Управление на строителни отпадъци

През последните години ресурсите и рециклирането са в основата на политиката по околна среда на ЕС. С течение на времето на отпадъците започна да се гледа като на ценна суровина, която след рециклиране може да замени природните ресурси. В пълна сила това се отнася и за строителните отпадъци (СО).
Рамковата директива предвижда до 2020 г. да бъде постигната 70% степен на материално оползотворяване на СО.
Какво, обаче, е състоянието на инфраструктурата за управление и рециклиране на строителен отпадък у нас? И пред какви предизвикателства е изправена страната ни в изпълнението на законодателството, касаещо управлението на СО? По тези въпроси поканихме да сподели експертно мнение Доц. Д-р инж. Румяна Захариева, преподавател в катедра „Строителни материали и изолации“ в Строителния факултет на УАСГ.

Наредбата за управление на строителните отпадъци и влагане на рециклирани строителни материали (НУСОВРМ, втората част от заглавието е изключително важна и не бива да се пропуска) е изготвена като под-нормативен акт на Закона за управление на отпадъците от 2012 г. С този закон се въвежда Рамковата директива за управление на отпадъците (Директива 2008/98/ЕО), според която до 2020 г. в страните-членки на ЕС трябва да бъдат материално оползотворени 70% от масата на строителните отпадъци (СО), като се изключат опасните СО. Земните маси също са изключени от пресмятането на степента на материално оползотворяване.

С НУСОВРМ се въвежда нов модел за управление на строителните отпадъци в Република България, който да осигури поетапното изпълнение на тази крайна цел – например за 2016 и 2017 година трябва да се постигне 55% оползотворяване на СО в национален мащаб. Строителните отпадъци (СО) се генерират при всички строителни дейности (строеж, реконструкция, основен и текущ ремонт, обновяване и др.) и при премахване на строежи. В съответствие с принципа „Замърсителят плаща“, НУСОВРМ отрежда специфични задължения и отговорности на Възложителите на строително-монтажни работи и на премахване на строежи, а оттам – и към всички участници в строително инвестиционния процес – проектанти, консултанти, строители. С малки изключения (например при малки строежи, при дейности по поддръжка и текущ ремонт и когато премахването на строежи е наредено по спешност), НУСОВРМ изисква да бъде изготвян План за управление на строителните отпадъци (ПУСО), в който се прави прогноза за вида и количеството на СО, предписват се мерки за предотвратяване и минимизиране на СО, за разделното им събиране, транспортиране и последващо третиране, планира се как да се постигнат целите за оползотворяване.

Дефинирани са дейностите, които се считат за материално оползотворяване на СО – подготовка за повторна употреба, рециклиране и влагане на СО в обратни насипи (и други насипи за инженерни и ландшафтни приложения). Изисква се СО да се предават с договор само на лица, които притежават документ по чл. 35 на ЗУО – т.е. регистрационен или разрешителен документ за извършване на дейности с отпадъци. Ако възложителите или строителите искат сами да третират СО (на площадката на дадения строеж или на друга площадка), те също трябва да имат документ по чл. 35 на ЗУО, който се издава от РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите със СО.

За някои видове СО, чието рециклиране е икономически изгодно и за рециклираните продукти от които има пазар, са въведени конкретни цели (по кодове на СО) за оползотворяване за всеки строеж – например 85% за бетонните и стоманобетонните отпадъци, 90% за металите. За други СО, целите плавно нарастват – например за керамичните СО от 30% през 2014 г. до 70% през 2020 г. За строежите от подсекторите „Пътища“ и „Железници“ трябва да се постигат и определени цели за строежа като цяло – напр. за 2016г. целта е 67%.

Посредством задълженията за водене на Транспортен дневник и прилагане към него на определена документация (кантарни бележки, фактури др.), се осигурява проследимост на СО и се контролира отчетът за изпълнението на ПУСО. Необходимо е да се отбележи, че освен отчетността по НУСОВРМ, Възложителите и Строителите имат и задължения за водене на документация и отчетност и по други наредби към ЗУО (например Наредби 1 и 2 на МОСВ).

