Работим за цифровата трансформация на София и превръщането й в град на знанието

Разговор с Димитър Христов, изпълнителен директор на Клъстер София град на знанието

Г-н Христов, представете в началото Клъстер София град на знанието.
София град на знанието е иновационен клъстер, състоящ се от променливо число юридически лица (към момента 50 на брой), работещи и произвеждащи информация и знания в т.н. „триъгълник на знанието“ в град София. Ядрото на клъстера е мрежа от взаимосвързани фирми - производители и доставчици на ИТ продукти и услуги (ИТ инфраструктура, софтуерни решения, бази данни, информационни системи и др.) и бизнес услуги (бизнес управление, информационни услуги, издателска дейност, радио, телевизия, печатни публикации, творчески дейности, организиране на събития и др.). Втората група са организации с нестопанска цел, които работят с информация, знания и иновации, а третата група се състои от няколко университети и научни институти в т.ч. от БАН. В сдружението са включени и две чужди организации – едната е платформа за отворен достъп до научни публикации от Амстердам и втората управлява проект за утвърждаване на Виена град на знанието.

Най-общо, бих казал, че клъстерът е сдружение с идеална цел, работещо за превръщане на София в град на знанието, но в същото време е и бизнес инициатива, която подкрепя разработката, производството и комерсиализирането на продуктови и технологични иновации на своите членове по веригата на стойността. Очевидно е, че между двете цели се търси синергия и тя се състои във безспорния факт, че идеалната цел ще съдейства за раздвижване на пазара и инвестициите в индустриите, които създават решения и услуги за един интелигентен град. Целта е цифровата трансформация на града да става чрез „пазарно търсене“, породено от потребностите на гражданите и гостите на града с активното участие на градските власти. Това сме посочили в няколко поредни публикации в блога на нашата страница с общото заглавие „Пазарът на София интелигентен град“.

Преди да навлезем конкретно към актуални теми, по които работите, бихте ли дал малко пояснения какво включва понятието „град на знанието“. Защо е важно да мислим за София в тази посока? Какви ще са ползите за града?
За съжаление отговорът не е лесен и няма как да бъде кратък. Необходимо е преди това да изясня два други термина - „общество на знанието“ и „икономика на знанието“. „Общество на знанието“ се разглежда като фаза идваща след т.н. "информационно общество", която на свой ред е наследник на "индустриалното общество". В резултат на бързото развитие на информационните и телекомуникационните технологии информацията стана най-важния ресурс, а с напредъка на системите за обработка на данни този ресурс се трансформира в знания и иновации, които управляват икономиката през новото хилядолетие. В това общество най-голямо влияние за просперитета и благоденствието на хората оказва процеса на създаване, споделяне и използване на знания. „Икономиката на знанието“ е новото състояние на глобалната икономика, при която през последните десетилетия традиционните икономически фактори като труд, капитал и суровини играят все по-малка роля в сравнение с възможностите за добавяне на стойност чрез развитието на знания и иновации. Икономиката все повече зависи от производството на информация и нейното превръщане в знания. Затова казваме, че икономиката на знанието се фокусира върху това как цифровите технологии трансформират начина, по който хората и бизнеса работят, мислят и вземат решения.

Оттук следва да отговорим и на въпроса какво е „град на знанието“? Градът на знанието акцентира върху такава стратегия за градско развитие, която има за цел да подкрепи процесите на управление на знанията в дадената урбанистична единица. Това се постига чрез непрекъснато взаимодействие между „агентите на знанието” в този град т.е. университети, изследователски институти, предприятия, граждани и др. Такъв град създава добавена стойност във всичките си области, развива високи стандарти на живот, подкрепя културата и икономическото развитие, постига по-високо ниво на доходите, образованието, обучението и научните изследвания. Той е кулминация, синтез и интеграция между креативен и научен град, където знанието, изкуството и науката са обединени в една уникална човешка градска „екосистема на бъдещето“. В него производството и разпространението на знания става в екологична, икономично сигурна, социално справедлива и добре управлявана човешка среда. Ако искате пример за град на знанието, мога да посоча град Виена, който често е сочен като град, намиращ се най-близко до описания модел.

Някой на това място би казал, че всичко това е по-скоро теория и не са много практическите аспекти. Това не е съвсем вярно, защото именно в рамките на тази парадигма в началото на 90-те години се случиха т.н. „цифрови градове“ , а от няколко години усилено се разработват проекти за т.н. „интелигентни градове“ (smart cities). Знаем за над 2500 такива проекта по света и може да се каже, че това са изцяло практически концепции за стратегическо градско развитие. Ето защо в момента клъстерната ни организация като заинтересована страна се опитва да подпомага с „знания“ и инвестиционни проекти създаването на градска екосистема, които ние наричаме София Интелигентен град. Това от една страна е изцяло холистичен подход, но от друга е ясна концепция за цифрова трансформация на града, следвайки добрите световни практики. В блога на нашия сайт сме посочили многобройните предизвикателства пред София интелигентен град и сме приложили няколко примери на градове, показващи сериозен напредък в реализирането на тази концепция.

