Проектът „Абритус-мистика и реалност” в Разград

Арх. Велина Панджарова е водещ проектант и ръководител на колектива осъществил проект „Абритус-мистика и реалност”, реализиран на територията на НАР „Абритус“ в гр. Разград.
Завършва Архитектурния факултет на УАСГ през 2002г., като се дипломира в катедра „История и теория на архитектурата“. От завършването си до 2011г. работи като проектант в архитектурно ателие „ВИАРХ“, а от 2011г. основава собствено проектантско ателие „АРХ ВИА 21”, което реализира проекти в сферата на устройственото планиране, проектирането на сгради, консервация, реставрация и адаптация на обекти на културното наследство.
От 2003г. Арх. Панджарова е редовен преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“, като през 2014г. защитава докторска дисертация на тема „Архитектура на средновековния замък в Европа”, а през 2018г. се хабилитира като доцент. Специализирала е в Чарлстън, Южна Каролина, САЩ и в Рим, Италия.

Проектът „Абритус-мистика и реалност“ е реализиран на територията на НАР „Абритус“ в Разград с помощта на европейските финансовите механизми. НАР „Абритус“ е един от добре проучените археологически обекти в България и един от най-обхватните-като територия и архитектурна

проблематика. Градът Абритус - античен и късноантичен - е с международна известност. Името му се среща в старите текстове и в контекста на кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, при което загива римският император Траян Деций.

Първите проучвания на тази територия са направени още през 1887 г.. от Анание Явашов, големите разкопки в Разградския Хисарлък започват през 1953 г.. и едва през 1954 г. се доказва, че това са руините на късноантичния кастел Абритус. През 1953 г. на тази територията е построен заводът за антибиотици, захранвал с пеницилин страните на СИВ. Това събитие бележи в негативен план съдбата на Абритус като обект на българското архитектурното наследство с потенциал за развитие. Голяма част от археологическите обекти и до ден днешен са под сградите на завода. Освен това, територията на укрепената част все още не е проучена докрай, да не говорим за терените на изток, където се предполага, че е бил античния град Абритус. Наличието на сградите на все още действащия завод (днес това са обекти на Актавис и Биовет), сградите на пожарната на Разград, разположени също върху руините, дават своето отражение върху цялостта на обекта.

„Основната идея на проекта бе да помогне на първо място за опазването на Абритус и след това, предлагайки адекватна туристическа инфраструктура, да го превърне в устойчив, притегателен център за културен туризъм на две нива - регионално и национално - като заедно с близкия ИАР „Сборяново“, разположен до с. Свещари , да заработят заедно. Това стана, като подходихме към територията на НАР „Абритус“ и обектите разположени в нея комплексно, със стремеж да се изяви богатото културно напластяване на ценността в нейната цялост. „Абритус-мистика и реалност“ включва шест инвестиционни проекта - проект за цялостно устройствено решение на територията на резервата за целите на културния туризъм, благоустрояване и организиране на приемна зона, три проекта за консервация и реставрация на откритите архитектурни структури, проект за преустройство на бившата пералня на завода за антибиотици в интерактивен музей „Абритус“ и съответно - интериорен проект с проект за музеография. Всъщност, екипът ни успя да осъществи нещо, което не се среща често в нашата архитектурна професия и което определям като професионален шанс: да реализира един обект в неговата цялост - от най-високото устройствено ниво, до проект за музеография на един от под обектите. Концепцията ни, относно изявата на недвижимите културни ценности в обхвата на проекта, беше да се подходи на принципа на контраста. При това имахме и възможността да предложим и приложим един нов, донякъде експериментален подход при работата с недвижими културни ценности, а именно - използването, по обратим начин, на съвременни материали чрез които да се проведе адаптирането на археологическата субстанция открита в НАР „Абритус“.“ - започна своя разказ арх. Велина Панджарова

Спецификите на проекта
„Спецификите, с които се наложи да се съобразяваме и при проектирането и при реализацията на обекта бяха в няколко аспекта: На първо място със специфики свързани с естеството на обекта и на неговата археологическа субстанция.

Местоположението на НАР „Абритус“ на границата с регулацията на града, в непосредствена близост до вододайна зона около коритото на р. Бели Лом, в днешната промишлената зона на гр. Разград и просечен от пътя към домостроителния комбинат, пътя към пожарната и от структурите (все още функциониращи) на бившия завода за антибиотици, са специфики с които следваше да се съобразяваме. Тези разпокъсвания на територията на обекта наложиха търсене на варианти в които да се интегрират или премахнат инфраструктура, сгради и съоръжения обслужвали завода и всичките зони да се обединят от новопроектирани елементи на алейната и информационна системи. Специфика е и изкуствената денивелация на участъци от територията на укрепения град, която е последица от изкопните работи при строежа на завода и произволно изхвърляната пръст.

