Необходими са пазарни стимули, за да се произвеждат качествени рециклирани материали

Разговор с Доц. Д-р инж. Румяна Захариева, УАСГ

Доц. Захариева, бихте ли запознали читателите на Списание ИНФРАБИЛД с основните моменти от новата Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (НУСОВРСМ)?
Новата НУСОВРСМ е структурирана по-добре и някои задължения и отговорности са по-ясно дефинирани – например изискванията, свързани с азбестосъдържащи отпадъци, изискванията за водене на отчетност, задълженията за строителния надзор да изготвя отчета по изпълнение на ПУСО и др. Направен е опит да се разпише процедура за влагане в строежите на продукти, преминали през подготовка за повторна употреба и на строителни отпадъци. Опростени са някои таблици от приложенията.

В същото време, изключенията от необходимостта за изготвяне на ПУСО съгласно чл. 15(1) т.1,6,7,8 и 9 са необосновани - създават се условия за неотчитане и неуправление на огромни количества строителни отпадъци (СО) и опасност от разпространие на замърсявания с опасни СО. Негативен ефект има премахването на Транспортния дневник, който осигуряваше проследимост на СО. От друга страна, изискванията на на чл. 15(1) т.3,4 и 5 са необосновано високи, предвид малкото количество СО, което генерират такива строежи.

За нашата страна кои са основните източници на строителен отпадък и каква част от този отпадък се използва повторно? В този ред на мисли – кои са материалите, които най-масово се рециклират?
Основните количества СО се генерират от под-сектор „Пътища“ (около 33%) и от дейностите по премахване, реконструкция и основнен ремонт на промишлени предприятия (около 26%), следвани от тези на жилищни и обществени сгради (около 23%). По отношение на материалите, като изключим земните маси, най-голям е делът на бетонните и стоманобетонните отпадъци (около 28%), следвани от скални материали, керамика (15-20%) и асфалтобетон (около 11%) – именно тези СО се рециклират сравнително лесно под формата на трошен камък. Други СО, като метали, пластмаси, стъкло и дървесина (около 5% от общото количество на СО), също могат да се оползотворяват чрез рециклиране.

Кои са дейностите/областите, където успешно могат да се влагат рециклирани строителни материали?
Навсякъде, където има нужда от трошен камък – в пътното строителство, за благоустройствени дейности, при строителството на сгради и съоръжения. Горещото и студеното рециклиране на пътни настилки осигурява до 100% оползотворяване на асфалтовите СО. Рециклираните материали могат да се използват и като добавъчни материали за бетон – европейският стандарт EN 206:2013 разрешава до 50% замяна на естествения едър добавъчен материал с рециклиран. Строителната керамика (тухли, блокове и керемиди) и някои дребноразмерни бетонни елементи подлежат и на подготовка за повторна употреба. Инертните СО могат да бъдат влагани в обратни насипи и за друго ландшафтно и инженерно приложение.

Бихте ли казали какви изисквания трябва да покрием съгласно Рамковата директива за управление на отпадъците и на какъв етап сме? Какви са предизвикателствата в процеса по изпълнение на целите?
Рамковата директива изисква до 2020г. да бъдат материално оползотворени 70% от неопасните строителни отпадъци, от които се изключват и земните маси. У нас, по данни на МОСВ, към 2016г. са били оползотворени 53% от строителните отпадъци. Аз съм скептична относно този процент, защото е много вероятно част от генерираните строителни отпадъци да не са били обхванати от статистиката. Въпреки увеличаването на инсталациите за третиране на строителни отпадъци, има все още цели региони, в които не се извършват дейности по оползотворяване, а продължава депонирането на строителните отпадъци. Това е голямо предизвикателство – да се осигури на строителите възможност законосъобразно да управляват строителните си отпадъци, както и да закупуват рециклирани материали с добри качества, за влагане в строежите.

Най-същественият проблем е изваждането на част ПУСО (План за управление на строителните отпадъци) от инвестиционния проект (направено с промени в ЗУТ през 2017г.), с което ПУСО се формализира. Движещият механизъм за оползотворяване е този на „търсене и предлагане“ на рециклирани материали, но той вече е неработещ – предписването на влагане в строежите на рециклирани материали (задължително за някои строежи, финансирани с публични средства, съгласно чл. 13) става твърде късно – на етап, в който инвестиционният проект е вече одобрен, материалите са специфицирани и одобрени, а сред тях не са рециклираните. По този начин рециклаторите нямат осигурен пазар на техните продукти и не са стимулирани пазарно да произвеждат качествени рециклирани материали.