова
Живи стени, вертикални градини, еко-арт и дори Висящите градини на Вавилон в съвременен вариант – много са имената на едно от най-интересните и обещаващи направления в ландшафтния дизайн. Вертикалното озеленяване дава решения на много проблеми в съвременното планиране на урбанизираните територии. Живите растения в градския пейзаж радват окото, подобряват настроението, пречистват въздуха и поддържат нужното ниво на влажност. Те са задължителен елемент от съвременното градоустройство. И когато стана възможно красотата на зелените площи да заема пространство, което не се конкурира с площи с друго предназначение, се откриха много повече територии за изява на ландшафтния дизайн.
Същност, възможности и предимства на вертикалното озеленяване
Озеленяването по вертикалата се интегрира чудесно към наличната архитектурна среда и инфраструктурата като ги допълва естетически, функционално и в екологичен аспект. То е чудесна възможност за човека да върне в средата си част от природата, която е нарушил, създавайки урбанизираните територии. Допринася за по-икономично използване на енергийните ресурси в сградите. Вертикалните градини предпазват сградите от прекомерно охлаждане през зимата и претопляне през лятото. Освен като термоизолационен щит действат и като звукоизолация и филтър за замърсителите във въздуха.
Тук поддръжката е минимална, ефектът е по-бърз в сравнение с конвенционалното озеленяване и има възможности за лесна промяна в дизайна във времето. Ако се наложи демонтаж, той също е бърз и лесен. Причината е, че вертикалните градини обикновено се построяват чрез модулни конструкции, които не е трудно да се пригодят към разнообразни повърхности, в нужната големина и форма, за кратки срокове. Просто казано, вертикалните градини са тревни площи, разположени вертикално, като има възможности за монтаж дори по тавана. Те могат да бъдат по фасадите и вътре в сгради, по стените, колоните, могат да бъдат и самостоятелни еко-архитектурни форми. С тях, например, могат да се прикрият зле изглеждащи фасади, стени на тунели или друг тип постройки, които имат нужда от по-свеж вид.
Автор на много изобретения в тази област и създател на патентован вариант на съвременна вертикална градина е френският ботаник Патрик Блан. Той отдавна изучава растения, които могат да растат върху вертикални повърхности, където няма почва и светлината е слаба. С използване на специални конструкции, хранителни разтвори и 30 вида на квадратен метър, той показва че вертикално могат да се създадат богати композиции, които като живи картини сменят облика си през сезоните. Всичко това има дълбоко психологическо и емоционално въздействие. Никой не може да премине равнодушно такова творение. Като че ли някой е вдъхнал живот на студената стена на сградата. Изборът на растения е въпрос на творчески процес. Конструкциите също се различават в зависимост от това дали се използва почва или растенията се отглеждат на базата на хидропоника в субстрат с хранителни разтвори, без почва. Днес много компании за ландшафтен дизайн по света разработват и реализират проекти с вертикално озеленяване. Ето и някой от най-емблематичните примери:
Вертикалната градина на музея на кей Бранли
Ако се разхождате по протежение на левия бряг на Сена в Париж в непосредствена близост до Айфеловата кула, можете да видите една необичайна четириетажна сграда, чиито стени от тротоара до покрива са напълно покрити с живи растения. Това е сградата на една съвременна експозиционна и научна институция, посветена на изкуството и цивилизациите на Африка, Азия, Океания, Северна и Южна Америка – музеят на кей Бранли. Колекциите на музея нямат нищо общо с ботаниката. Фито-инсталацията на фасадата е просто един елегантен и оригинален избор за декорация, който направи музея една от основните забележителности на Париж. Зелената стена е творение на световно известния ботаник, изобретател и дизайнер на вертикални пейзажи - Патрик Блан.
Стените на административната сграда на музея са декорирани с 15 000 екземпляри растения, представители на 150 различни вида. Това е живо платно от папрати, мъхове, треви, билки и дори храсти. Технологията на Блан е уникална и е патентована. Ключов момент е било дизайнерът да измисли, как да се предпазят стените на сградата от разрушителното действие на влагата и корените на растенията. Щетите могат да бъдат напълно елиминирани, ако вертикалната градина е изолирана от стената. Корените на растенията и влагата се запазват само във вертикалната структура на градината, без контакт със стената. Иновацията е в използване на способността на растенията да се развиват в леки субстрати, без почва.
Основата на вертикалната градина на Блан се състои от три части – метална рамка, PVC-слой и слой филц. Металната рамка се закача на стената или може да се разположи самостоятелно. Тя осигурява въздушен слой между стената и конструкцията на градината, който действа като термо- и звуко-изолация. Платно от PVC с дебелина 1см се прикрепва към металната рамка. Този слой придава допълнителна стабилност на цялата система и я прави водонепроницаема откъм стената. След този слой се полага платно от полиамид. Високата му капилярност позволява равномерно разпределяне на водата. Между двата полимерни слоя има пълнеж от филц, в който се вкореняват растенията.
Натоварването от структурата не е много голямо - по-малко от 30kg за 1m2. Растенията се отглеждат по хидропоничен начин – с вода и хранителни разтвори. Система за капково напояване се монтира в горната част на зелената стена. Излишният разтвор се влива в резервоар в основата на стената и може да се използва отново. Най-добро решение, от гледна точка на опазване на ресурсите, е когато за напояване се използва събрана дъждовна вода, рециклирана вода или вода, получена от инсталации за изсушаване на въздуха.
