Ваната на вашите мечти – вариации от материални въплъщения Най-желаната от всекиго вана се характеризира с комплекс от технически, естетически и икономически параметри, които могат да варират в зависимост от особеностите на проекта и от изискванията на инвеститора, проектанта или дизайнера. Разнообразието от материали, с които е възможно реализиране на такъв продукт, разширява диапазона от качества, между които може да се избира. Ще разгледаме най-широко използваните материали за вани и свързаните с тях свойства, така че по-лесно да се ориентирате в разнообразието на съвременния пазар.
текст Вела Динкова
Когато избирате вана за проекта си, трябва да се отнесете с нужното внимание, защото тя е не само функционална част от необходимото ви санитарно-техническо оборудване, а и олицетворение на желанието за релаксация и комфорт, което всеки изпитва при мисълта за нея. Тя е едновременно технически, естетически и емоционален завършек на мечтаната от вас баня. Тази комплицирана роля поставя пред ваната много изисквания, така че да може да отговаря на предпочитанията ви по всички параметри. Идеалната вана за отделните конкретни случаи се характеризира с различни форми, размери, цветове, стилове и цени. Експлоатационните характеристики също могат да варират в някакви граници и всичко това до голяма степен се определя и зависи от материала, от който е направена ваната. Както се досещате, разнообразието от свойства и качества се постига с различни материали. Всеки един от тях може да даде въплъщение на най-подходящата за дадения случай и мечтана от вас вана, в зависимост от конкретните условия, изисквания и естетически вкусове. Нека разгледаме основните материали, използвани за производство на вани, и качествата, които те придават на крайния продукт, за да направите по-лесно избора си и да намерите желаната от вас вана.
Чугунени вани
Появилите се през втората половина на 19-ти век вани от емайлиран чугун и до днес се ползват с голяма популярност. Като цяло методът им на производство за толкова много години е слабо променен, с тази забележка, че сега, с цел получаване на по-качествени повърхности, се използват съвременни технологии. Първоначално чугунът се отлива в зададена форма и после получената заготовка се подлага на дробеструйно почистване за премахване на наслагвания и неравности. За да обезпечат добро сцепление на емайла с металната основа, съвременните производители прибягват и до допълнително "бомбардиране" на повърхността с метални призми.
Качеството на емайла е много важен параметър, определящ продължителността на експлоатация на изделието. За съжаление, не всичко, което се предлага на пазара, е качествено. Има производители, които включват в състава на емайла соли на циркона, което по-късно придава ронливост на покритието. Така водата бързо стига до метала и започват корозионни процеси. Случва се и част от продукцията да пострада от повреда в опаковката и емайла, при неправилно транспортиране например. Неблагонадеждното качество може да се дължи и на неравности и пукнатини в чугунената заготовка, което е предпоставка за бързо разрушаване на емайла и развитие на корозия. Най-добре е да се доверите на утвърдени в бранша производители и търговци, да се поинтересувате за състоянието на чугуна и покритието, да се уверите в задоволителния гаранционен срок и, не на последно място, да огледате външно продукта за някакви видими дефекти.
Много от моделите на чужди производители, утвърдени през годините като качествени, са направени от тънък слой чугун, с дебелина около 5мм и са покрити с висококачествен емайл. Върху нажежената повърхност на ваната, чрез специално сито, в равномерен слой се насипва прахообразната смес, която, след изпичане, се превръща в емайл. Процесът на насипване на праха, и по-точно равномерното му разпределение, са много определящи за качеството на продукта. Затова се следи за по-тъмни или по-бели петна по повърхността и, ако такива има, на нужните места се посипва още прах до пълно изравняване. В състава на сухата смес се включват соли на титана, които придават на емайла гладкост и износоустойчивост. Качеството на покритието при повечето известни европейски производители на чугунени вани е почти еднакво, като някои серии предлагат, освен бял, и емайл с кремав оттенък. Заради по-тънкия слой чугун съвременните вани са по-леки от по-рано произвежданите и могат да се поставят върху крачета с винтове за регулиране на височината.
Днес на българския пазара могат да се открият бани от емайлиран чугун, които са образци на съвременен дизайн, високо качество и задоволителен набор от аксесоари. Има модели с трислойно лаково покритие, придаващо изключителна гладкост на вътрешната повърхност на ваната. Някои са оборудвани с поставка за глава, хромирани поставки за ръце и сифони. Други модели са по-дълбоки в областта на гърба и главата, а периферията им позволява монтиране на смесители и душ.
Стоманени вани
Добра алтернатива на чугунените вани са тези от емайлирана стомана. Те са няколко пъти по-леки и с около 40% по-евтини. Голямо тяхно предимство е, че освен за нови, са много подходящи и за стари сгради, където не се допуска голямо натоварване върху плочата. Освен това, те са достатъчно здрави, трайни и удобни. Средно масата им е около 25-30кг, при дебелина на стената 2.5-3.5мм. Повечето от тях могат да ви служат над 20-30 години. В сравнение с чугунените, стоманените вани се загряват по-бързо от топлата вода. При производството им, от лист неръждаема стомана, чрез метода на щамповане, се формоват най-различни по дизайн вани - от класически правоъгълни вани с правилни овални корита, до вани с нестандартни форми и такива, предназначени за повече от един човек.
