Максимална безопасност при строителство на тунели

Тунелите са отговорни и мащабни инрфраструктурни съоръжения, строителството на които често изисква денонощна работа и ангажиране на голям брой работници. За запазване на живота и здравето на работниците е необходимо да се познават основните рискове при подземна работа. Само тогава може да се сведат до минимум негативните им въздействия.





Строителството на тунели в световен мащаб претърпява значителен растеж през последните години. В индустриализираните страни, където времето на всички е особено ценно, всяка възможност за скъсяване на пътя и осигуряване на по-добра мобилност се използва рационално. Параметрите както на пътните, така и на железопътните тунели, достигат немислими преди няколко години стойности – разстояния от 50km, изминавани под земята вече се считат за нещо нормално. Конструирането и изграждането на такива съоръжения, обаче изисква високо ниво на организация на работните процеси, особено по отношение на изпълнението и в частност управлението на човешките ресурси и гарантирането на безопасност на работа.

Рискове при подземна работа
Изграждането на тунели представлява истинско предизвикателство както за проектанти и изпълнители, така и за отговорниците за безопасността на строителната площадка. Има редица фактори, които пораждат рискове за здравето на работниците, те в повечето случай действат едновременно, а предпазните средства трябва да бъдат избрани така, че едновременно с минимизирането на рисковите фактори, да не затрудняват изпълнението на работните задачи.
Най-негативно въздействие върху човешкия организъм при строителство на тунели са шума, горещината, насищането на въздуха с вредни газове и раздробен материал. Влиянието на тези фактори допълнително се засилва при липса на вентилация.

Шум
Като шум се характеризира всеки дразнещ или увреждащ звук, а основните източници на шум при работа в тунели са тежката строителна техника и ръчните (електро- и пневмо-) инструменти. Разбира се, шумовите показатели са различни в различните части на тунела и риска за работниците също варира, в зависимост от естеството на извършваната от тях работа. За щастие, пазарът на лични предпазни средства за защита от шумове е достатъчно богат и разнообразен, за да предложи най-подходящото решение за предпазване във всяка работна ситуация.
В европейския стандарт EN ISO 4871 “Акустика— Деклариране и потвърждаване на шумните емисии от машини и оборудване” (ISO 4871:1996) са регламентирани нивата на шум, произвеждан от различни източници, а според работното законодателство, шумовите емисии при осемчасов работен ден не бива да превишават 85dB. Така, имайки предвид всяка една работна ситуация и особености на работното място, може да се избере най-качествената и икономически изгодна слухова защита. Разбира се, избраните продукти трябва да са сертифицирани за качество и да носят съответната маркироква, за да може да се използват свободно и да се гарантира надежността им.

Средствата за слухова защита – антифони, могат да бъдат външни и вътрешни, като основният показател при избора им е средното акустично затихване, измерено в децибели. След измерване на шума на работното място в dB и в Hz (честота), могат да се изберат най-подходящите антифони за да се намали този шум под нивото на 85 dB. Антифоните се произвеждат така, че да позволяват да се чува реч без да се отделят от ушите.
Изискванията, на който трябва да отговарят различните видове антифони са регламентирани в EN352-1 Външни наушници, EN352-2 Вътрешни наушници и EN353-3 Наушници за каски.
Естествено, когато става въпрос за операторите на тежките строителни машини, използвани в тунелното строителство, до голяма степен защитата от шум и вибрации се извършва на ниво проектиране на работната кабина.

Горещина
Високите температури са друг специфичен рисков за здравето фактор при строителството на тунели. Влажнотта, която се генерира в подземните конструкции, заради инфилтрацията на вода през почвените пластове, в добавка към горещината, създава изключително тежки условия на труд и обуславя намалена производителност и работоспособност. За да се избегнат тези негативни последствия и да се намалят рисковете за безопасността и здравето, е необходима адекватна и правилно оразмерена вентилация на работните места, която да осигурява подходящи качества на въздуха за нормална работа. Освен това, за да се намали ефекта от горещината, се препоръчва обилна хидратация на работниците и снабдяването им с работно облекло от естествени материи – лен, памук и т.н.

