Депото на Добрич ще осигури екологосъобразно и устойчиво управление на отпадъците

Разговор с г-жа Детелина Николова, Кмет на Община Добрич

Уважаема г-жо Николова, наскоро беше открито депото за отпадъци край с. Стожер. Бихте ли представили изградените съоръжения?
Условно депото се разделя на две функционални зони: Клетка за депониране на отпадъци и Приемна зона. Площта на клетката е 30 030m², а обемът й е 240 000m³. В Приемната зона на депото са разположени следните обекти: административно-битова сграда с лаборатории; съоръжение за рециклиране на материали – основната производствена сграда, където отпадъците ще се разтоварват, сортират и балират; площадка за компостиране с площ 5 250m²; склад за временно съхранение на опасни отпадъци; водоем с обем 540m³ към водоснабдителна мрежа, който обединява битовите и противопожарни нужди за площадката; гаражи с автомивка и ремонтно-механична работилница.

В Съоръжението за рециклиране на материали се разтоварват отпадъците, сортират се и се рециклират. Състои се от основно хале, навес и разтоварна рампа с навес. В основното хале е обособена зона за приемане на отпадъците, оградена с 3 метрови бетонови стени. В северната част на халето са изградени сортировъчни кабини. Работните места са на второ ниво над кабините, където преминава транспортната лента. Помещението на второ ниво е от метална конструкция и сандвич панели, отопляемо.

На какви съвременни технологии за преработка на отпадъците ще се разчита?
Процесът на механично третиране на отпадъците в случая представлява сепариране на рециклируемите фракции от общия поток на отпадъците. Той включва следните основни стъпки при обработката на отпадъците:

- Визуален контрол и ръчно разделяне на едрогабаритни и вредни/опасни отпадъци на входа на инсталацията.
Това става на разтоварната площадка, като за целта, преди подаването в захранващите бункери, отпадъците се разстилат на пода в плосък слой с помощта на челен товарач, за да се осигури възможността за визуален контрол и за ръчно отделяне на нежеланите отпадъци.

- Захранване на обработващите линии
След постъпване на отпадъците и сепариране на такива, които не подлежат на обработка, те се подават с челен товарач от разтоварната площадка на захранващ бункер с дозиращо устройство и приспособление за разкъсване на торби. По този начин на входа на линиите за обработка се формира поток, чийто дебит може да бъде управляван.

- Отсяване на фината фракция за компостиране
Фината фракция е с предимно органичен характер и (след отсяването и отделянето на черните метали с магнитен сепаратор) се подава директно за компостиране. Пресяването се извършва в барабанни сита с размер на отворите 60-80mm (ситата са оборудвани със сменяеми сегменти, така че големината на отворите да е напасвана в процеса на експлоатация към характеристиката на изходния материал).

- Сепарация на рециклируеми материали
Сепарацията на рециклируемите материали след барабанното сито включва магнитна сепарация на черните метали, ръчно сепариране на хартия, картон, пластмаса (РЕ/РТЕ), стъкло (цветно и бяло), гума, кожа и накрая отделяне на цветните метали с помощта на NE-сепаратор. Сепарацията се извършва ръчно от осем двойки оператори, като всеки оператор следи транспортната лента и сепарира един тип материал. С цел намаляване транспортните разходи, отделените за рециклиране от хартия, картон и пластмаса се пресоват и балират.

