Община Девня има потенциал да се развива в няколко направления

Разговор със Свилен Шитов, Кмет на Община Девня

Бихте ли представили накратко някои реализирани инфраструктурни проекти в общината?
На този етап нашата община може да отчете успешно реализирани проекти в областта на социалната инфраструктура, комуникациите и паркостроителството, като имаме одобрени проекти и от други направления. Ще започна с най-голямата ми гордост – обновяването на бившата детска градина в кв. Девня-1, чиято сграда и огромен двор дълги години тънеха в разруха и забвение. На 1 юни призрачната сграда и запустелият двор отново бяха озарени от детски усмивки, след като спечелихме финансиране по проект „Красива България“ и превърнахме общинския имот в Център за подкрепа за личностно развитие, чиято дейност се фокусира изцяло върху работата с деца и юноши. В Деня на Европа пък открихме още една общинска придобивка – модерен търговски център в кв. Девня-2, който носи името Марциана. Поетапно градим и съвременен парк, който се намира в местността Разсадника в централната част на града. Там засега сме изградили открита сцена, кът с бюст-паметници на български революционери, паркова мебел, осветление, алеи с паважна настилка, видеонаблюдение. С финансови средства за някои от новите придобивки помогнаха нашите партньори от Девня цимент. Открихме и две общински кафе-сладкарници с детски кътове. Едната заработи в Младежкия дом в най-отдалечения девненски квартал – Повеляново, а другата се помещава в новоизградения Център за подкрепа за личностно развитие, за който споменах преди малко. Още в края на 2016 г., съвместно с бизнеса, инвестирахме в безплатен травматологичен център, който заработи в градската поликлиника. Можем да се похвалим и с успехи в областта на комуникационната инфраструктура, защото проектът ни за улично видеонаблюдение вече е на финалната си права.

По какви проекти и инициативи работите, свързани с енергийната ефективност?
По линия на енергийната ефективност работим в две основни направления – насърчаване на инвестициите в производството на зелена енергия и саниране на жилищни и обществени сгради. В землището на нашата община предстои да бъде реализиран проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала с мощност до 180 мегавата, която инвеститорът 4Б СОЛАР трябва да изгради на три етапа до края на 2022 г. Стойността на инвестицията е над 100 млн. евро, което означава, че в местната хазна ще постъпят около 2 млн. евро още при даване на разрешението за строеж. Тези около 4 млн. лева са изключително необходими за ремонта и благоустройството на градската инфраструктура. Приходите в местната хазна след реализацията на този проект ще се увеличат и от ежегодното получаване на местни данъци и такси, а освен това фирмата ще превежда пропорционално по сметката на общината по 200 евро на мегават въведена в експлоатация мощност за 50-годишния срок на отстъпеното право на строеж. Ще се създадат и работни места за експлоатация на фотоволтаичната централа. Съоръжението е от обществена полза, която в определени моменти може да допринесе за енергийната стабилност на града.

По отношение на другото направление – засега можем да се похвалим с три санирани обществени сгради, две от които по линия на публично-частното партньорство. Едната е на новооткрития Център за подкрепа за личностно развитие в кв. Девня-1, другата – на детска градина Здравец в кв. Повеляново, а третата – на Младежкия дом в с. Падина. Сградата на забавачката бе санирана със средства на нашите партньори от Агрополихим, като дружеството предстои да подмени и отоплителната ѝ инсталация с пелетен котел. Младежкият дом в Падина бе саниран със средства на Солвей соди, откъдето поеха ангажимент да инвестират и в ремонта на местното читалище.

Веднага след рестарта на програмата за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, което по думите на министър Нанков ще стане още тази година, ще бъдат подписани и договорите за изпълнение с регистрираните сдружения. Входирали сме документацията в МРРБ и Българската банка за развитие още през май и юни 2016 и веднага след отварянето на програмата предстои подписването на договорите за санирането на 13 жилищни блока. Във всички съседни на нас общини, където има санирани блокове, местните власти и хората са успели да се организират навреме, още в самото начало, и са се вместили в първия етап на програмата, който започна през 2015 г. За съжаление предходната общинска власт в Девня не съдейства за своевременното учредяване и регистрация на сдруженията на собствениците и като цяло настрои обществеността против безплатното саниране. Така градът остана извън първия етап на програмата, а впоследствие служебното правителство на Огнян Герджиков забави допълнително нейната реализация.