Вибрации
Защитата от негативното влияние на вибрациите върху човешкия организъм е неизменна част от мерките за безопасност и здраве при работа с машини, каквато изобилства при строителството на тунели. Независимо дали става въпрос за ръчни електро- или пневмоинструменти или за тежка строителна техника, влиянието на вибрациите трябва да бъде сведено до минимум, защото при ниски нива те причиняват дискомфорт, а при високи могат да създадат сериозни рискове за безопасността и здравето.
Когато става дума за едромащабна строителна механизация, чиито вибрации засягат цялото тяло, трябва още при избора на машина да се обърне внимание на подходящото разположение и окачване на работната кабина и, в частност, на операторското място, което трябва да бъде адекватно виброизолирано.
При ръчните инструменти (перфоратори, пневмочукове и други), чиито механични трептения (вибрации) засягат главно ръцете, предмишниците и мишниците, трябва да се обърне внимание на ергономичността и материала на ръкохватката.

С цел да предложат максимални ползи за клиентите си, повечето производители на пневмо- и електроинструменти използват за изработване на тези части от машината, които са в контакт с ръката, специални гуми и други виброгасящи материали.
Когато конструктивните мерки се окажат недостатъчни, се препоръчва използване на вибропоглъщащи ръкавици. Друг ефективен метод за намаляване на неприятните последствия от вибрациите върху работещите, е ротацията на персонала при нужда от по-продължителна работа с инструменти-източници на вибрации, както и организирането на чести прекъсвания за почивка. Препоръчва и комбинирано прилагане на няколко метода при необходимост, защото вибрациите могат да бъдат особено опасни за човешкото здраве – освен негативния ефект върху опорно-двигателната система, те могат да причинят и тежки васкуларни заболявания.

Рискове за дихателната система
Високото съдържание на химически агенти във въздуха е един от проблемите, които са най-трудни за контролиране при изграждането на тунели и същевременно причиняват едни от най-големите щети върху здравето на работещите, като понякога дори се оказват фатални за живота им.
Качеството на въздуха в тунелите е далеч от идеалното, и то не само заради насищането му с прах при извършването на различни работни процеси. Освен това, в него често се съдържа кристален силиции (от движението и разместването на скалните пластове), абразивни частици (от бетонните работи), въглеродни оксиди (от изгарянето нa гориво в двигателите на строителните машини), азотни оксиди (при използване на експлозиви за разрушителни работи) и различни пушеци, които циркулират из тунела и затрудняват дишането.
Тези фактори имат различни ефекти върху човешкия организъм, в зависимост от степента им на насищане във въздуха и комбинацията им – започвайки от дразнене на дихателните пътища, през хронични заболявания на респираторния апарат, до сериозни и трайни увреждания.
При подземни работи се препоръчва употребата на строителна механизация с дизелов двигател, защото тези машини изхвърлят минимално количество въглероден монооксид, давайки възможност да се контролира риска от интоксикация с този газ. По изключение се допуска използване на по-малки машини с бензинов двигател (виброчукове, генератори, помпи), стига те да работят ограничен период от време, като се следи концентрацията на въглероден монооксид да не наближава пределното ниво от 1500ppm, което се счита за фатално за човешкия живот.

За повишаване на безопасността на работното място при изграждане на тунели, се препоръчва редовен и подробен инструктаж на работниците. Постоянното носене на лицева предпазна екипировка за защита на дихателните органи също е ефективно решение за подобряване на безопасността и намаляване на рисовете за здравето.
Маските за дихателна защита могат да бъдат полулицеви, четрърт или целолицеви, като европейските стандарти, които регламентират изискванията към тях са съответно EN140: Средства за защита на дихателните органи. Полумаски и четвърт маски. Изисквания, изпитвания, маркировка и EN 136: Предпазни дихателни маски. Целолицеви маски. Изисквания, тестване, маркировка.

