Структурни кабелни системи

Конструкция и монтаж на двоен под

Бързият индустриален напредък на съвременното общество налага повсеместно използване на компютри, различни видове комуникации и обмен на данни. Съвременното технологично решение за комфортно и комплексно разполагане на различни системи в помещенията - силно- и слаботокови електрически инсталации, компютърни мрежи, пожароизвестителни и охранителни инсталации, и т.н., е използване на повдигнат (двоен) под

Идеята за използване на конструкция на двоен под в помещения с различно предназначение съвсем не е нова. Понастоящем двойният под основно се използва в офиси, административни сгради, компютърни зали, комуникационни центрове и т.н.
Тъй като конструкцията на повдигнат под позволява бърз и лесен достъп до различни инсталации, разположени в кухината между основната и издигнатата повърхност, тя е предпочитано решение в съвременното строителство. Повишеният интерес към този тип конструкция, вероятно, е следствие от основните й характеристики и свойства:
Лесен монтаж и обслужване. Двойният под представлява модулна конструкция, благодарение на което бързо се монтира и демонтира.
Практичност. Осигурен е свободен достъп до системите за комуникация в сградата. Чрез конструкцията на двоен под лесно се инсталират, ремонтират, инспектират и обслужват прокараните кабелни и тръбни системи.

Гъвкавост. Гарантира се възможност за бързо пренареждане и реорганизация на интериора в помещението, свързано с промяна на неговите функции, модернизация или реконструкция.
Икономия на време при обслужване на технологичното оборудване и системи, разположени вътре в двойния под, а също и при подмяна на покритието.
Естетически свойства. Голямо разнообразие от материали за покриване на плочите.
Ако сте се насочили към инсталиране на двоен под, в този материал ще ви запознаем с основните елементи от конструкцията му, както и отделните стъпки при неговия монтаж.

Конструкция и елементи
През годините конструкцията на двойния под непрекъснато се модернизира и видоизменя, като понастоящем той представлява напълно готово изделие за вътрешен монтаж. В момента в света съществуват различни разновидности на двоен под, като ние ще ви запознаем с една от най-разпространените конструкции.
Двойният под се изгражда върху бетонната плоча на помещението на определена, предварително зададена височина, като позволява скриване на различни инженерно-технически съоръжения в образуваната междинна кухина. Класическата конструкция на двоен под представлява модулна структура, изградена от опорни елементи и плочи с квадратна форма с различен тип покритие. В зависимост от предназначението на пода, изискванията към дизайна, натоварването, покритието и, разбира се, цената, всички конструктивни елементи могат да се избират индивидуално за всяко конкретно приложение. Например, класическият вариант на двоен под се състои от плочи с еднородно PVC-покритие, разположени върху винтови опори с регулиране по височина. Допълнително се поставят подови кутии, стъпала, вентилационни отвори и т.н.
В редица случаи не е необходимо пълно разглобяване на двойния под и сваляне на всички плочи. Тогава се използва конструкция на частично разглобяем двоен под. Особеното при него е, че по-голямата част от помещението е заета от постоянна (неразглобяема) конструкция, а големината на разглобяемата площ е до 25% от общата. При това, цената на подобен вариант ще е по-ниска от класическия, което e известно предимство.
Както споменахме по-горе, двойният под има два основни елемента: опорна (носеща) конструкция и покривни плочи.

Елементи на носещата конструкция
Носещата конструкция може да се изпълни по различни начини. Основните й характеристики - надеждност, носеща способност, дълговечност и лесен монтаж, влияят на себестойността на цялостната конструкция. Най-разпространеният класически вариант се явяват стандартни регулируеми винтови опори (крачета). Те имат диапазон за регулиране в границите до 50мм, което позволява постигане на идеално равна повърхност на повдигнатия под, практически при всяко приложение. Опората се състои от тръбна част (нейната дължина определя и минималната височина на опората), резбонарязана част с контрагайка (нейната дължина определя възможния диапазон на регулиране по височина), основа, заварена към тръбната част, а също глава с пластмасов кръстовиден накрайник за разделение на плочите една от друга. По принцип височината на двойния под може да варира в границите от 70 до 1250 (2500)мм.
В момента се предлагат достатъчно различни модификации на различни видове опори. Всички те, обаче, следват един и същи принцип - регулирането по височина се осъществява с помощта на винт и гайка.
При необходимост от по-големи натоварвания, под плочите и върху носещите опори се поставят усилващи напречни траверси, които могат да бъдат различни видове. Те представляват поцинкован П-образен или квадратен профил и се използват за обезпечаване на напречната устойчивост на опората. Специални траверси се използват в случаите, когато върху двойния под ще се разполагат особено тежки товари или върху него ще се монтират по-големи електрически шкафове. Могат да бъдат изпълнени различни комбинации от тези траверси, така че таблото да стъпи върху тях, а пространството под него да остане отворено и свободно за кабелите. Това чувствително улеснява монтажа на електрическата или комуникационна мрежа.