Всеки обект, който е определен за недвижима културна ценност е специфичен и уникален. Работата със структури, достигнали до нас преодолявайки векове никога не е една и съща. Най-малкото градежният материал, свързващото вещество, начина на изработка са нещо много специфично и уникално за всеки обект. От значение са плановата схема, обемно-пространствената структура и архитектурния образ на обекта, към времето когато той е бил изграден. Това дава отражение и предполага вида и начина на намеса при предприемането на мерки за опазване на ценността. В нашия случай, имахме обекти чиято археологическа субстанция липсваше или един върху друг се застъпваха няколко културни пласта. Освен това-археологическите обекти, предмет на проекта, не са в непосредствена близост един до друг. Те са от различни периоди, което предполага и различни коти на днешното ходово ниво, което пък от своя страна води до една сериозна и много задълбочено реализирана вертикална планировка.

На второ място бих обърнала внимание на спецификите свързани с обхвата на проекта. Обхватността на проекта, включваща проектиране от устройствено ниво до интериор, ни предизвика да мислим през цялото време комплексно и в цялост. Например: още докато осмисляхме провеждането на новата алейна мрежа върху непроучената част от резервата в контекста на типичното за римляните ортогонално градоустройство, знаехме, че този грид ще бъде проведен и в интериора на музея, знаехме на кое точно ниво ще стане това и съответно как ще бъде организирана - тематично и физически-експозицията. Освен това, през цялото време се съобразявахме с факта, че в Абритус има още много да се проучва, предстоят още археологически разкопки. Това даде отражение върху изпълнението на проекта в две направления: 1. Още в началото следваше да се предложи решение за териториите които все още не са проучени, за да могат да бъдат интегрирани в туристическите обиколки, да са в общия устройствен контекст на проекта и в същото време, да могат във всеки един момент да бъдат подложени на археологически разкопки, без да се наруши фатално логиката на посетителското трасе и 2. По време на реализацията, при изкопни работи се разкриха фрагменти от структурата на кастела, които измениха проектното решение и се наложи да взимаме решения ad hoc.“ - сподели арх. Панджарова.

Предизвикателствата
За предизвикателствата по пътя на реализацията на проекта арх. Панджарова коментира следното: „Основният проблем на всички проекти свързани с опазване на културното наследство (а и не само тези) и реализирани по европейските програми, са рамките, които самата програма поставя, които често си противоречат или са неясно, двузначно написани. През цялото време, основен коментар и притеснение бе дали ще съобразим допустимите и недопустими дейности по програмата, как ще направим КСС без все още да сме направили проекта и как това да нанесе минимални вреди при реализацията на проекта. И да не забравяме-това са проекти за обекти които са културно наследство по смисъла на ЗКН. Които пък обекти през цялото това време бяха третирани, особено от евроконсултантските фирми, ерго и от конкретната програма, единствено и само като „атракция“. Не съм съгласна и не мога да приема културното наследство и неговите обекти-материални, нематериални, движими и недвижими, да се възприемат по този начин. Прекалено профанно и евтино е. А опазването на НКЦ и особено неговите архитектурни измерения са скъпи неща- в пряк и в преносен смисъл.

Имено материалите с които се работи при реализиране на проекти свързани с опазването са едни от най-скъпите продукти. Те би следвало да са с високо качество, да предполагат възможност за изпълнение на уникални, „бутикови“ детайли и фрагменти, като самото им влагане или монтиране, като вид строителна работа е скъпо. Да не говорим, че голяма част от материалите не се произвеждат в България. За реализацията на КРР дейностите в Абритус не успяхме да намерим фирма за производство на кирпич, фирма за производство на римски тухли, а най-трогателни бяха опитите ни да намерим оксидирана стомана в България. При един от поредните ми разговри в търсене кой да я изпълни, попаднах на служител на фирма за производство на стомана, който след като ме изслуша какво искам, успокояващо ми заяви: „Абе момиче, оти че ти требе ръждясала стомана, като че ръждяса и без това след време“...

Срещнахме проблеми с намирането на квалифицирани строителни работници с необходими умения за извършване на дейности по КРР, които са специфични и изискват строително майсторство и познания. Всъщност се оказва, че в България има все по-малко такива и консервационно-реставрационните работи се свеждат до обикновени строително-монтажни такива.

Несъвършенства на законовата уредба при упражняване на авторския надзор - при авторският надзор проектантът може основно да контролира извършените строителни работи, но не и да санкционира качеството на изпълнение на тези работи.

