Мониторинг на градски отпадъци

Политиката на ЕС за отпадъците и материалните ресурси има за цел да подпомогне устойчивото потребление и производство, включително прилагането на тематични стратегии за устойчиво използване на природните ресурси и предотвратяването и рециклирането на отпадъци. Дейностите включват мониторинг въз основа на разработени показатели, оценка на ефективността на политиките в областта на отпадъците и ресурсите и идентифициране на най-добрите практики. Мониторингът на градски отпадъци включва събиране на достоверна информация за количествата, качествените характеристики на отпадъците и дейностите по обработка, анализиране на тази информация, изготвяне на прогнози и вземане на адекватни управленски решения, въз основа на получените резултати. Така че дейностите по мониторинг са ключови за управлението на отпадъци.

Управление на отпадъците е термин, който се отнася до събирането, обработката, рециклирането, транспорта, както и мониторинга на отпадните продукти. Отпадните продукти са различни видове материали от човешката дейност, които имат своя екологичен отпечатък. Управлението им има за цел да намали въздействието им върху околната среда, здравето на хората и естетиката, а също така да стане възможно възстановяване на различни ресурси. Тук се включват газообразни, течни и твърди отпадъци, като всеки тип изисква различни методи и области на компетентност. Има разлика и в управлението на отделните типове отпадъци, според източника на образуване – комунални, производствени, селскостопански и други.

Всички дейности обаче, трябва да са синхронизирани в една интегрирана система, която се управлява на местно, национално и европейско ниво чрез екологичен мониторинг. Градските отпадъци включват комунални отпадъци от домакинствата и други отпадъци, които поради своето естество или състав са подобни на тях.

Има различни концепции за управление на отпадъците в различните региони и държави, но това което е общо е йерархията, която трябва да се спазва, като се подпомага най-напред намаляването на образуване на отпадъци, след това повторното използване, рециклиране и оползотворяване и накрая депонирането.

Осигуряване на база данни за отпадъците – основно изискване за мониторинга
Набавянето на достатъчна и достоверна информация за образуването, съхранението, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци е необходимо условие за осигуряване на планиране и контрол на дейностите по управление на отпадъците. Събирането, обработването и анализирането на данни за отпадъците, както и за съоръженията и дейностите за оползотворяване и обезвреждане, има няколко цели: изпълнение на изискванията на ЕС, относно докладване на данни за управление на отпадъци; предоставяне на изходна информация, необходима за планиране, развитие и управление на дейностите с отпадъците; предоставяне на необходимите данни за извършване на ефективен мониторинг и контрол и предоставяне на информация за участниците в процеса на управление на отпадъците.

Съществуващото национално законодателство установява основните процедури за докладване на данни от причинителите и притежателите на отпадъци, лицата, които извършват дейности с отпадъци и операторите на инсталации за оползотворяване и обезвреждане, както и изискванията за обработка и представяне на информацията от страна на отговорните институции. Компетентните органи работят за усъвършенстване на процедурите и повишаване достоверността на данните. Това изисква обезпечаване дейността на ангажираните институции с достатъчен персонал, техническо оборудване и подходящи софтуерни продукти. С цел осигуряване ефективност при събирането и обработката на информацията миналата година беше приета наредба за реда и образците за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри.

С тази наредба се определят редът и образците за водене на отчетност за дейностите по отпадъците; за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и начина за водене на публичните регистри според ЗУО и изграждането и поддържането на информационна система за отпадъци. Целта на тази наредба е получаване на пълна и достоверна информация за дейностите по отпадъците чрез определяне на реда за водене на отчетност и за реда и сроковете за предоставяне на информация по съответните образци от задължените лицата.

Такива са лицата, чиято дейност е свързана с образуване на производствени и опасни отпадъци, лицата, свързани със събиране и транспортиране или събиране, съхраняване и третиране на битови и строителни отпадъци, както и масово разпространени отпадъци, организациите по оползотворяване и регионални сдружения за управление на отпадъци, а също и лицата, извършващи дейности като търговец или брокер на отпадъци. Отчетните книги се водят за всяка площадка по кодове, като за всеки код на отпадък се води отделна отчетна книга. Водят се за всяко съоръжение, инсталация и площадка, в които се третират отпадъци, за цялостната дейност.

Информационна система за управление на отпадъците
Събирането на информация за количеството и вида на отпадъците, тяхното състояние и описание на необходимите последващи дейности свързани с тяхната обработка се осъществява с подходяща информационна система. Тази информация се използва за ефективно управление на отпадъците на местно, регионалното и национално ниво. Тя позволява и обмен на данни с други системи на национално и европейско ниво, изготвя автоматично отчетите пред властите, предлага възможност всеки участник в процеса да следи своите дейности и обобщава информацията постъпила от всички участници в процеса на национално ниво. Освен това подпомага изготвянето на анализи и прогнози и може да се интегрира с действащите и развиващите се информационни системи.

