Мансардата – особености на конструкцията и изпълнениетоМансардата е пълноценно жилищно пространство, което може да разкрие много възможности пред обитателите, ако при конструирането му се подходи рационално и се спазват правилата за изграждане на функционалните компоненти. Настоящия материал маркира накратко особеностите на изграждането на мансарда.
текст инж. Вера Ангелова
Мансардата, както е добре известно, е жилищно помещение, разположено непосредствено под покрива. Този начин на оформяне на подпокривното пространство е открит от френския архитект Ф. Мансара и, логично, носи неговото име. Подобни жилищни помещения е имало и в други страни, като те са се наричали по различни начини, и са имали разнообразни архитектурни и социални функции. Но на практика най-близко до съвременното разбиране за мансарда е сътвореното от споменатия френски архитект.
През последните години жилищните помещения под покрива добиха особено голяма популярност. Изграждането им се превръща в естествен етап от развитието на съвременна архитектура. Идеята за максимална функционалност и най-цялостно оползотворяване на жилищното пространство неизменно налага на мястото на мръсните и пълни с вехтории тавани да започнат да се появяват просторни и светли мансарди. Освен че създават усещане за свобода и простор, което е особено важно в модерната архитектура, мансардите имат и редица други ценни качества. Доказано е, че изграждането им е много изгодно, защото за преустройство на таванското пространство не се изискват големи финансови средства. Мансардите увеличават съществено полезната площ на постройката, но основното им достойнство е в това, че създават на помещението необичаен вид, към което се стреми всеки, искащ да притежава истински индивидуален дом.
Изграждането на мансарди, както в нови, така и в съществуващи сгради, през последните години стана значително по-лесно, след появата на специални мансардни прозорци, както и на съвременни и ефективни херметизиращи и изолиращи материали.
Мансардите са неделим елемент от урбанизиранта среда, но все по-често и скатният покрив на съвременната вила или извънградска къща също се превръща в мансарда.
Но за да бъде конструирана мансардата правилно, като необходимо условие за това да служи дълго и да осигурява комфорта на обитателите, е необходимо, както при всяка работа, да се спазват определени технически и технологични правила.
Преди всичко, не бива да се забравя, че изграждането на мансарда изисква конструкция на покрива, която защитава сградата не само от валежите, но и от зимните студове и летни горещини. Конструкцията на топлия покрив е многопластова, напомняща сандвич, като под неговото покритие са разположени пластовете на вентилационния контур, на хидроизолацията, на втория вентилационен контур (при необходимост), на топлоизолацията и най-накрая, най-близо до носещата конструкция, слоя пароизолация.
Хидроизолация
Основната задача на покривното покритие е да защитава къщата от валежите, но по време на експлоатацията покривът може да получи и механични повреди. Освен това, при покривни покрития, изградени с единични елементи, между които има луфтове, (каквито най-често се избират за скатните покриви) при много силен вятър в тях навява сняг или се пълнят с вода. Хидроизолационният слой е допълнително предпазване от външно проникване на влагата под покривното покритие. При липса на хидроизолация, тази влага се отвежда директно към топлоизолационния пласт, чиито топлотехнически свойства значително се влошават. При безпрепятствен достъп на влага до носещата конструкция в нея може да се развият разрушителни процеси (корозия или гниене, в зависимост от използвания материал). Хидроизолацията има и друга съществена функция. Разликата между външната температура и тази в пространството под топлия покрив е причина за кондензация на съдържащата се във въздуха влага върху студените части на покривната система. Когато се използват отделни покривни материали кондензатът неизбежно пада върху вътрешната повърхност на покритието. В такъв случай един слой хидроизолация може да защитава топлоизолацията и от тези капки.
За топлоизолационен материал за покрива обикновено се избира паропропусклив материал, което понякога може да създаде условия да се достигне вътре, в самата топлоизолация, “точка на оросяване” или върху дървените елементи на покрива, затова неизменни части на покривния сандвич са вентилационните контури, през които притока на въздух отнася водната пара от покрива и не й позволява да кондензира. При това хидроизолацията става част от системата за вентилация на покрива, тъй като от нейния тип зависи броя на въздушните контури – един (между хидроизолацията и покрива) или два (между хидроизолацията и покрива, хидроизолацията и топлоизолацията).
За хидроизолация се използват мембрани, които условно могат да се разделят на “дишащи” и “недишащи”. “Дишащите“ са два вида: “супер дифузионни“, представляващи мембрани, които, от една страна не пропускат външната влага, а от друга позволяват на парата “да напуска” свободно топлоизолацията. Като правило това се нетъканни материали от синтетични влакна. Такива мембрани се полагат непосредствено върху топлоизолацията, при което се получава един вентилационен контур - между пластината и покритието, а дебелината на “покривния сандвич“ намалява.
Втората разновидност на “дишащите” хидроизолации са дифузионните. Обикновено това са армирани полиетиленови или полипропиленови пластини с перфорация - малки дупчици, които пропускат парата, но не пропускат влагата от вън. Тяхната пропускателна способност е много по-малка от тази на мембраните, затова не се препоръчва поставянето им върху топлоизолацията (може да възникне парников ефект).
“Недишащите” покрития се изготвят от полиетилен или полипропилен. Те предполагат наличието на два контура за вентилация. Разновидност на този вид са антикондензатните. Техният долен слой не позволява на капката вода да се търкаля надолу и тя постепенно изсъхва. Трябва да се има предвид, че антикондензатния пласт изисква два вентилационни отвора с размер 8-10см, докато обикновената хидроизолационна мембрана - около 5см.
