Ключови пътни и железопътни проекти ще са фокусът в бъдеще

Разговор с г-н Ивайло Московски, Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Уважаеми г-н Московски, каква е Вашата оценка за реализираното до момента по ОП „Транспорт 2007-2013“? Кои от проектите бихте отличили като стратегически и с важно транспортно значение?
Удовлетворен съм, когато виждам добрите резултати от нашия труд. Вече пътуваме по магистрала от Димитровград до Харманли и от Сандански до ГКПП Кулата. Столичното метро стига до Бизнес парка в кв. Младост 4 и до Летище София. Въведохме в експлоатация и бреговите центрове за управление на морския и речния трафик във Варна, Бургас и Русе, които осигуряват наблюдението на цялата акватория на България с най-модерната информационна система в света. Така завършихме целия цикъл и всички водни граници вече се следят от съвременни информационни системи.

Не бих искал, обаче, да определям едни проекти като по-важни от други, защото всеки от тях е важен за своя сектор. Стотици хиляди използват метрото ежедневно, също толкова хора пътуват по магистралите и жп линиите, които изградихме. Моряците и корабособствениците вече получават бързо и лесно информацията, която им е необходима. Всеки от тях ще определи различен проект като стратегически. За мен всички са важни, защото по време на първия ми мандат, и в този, денят ми започва и завършва с тези проекти.

Бихте ли запознали читателите с приоритетите, залегнали в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020”? Споделете за някои важни пътно-транспортни проекти.
Успешното приключване на проектите от миналия програмен период трябва да се съпътства от бързото започване на работата по новия. По ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. разполагаме с около 1,9 млрд. евро заедно с националното финансиране, като проектите ще бъдат разделени в пет приоритетни оси.

За пътни проекти имаме 673 млн. евро и с тях задължително трябва да завършим лот 3 на АМ Струма. След като е ясно колко средства ще ни бъдат нужни за нея, ще можем да пренасочим пари и към другите ни два приоритетни проекта – АМ Хемус и тунелът под връх Шипка.

Общо за подземната железница ще бъдат отделени около 400 млн. евро, с които ще се изгради и най-тежката част от третия метродиаметър, от бул. Янко Сакъзов до кв. Красно село, който ще осигури връзката с първите две линии. Допълнително са осигурени 25 млн. евро за интермодални терминали.

Предвидена е и отделна приоритетна ос с бюджет от 68 млн. евро, по която да се финансира разработването на системи за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността в различните видове транспорт.

Какво е предвидено за развитие на железопътната инфраструктура през този програмен период? Може ли да очертаете някои фактори с първостепенна важност за модернизацията на железопътния транспорт?
За развитие на железопътната инфраструктура ще използваме средства както от новата ОП Транспорт и транспортна инфраструктура, така и от Механизма за свързана Европа. По програмата имаме 673 млн. евро. Около 320 млн. евро от тях ще използваме за завършването на модернизацията на цялата линия Пловдив-Бургас. Продължаваме работата и по трасето София-Пловдив. През този програмен период модернизираме линията от Септември до Пловдив, а през новия ще работим по отсечката Елин Пелин-Септември. За да не остава трасето от сръбската граница недовършено, частта Драгоман-София-Елин Пелин, планираме да изградим със средства от Механизма за свързана Европа, от който страната ни има резервирани 400 млн. евро, заедно с националното съфинансиране.

През месец юни 2015 г., след директно кандидатстване, Европейската комисия одобри финансирането на двата нови проекта по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) - Модернизацията на жп отсечките София-Елин Пелин и София-Волуяк.

При обявяването на следващите покани на МСЕ за България през 2016г. ще кандидатстваме и за други проекти, освен вече одобрените участъци Волуяк-София и София-Елин Пелин. Това са участък Видин-Медковец от проект Видин-София, София-Драгоман и София-Перник-Радомир.

Предстои скоро да стартират няколко големи обществени поръчки по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). Една от тях е за строителството на жп възел Бургас, към който е включено и изграждането на жп връзка от Централна гара Бургас до летището.