Какви мерки внедрявате, за да намалите вредното въздействие върху околната среда?
Според Министерството на околната среда и водите нашата община е едва ли не екологично чиста, въпреки че е център на химическа промишленост, а замърсяванията са постоянни, макар и в повечето случаи да са контролирани и да се вписват в нормите за вредни емисии. Основната ни полемика с екоминистерството е за местоположението на автоматичната измервателна станция за контрол на качеството на въздуха, която е държавна собственост. Тя е разположена на цели 12 километра от Индустриална зона – юг, където са съсредоточени химическите заводи, и досега не е отчела нито едно наднормено замърсяване, например със серен диоксид, азотни оксиди или пък въглероден оксид. Но докладите от контролната дейност на РИОСВ-Варна показват, че наднормени замърсявания по цитираните показатели има. Тези констатации се базират на данните от системите за собствен екологичен мониторинг на заводите, до които достъп има само екоинспекцията, а тя ги огласява публично веднъж годишно, при това твърде лаконично. В една такава ситуация на нас ни е много трудно да преценим какви точно мерки да предприемем, за да намалим вредното въздействие върху природата и най-вече върху човека. На първо място се нуждаем от точна и навременна информация, поради което прироритетно още тази година ще инвестираме в закупуване на техника за паралелен мониторинг на най-динамичния компонент на околната среда – въздуха, който оказва непосредствено въздействие върху качеството на живот. Заради неадекватното разположение на станцията миналата година Министерството ни отряза проекта по ОП „Околна среда“ – за монтиране на филтри в комините на частните домакинства и минаване на биогорива, защото се оказа, че и по показателя „фини прахови частици“ всичко ни било наред. А по линия на този проект ние щяхме да се сдобием и с мобилна станция за измерване качеството на въздуха, с каквато например разполага Община Бургас. Тези съоръжения са много скъпи, поддръжката им – също, което е непосилно за нашия бюджет, но пък има по-евтини и не по-малко ефективни измервателни уреди, каквито ще закупим със средствата от глобите, които РИОСВ налага на индустриалните гиганти, а 80% от техния размер превежда по сметката на общината. Разбира се, ние залесяваме, зацветяваме, чистим и мием улиците, стремим се дапривличаме обществеността към различни екологични каузи, но без точна информация за качеството на въздуха – в реално време – ние сме като патета в кълчища.

Бихте ли споделили бъдещи проекти за подобряване на градската инфраструктура?
Да, въпреки че на този етап не ми се иска да навлизам в детайли. Поставил съм си за цел Девня да се сдобие с нов градски стадион и спортен комплекс с плувен басейн. Терените вече са отредени, проектите са готови и очаквам съвсем скоро да започне процесът на тяхната реализация. В кратки срокове предстои да дадем ход и на мащабно асфалтиране на общинската пътна инфраструктура, след като спечелихме проект по оперативна програма „Развитие на селските райони“. По тази линия се надявам до края на годината да успеем да реновираме и сградата на Средно училище „Васил Левски“, Младежкия дом в квартал Повеляново и Народно читалище Просвета. Още това лято ще модернизираме пазарчето на ул. Здравец, а наесен планираме и изграждане на неделен пазар в кв. Река Девня.

Няколко думи за Вашите очаквания и амбиции за развитие на града в бъдеще. В каква посока виждате възможности за развитие?
Нашият град е като една неразорана целина и има много възможности за развитие – не само като промишлен център, но и като атрактивна туристическа дестинация. Имаме богати природни ресурси, уникална каменна гора – част от природния феномен Побити камъни, уникални старовремски воденици по поречието на река Девненска и множество артефакти под земята. През годините археологическият резерват Марцианополи“, който се намира на територията на кв. Река Девн“, е слабо проучен – едва на 2%, и въпреки това е открито немалко, например най-голямото монетно съкровище в историята на света е девненското. Средствата от наеми и такси от неделния пазар, който планираме да отворим наесен, ще инвестираме целево в археологически разкопки на района, който ще развиваме като туристическа дестинация, с която ще свържем в един маршрут всички природни, културни и исторически забележителности на територията на общината. Имаме и проектна готовност за реставрация на античния амфитеатър, който от три години насам е арена на фестивала Марцианопол – животът в древния град, организиран от Община Девня. Но бъдещето е немислимо без младите хора и една от приоритетните ми цели е да ги задържа тук, за да се пресекат негативните демографски тенденции. За тази цел съвместно с индустриалните гиганти вече за втора поредна година реализираме проект за професионални паралелки в гимназиалния курс на обучение в СУ „Васил Левски“, който гарантира трудова заетост на младите в заводите от Девненския промишлен комплекс. Те осигуряват атрактивен социален пакет на гимназистите – безплатни учебници, обяд, транспорт и специални финансови бонуси за отличниците, оборудват работилници за учебна практика, а общината купува униформи за учениците от професионалните паралелки и инвестира в образователна инфраструктура.

Девня определено има потенциала да се превърне в едно добро място за пълноценен живот и в не толкова далечно бъдеще я виждам като една алтернатива на големия град за правене на малък и среден бизнес, за отдих, развлечения, а защо не и като втората по големина и брой на населението община в областта.