За да бъде стимулирана дейността по рециклирането на СО и за да се създаде търсене на рециклирани продукти от СО, за някои от строежите с публични средства (сгради, пътища, техническа инфраструктура) са наложени и цели за влагане на рециклираните продукти от СО.

Инфраструктура за управление на СО у нас
В момента у нас има регистрирани около 35 инсталации за рециклиране на инертни строителни отпадъци (бетон, керамика, скални материали), 23 за асфалтобетон, докато през септември 2013 г., те бяха едва, съответно 13 и 8, т.е. отчита се сериозно учеличаване на капацитета. За съжаление, инсталациите са неравномерно разпределени в страната и все още има области, в които няма регистрирани рециклатори. Тук е необходимо да се приложи такъв механизъм за управление на СО, който да отчита регионалните особености.

Необходимо е да се повиши ангажираността на РИОСВ по отношение на строителните отпадъци – например да се уеднаквят различните критерии при издаване на разрешителните/регистрационните документи, да се повиши контролът за недопускане на незаконни сметища, да се затворят (или пререгистрират) тези „депа за инертни отпадъци“, които всъщност не са депа и затова си позволяват много ниски входни такси, с което правят дъмпинг на входните такси на рециклаторите.

Предизвикателства касаещи управлението на СО
На първо място е необходимо да се усъвършенства системата за контрол върху управлението на СО – в момента има редица пропуски в нормативната уредба, например: липсва процедура в Наредба No 2 на МРРБ за въвеждане на строежите в експлоатация в случаите, когато не са изпълнени целите за материално оползотворяване и/или целите за влагане на рециклирани материали (за последното неизпълнение дори не е предвидена санкция в ЗУО); когато община е Възложител на премахване, тя се явява и орган, който одобрява ПУСО (първа конфликтна точка), и орган, който контролира изпълнението на ПУСО (втора конфликтна точка). РИОСВ също се явява (на практика) само регистратор, който евентуално (не е задължен) може да се самосезира и да прегледа входирания отчет за изпълнението на целите за материално оползотворяване на СО за даден строеж.

Необходимо е да се прекратят порочните практики на нерегламентирано депониране на СО, както и да се регулира (с контрол на входящите отпадъчни потоци, с издаване на разрешителни документи и т.н.) дейността на т.нар. „депа за инертни отпадъци“, които всъщност не са депа (не плащат отчисления и затова имат много ниски входни такси), а извършват дейности по оползотворяване (например с код R10). Така, от една страна би се дала възможност строителите да продължат да предават там инертните СО, което се отчита за дейност по материално оползотворяване, а от друга – да се отчита оползотворяването на СО по този начин на национално равнище.

Санкциите за нереглементирано изхвърляне и предаване на СО, както и санкциите за неизпълнение на целите за материално оползотворяване трябва да се завишат драстично, като се обвържат с количеството на СО и/или със стойността на строежа.

Налагат се изменения и допълнения и в посока облекчаване на строителния бранш – например да не се изисква ПУСО за премахване на сгради с паянтова конструкция; за строителство на сгради с монолитна носеща конструкция с РЗП, по-малка от 1000 кв. м; строителство на сгради със сглобяема носеща конструкция и сглобяеми ограждащи стенни и покривни елементи и преградни стени със сух монтаж и с РЗП, по-малка от 1500 кв.м.; за строителство на електропроводи, газопроводи и електронни мрежи, когато са изграждани в неурбанизирани територии или при изграждане в урбанизирани територии, когато не се налагат демонтажни или разрушителни работи; за строителство на отклоненията за присъединяване на строежите към общите мрежи на техническата инфраструктура, включително абонатни станции и разпределителни табла, независимо от категорията на съответния строеж, с обща дължина по-малка от 50 линейни метра и др.

Необходимо е да отпадне и изискването за влагане на СО (не на рециклирани материали) за насипи и обратни насипи в строежите, финансирани с публични средства - първо, защото това не стимулира рециклирането на СО второ, защото трудно се доказва, че СО са подходящи и трето – тази дейност е дейност с отпадъци и подлежи на разрешителен режим по смисъла на ЗУО, което я прави трудно осъществима на строителната площадка.

Трябва по-добре да се формулират и целите за влагане на рециклираните материали, например не като процент от общото количество на строителните продукти, вложени в строежа, а като процент от естествените скални материали и добавъчни материали за бетони и разтвори, които те да заменят.

