СТРОИТЕЛИ - строителна техника, материали, технологии, инструментигодина VI, брой 2, март 2009

Ориентираната към социално общуване датска архитектура

Датската архитектура обича светлината и отворените пространства, които насърчават и създават условия за социално взаимодействие. В настоящия материал Ви запознаваме с няколко сгради, които са представителни за архитектурните подходи при изграждането на съвременната градска среда на Копенхаген.

текст инж. Вера Ангелова

На един турист са му нужни не повече от няколко часа, за да си даде сметка, че Копенхаген е по-приветлив и отворен към света от повечето европейски градове. Историческият център на града е виртуално без наличен трафик, с изключение на изглеждащите необичайно и непринудено велосипедисти и многобройните кафенета и ресторанти, които се посещават повече от местните жители, отколкото от туристите. Дори градините Тиволи, най-старият увеселителен парк в света, представляват удивително хармонична смесица от детски въртележки, ролер-костъри, изкуствени езера с лодки, чудновати оркестри и сценични изпълнения, които продължават да бъдат популярни сред всички възрасти, класи и националности.

Трябва да се изтъкне, че сградите в Дания се проектират така, че да осигуряват пространство зa социално взаимодействие и общуване. Вместо да бъдет скрити зад тежки завеси, прозорците на къщите са отворени към околния градски пейзаж. Същевременно те създават усещане за споделена общност, като насърчават многофункционалото взаимодействие между обществените и личните измерения за всички обитатели на сградата. С това съвременната датска архитектура допринася за изграждането на автентични, действени, устойчиви и създаващи социален комфорт общности. Сградите в днешна Дания също така са съобразени с високи екологични стандарти, без при това да са оборудвани с твърде много високотехнологични енергоспестяващи уреди; преобладават системите за изолация и ефективно използване на слънчевата енергия.
Четирите архитектурни комплекса, представени на следващите няколко страници, въвеждат коренно нови и оригинални подходи към устойчивото и социално ориентирано градоустройство. Сградите са студентско общежитие, училище и два мини-комплекса от частни апартаменти, разположени в новата жилищна зона на Копенхаген, Йорестад, която сама по себе си е пример за добре изградена градска общност.

Жилищният комплекс VM
Удължените и заострени платформи с формата на буквата V са издадени от южното лице на сградата под най-различни ъгли и на дължина до цели 5m. Обитателите ги използват като балкони за разговор със съседите и за отглеждане на любимите си висящи градини.
Комплексът е наречен така поради двата блока, изградени съответно във форма на буквите V и M. Това хрумване на архитекта цели да предостави колкото се може повече слънчева светлина на 230-те луксозни апартамента в сградите. Повечето от тях са дуплекси с панорамни гледки на север и юг. Екстериорът също създава усещане за отворено пространство, тъй като апартаментите са изградени и свързани със стени от стъкло, простиращи се от пода до тавана.
Начупената стъклена фасада без завеси създава впечатление, че двата блока поместват само 40 апартамента с различни размери и конфигурации, докато всъщност действителният им брой е 230, което се дължи на оригинални решения за припокриване на пространството помежду им.

Планински жилища
80 апартамента, всеки със собствена слънчева тераса, оформят каскадната 11-етажна фасада на сградата Планински жилища
Тя е е логично продължение на жилищния комплекс VM, тъй като е разположена в съседство и е осъществена от приемници на същия архитект и същия строителен предприемач. Две трети от сградата „Планински жилища” представлява паркинг за автомобили, предназначен да обслужва и двата мини-комплекса. Вместо да оформят две отделни структури в съседство – паркинг и жилищен блок, архитектите са преценили, че е по-добре да слеят двете функционалности в симбиозна конструкция.
Паркингът представлява основите на сградата. На пръв поглед се създава впечатлението, че склонът на хълма е покрит с тънък слой бетон, спускащ се каскадно от единадесетия до първия етаж на сградата. Всички апартаменти имат слънчеви градини на покрива, а от прозорците се разкриват изумителни гледки. Възможно е да се паркира направо на улицата по продължение на сградата от първия до десетия етаж. В самото предградие преобладават еднофамилни къщи с градини и тази необичайна сграда чудесно се вписва в обстановката.

