Техническата поддръжка и експлоатация на големите язовири у нас е на високо ниво

Разговор с проф. д-р инж. Димитър Кисляков, председател на УС на Българско дружество по големите язовири, преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“, УАСГ

Проф. Кисляков, представете Българско дружество по големите язовири.
Българско дружество по големите язовири е сдружение с нестопанска цел. Оглавява се от Национален комитет (Управителен съвет), който е член на Международната комисия по големите язовири, МКГЯ (International Commission on Large Dams - ICOLD) основана през 1928 г. в Париж. България е член на тази организация от 1938 г. ICOLD e най-авторитетната световна организация в областта на язовирите и всички аспекти, свързани с тях. Обединява хидроинженерите от вече 101 страни. Ежегодно провежда работни срещи и конференции, а на три години – световен конгрес върху значими проблеми по проучване, проектиране, строителство и експлоатация на хидротехническите обекти, опазването и управлението на водните ресурси, оценка на сигурността и риска от наводнения при язовирите, оценка на сеизмичната опасност (още т.нар. „сеизмичен хазарт”), използване на водите на трансграничните реки, проблеми на хвостохранилищата и т.н.. Към ICOLD работят технически комитети (сега общо 27), които подготвят и издават бюлетини, с които съдействат за прилагане на добрите практики в страните членки и които активно се ползват от нашата колегия. Достъпът до тях е възможен при силно преференциални условия именно чрез членството ни в ICOLD. Затова и за нас е много престижно това членство. Нашата страна участва с представители в три от тези технически комитети.

Кои язовири се считат за големи и какъв е броят им у нас? Какво е общото им техническо състояние?
Съгласно класификацията на ICOLD, голям язовир е този с височина на стената от най-ниската кота на фундиране до котата на короната 15 или повече m, или с височина на стена между 5 и 15 m и завирен обем над 3 млн. m3. Съгласно тази класификация броят на големите язовири в България е 212. Относно тяхното техническо състояние отговорно мога да заява, че те се поддържат и експлоатират на високо ниво. Страната ни има десетилетна традиция в тази област, с много добре подготвени кадри и специалисти. Големите язовири, които са към Предприятие „Язовири и каскади“ на НЕК ЕАД, се експлоатират на най-високо техническо ниво. Останалите големи язовири, които са на Напоителни системи и се експлоатират от ВиК дружествата за водоснабдяване, също са в добро техническо състояние и тяхната техническа експлоатация е на необходимото ниво.

Как стои въпросът с малките язовири?
При малките язовири има редица проблеми. На Световния конгрес на ICOLD във Виена през 2018 г. ние представихме доклад за състоянието на малките язовори у нас. По този въпрос също изнесохме доклад и на симпозиума по сигурността на язовирите в Истанбул в края на 2018 г. Тези проблеми имат дългогодишна история и ще се върна малко назад във времето. Първо да уточня, че броят на малките язовири у нас по информация от ДАМТН е над 6000 и почти всички са построение за нуждите на селското стопанство. След 1989 г. обаче, с ликвидирането на ТКЗС-тата и АПК-тата, които обслужваха тези язовири за селско стопанство, малки производства и т.н., много от язовирите бяха разпродадени на търг. След реституцията и връщането на земите на собствениците се стигна до такива парадокси, че собствениците на язовирите нямаха достъп до язовирните стени и съоръженията, за да ги обслужват. В резултат на тези процеси, голяма част от малките язовири не бяха поддържани с години и това рефлектира върху техническото им състояние. Административно след това бяха прехвърлени на общините, които нямаха никакъв ресурс да ги поддържат. Всички тези проблеми бяха ясно идентифицирани със създаване на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" (ГД НЯСС) към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). През 2018 г., след съответни законодателни промени беше създадено и Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) и беше създаден механизъм, съгласно който общините, които които не могат или не желаят да поддържат своите язовори, могат да ги прехвърлят към новото предприятие. Над 2300 язовири вече са прехвърлени към Предприятието. „Държавната консолидационна компания” ЕАД (ДКК) пък е предприятието, което трябва да извършва самите дейности по поддържане и ремонт на съоръженията. В момента се уточняват и изглаждат механизмите, по които да се извършват необходимите дейности и взаимодействието между тези две организации.

