Лепилата Лепенето е една от често извършваните дейности в довършителните работи. Върху неговото качествено изпълнение оказват влияние редица фактори, на които трябва да се обърне внимание. В следващия материал ще се спрем на разнообразието от лепила и материали за залепяне, на съвместимостта им, както и някои съвети при лепенето.
текст Вела Динкова
Днес не можем да си представим довършителните работи без залепяне на различни материали – паркет, линолеум, стенни облицовъчни панели, тапети, тъкани покрития, керамични, каменни, стъклени плочки, декоративни елементи и т.н. Разнообразието от използваните в строителството лепила е огромно и на практика неизчерпаемо. Лепилата се предлагат в течно, желеобразно, пастообразно или твърдо (във вид на пръчици, гранули или прах) състояние. Има и лепила, които са нанесени на подложка, например лента. Разнообразие съществува и в пакетирането. Лепилата се съхраняват в метални кутии, кофи, пакети, еластични флакони или херметически затворени опаковки, които обикновено са във вид на цилиндрични туби с дозиращи устройства и се използват със специален пистолет. Всички типове опаковки трябва да осигуряват надеждно затваряне, за да се запазят свойствата на лепилото достатъчно дълго време.
Болшинството от лепилата представляват полимери с добра адхезия. Те могат да са натурални (с животински или растителен произход) или синтетични, например изкуствено получени термопластични, или трайно втвърдяващи се след нагряване смоли. За подобряване на процеса на залепяне към полимера се добавят разнообразни вещества.
Съставът на лепилото определя характера на въздействие върху съединяващите се повърхности. Различават се лепило на водна основа, на основа на разтворители, лепило-компаунд (дву- и повече компонентно) и разтапящо се лепило. Към лепилата се отнасят и някои разтворители в чист вид.
Лепилата на водна основа представляват водни разтвори или водни суспензии и са екологично най-чистата група. Те се втвърдяват и залепват след пълното изпарение на водата. Разработени са на базата на природни органични продукти (целулоза и костен клей), синтетични (поливинилов алкохол, фенолови и меламинови смоли) и неорганични като водни разтвори на натриев силикат. Водните суспензии представляват неразтворими във вода синтетични смоли, чиито частици са диспергирани във водна среда. Такива са например поливинилацетатните лепила или тези от синтетичен каучук. Лепилата на водна основа са приложими при порести материали като стиропор, гипсокартон, ПДЧ, ПДВ, MDF, OSB и дърво. Водата навлажнява порите на тези материали и дава възможност на лепилото да проникне равномерно по цялата повърхност. Тези лепила имат два недостатъка. Единият е дългото време на втвърдяване. В някои случаи е възможно то да се съкрати чрез нагряване на местата на свързване за по-бързо изпаряване на водата. Освен това слоят на втвърдяващото се лепило служи като хранителна среда за развитието на микроорганизми, което впоследствие може да доведе до образуване на плесени, ако в състава на лепилото няма бактерицидни и фунгицидни добавки.
Лепилата на основата на разтворители представляват полимери, които се поддържат в течно състояние с помощта на химически вещества като ацетон, спирт, толуол и алкалоиди, изпаряващи се по-бързо от водата. Типични примери в тази група са контактните лепила, представляващи разтвори на синтетичен каучук в цианидни естери на акриловата киселина, както и разтвори на поливинилхлорид в етиленхлорид или етилацетатни естери. Такива лепила се използват за залепяне на термопластични материали като листове, пана, фитинги и тръби от поливинилхлорид. Времето за изсъхване е по-малко, отколкото при лепилата на водна основа. Недостатък на тези лепила е, че парите на повечето разтворители са вредни за човешкото здраве.
Двукомпонентните лепила се втвърдяват в резултат на химична реакция на полимерите, след смесване с втвърдители или под действие на различни фактори като топлина, налягане, влага, слънчева светлина или кислорода от въздуха. Най-разпространени са епоксидните, полиуретановите, силиконовите и акрилните полиестерни смоли. Те успешно се използват за залепяне на различни метали и някои видове пластмаси. При използване на втвърдители е важно компонентите да се смесват непосредствено преди употреба, като се внимава да не се образуват въздушни мехурчета и нееднородности. Хубаво е да приготвите такова количество смес, каквото смятате, че ще използвате, защото след изтичане на отвореното време за работа, което е специфично за различните лепила, сместа става негодна за употреба.