Безопасността преди всичко
Изготвянето на Плана за безопасност и здраве за изграждане на тунел трябва да се вземат предвид специфичните рискове на подземната работа, но не бива да се пренебрегват и общите изисквания, описани в „Наредба N 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.“ Особено внимание трябва да се обърне на Чл. 47. , който разпорежда при работа на места в ограничени пространства, където въздухът може да стане възпламеним или в него да се съдържат токсични или вредни вещества, или когато няма достатъчно кислород, въздухът да бъде под постоянен контрол, като се предприемат и съответните подходящи мерки за предотвратяване на опасностите. Нормативния документ също предписва изработване на подробна инструкция по безопасност и здраве, разработена за всеки конкретен случай, при строителни и монтажни работи в ограничени пространства (кладенци, тунели, траншеи, затворени и полузатворени съдове и др.).

Интерес в случая на изграждането ан тунели представлява също Чл. 49 на Наредбата. Съгласно него, „при изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват:
1. предварително установяване и съответно минимизиране на опасностите от подземни мрежи и съоръжения;
2. оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване;
3. предотвратяване на рискове, свързани с падане на хора, продукти и/или предмети и/или с проникване на вода;
4. осигуряване на вентилация на работните места;
5. осигуряване на безопасен достъп до работните места;
6. извеждане на работещите на безопасно място в случай на пожар, авария, затрупване или наводняване;“
Експлоатационна безопасност
По отношение на експлоатационната безопасност, основният нормативен документ, чиито изисквания трябва да бъдат спазени е „Наредба за минималните изисквания за безопасност в тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България.“ Чрез нея се регламентират „минимални изисквания за безопасност в тунелите с цел да се предотвратят и ограничат последиците от пътнотранспортни произшествия и други критични събития, които могат да застрашат човешкия живот, конструкцията и съоръженията или да предизвикат замърсяване на околната среда.“ (чл.1).
Съгласно чл.2, наредбата се прилага за всички тунели по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България и имат дължина по-голяма от 500 метра, независимо дали са в експлоатация, в период на изграждане или проектиране. Минималните изисквания з яабезопаснот, посочени в Приложение 1 на наредбата регламентират изискванията към инфраструктурата, условията за движение, протиопожарната сигурност, поведението в случай на авария и др.
Минималните изисквания за безопасност в тунелите, посочени в нормативния документ, „се определят на основата на системно проучване на всички елементи на системата – технически параметри, състояние на инфраструктурата, условия за експлоатация, участници в движението и автомобили.“
В него се посочва още, че „експлоатацията на тунела трябва да се организира така, че да осигури нeпрекъснатост и безопасност на движението в тунела. Персоналът, занимаващ се с есплоатацията на тунела и аварийните служби, трябва да получат подходяща първоначална и последваща подготовка. За тунелите се изработват аварийни планове. За трансграничните тунели двете държави подготвят един общ авариен план.“
При необходимост от извъешване на ремонтрни дейности в тунела, „частичното или цялостно затваряне на пътните ленти поради планирани строителни работи или работи по поддръжането винаги започва извън тунела. За тази цел могат да бъдат използвани електронни информационни табла, светофари и механични бариери.“

Особено важно е уместното управление при пътнотранспортни произшествия и аварии – наредбата разпорежда: „В случай на пътнотранспортно произшествие или авария засегнатата тръба/и на тунела трябва да бъдат незабавно затворени за движение. Това може да стане чрез едновременно задействане на съоръженията за затваряне на движението преди входа/входовете и във вътрешността на тунела с цел възможно най-бързо блокиране на движението.“
„Министерството на транспорта, Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” съвместно с МВР - КАТ трябва редовно да организират информационни кампании за безопасност на движение в тунели и да поддържат сътрудничество с международните организации, които работят в тази област. Тези кампании трябва да разясняват подходящото поведение на участниците в движението при преминаване през тунел, особено при аварийни ситуации: повреда на автомобила, задръстване, пътнотранспортно произшествие или пожар.“
Времето за достъп на аварийните служби в случай на инцидент в даден тунел трябва да бъде възможно най-кратко и трябва да бъде измервано чрез периодични тренировки, за да се гарантира ефикасна намеса на съответните органи и безопасност на пътуващите в тунела.