Днес на българския пазар могат да се открият разнообразни модели стоманени вани на различни производители, като цената обикновено зависи от дебелината на стоманения лист и от сложността на формата на коритото. Съмненията за недостатъчна надеждност на продукта и емайла може да са оправдани само в някои случаи от така наречения икономичен клас продукти, произведени от стоманен лист с дебелина 1.5-2.5мм. Стените на такива вани се деформират по-лесно при натоварване по време на експлоатация и на местата, където се получават неравностите, емайлът се напуква. Ако, например, една голяма стоманена вана с размери 170х70см тежи около 20кг, значи стените й не са достатъчно дебели и срокът й на експлоатация ще е по-кратък. Най-качествените стоманени вани се произвеждат от 3.5-милиметрова стомана. Кварцовият емайл е буквално запечатан в стоманения лист и не се издрасква. Масата на такава вана е 30-50кг, докато чугуненият й аналог ще тежи 100-120кг.
Опасенията по повод бързото изстиване на водата в стоманена вана са силно преувеличени, тъй като топлопроводността на стоманата и чугуна е еднаква. Различната скорост на изстиване на водата зависи само от дебелината на стената на изделието. Друг мит около стоманените вани е, че при пълнене с вода те издават неприятен шум. Това не трябва да ви притеснява, защото производителите са намерили редица решения на този проблем, като използване на изолационна монтажна пяна или поставяне на подложки, спиращи отразяването на звука.
Емайловото покритие е силно определящо за качеството на продукта и неговата цена. При чугунените вани емайлът е 2-3 пъти по-дебел, което се определя от особеностите на производствената технология. В същото време, колкото по-дебел е емайлът, толкова по-малка е удароустойчивостта му.
Акрилни вани
Ако трябва да сме точни, то общо употребяваното словосъчетание "акрилна вана" не е съвсем правилно. Въпреки това ние ще го използваме, защото е прието така да се наричат изделията от санитарно-технически полиметилметакрилат. Това е синтетичен термопластичен полимер, който, при нагряване до определена температура, се размеква. В това състояние може да му се придаде някаква форма, а след охлаждане той я запазва. Материалът се нарича още санитарен акрил. Освен за вани и за душ-корита, много често той се използва и за хидромасажни вани. У нас акрилните вани стават популярни през последните десет години.
По принцип акрилът е прозрачен, но за вани се използва млечнобял акрил, в който по време на отливане на акрилния лист се добавя специален прах, придаващ му характерен цвят и непрозрачност. За производството на акрилни вани се използват листове с дебелина 4-5мм, които се нагряват до 130-160°С. Така те стават еластични и се формоват в пресформа, след което се охлаждат. След това заготовката се армирова. За целта външната страна на ваната се покрива със смес от разтопена епоксидна или полиестерна смола и стъкловлакна (нишки от поликапроамид). Застивайки, сместа придава на изделието здравина и трайност. За равномерно изстиване на сместа и за понижаване на вътрешното й повърхностно напрежение ваната се суши в термопещи. С увеличаване броя на армиращите слоеве расте качеството и цената на ваната.
Наред с традиционния акрил се използват и екструдирани полимерни материали, като двуслойни санитарно-технически пластмаси с дебелина 4-8мм. Те са във вид на сандвич от акрил и пластмаса. Външно не се отличават от акрилните вани и притежават техните качества. Акрилните вани имат няколко безспорни предимства. Те са леки (около 20-45кг в зависимост от размерите), което улеснява транспорта и монтажа им. При пълнене с вода звукът е глух, тъй като акрилът поглъща шума. Освен това, върху акрила трудно се размножават бактерии, което е много важно за санитарната техника. Немаловажен е и фактът, че акрилната вана е винаги топла при допир, независимо дали е пълна с вода, или е суха и я използвате само като корито за душ. Това се дължи на ниската топлопроводност на материала. Особеното при тези вани е, че повърхността трябва да се пази от надраскване и изгаряне, с цигара например. Не се препоръчва в тях да къпете домашния си любимец, защото от ноктите повърхността ще се повреди. Хубавото е, че дори при поява на драскотини и петна има начини за тяхното премахване. Производителите предлагат специално полиране и подновяване на блясъка и добрия външен вид на ваната.
Вани от композитни материали
Освен акрил, чугун и стомана за производство на вани днес се използват и така наречените композитни материали - полимери с добавени естествени пълнители. Полимербетонът, например, наподобява вида на естествен камък. Най-разпространени са имитациите на малахит, оникс и мрамор. Ваните от този материал са трайни, устойчиви на външни въздействия, на поява на петна и развитие на бактерии. Както всички полимери, обаче, и този материал не бива да се почиства с абразивни препарати. Голямо негово предимство е, че както и акрилът, той позволява производство на вани в най-разнообразни цветове.
Сред асортимента от вани има и модели, чиято повърхност е от висококачествен акрил, а под него формата е от стоманен лист. Така се получава стабилен корпус, който задържа топлината и не издава шум при пълнене с вода. Този вид вани съчетават предимствата на акрилната повърхност и на стоманения корпус. Те, обаче, са с около 20-30% по-скъпи от обикновените стоманени вани.
Сред последните разработки в областта на производството на санитарна техника е и смес от акрил с кварцов пясък. Загрятата смес се отлива в стоманена форма, предварително полирана до получаване на огледален блясък, и след изстиване готовото изделие се отделя. Тези вани са по-тежки от акрилните, но са по-леки от чугунените и от полимербетонните. Благодарение на кварца, тук няма нужда от армиране като при акрилните вани. Материалът се характеризира с ниска топлопроводност, поради което ваната е топла на пипане и водата в нея изстива бавно. Поради здравината на корпуса стените могат да са абсолютно отвесни, което прави ваната от този материал по-широка, в сравнение с акрилна вана със същите външни размери и полегати стени. При този материал формите, размерите и цветовете също могат да варират.27/09/2008 |