Разтапящите се лепила са термопластични полимери, като алкидни смоли или етилцелулоза с някои добавки. Тези лепила не съдържат вода или разтворители. При стайна температура те запазват твърдостта и химическата си устойчивост в продължение на дълго време. Използват се само след нагряване до висока температура, при което се разтапят и се нанасят върху залепящите се повърхности във вид на по-малко или повече вискозни състави. Ако се залепят метални повърхности, те първо се нагряват и след това се посипва прах от лепилото, който се разтапя от съприкосновението с горещия метал.
Избор на лепило
Правилният избор на лепило е едно от задължителните условия за получаване на задоволителен резултат от залепянето. При него трябва да се вземат предвид характеристиките на основата на залепяния материал и условията на експлоатация – температура, влажност, механично натоварване, въздействие на агресивни реагенти и други.
Ще се спрем на някои лепила и материали от гледна точка на тяхната съвместимост. Имайте предвид обаче, че правилата имат изключения и затова е добре да се съобразите с конкретните условия и с препоръките на производителя на лепилото или на материала, който ще лепите.
Много популярни са т.н. liquid nails лепила, представляващи вододисперсионни акрилни кополимери. Те позволяват бърз и лесен монтаж на материали от дърво, ПДЧ, ПДВ, гипс, гипсокартон, картон, керамика и метал, без използване на пирони. С такива универсални лепила гореизброените материали могат да се залепят както помежду си, така и върху различни основи.
Ако ще лепите дърво, може да се спрете на лепила на основата на водни дисперсии на поливинилацетат (ПВА), тъй като според някои специалисти те са смятани за най-подходящи за случая. Има няколко вида ПВА-лепила – универсални (за дърво, шпертплат, ПДЧ и ПДВ), лепила, специализирани за дърво и за ПДЧ, и лепила, които се използват не само за лепене, но и за добавяне към циментови разтвори за по-здраво свързване към повърхността.
При избора на лепило за монтиране на паркет трябва да се вземе предвид скоростта на абсорбция на влагата от различните видове дървесина. Дъбът и ясенът, например, поемат влага относително бавно и покрития от тези материали могат да се лепят с вододисперсионни лепила със съдържание на вода, не повече от 30%. Покритията от бук, клен, вишна и много екзотични видове абсорбират влагата сравнително бързо и затова се лепят с лепила на основата на разтворители или с двукомпонентни лепила. При първия вид лепило по пода може да се ходи след 5 или повече часа, а при втория - след около 2 часа. Разбира се, преди да се спрете на лепило за паркет, най-добре се консултирайте с производителя, търговеца или специалистите, които ще го монтират. Много от производителите на паркет правят и лепила, специализирани за всеки от произвежданите от тях видове покрития или съпровождат продукта си със списък от препоръчителни марки лепила.
По същия начин стои и въпросът за избор на лепило за тапети. Както при дървените материали съществува разнообразие от видове дървесина, така и тапетите са от различни материали – хартиени, текстилни, винилови, стъкловлакнести и т.н. Едни от най-използваните лепила за тапети са водоразтворимите карбоксиметилцелулозни (КМЦ) лепила. Качествените КМЦ-лепила представляват бял прах, който преди употреба се разтваря във вода. Ако сухата смес има жълт цвят или е нееднородна, става въпрос за незадоволително качество, което ще влоши разтворимостта на лепилото и цвета най-вероятно ще избие върху тапетите. КМЦ-лепилата се различават не само по качество, но и по предназначение – за леки, средно тежки и тежки тапети. Колкото по-тежки са тапетите, толкова по-голяма трябва да е концентрацията на карбоксиметилцелулоза, тъй като тя прави връзката по-здрава и не позволява на тапетите да се отлепят и свличат под действие на собствената им маса. Ако помещението е с повишена влажност, е добре да се спрете на КМЦ-лепило с антисептични добавки, предотвратяващи гниенето. За винилови или текстилни тапети по-подходящи са виниловите лепила. Заради голямото разнообразие от лепила и тапети, изборът на лепило не е лесен. Не пренебрегвайте препоръчваните от производителите на тапети лепила за съответния продукт, защото ако решите да експериментирате, резултатите са непредсказуеми.
