Покривни прозорци ВЕЛУКС – произведения на изкуството

Интервю с доц. Светозар Бенчев Национална Художествена Академия, катедра Рисуване)

Покривни прозорци ВЕЛУКС като произведение на изкуството

Кратко представяне:
Името ми е Светозар Бенчев – Доцент съм в Художествена академия от 10 години. Ръководител катедра рисуване. Завършил съм живопис. Работя в областта на живописта и рисунката. Имам реализирани много изложби в България и чужбина. Мои творби са притежание на много галерии, включително Националната художествена галерия, Художествена галерия Бургас, галерии в Япония, САЩ, Франция, Швейцария и Германия, Финландия и др., както и частни колекции. Частната колекция на Мария Луиза Варбург включва 16 мои картини.

Как се зароди идеята за преобразяване на ателието?
Имах проблеми. Естествените, които съпътстват покривното пространство. Имах капандури и от тях започна да тече. Самите стари капандури бяха с армирано стъкло, което се беше напукало. Беше доста студено през зимата, понеже стъклата бяха единични и това създаваше редица неудобства. Реших да започна от най-належащите два прозореца. Реших, че за една събота и неделя ще е достатъчно, но като се започна ремонта видях, че ще трябва да отида до край. Тогава представител на ВЕЛУКС в Бургас ме посъветва да сменя целия оберлихт от армирано стъкло с покривни прозорци. Това беше идея мечта, понеже знаех колко належащо е това, а получих и доста изгодно предложение от ВЕЛУКС. Покрай покривните прозорци направих пълен ремонт – черна хартия, изолация на покрива, т.н. Интериора направих с гипсокартон и стана много добре. За мен това е една щастлива случка, понеже оценявам, че усилието си заслужаваше.

Вие сте човек на изкуството. Как бихте описали промяната на ателието с няколко думи?
Първо – светлината, която влезе в ателието е значително повече. Второ – прозорците изглеждат прекрасно и дават възможност за отваряне и проветрение. Най-осезателно почувствах ефекта през зимата. Голяма част от преди изтичащата топлина вече се задържа в ателието. Това ми помогна да се концентрирам върху работата си, а не да се грижа постоянно за отоплението. И не на последно място - начина по който изглеждат продорците. Това, за един художник, е много важно. Усещаш как самото пространство се облагородява, в следствие на всеки детайл и на качественото изпълнение. Една мансарда винаги предоставя едни неочаквани гледни точки и различни, пречупени пространства. Аз ги примам не само като прозорци, а като произведения на изкуството. Оценявам естествения начин по който изглежда. Дървото си е дърво и на таванското помещение кореспондира с гредите и пода, който в ателието е е дюшеме. Прозорците правят една много добра връзка между отделните елементи.

Бихте ли използвали и в бъдеще покривни прозорци, ако имате възможност и бихте ли работили отново с фирма ВЕЛУКС?
При всички положения бих използвал покривни прозорци. Според мен, мансардата е най-красивото и най-одухотворено пространство в една къща. Толкова силно ме тегли към подпокривен, мансарден етаж, че при възможност бих си построил къща и ателието ми отново ще бъде на мансардата. Без никакво колебание бих избрал това решение за покрива. Неволно вече, при всичките ми пътувания навън гледам какво решение се използва и виждам, че ВЕЛУКС присъства на всички покриви в Европа. За мен това е една прекрасна атестация за една марка и не бих се замислил.

интервюиращ:
Вл. Владимиров

ВЕЛУЊС БЪЛГЀРИЯ