И не на последно място специфики на мисленето относно идеите и реализацията на проекта - всъщност проблемите на мисленото бяха най-големите, които трябваше да преодоляваме. Всеки път, когато чуех „ Какво му се стараете толкова, че кой ще го види в Разград? Има ли смисъл да го правите интересно като не е в София, кой ще отиде до Разград?“ се съсипвах. Това го чух дори от хора от самия Разград. Само като си представя, че повечето селца в Германия или Испания имат своите музеи и информационни центрове, а ние подлагаме на съмнение ценността на обект от особена културно-историческа значимост. Аналогично беше и възприемането на интерактивния музей. Всъщност, той се прие едва преди две години. И въпреки това, все още това е „другият“ музей, а действащият - регионален исторически музей - е „истинският“...“

Институциите, които съдействаха
„На първо място специалистите от Регионалния исторически музей в Разград. Първия човек с когото се запознах по повод предстоящата работа в археологическия резерват бе г-н Иван Иванов-дългогодишен директир на РИМ „Разград“, с когото започнахме и финализирахме проекта. Ползотворната екипна работа и подкрепата от страна на г-жа Галена Радославова, водещ археолог на НАР“Абритус“ е един от най-съществените аспекти за положителното развитие и реализиране на цялостната концепция. Разбира се, имаше различни мнения и напрегнати моменти, нещо нормално в работата при такива обхватни проекти, но проблемите винаги бяха решавани в името на голямата цел - опазване, експониране и популяризиране на ценностите на Абритус. От изключителна важност беше и съдействието от страна на пряко ангажираните с проекта представители на Община Разград, особено тази на заместник - кмета инж. Л. Цонев, ръководителя на отдел „Култура“ тогава г-жа Бенонова и главния архитект в този период - арх. П. Сергев. Ще използвам възможността, предоставена от това интервю, отново да им благодаря на всички за доверието към нас като екип, както и за подкрепата им за нововъденията, които предложихме и реализирахме чрез този проект. Всъщност, коректните и колегиални отношения между възложител и проектант са гаранция за успешна реализация по принцип, а за обекти, които са част от националното ни архитектурно наследство, те са от първостепенна необходимост.

Когато говорим за съдействие, не бих искала да пропусна и фирми-изпълнители с които работихме при реализацията на обекта и чиято съпричастност към идеята да изпълним проекта в контекста на съвременните архитектурни тенденции, допринесе за този положителен краен резултат. Това са фирмите БУЛКОРП от гр. Разград -която изработи всички стъклени елементи-цялата информационна система, покритията в лапидария, интериорните елементи в интерактивния музей - „умните“ стъкла на пода в зала „Археология“, експозиционните модули и т. н. и TOP PRINT, гр. Варна - фирмата, която изпълни фасадните покрития от винилна мрежа и принтовете върху нея, както и голяма част от интерактивните елементи от експозицията на музея.“ - благодари арх. Панджарова.

Оценка за проекта
„Директният отговор на този въпрос е: оценявам реализацията като успешна. Това е не само мое мнение, но и такова на колеги и посетители на обекта. Като ръководител на проектантския колектив аз се чувствам удовлетворена и се радвам, че успяхме да изпълним проектното решение почти в цялост. Удовлетворена съм и от факта, че принципни постановки, дори мога да кажа експериментални за България, свързани с използването на съвременни материали и похвати при адаптация на обекти на културното наследство, намериха своята реализация в този обект. Тенденция в европейски контекст е съвременната намеса в дейностите по опазване на недвижимите културни ценности да се осъществява и с материали, средства и похвати които говорят с езика на днешния ден. Това в никакъв случай не означава априори, че се игнорира и омаловажава уникалната ценност на оригиналната археологическа субстанция, достигнала през вековете до наши дни. Напротив. Всички предложени от нас и реализирани чрез проекта намеси, относно консервацията и адаптацията на отделните археологически обекти на територията на Абритус, чрез използване на стомана, стъкло и винилна мрежа, са обратими. Всъщност, на много малко участъци от автентичната археологическа субстанция е въздействано „необратимо“ - това са секторите в които се наложи презиждане и префугиране на свлечени зидове, но използвайки повторно запазените от археолозите градежни елементи.

Удовлетворена съм и от факта, че реализирахме интерактивния музей. Това е една от големите победи на проекта „Абритус-мистика и реалност“. Недоверието, съмненията, предубежденията, иронията към този нов вид музей бяха големи, но в крайна сметка - преодоляни.

Удовлетворена съм, че доказахме, че е възможно в България да бъде изработен проект в цялост, в неговата пълнота - от устройствената концепция до интериорното решение и музеографията.

Вярвам, че работите по цялостното проучване и експониране на Абритус ще продължат и в бъдеще. Има още много работа. И искрено се надявам, че в практиката ми като архитект, ще имам поне още един такъв професионален шанс, да работя върху толкова обхватен проект, с толкова разнообразна в архитектурно отношение програма, със съпричастен екип от съмишленици и такива възложители, както беше за проект „Абритус-мистика и реалност“.“ - каза в заключение арх. Панджарова.