При подови покрития от натурален линолеум са подходящи лепила във вид на водни дисперсии, за винилов линолеум – на основата на поливинилхлорид, а за покрития с органична подложка са разработени специални водни дисперсии с бактерицидно-фунгицидни добавки. Разбира се, лепилата с такива добавки са обикновено по-скъпи, но не трябва да пестите от избора на лепило. В противен случай може да се наложи да сменяте цялото покритие след евентуално развитие на плесени. За полимерно-битумни покрития се препоръчват токопроводими лепила с графитни пълнители, които предотвратяват натрупването на статично електричество. Корковите покрития се лепят добре със състави на водна основа, предназначени за порести повърхности.
Покритията от керамични и стъклени плочки, естествен и изкуствен камък, също изискват лепене с определени видове лепила. Като общо правило керамичните плочки се залепят с циментови разтвори или със сухи строителни лепила най-качествените, от които съдържат портланд цимент, кварцов пясък, полимери и добавки. В някой от тях се влагат влакна, които армират и придават допълнителна якост на сцепление. По-специалните лепила се използват за басейни, пречиствателни станции, тротоарни плочи и външни облицовки на сгради. Те са хидро- и мразоустойчиви, екологично чисти, удобни за работа и икономични. Преди употреба сухата смес се разбърква с вода /според указанията върху опаковките/ в пласмасов съд с механична бъркалка до хомогенна смес, която се оставя да узрее за 15мин. и е готова за нанасяне. Поставя се с назъбена шпакла. Основата трябва да бъде обезпрашена и чиста без мазни петна. Използват се грундове и други продукти в зависимост от конкретния случай. Разходът на материал е около 2,5-4,5кг/м в зависимост от вида и предназначениението на лепилото.
Типът и характеристиките на циментовите лепила са описани върху опаковката на продукта. Когато лепилото е със специално предназначение, в означението му е включена информация относно специалните му качества Това означение се маркира върху опъковката, както и върху листа с техническите данни на продукта.
Предимствата на сухите лепилни смеси пред алтернативните течни лепила са лесното съхранение, добавяне на вода до желаната гъстота, възможност за коригиране, екологично чисти.
Подготовка и лепене
Повърхностите, които ще се лепят, трябва предварително да се почистят от механични и химични замърсители като прах, влакна, мазнини, киселини, влага и дори следи от пръсти. За целта се използва вода или някакъв разтворител, най-често бензин или ацетон, в зависимост от природата на лепилото. В противен случай на места лепилото ще прилепне не към основата, а към тези нееднородни участъци от повърхността, което ще намали адхезията. Добре е да обръщате внимание и на препоръчаната от производителя дебелина на слоя лепило, защото ако тя бъде превишена, има опасност да се намали устойчивостта на свързване именно в адхезионния слой. Добре е да имате предвид, че степента на грапавина на повърхността влияе върху сцеплението. Връзката между лепилото и идеално гладка повърхност е винаги по-слаба, отколкото при грапави повърхности. Именно затова понякога се налага използването на зърнести абразивни шкурки за предварителна обработка на повърхности. Адхезията на лепилото към повърхността е по-голяма след обработка със среднозърнеста шкурка, отколкото с дребнозърнеста. При използване на едрозърнеста шкурка става обратното, тъй като се получава по-голяма грапавина и понякога се налага слоят лепило да превишава 0.2мм дебелина, което ще намали трайността на връзката. Подготвената за лепене повърхност трябва да е еднородна, без ръбове и пукнатини, а при дървесината и без стърчащи влакна. При металите предварително се поставя адхезионен грунд за предпазване от образуване на ръжда.
Ако лепилото, което ще използвате, не може да се прилага във вида, в който е купено, то също се нуждае от предварителна подготовка, например нагряване, разреждане на суха смес с вода или разтворител, смесване на отделните състави при дву- и повече компонентни лепила, и т.н. Добре е в такъв случай да подготвите толкова материал, колкото смятате, че ще използвате до изтичането на отвореното време за работа на лепилото.
За да получите качествено и трайно залепяне, трябва да сте направили правилен избор на лепило според материалите и условията на експлоатация, да извършите залепянето професионално по инструкциите на производителя и да подлагате залепените материали на механично или друго въздействие едва след изтичане на определен период от време, който е специфичен за отделните лепила и е указан върху опаковката на продукта.22/11/2008 |