Представители на Клъстера са участвали в подготовката на Иновационната стратегия за интелигентната специализация на София. Бихте ли дал разяснения относно тази стратегия и основните ѝ положения? Какво е становището на Клъстера по отношение на Стратегията?
Ние смятаме, че клъстерът може да бъде един от инструментите за реализиране на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС ) на град София. Това, както и желанието ни да съдействаме на БАН да използва по-ефективно натрупаните си активи и „знания“ в полза на създаването на иновативната екосистема на знанието в града е записано в нашия Устав. Преди четири години тази стратегия на София беше разработена по примера на националната ИСИС, която пък беше наложена като условие при приемане на Националната референтна рамка и оперативните програми за периода 2014-2020. Водещи експерти, които сега са членове на клъстера взеха участие в работната група и градът стана първият български град с подобен документ. В него бяха посочени приоритетите за развитие и смятам, че той впоследствие беше полезен за разработването на т.н. Визия за София.

В стратегията пише: „ИСИС на София цели да повиши степента на интелигентна специализацията на столицата чрез утвърждаването на София като Интелигентен град, който изгражда среда с високо качество на живот за гражданите и добро управление, което подпомага корпоративния сектор чрез стимулиране създаването на по-добри условия за синергия и партньорство в иновационната екосистема и чрез ефективно използване на ИКТ”.

За съжаление тази стратегия остана пасивна тъй като нямаше план за действие и проектен бюджет. Клъстерът предложи нейната актуализация на база на собствената си разработка “Маркетингова стратегия с план за превръщане на София в интелигентен град“, изготвена през 2019 г. в рамките на проект, финансиран от ОП „Иновации и конкурентоспособност“.

Освен това в края на 2018 г. по време на организираната от нас конференция "Градове на знанието и интелигентни градове“ тествахме и запознахме обществеността и общината с разработеният от Европейска иновационна платформа за интелигентни градове (EIP-SCC) наръчник Smart City Guidance Package. Това е ценно помощно средство, което градовете могат да ползват при планиране и реализация на проекти за интелигентни градове по един интегриран начин. Понастоящем EIP-SCC е най-голямата европейска инициатива в областта на интелигентните градове и би следвало да се доверим на това „знание“. Тази линия прокарахме и по време на конференцията Sofia Smart City Marketplace, която организирахме по време 7-мо Изложение и конференция за Югоизточна Европа "Интелигентни градове" през април 2019 г.

Вярвам, че в някаква степен тези наши дейност и предложения са допринесли за доизясняване на подхода, който би трябвало да бъде приложен за София както и за някои конкретни действия, предприети от общината, като например създаването на специализирано звено, което да се ангажира с реализацията на Стратегията за цифрова трансформация, под ръководството на нов зам. кмет по цифровизацията.

В контекста на интелигентния град и цифровите технологии е и Стратегията за цифрова трансформация на града. Върху какво акцентира въпросната стратегия?
Стратегията за цифрова трансформация на София е платформа за интелигентен растеж и документ разработен и приключен през 2019 г. от консултанти по инициативата на ЕС Digital Cities Challenges, в която София участва заедно с още 40 европейски градове. От името на общината проектът за София е координиран от СОАПИ. В документа са заложени стратегически цели, които общината е приела и декларирала, че ще изпълни. Предстои да се види дали и как този документ може да се превърне в ефективна програма за действие и доколко ще допринесе тя за реализация на концепцията „София Интелигентен град“.

Засега достигащата до нас информация е оптимистична поне доколкото подписаното споразумение с Европейската инвестиционна банка ще осигури по-висока проектна готовност за цифровизация на града в избрани области и конкретни проекти. В поредица от статии в блога на нашата страница обаче предупреждаваме, че „цифровизацията“ и т.н. „електронни правителства“ сами по себе си не са достатъчни като методика за развитие на един интелигентен град и че общината трябва да се запознае с пропуските и грешките допуснати при първите опити в тази област по света. Нашето проучване сочи, че най-сериозните грешки в процеса на трансформация на един град в интелигентен са липсата на интегрален подход и ниската степен на участие на всички заинтересовани страни в този процес. Имаме основателни опасения, че тези грешки ще бъдат допуснати и в София.

С оглед на коментираните теми, бихте ли казал как Клъстерът работи с публичните власти и съдейства по актуалните теми за развитие на София като интелигентен град и град на знанието?
Работата с градските власти е огромно предизвикателство поради липсата на категоричен модел, отвореност, готовност и капацитет на общината да привлича таланти и да стимулира инвестициите на бизнеса, който е заинтересован от реализация на проекти за интелигентни градове. Публично-частното партньорство (ПЧП) е сериозно подценено и същевременно е натоварено с отрицателни емоции както от страна на гражданите така и от страна на самите служители в общината. Жалко, защото това е най-добрият инструмент за проектите за интелигентни градове, налаган и приоритетно финансиран от Европейската комисия. Нашето послание е, че градските власти и бизнеса в София трябва да се откажат да финансират разработката и внедряването на технологични решения и услуги за града изцяло на база на модела на обществените поръчки, а да се ориентират към нови бизнес модели, базирани на ПЧП. Това би трябвало да стимулира възникването на инвеститорски интерес от задоволяване на новите пазарни потребности на интелигентния град, за което стана дума преди.

Клъстерът им определена готовност да предлага и тества подобни модели в рамките на такива проекти като Sofia Smart City Marketplace, Sofia Living Labs, Пилотен умен квартал (район), Клъстерен център за обучение в управление на интелигентни градове и др., където ПЧП е без алтернатива.