Студентското общежитие Bikuben (Двойният куб)
Студентското общежитие Bikuben (Двойният куб) е изградено във формата на куб с остри ръбове. То е оформено от повтарящи се мотиви от правоъгълни облицовъчни панели в три нюанса на сивото и прозорци с подобна форма и размери. Освен това, всяка страна на сградата е скосена с дълбоки хоризонтални канали, от които се разкриват стъклените плоскости и големият оранжев панел от задната страна.
Bikuben, естествено, е местна забележителност и се възприема като един своеобразен вход към новата изграждаща се градска среда на Копенхаген в предградието Йорестад.
Възниква въпросът по какъв начин неговите 107 студентски стаи се вписват в едно планирано по такъв начин архитектурно съоръжение. Всъщност Двойният куб представлява сграда, в центъра на която е разположено незастроено пространство – тесен вътрешен двор или така наречения „кладенец от светлина”, около който е организирана архитектурната конструкция. Тя е изградена върху бетонови опори, които оставят под първия етаж пространство, достатъчно за велосипеден паркинг за обитателите на общежитието – не на последно място защото на това равнище наблизо е разположен оживен пътен възел и едва ли би имало желаещи да живеят точно на ниво наземен етаж.
По продължение на едната страна на блока направо от паважа се издига външна стълба от легирана стомана. Въпреки че изглежда малко като авариен изход при пожар, тя води до голяма конферентна зала на втория етаж, и продължава до третия, където се трансформира в покривна тераса и след това се спуска право надолу към „кладенеца от светлина” в сърцевината на сградата. Оттам стълбата се вие спираловидно по останалите три страни на конструкцията, като се отваря като външна тераса на всеки етаж.
Всяка тераса гледа в различна посока, така че студентите могат да се радват на слънцето или да изберат защитената от вятъра тераса, в зависимост от времето през деня. По една врата от всяка открита тераса води към някоя зала, гимнастически салон или перално помещение, общи за всички обитатели на сградата, чиито брой е 107. Друга врата от терасата води покрай асансьора към помещението за приготвяне на храна, което същевременно е и трапезария. Тъй като от тези помещения се влиза в студентските стаи, те естествено окуражават социалното общуване. Същевременно всички те са обърнати с лице към вътрешността, към така наречения „кладенец от светлина”, което създава непрекъснат визуален контакт. Студентските стаи са обърнати с лице навън, като с това се предоставя лично пространство на обитателите, както и панорамни гледки.
Подобни социални съображения са наложили ключовото решение за двойноспиралното разположение на сградата. В дъното на архитектурния замисъл стои презумпцията, че самотата и липсата на социални контакти са един от главните проблеми за много студенти.

Сградата на гимназията в Йорестад
Ако поемете в посока към училището в Йорестад, скоро ще съгледате още една сграда със строги очертания на куб, но този път обгърнат от разноцветни стилизирани ребра. Ако влезете вътре, ще имате впечатлението, че сте се озовали в дъното на голям водовъртеж от динамично пространство. Широка дървена стълба се вие около празната централна част и свързва трите горни етажа, които изникват един след друг пред погледа зад извитите балконски фасади.
С постепенното изкачване на стълбите горните етажи се разкриват пред вас, вече не като тесни балконови пространства, а като открити тераси, простиращи се до външните стени от стъкло. Трите тераси се припокриват по продължението и по височината на сградата, така че се създава впечатлението, че голяма част от площта на терасата на първия етаж е висока три етажа, а тази на втория е с височината на два етажа.
Сега вече сигурно се чудите къде са класните стаи. Има няколко такива покрай външните носещи стени, но по-голямата част от вътрешността е открита, без прегради, а с маси, столове и шкафове, разпръснати из интериора. Има също така няколко широки обособени пространства с възглавници за сядане. И четирите взаимно свързани етажа са окъпани в светлина и усещане за простор и отвсякъде се разкриват красиви гледки.

Сградата на училището е проектирана от архитектурната компания 3xN, която в последните години печели множество значими международни конкурси.
Сградата на гимназията в Йорестад е първата в страната, която има за цел да отговори на нуждите на нововъведенията в образователната система на Дания в посока на насърчаване на интердисциплинарното, динамично обучение, все повече базирано на информационните технологии. Архитектурната концепция въплъщава образователната визия, базираща се на три основни принципа: комуникация, интерактивност и синергия. Архитектът е предложил обособени пространства, които предлагат на всеки ученик разнообразни опции: учебен процес в класически класни стаи, в по-големи групи или пък самостоятелно, удобно отпуснат на някоя възглавница със собствения си лаптоп. Същевременно, отвореното пространство без прегради позволява да се пробват различни методи на преподаване и обучение, които могат да се припокриват и да си взаимодействат без каквито и да било физически препятствия.
Училищното ръководство се надява тази архитектурна концепция да съдейства за изграждане на дух на споделена общност и да насърчава интердисциплинарното обучение. Но, както споделя заместник-директорката на училището, и учениците ще трябва да погледнат по нов начин на новите обстоятелства, които ги насърчават да се занимават самостоятелно през голяма част от учебния ден.