Покривни плочи
Всъщност, това е онази част, която потребителят ще вижда след цялостното монтиране на двойния под. Затова и на пазара се предлагат различни покрития, които да се впишат във всеки интериор и обзавеждане. Видът на използваните покривни плочи ще зависи от предназначението на помещението (производствено, офис, чиста стая и т.н.), както и от оборудването в него.
Стандартният размер на произвежданите плочи е 600х600х40мм. Структурата им може да бъде пресовани дървесни частици (ПДЧ) с плътност 720кг/м³, минерални материали, армиран бетон, алуминий или нишки, подсилени с калциев сулфат. В помещения, където се изисква ESD-защита, се използват плочи с антистатично покритие и/или токопроводима основа. При силно агресивна среда се препоръчва монтиране на специална носеща конструкция, изработена от дуралуминий, както и допълнителна защита на плочите от просмукване на влага.
Най-често използвани в практиката са плочите с дебелина 38мм (без покритието). Основата им е ПДЧ с висока плътност, клас Е1 и пожароустойчивост F30 (според DIN4102). Долната повърхност на плочите е облицована с алуминиево фолио, или в случаите на повишено натоварване - поцинковани стоманени листове. Откъм лицевата страна се залепва антистатично PVC с дебелина 2мм. Страничните ръбове на плочите са скосени под ъгъл 5°, абкантени с PVC/ABS 0,6мм.
Важна характеристика на конструкцията на двоен под е допустимото точково натоварване. То може да варира в границите 2kN5kN.

При по-големи точкови натоварвания се използват подсилени с ламарина (0,5мм) от долната страна плочи, при които натоварването може да достигне 3,5kN. Най-висок клас са плочите, изработени от калциев сулфат. Те са с дебелина 36мм, като са подсигурени и със стоманена поцинкована ламарина от долната страна. Тук точковото натоварване е 5kN, а пожароустойчивостта - клас F60. Според възприетия в България стандарт DIN4102, този вид плочи са категория А2, докато тези с пресовани дървесни частици - В1.
Горната лицева повърхност на плочите може да се облицова с различен тип материал, например хомогенно PVC-покритие, ламинат, мокет, каучук, керамика, гранитогрес, паркет, естествен гранит, мрамор.
Плочите на двойния под се изваждат лесно с помощта на вакуумен подемник (лапа), като така се осигурява достъп до скритите комуникации. Разглобяемите (модулни) подове издържат на достатъчно голямо натоварване, което позволява върху тях да се разполага тежко и скъпоструващо оборудване.

Монтаж на двоен под
Всъщност инсталирането на конструкцията не е трудно, стига да се следват няколко определени правила. Преди да проследим накратко стандартната последователност от действия по неговия монтаж, нека дадем няколко чисто практични съвета, свързани с качеството на полагане.
При монтиране на двоен под, максималната разлика между хоризонталните повърхности на покривните плочи, разполагани върху опорите, не трябва да превишава 1мм. Освен това плочите трябва плътно да следват външния периметър на конструкцията - стени, колони и т.н., без да се опират на тях. Максималният луфт не трябва да превишава 15мм. Преди да натоварите вече готовата конструкция, проверете дали няма хоризонтални отклонения по повърхността, по-големи от ±1/5мм на всеки 5м² и до ±6мм на цялата разгърната площ на двойния под. Разликата във височина между съседните панели, независимо от типа им, не трябва да превишава 0,20мм без да е натоварена и да е не повече от 3,25мм между крайните плочи.
Начало на монтажа. Определете изходната позиция на полагане на конструкцията, размерите и формата на помещението, където ще се инсталира двойния под. С помощта на строителен теодолит (механичен или лазерен) могат да се определят всички изменения на нивото на пода, включително и в местата на съединяването му с конструктивните елементи от сградата, например стълбища, прагове, изходи и т.н. Възможно е по време на монтажа да се наложи промяна на предварително пресметната конструктивна височина на двойния под.
Определяне на водещата линия. След определяне на изходната точка на монтаж, от нея покрай стените на помещението се разчертават линии под прав ъгъл, с цел да се провери дали то е правоъгълно. Линиите представляват един вид контролни маркери за проверка на отклонението на двойния под от правоъгълната форма.
Разполагане на опорите. Започва се от избраната стартова позиция. Разстоянието между отделните опори трябва да е 600мм (плочите са с размери 600х600мм).
На всеки 4 ред проверявайте равнинността на конструкцията с помощта на строителен теодолит. Като краен резултат конструкцията ще наподобява решетка от квадрати с дължина на страната 600мм.
Определяне височината на пода. С помощта на механичен или лазерен теодолит изравнете стойките по височина в съответствие с конструктивната височина на двойния под. За изравняване използвайте правоъгълна греда с дължина 2,5 или 3 метра (първоначално изравнете стойките, разположени в края на гредата, а след това-междинните). С помощта на винтовите опори лесно ще се коригират различните неравности по основния под.
Залепване на опорите. Стойките се закрепват към повърхността на основния под чрез залепване. Могат да се използват и дюбели. В този случай закрепването трябва да се извърши само след залепяне на основата на стойката и поставяне на напречните траверси (ако са предвидени в конструкцията). Някои типове закрепване се извършват само след окончателния монтаж на целия двоен под (тогава е необходимо сваляне на панелите, плочите). При залепването на стойките, върху основата им трябва да се нанесе достатъчно количество лепило, като това е особено важно в случаите, когато двойният под ще бъде подложен на осево натоварване.
Ако в конструкцията на двойния под влиза монтирането на напречни траверси, то те се закрепват към горната повърхност на стойката, като се започне от началната точка на монтаж.
Подреждане на плочите. В началната точка на конструкцията полагаме 4 реда плочи по дължината на стената. Отново се проверява положението на двойния под спрямо разчертаните контролни линии и устойчивостта на плочите.
Ако монтираната плоча се закрепва нестабилно по диагонал, я завъртете на 90° и пробвайте отново. Ако положението й продължава да е неустойчиво, то проверете дали не е попаднала мръсотия в междината между плочата и стойката или траверсата. Също проверете дали самата стойка не е наклонена, правилно ли са закрепени траверсите и равна ли е повърхността на плочата. Ако няколко поредни плочи са нестабилни, то тогава вече се налага регулиране на стойките по височина.