Живите стени на летище Едмънът
Посетителите на международното летище Едмънтън, Канада, могат да поемат глътка свеж въздух, благодарение на голямата 132кв.м. инсталация от живи растения във формата на стена. Вертикалната градина е разположена на главния терминал и разполага с голям централен панел и два по-малки панела на второ ниво. Големият панел е вдъхновен от високо разположени формации перести облаци, а двата по-малки пресъздават известни канадски картини – „Дървесни форми” на Емили Кар и „Безименна абстракция” от Доналд Флатер. Проектът и изпълнението на био-стените са на американската архитектурна компания Green over Grey, с централен офис във Ванкувър и реализирани обекти из цяла Северна Америка. Дизайнерите са подбрали интересно тематично преплитане според предназначението на сградата и постиженията на националното изкуство. Това е чудесен пример как вертикалните градини правят обстановката по-приятна, въздуха - по-чист, а инфраструктурната среда - по-интересна и функционална.
За изграждане на конструкцията на живата стена са използвани твърди, водоустойчиви еко-панели, изработени от рециклирана отпадъчна пластмаса от опаковки на различни храни – найлонови торбички, бутилки от безалкохолни напитки, пластмасови чаши и т.н. Материалът, имитиращ вкоренен мъх в основата, в който се разполагат корените на растенията, е изработен от рециклирани влакна от текстилната промишленост. В проекта не се използва почва, тъй като стените са конструирани на базата на хидропониката – култивиране на растения върху безпочвен субстрат. В тази система внимателно се следи и се гарантира, че всяка част получава точното количество вода. Използва се автоматична напоителна система. Зелената стена е изградена от 8000 отделни растения от 32 различни вида. Инсталацията работи усилено за премахване на замърсители на въздуха в закритото помещение и изпомпва свеж въздух. Повечето от използваните видове са включени в списъка на NASA с растения с доказан ефект в подобряване качеството на въздуха в помещения. Друга полза от проекта е че увеличава влажността на въздуха, което е голям плюс, тъй като въздухът в Едмънтън е доста сух.
Вертикалната гора на Милано
Знаете ли, че Милано е един от най-замърсените градове в Италия? Очевидно разрастването на града и повишените емисии са главните причини за влошаване качеството на въздуха в международната модна столица. За разрешаване на проблема италианският архитект Стефано Боери формулира един необичаен план да даде на града какво му липсва, а именно известно количество зеленина чрез вертикална гора – Bosco Verticale.
Проектът е вдъхновен от традиционните италиански кули, обвити от бръшлян. Боери просто увеличава размера на кулите и зеленината до драматична степен, представяйки си жилищни сгради, които приличат на високи дървета. Кулите са 27-етажни структури, на фасадата на които е предвидено достатъчно място за отглеждане на дървета. Всеки апартамент е с балкон, свързан с пищна градина, обгръщаща постройката. Предвидените две кули са в процес на изграждане и след приключването му ще са дом на първата в света вертикална гора. Те ще имат 900 дървета, както и много храсти и друга растителност, която ще се равнява на 10 000 квадратни метра гори. Bosco Verticale предоставя план за залесяване, който е напълно възможен в рамките на развитите градове.
Разнообразието от растения и техните характеристики произвеждат влажност, абсорбират въглероден диоксид и прахови частици, произвеждат кислород и защитават от радиация и акустично замърсяване. Те подобряват качеството на живот и допринасят за пестене на енергия. Напояването ще се обезпечава чрез филтриране и повторно използване на отпадъчните води от сградата, получени при пране, миене и къпане. За енергийното осигуряване на кулите са предвидени фотоволтаични системи и вятърни турбини. Наличието на тази допълнителна растителност също така ще насърчи присъствието на птици и насекоми в рамките на вертикалната гора. Проектът възнамерява да балансира поне част от щетите на околната среда на града и да създаде самостоятелна екосистема. Изграждането на подобни структури струва само пет процента повече от това на типичен небостъргач, но такава концепция дава решения на доста проблеми.
Вертикалният парк на Мексико Сити
Населението от 22 милиона жители има значителна тежест за Мексико Сити. През последните години архитекти и други специалисти по градоустройствено планиране търсят начини да се справят със смога, който става все по-плътен. Така мексиканският архитект Хорхе Ернандес де ла Гарсия разработва проект за вертикален парк, който да даде на огромната градска агломерация така нужната глътка свежест. Става дума за модулен небостъргач – един висок и гъвкав вертикален парк, който да помогне за намаляване на замърсяването и за справяне с въпроса с пренаселеността на мегаполиса. Сградата ще има освен градини, места за работа и живеене, соларни клетки и система за обработка, пречистване и повторно използване на отпадъчните води за напояване.
Всеки модул от структурата има зеленина, може да се пригоди за публично и частно ползване, има място за съхранение на вода и монтаж на инсталации за получаване на енергия от възобновяеми източници. Сградата не само ще осигури жилищни и офис площи, но също така ще включва зони, определени за градско земеделие, рециклиране на вода, както и производство на слънчева енергия. За да се осигури по-устойчив отговор на потенциалните нужди на града, пространствата могат да бъдат пренаредени, обновени и премествани като в града така и в целия свят, благодарения на модулния характер.30/08/2013 |