Информационната система обединява следене на количествени и качествени показатели на отпадъците във всички дейности. Събира се широк диапазон от данни, съобразно нуждите на потребителя и изискванията на нормативната уредба за управление на отпадъци. Набавяната информация е точна, вярна, непротиворечива, навременна, детайлна и не може да бъде манипулирана. Системата подпомага ефективната работа на Регионалното звено за управление на отпадъците (РЗУО) и другите заинтересовани субекти (общини, оператори, РИОСВ). Тя функционира като средство за екологичен анализ, планиране и контрол. Подпомага завишаване на контрола на процесите и работи с високо ниво на надеждност и сигурност.

Електронни везни се разполагат на ключовите места на входа и изхода на регионалните депа. Цялата информация за източника, превозвача, количествени, качествени и други характеристики на отпадъците, мястото, от където се доставят в регионалното депо, дали подлежат на допълнително третиране или са били предварително третирани се получава по естествен път на това работно място. Информационната система може да работи и на депа, които не са регионални, но все още функционират и имат капацитет. Електронната везна е задължителна, за да се гарантира вярност на информацията. Картови четци на входа и изхода позволяват да се ускори процеса на прием на отпадъци на депото.

Автоматизираният начин на регистриране на информацията и правилното администриране изключват субективния фактор. Това гарантира до голяма степен верността на информацията, получавана от субектите участващи и контролиращи процеса на управление на отпадъците. Данните се подават автоматично в Изпълнителната агенция по околна среда.

Мониторинг на градски отпадъци, базиран на RFID, GPS и GS1 технологии
С увеличаване на количествата генерирани отпадъци в градовете се поставят все по-остро въпросите за правилното управление на твърдите битови отпадъци. В конвенционалния подход редица камиони събират твърдите битови отпадъци и след това ги транспортират и прехвърлят на депата. Много е важно да се следят камионите и да се записва информация, свързана с времето за събиране и района, вида и количеството отпадъци. Огромните възможности на RFID (радиочестотна идентификация) технологията правят възможно развитието на електронна система за наблюдение, като усъвършенстват конвенционалния подход. Включват се специално изработени идентификатори (карти, тагове, стикери) и четящи устройства.

Всеки идентификатор има чип с уникален номер и антена. Данните от идентификаторите се четат чрез радиовълни. Система за електронен мониторинг осъществява пренос на прочетените данни на компютър чрез уеб базиран софтуер. Технологията е сравнявана с баркодовете, но тук има редица предимства, като възможност за четене без пряка видимост и без човешка намеса, а също събиране на по-голямо количество информация с многократен запис. Такива системи са били тествани в лаборатории по околната среда, както и в работни условия. Резултатите от тестовете показват, че системата функционира правилно и работи в реално време.

Отговорният орган може да следи дейностите по събиране на отпадъците чрез системата и може да генерира различни доклади, за да се подобри ефективността на процесите. RFID технологията има потенциала да се превърне в нов двигател за повишаване на ефективността в управлението на електронните отпадъци, опасните материали и рециклиране на продукти в края на живота им.

Друга технология, подпомагаща електронната система за мониторинг на отпадъци, е GPS. На българския пазар има такива системи, които детайлно проследяват процеса по събиране на контейнерите за разделно изхвърляне на отпадъци. Боклукчийските камиони се снабдяват с GPS модул с четящо устройство, а контейнерите с тагове за проследяване на правилното им обслужване по видове и график. Устройствата изпращат сигнал всеки път, когато даден боклукчийски камион събере натрупаните отпадъци. Такава система спомага за проследяването на процеса по разделно изхвърляне и рециклиране, като непрекъснато наблюдава дали контейнерите с различни цветове не се събират на едно и също място.

Системата GS1 е също решение за управление на отпадъците. Кодиране чрез GS1 баркодовете се използва за предоставяне на информация за електронна обработка. Следи се целият жизнен цикъл на продукта от неговото производство до унищожаването на отпадъчните материали. GS1 идентификаторите се използват за продукти и отпадъци, генерирани от продукти. Отпадъците могат да бъдат идентифицирани със свои собствени характеристики, като например общо описание, класификация на отпадъка според определени критерии, размери и тегло на балите и други.

Системите GS1 биха могли да проследяват отпадъците, а чрез автоматично обхващане на данните е възможно да се запише информацията за движението, както и да се обменят данни по електронен път между участниците. След като отпадъкът е идентифициран, се определя и съответния носител на данни върху опаковката му, какъвто е баркодът и RFID тагът. По този начин се осъществява автоматична идентификация на отпадъка и проследяването му, а от тук и изготвянето на точни доклади за дейностите по управление на отпадъците. Така фирмите могат да проследяват отпадъците и да предоставят доклади за извършените от тях дейности, според нормативните изисквания. Това не само улеснява спазването на европейските норми, но и спестява разходи. Освен това участниците по веригата за управление на отпадъците – производители, преработватели и потребители, също трябва да се идентифицират индивидуално. Решението е Глобалният номер на локация (GLN). Всичко това, в комбинация с автоматичното обхващане на данни и изпращането на електронни съобщения спомага за проследяването на пратките. Глобалният характер на GS1 стандартите ги определя като транснационално решение за сферата на мониториране на отпадъците.