Площадката за компостиране е бетонова с площ 5 250m². Обработена е със саморазливна емулсия, осигуряваща задържане на течности. При компостирането се цели стабилизиране на биогенната фракция. В аеробни условия и при наличие на достатъчно влага в компоста се развиват последователно различни генерации от микроорганизми, които поетапно разграждат свързания въглерод и го превръщат в СО2 и клетъчна тъкан. При остатъчен свързан въглерод с по-ниско съдържание от 5%-тегловни биологичните процеси, респ. угниването, практически се прекъсват. За да се постигне хомогенизиране и равномерно „узряване” на компоста той се обръща най-малко 3 до 4 пъти с цел аериране и при това се овлажнява. При компостиране на открито, в така наречените Windrow (проветряеми лехи), при нормални условия цялостното протичане на процесите на компостиране трае около 12 до 16 седмици (3-4 месеца). За реализация като търговски продукт е препоръчително процесът на компостиране да не е по-кратък от 6 месеца. Изградената по проекта площадка за компостиране позволява да се оформят 7 лехи с трапецовидно сечение на отстояние 7,2m, височина 3,1m и дължина 100m. При сечение на лехата от приблизително 10,5m² и спазване на минимален срок на компостиране от 8 седмици (за стадиите мезофилен, термофилен и изстиване), площадката за компостиране разполага с капацитет от 44 100м³/год., т.е. покрива изцяло годишния обем на биоотпадъците. За стадий „узряване” е предвидена площадка за доузряване на компоста, на която ще се разполага материалът. Преди да бъде извозен до площадката за доузряване, материалът ще бъде пресят през барабанно сито и така ще се отстранят примеси с големина до 1cm – капачки, части от найлонови торбички, камъчета и др. По този начин ще се повиши качеството на готовия компост. Очаква се на площадката за доузряване да постъпва материал с тегло и обем 70% от първоначалните. Производственият процес включва подаването на отпадъците от приемната площадка, разстилане и предварително формиране на компостните лехи, периодично обръщане на материала в лехите, пресяване и прехвърляне за доузряване и натоварване на узрелия компост за откарване на склад. За тези операции се предвиждат мобилна прикачна машина за насипване и обръщане на лехите с трактор и един челен товарач. Механичното третиране на строителни отпадъци се извършва с мобилна инсталация за разтрошаване и пресяване на строителни отпадъци.

Основните дейности са: предварително сортиране, при което отпадъците се разделят на отделни фракции, подлежащи на рециклиране с оглед последващо приложение, като рециклираните материали (например бетон, керамика и др. подобни), а тези, чиято повторна употреба и рециклиране са практически невъзможни или икономически нецелесъобразни, се подават за депониране; натрошаване; отстраняване на металите; пресяване/фракциониране с цел отстраняване на нежелани примеси, например на мазилките от отпадъците от керамика и бетон, на замърсяванията с почва и др. и фракциониране, при което рециклираният материал се разделя на групи според големината на зърната.

Мобилната инсталация за разтрошаване и пресяване на строителни отпадъци е с производителност 50–70 тона на час е на базата на челюстна трошачка и позволява обработката на цялостния спектър от строителни отпадъци – бетон, керемиди, варовик, асфалт, газобетон, гипс и пр. Размерът на предварително отсятата фракция може да се променя чрез използване на сита с различен размер на отворите според пазарното търсене от 35-45 до 90-110mm. Предварителното разделяне на строителните отпадъци по видове, подаване на инсталацията за разтрошаване и пресяване и подаване на готовия материал към съответния куп, където се съхранява до реализирането му, се извършва с помощта на челен товарач.

Мобилната инсталация е пригодена да се транспортира като ремарке в уличното и пътното движение. Може да се използва на предвидената за целта площадка на депото, както и директно на мястото на генериране на строителните отпадъци.

Какви други проекти са планирани в Общината, които ще имат положително въздействие върху околната страна?
Община Добрич изпълнява и други проекти, свързани с опазване на околната среда. Един от тях е проектът „Природата около нас”, по който ще бъдат засадени 600 дървета. Той е финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България. Партньор на община Добрич е румънската неправителствена организация Маре Нострум. Проектът предвижда засаждането на общо 1200 дървета, като половината от тях вече са засадени в област Констанца. Попълване на липсващи дървета ще се прави и по улици и булеварди, както и в градски парк „Свети Георги“. Поставено е изискване засажданите дървета по улици и булеварди да бъдат с височина 250-300 см, а останалите от 120 до 180 сантиметра. Препоръчителни видове са цер, летен дъб, благун, планински ясен, явор, шестил, дребнолист бряст, дребнолистна липа, мъждрян, черен бор. В рамките на проекта „Природата около нас” ще бъде картографирано биоразнообразието и особено защитените видове в пограничната зона Констанца-Добрич. С част от финансирането ще се проведат обучения за ученици и преподаватели от българската и румънската общини.