По отношение на влагането на рециклирани материали за направата на бетон, което би улеснило възложителите и строителите при изпълнение на целите за влагане, недоумяване буди фактът, че стандартът за бетон (БДС ЕN 206:2014) дава възможност за използване на рециклирани материали в бетони с клас по якост до C30/37, включително и когато са изложени на някои агресивни въздействия, а националното приложение БДС EN 206:2014/NA:2015 наложи необосновано изключително рестриктивни условия – само за бетони с клас по якост до C15/20, с което на практика се елиминира възможността за влагане в конструктивни бетони. Наши изследвания още отпреди 15-20 години специфицират възможната употреба на трошен камък за бетон, а в страни като Дания и Нидерландия - бедни на естествени суровини, но богати на воля за опазване на околната среда, използването на рециклиран от бетон трошен камък е масова практика. Т.е. у нас, вместо да се постави стимул за рециклаторите да произвеждат качествени рециклирани материали за бетон, се поставят бариери и рециклираният бетон се използва само за нискоотговорни приложения, т.е. стимулира се т.нар. „downcycling”, вместо, залегналия в Стратегията за кръгова икономика на ЕС подход за “upcycling”, т.е. материалното оползотворяване да е свързано с високоотговорно приложение на рециклираните материали.

Други предизвикателства са свързани със запознаване (но и осъзнаване) на участниците в инвестиционния процес с техните задължения и отговорности. Изключително активни са някои браншови организации като КИИП, БААИК, КАБ, АСЕКОБ – обучени са над 2500 души проектанти и консултанти, както и около 500 служители в областни администрации как да изготвят и как да контролират/одобряват ПУСО. Ролята на КСБ в този процес би трябвало да е по-изразена, тъй като само големи строителни фирми организират обучение за своите служители. Същевременно, нерегламентирано се изисква проектантите по част ПУСО да имат сертификат за преминато обучение, без това да е предвидено в нормативната уредба, т.е. създаде се една бюрократична спънка.

Необходимо е да се преодолеят подценяването на ПУСО като част от инвестиционните проекти и прилагането на „copy-paste“ на нормативната уредба, вместо да се формулират ясни и кратки, но конкретни, мерки за управление на СО, които да улесняват изпълнителите.

Също така, трябва да се подчертае, че за да е икономически изгодно рециклирането на СО, те трябва да се събират разделно. Предвид високите такси за депониране на СО (около 40лв/тон) и ниските входни такси на рециклаторите, селективното разрушаване и разделното събиране се оказват и по-евтиният начин на управление и за Възложителя (респективно за строителите).

Примери от европейската практика
Постепенно и у нас се натрупва опит при рециклирането на СО и влагането на рециклирани материали в строежите. В това отношение обаче браншовите организации като Българска стопанска камара и Камара на строителите в България, КИИП и КАБ биха могли да възложат разработването на национални ръководства, в които както да се обобщи съществуващият у нас опит, така и да се популяризира опитът на напредналите европейски страни.

В някои от тях, например Великобритания, Белгия и Австрия, дейностите със СО са обвързани в единна информационна платформа – тя съдържа информация за наличните инсталации, произвежданите от тях продукти със съответните свойства и цени, на които се предлагат, процедури по управлението на СО, както и ръководства за приложение на рециклираните материали в зависимост от строително-техническите им свойства – по този начин се осигурява проследимост на СО и се облекчават процедурите по контрол, оптимизират се разходите, обменя се опит и се преодолява недоверието към рециклираните материали, предвид това, че произходът им е от отпадъци. Информационните платформи се поддържат от браншови организации - в Австрия, например, това е Асоциацията на рециклаторите на СО (BRV), a в Белгия – Конфедерацията на изпълнителите на демонтиране и разрушаване (CASO). За стимулиране на влагането на рециклирани материали могат да се приложат редица механизми – от финансови (напр. данъчни облекчения или завишаване на концесионните такси на кариерите за естествените скални материали), през въвеждане на критерии в т.нар. „зелени“ обществени поръчки до въвеждане на сертификационни системи за устойчиво строителство и др..