С проекта Визия за София се стремим към споделен поглед за бъдещето на града

Разговор с арх. Любо Георгиев, директор на ОП Софпроект-ОГП

Арх. Георгиев, Вие сте ръководител на проекта „Визия за София“, на база на който ще бъде актуализиран и ОУП на София. Бихте ли дали информация относно проекта?
Визия за София е инициатива на Столичния общински съвет и цели създаването на споделена визия/идея за посоката на развитие на града. Под споделена се има предвид Визията да не е само на една или друга партия, да не е само на администрацията, да не е само на бизнеса или пък на НПО сектора, а да е консенсус около това накъде искаме да се развиваме като град. Това, разбира се, е много трудно постижима цел, но от друга страна замисълът не е всички да мислят еднакво, а по-скоро да координираме и надграждаме усилията, които полагам за/в този град. В София е пълно с инициативи, било то частни, общински, граждански или държавни, но те рядко се случват съгласувано. А ще постигнем повече, ако успеем да работим заедно.

Кога стартирахте проекта и на какъв етап сте в момента?
Решението за започване на работа бе взето от Столичния общински съвет в последните дни на февруари 2017 г. Главният архитект одобри сформирания от мен екип през април и ние започнахме работа през май. Първо неформално, а чак през септември 2017 г. формално, защото бюрокрацията се оказа нелека. Та реално работим от малко повече от година и половина. Първоначално бе замислено процесът да продължи до септември 2018 г., но поради нова доза бюрокрация, свързана с процедури по Закона за обществените поръчки, срокът бе удължен до юни 2019 г. И в момента сме на един от най-вълнуващите, но и най-трудните етапи – началото на обсъждането на предложенията ни за цели на Визията. Това е стъпка 5 от общо 7 стъпки. Предложенията за цели (и мерки, необходими за постигането на целите) са изведени от нас и още 30 експерта от различни области. За да направим това, повече от година събирахме информация за различни аспекти на живота в София – от околната среда и транспорта, до културата и икономиката. Експертите проведоха и близо 20 специфични изследвания, резултатите от които са видими на нашия сайт. Вече обсъждаме тези предложения с общинските съветници, както и започнахме да организираме експертни срещи по различни теми с представители на НПО, бизнеса, администрацията, активисти и изследователи, като целта е да получим обратна връзка от тях. Много скоро ще разширим кръга на допитване, включвайки и по-широката общественост.

В хода на проекта сте събрали информация относно състоянието на града, както и нагласите на гражданите. Какви са заключенията и изводите от тази база данни? Какви тенденции наблюдавате?

Няма да мога в рамките на един абзац да обобщя заключенията от събраната информация. Много са, но всички те са достъпни на сайта на Визия за София, като в раздел Библиотека са всички обработени данни и докладите от всички проучвания, а в раздел Новини можете да намерите и по-синтезирана информация. И все пак няколко наблюдения и тенденции: има много големи различия в икономическото развитие на районите на общината, както от гледна точка на активност на фирмите, така и от гледна точка на доходите на населението; уличната мрежа, особено в центъра, в голяма степен е достигнала максималната си поемна способност и мерки, като повече паркоместа или разширяване на булеварди, само ще задълбочат този проблем, а вместо това е необходимо да направим така, че придвижването с градски транспорт, колело, споделени автомобили или други методи за превоз, различни от личния автомобил, да станат по-популярни; като цяло хората дават добра оценка на качеството на живот в София; за да работи по-добре администрацията, трябва да се премине към пълна, а не частична, каквато е в момента, дигитализация на административаните процесите; повечето хора с деца живеят в южната и източната части на града, докато в северните части населението застарява; в София има учудващо голямо биоразнообразие, което повишава качеството на екосистемите, а оттам и на живота в града като цяло и е важно да запазим и дори увеличим това биоразнообразие; както и много други заключения, достъпни в сайта на Визията. На базата на тези заключения сме изготвили предложенията за цели и мерки на Визия за София.