Независимо от вида на ходроизолациония материал, мембраната трябва да бъде огнеупорна, да има здравина при късане и да е устойчива на въздействието на ултравиолетовите лъчи.
Вентилация
Общоприетото правило за покривна вентилация важи с пълна сила и при мансардите. Основния принцип на действие е: приток на въздух през отворите на стряхата от корниза, а изсмукването – чрез вентилационен елемент на билото или ската на покрива. При това всеки контур трябва да се вентилира (над и под хидроизолацията) във всеки междуребрен отвор на покривната конструкция. Ако обаче върху простия двускатен покрив е лесно да се направи вентилация, то покривът със сложна геометрия, имащ прегради за въздуха - мансардни прозорци, комини, вентилационни шахти и други, т.е. става дума за най-разпространените вилни покриви, тази задача става все по-трудна и изисква обмислен подход по отношение на всеки възел.
Топлоизолация
Следващият слой след хидроизолацията е топлоизолацията. Нейна основна функция е поддържането на приемливи условия на микроклимата в подпокривното пространство. Главната й характеристика е коефициента на топлопроводност, като колкото неговата стойност е по-малка, толкова по-лесно се поддържа вътрешната температура в изизскваните граници при използване на по-малко енергия за отопление и охлаждане. За покриви с мансарди са приложими различни толкоизолационни материали, като според изискванията и бюджета на проекта може да се избере най-подходящия във всеки конкретен случай. Що се отнася до необходимата дебелина на топлоизолацията, те безспорно зависи от коефициента на топлопроводност, избира се в зависимост от климатичните особености и съобразно минималните изисквания на нормативните документи.
Устойчивостта на размерите е още едно важно качество за топлоизолацията, защото се поставя в наклонена плоскост и не трябва след време да се “плъзне“ надолу. Това е особено важно в случаите, когато топлоизолцията се разполага между ребрата на покривната носеща конструкция и трябва да прилепва плътно до тях, за да не се образуват топлинни мостове.
Между значимите за топлоизолацията характеристики е важно да се отбележи още една – водопоглъщаемоста. Макар че водната пара, движеща се от жилищните помещения нагоре, на практика не попада в топлоизолацията (тя бива спирана от паробариерата) във въздуха винаги има влага, която, както беше отбелязано по-горе, при определени условия може да образува кондензат в топлоизолацията, а това се оказва пагубно за нейните топлоизолационни свойства.
Днес за топлоизолация се използват най-често плочи от стъклена или каменна вата. Тези материали са влакнести, като стъклената вата се получава от разтопено стъкло, а каменната – от разтопен камък, базалтов тип. Влакната се съединяват помежду си чрез свързващи вещества, обикновено фенолформалдехидни смоли. Влакнестата структура на тази топлоизолация й дава възможност да държи въздуха, този идеален пазител на топлината, неподвижен, с което се обясняват добрите изолационни свойства на двата материала и масовото им приложение при конструиране на мансарди.
Пароизолация
Пароизолацията е последният пласт на покривния сандвич. Водната пара е неизбежна във всеки жилищен дом, както е неизбежно и това, че според законите на конвекцията тази пара се издига от долните помещения към горните и в крайна сметка се събира под покрива. Тъй като там е разположена топлоизолацията, която в никакъв случай не трябва да се мокри, то паробариерата е задължителна. Ако стените на мансардата са направени от материали, които не пропускат парата, то това може да бъде достатъчно голяма част от нея да се “отсече“от топлоизолацията. Но често са необходими специални пароизолационни пластини, които се поставят между тавана или междинната обшивка на тавана и топлоизолацията, като правилото е те са разположени максимално близо до топлоизолацията.
Най-главното качество на мембраната, която се използва като бариера за парата, е нейната непропускливост, определяща се от плътността на материала. Колкото той е по-плътен, толкова е по- добре.
Обикновено за изолация на парата се използват материали във вид на пластини или фолиа от полиетилен и полипропилен. За бариера на парата може да се използва и картон с висока плътност, ламиниран от двете страни с полимерно покритие. Съществува и още един материал за предпазване на топлинната изолация от влага – армираният полиетилен.
Покривни прозорци
Известно е, че без естествена светлина и свеж въздух, комфортът в помещението не може да е пълен. Най-разумният вариант за осигуряване на тези условия в подпокривните пространства е монтирането на покривни прозорци. Навлизащата през тях светлина има съществена роля и придава особен чар при формирането на вътрешното пространство. Именно затова е особено важно да се избере подходящият прозорец или система от прозорци, така че да съответстват точно на характера на помещението.
В конструкцията на покривните прозорци няма маловажни компоненти. Изискванията са еднакво високи както към рамките, така и към обкова и стъклопакета. Компромисите, допустими в проектирането на обикновени прозорци, с цел опростяване на конструкцията и намаляване на цената, при покривните прозорци са абсолютно неприемливи. Когато прозорците са монтирани по наклон с неголям ъгъл, материалът на рамките е подложен на по-силно въздействие на факторите на средата (слънчева радиация, дъжд, сняг, лед, вятър) в сравнение с обикновените, вертикално разположени прозорци. Именно затова запазването на устойчивостта на рамките на покривните прозорци в течение на всички години на експлоатация, е задължително условие. При качествените покривни прозорци многократното отваряне не се отразява на херметичността при затворено положение, за да се избегне навлизане на дъждовна вода или студен въздух. Рамките имат отлични топлофизически качества, за да осигурят минимални топлинни загуби.
Специалистите препоръчват под покривния прозорец да се поставя отоплителен уред, за да се предотврати образуването на конденз при температурна разлика и да не се задържа сняг върху стъклото.22/06/2009 |