Колко от язовирите се нуждаят от спешна рехабилитация? В този ред на мисли, какви са най-честите технически проблеми, които застрашават безопасната им експлоатация?
По данни на ДАМТН, над 400 са язовирите, които се нуждаят от спешен ремонт. В действителност става дума за малки язовири, но тъй като някои от тях са разположени непосредствено над населени места, те са с висок вторичен риск. Най-честите проблеми, свързани с техническото им състояние, са: неподдържан въздушен откос; неработещ основен изпускател; преливник в лошо състояние; бързоточна част след преливника също в лошо състояние, изровена или с пълзяща ерозия; увеличена филтрация под стената; съответно наличие на мокра пета на въздушния откос и др. Отлагането и забавянето на ремонтните дейности само повишава риска от компрометиране на съоръженията.

Миналата година официално влезе в експлоатация първият за последните 20 години язовир за питейно водоснабдяване – яз. „Пловдивци”. Има ли необходимост от завършването на започнатите преди години язовири в сраната?
Отговорът на този въпрос може да се разглежда в няколко аспекта. Единият аспект, отнасящ се до сигурността, е нарастващата опасност, произтичаща от това, че тези съоръжения са незавършени. Доколкото знам от моя предшественик и наш почетен председател – проф. д-р инж. Димитър Тошев, започнатите и незавършени язовири у нас са около 20. При тези язовири съществува много по-голяма вероятност да бъдат разрушени от висока вълна в това си състояние. Другият аспект е необходимостта от тези язовири. Тяхното проектиране и последващо строителство е било продиктувано от някаква необходимост. Повечето от тези язовири са били и продължават да са нужни. Примери - не един и два. Язовир „Черни Осъм”, който не се построи, Язовир „Кюстендил”, чието изграждане вече десетилетия се проточва, язовирите „Нейковци” и „Луда Яна”, чието строителство беше внезапно спряно през 2001 г. „Пловдивци” също беше от тях. След това, със заем от Световната банка, те бяха обследвани и проектирани наново. „Луда Яна” в момента се довършва с голямо забавяне, а за „Нейковци” не стигна финансиране за завършване на строителството. Всички те са водоснабдителни.

В обобщение и накратко: Да, има необходимост от завършване на започнатите язовири, защото в нашата професия има едно правило: който има много вода и който има малко вода, трябва да строи хидротехнически съоръжения, в частност язовири. А страната ни е една от най-бедните в Европа на водни ресурси на глава от населението. И във връзка с това, язовирите са само част от мерките за подобряване на водоснабдяването.

Моля за експертното Ви мнение относно актуалната тема за проблемното водоснабдяване и водните режими в някои населени места – какви са превантивните мерки/някои възможни решения, които трябва да се предприемат в случай на язовири с намалени водни обеми, за да не се стига до критични ситуации?
Ако до момента коментирахме техническата експлоатация на съоръженията, с този въпрос се засягат проблеми на водостопанската експлоатация. Случаят с водната криза в Перник трябва да е сигнална лампа за София, защото водоснабдителна криза в София имаше преди 25 години и от тогава до сега нищо не се направи за алтернативно, респ. допълнително водоснабдяване на града. Имаше един проект за допълнително водоснабдяване на София от още един източник – язовир „Илийна”, но този проект беше спрян през 1988 г. Другият възможен източник - язовир „Бели Искър”, е с малък обем и има спешна нужда от ремонт. Затова наблягам върху това да се мисли стратегически. Наистина, сушата е голяма, но е важно да се действа в посока алтернативни източници, да има навременна реакция от институциите, които следят нивото на язовира, ако се наложи да се премине своевременно на по-мек режим, да се контролират и недопускат нерегламентирани водовземания от притоци и т.н. Решаващо отношение към въпроса има и състоянието на водоснабдителната мрежа, за която се грижат специалистите по ВиК и съответният ВиК оператор. В заключение ще кажа, че стратегическото мислене трябва да е водещо, да не се политизират проблемите, а своевременно да се търси тяхното решение от компетентните специалисти в съответната област.