До 2020 г. трябва да приключим изграждането на железния път на цялата отсечка от Пловдив до Бургас и на новите оперативно съвместими системи за сигнализация и телекомуникация по трасето. Процедурите за най-тежките обекти ще се проведат през 2016 г. Те ще са за жп пътя от Елин Пелин до Септември, който ще бъде разделен на два лота – от Елин Пелин до Ихтиман и от Ихтиман до Септември. В момента тази отсечка се проектира и планираме да пуснем търга през първата половина на 2016 г. Трасето е тежко и има много сложни инженерни съоръжения – тунели и виадукти. Общата дължина на тунелите е 17,5 км, като най-дългият е 6,5 км.

Догодина ще бъде обявена и процедура за техническото проектиране на жп отсечката от Радомир до Гюешево. Строителството се предвижда да стартира след 2020 г.

Бихте ли казали каква политика провежда министерството за развитие и на останалите видове транспорт – воден и въздушен? Споделете за някои проекти в тези направления.
Във водния транспорт усилията ни са насочени към повишаване на товарния и пътническия трафик, както и към развитието му в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз.

Приоритет за МТИТС е ефективното и устойчиво управление и развитие на пристанищната инфраструктура. В тази връзка дейността ни е насочена към задълбочаване на партньорството с частния сектор. Публично-частно партньорство позволява подобряването на технологиите и капацитета за обработка на корабите, използването на опита на частния бизнес в управлението и маркетинга, цялостно повишаване на икономическата ефективност, което е съществен фактор за привличане на международен трафик. Към момента в подготовка за концесиониране са пристанищните терминали Видин-Център, Русе-Изток, Русе-Запад и Зимовник-Русе.

Развитието на корабоплаването е свързано с модернизация на пристанищната инфраструктура, внедряване на интелигентни транспортни системи, подобряване на управлението, повишаване на сигурността и безопасността. В тази връзка бих искал да спомена по-големите проекти, които реализирахме успешно с европейско финансиране: „Информационна система за управление на трафика на плавателни съдове (VTMIS) – фаза 3”, „Създаване на речна информационна система в българската част на река Дунав – БУЛРИС”, „Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по р. Дунав“ и „Проектиране и внедряване на географска информационна система (ГИС) за управление на пристанищната инфраструктура“.

В период 2014-2020 г. ще продължим работата за подобряване на безопасността, сигурността и управлението на трафика, като за това предвиждаме изпълнението на проекти за надграждане на съществуващите RIS и VTMIS системи. За подобряване на процесите по осъществяването на стратегическите и оперативни дейности по планиране, управление и поддръжка на пристанищната инфраструктура сме планували реализацията на проект за внедряване на информационна система за планиране и управление на ресурсите на ДП „Пристанищна инфраструктура“.

През последните години направихме много за развитието на инфраструктурата във въздушния транспорт. Съществени подобрения бяха осъществени на летище София, където през миналата зима заработи нова антиобледенителна площадка. На нея ще се обработват едновременно три самолета от най-често използвания тип или два от по-голям клас. Това ще намали до минимум закъсненията на самолетите през зимата.

Резултатите на столичното летище също са добри. За месец септември 2015 г. отчетохме над 11% ръст на обслужените пътници спрямо същия месец през предната година, като общо за 2015 г. имаме увеличение на пътникопотока с над 6%.

Летищата във Варна и Бургас също имат постоянен ръст на пътниците с около 4% през последните години.

С какви очаквания сте за новия програмен период? Как виждате развитието на транспортната инфраструктура в близките години?
Направихме една много добра инвестиционна програма за новия период. Научихме и уроците си през миналия програмен период и ще се стремим да оптимизираме процесите. Като цяло, бъдещите приоритети ще следват логиката от сегашния програмен период с фокус върху ключови пътни и железопътни проекти, разположени върху основната ТЕН-Т мрежа. Както знаете политиката на ЕС е страните-членки да развиват приоритетно тези направления.

За нас е много важно проектите да имат добра готовност и да стартират максимално бързо, защото по програмата се финансират едни от най-тежките и трудни за изпълнение инфраструктурни обекти, които изискват и много време за строителство. Всяко забавяне в провеждането на процедурите или появата на непредвидени обстоятелства поставят под въпрос цялостното изпълнение.