На този етап от проекта върху какво работите? Какво предстои и кога трябва да бъде финализиран проектът?
Както споменах по-горе, започнали сме да обсъждаме предложения за цели на Визията с представители на различни заинтересовани страни – хората и организациите, които са най-активни в София. Стремим се да включим максимално много от тях, но разбира се е сигурно, че не можем да включим всички по този начин. Затова и през юни ще започнем по-широка кампания, с която да привлечем вниманието към нашите предложения и да получим обратна връзка по тях. Но ние няма да питаме само “харесва ли ти или не ти харесва?”, а ще търсим ангажимент от всяка една заинтересована страна. Целта е Визия за София да е споделен поглед към бъдещето и да не разчита само на общинската машина за своята реализация.

Да преминем и към новия ОУП на града – какви ще бъдат акцентите, какви градски проблеми ще трябва да бъдат решени?
Рано е да кажа. Визията ще даде посоката, около която да оформим заданието за изменение на ОУП. От няколко месеца провеждаме консултации с браншови организации и специализирани звена на администрацията, за да разберем в техните очи какво в ОУП работи и какво не. Вече проведохме и публичен форум, за да покажем, че ОУП е тема, която трябва да се дискутира не само експертно. Това ще продължи да бъде начинът на работа при бъдещото изменение на плана. От досегашните ни разговори, анилизи и наблюдения мога да изведа няколко проблема, които ще трябва да решим с изменението – възможността да обезпечим с инфраструктура това, което сегашният план предвижда като възможности за застрояване; пълната реализация и добавената стойност на зелената система и благата, които получаваме от нея; дисбалансът (ресурсен, социален, икономически, инфраструктурен) между различните части на Общината, а и на самия град София.

Няколко думи за Вашата лична визия за града. Как бихте искали да се развива и да изглежда в бъдеще?
На мен много ми се иска повече хора да разберат, че ако работим заедно ще стигнем по-далеч. Всякакви обяснения с менталитет, бедност, географско положение и подобни са просто извинение да не направим крачка към непознатото, но доказано работещото. И работейки заедно да успеем да планираме по-добре живота си в този град. Защото думата “планиране“ не е комунистическа, дори корпорациите планират.





Tранзитен трафик през центъра на София
Изследване в направление Транспорт на Визия за София цели да проучи една от основните предполагаеми причини за натоварен трафик в центъра на София – транзитно преминаващите през централна градска част автомобили. За целта е извършено преброяване на колите, които преминават през центъра и е определен делът на транзитния трафик от тях. Данните помагат да се състави сравнително подробна представа за делa на МПС, които “търсят” центъра, както и за делa на тези, които само преминават или осъществяват краткотраен престой, създавайки допълнителни предпоставки за трафик и натоварване на движението. Изследването е реализирано от експертния екип Транспорт – Обединение „Институт за транспортни изследвания – Регул”, като част от Стъпка 3 в работата по общинската инициатива за дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградски територии.

В обхвата на изследването влиза централната градска част на София или първия ринг на града – между бул. Васил Левски, бул. Сливница, ул. Опълченска и бул. Скобелев. В рамките на този ринг са инсталирани общо 26 датчика, които засичат преминаващи транспортни средства в периода 01.12.2018 г. – 31.01.2019 г. Използваният подход на преброяване е комбиниран – чрез автоматизирано и ръчно регистриране на трафика.

Изследвани са основни характеристики на движението (обем или брой на МПС, преминали през определено сечение за определено време; дял или процент на транзитния трафик от общия обем на движение и т.н.).

Обобщено, автомобилите преминаващи транзитно през центъра на София на всеки час са: в посока „запад – изток“ – 300 броя на направление; в посока „изток – запад“ – 550 броя на направление.

Основният извод от направеното изследване е, че обемът на трафика, преминаващ през центъра на София, е значителен. Средната скорост на придвижване в пикови часове през централната градска част е изключително ниска и това показва, че централните булеварди са изчерпали капацитета си на поемане на трафик. Препоръчва се търсене на решение за намаляване на непрекъснатия транзит най-вече на товарните автомобили, които според преброяванията все още присъстват в ЦГЧ. Сравнението с другите подобни на София градове, показва, че са успешни политиките за „изнасяне“ на повече автомобилно движение от центъра към периферията на града.

Повече информация за проведените изследвания на сайта Визия за София.

Източник: сайт Визия за София