Покривна вентилация Независимо какво решение е избрано за покривната конструкция и покритие, за дълготрайния полезен живот на покривната хидроизолация, топлоизолация и носеща конструкция се изисква наличието на подходяща вентилация. Това как те изпълняват функциите си може да бъде повлияно от недостатъчна вътрешна вентилация през всички годишни сезони.
текст инж. Вера Ангелова
Когато времето е студено и вътрешните инсталации генерират топъл въздух, той, при липса на вентилиране, може да доведе до кондензационни явления, вследствие натрупването на влага, главно в приземните и тавански участъци, където по правило циркулацията на въздух е по-лоша. Когато покривните наклони са по-големи, липсата на вентилация обуславя голяма температурна разлика между съседни покривни външни повърхности и може да причини замръзване на топящия се сняг и образуване на ледени висулки по покривния контур. През топлата част от годината, неподходящата вентилация води до появата на влажност във вътрешността, което причинява преждевременно стареене на елементите на покривната система, както и загуба на енергия. Тези проблеми могат да бъдат избегнати посредством балансирани системи за вентилиране на покривните слоеве и подпокривното пространство.
Подходящата покривна вентилация позволява въздухът да преминава естествено навън и навътре от таванските помещения, което свежда до минимум температурните разлики между вътрешността и околната среда. В резултат таванските участъци се охлаждат и осушават, което пречи на задържането на влага в отделните функционални слоеве на покривната изолационна система. Предотвратяват се увреждания на вътрешните стени от натрупване на кондензирала влага и процеси на гниене, както и напукване и обелване на вътрешните завършващи покрития. Намалява се опасността от неестетични изкорубвания от външната страна, повреди вследствие натрупване на ледени образувания и други. С подходяща вентилация на таванските помещения се редуцира консумацията на енергия и се намаляват разходите за отопление и климатизация през цялата година.
Неподходящо вентилираните тавански участъци могат да създадат немалко проблеми за компонентите на покривната система. Дълготрайното излагане на влага (от кондензация на водни пари) може да причини изкорубване и разрушаване на дървото на покривната обшивка и последващо изкривяване на самата покривна носеща конструкция. Кондензацията на вода по вътрешните и външни метални елементи, включително глави на гвоздеи предизвиква корозия и ръждясване на метала. В районите със студен климат високите равнища на вътрешна влажност (от душове, домакински уреди и други източници), в съчетание с ниски температури от външната среда, могат да предизвикат образуване на скреж от вътрешната страна на покривната обшивка, както и гниене на дървото.
Наличието на влага в топлоизолацията редуцира драстично топлоизолационните й качества и също има неприятни последствия като увреждане на материала и поява на мухъл и гъбички. По вътрешния периметър на покрива могат да се формират ледени образувания, поради постоянния процес на размразяване и повторно замръзване, а задържането на вода често води до поява на течове. Всички тези състояния допринасят за по-бързото разрушаване на покривните елементи и компрометиране на покривната система.
Когато покривът е скатен, вентилацията е необходимо условие за запазване на носещата, най-често дървена покривна конструкция. Според изискванията, е необходимо да се обезпечи двукратно подменяне на въздуха в час за покривната конструкция. За целта, се правят специални вентилациони отвори, чиито технологични особености зависят главно от вида на покривното покритие.
Едно добро решение за керамичен покрив са вентилиращите керемиди. Те обикновено се поставят в областта на билото, като чрез вентилационните си отвори гарантират отлична обмяна на въздуха, ако са монтирани правилно и в достатъчно количество и е осигурен входящ въздушен поток.
При други покривни решения, например битумни керемиди или синтетични шиндли, предпочитан вариант за вентилация е използването на специални вентилационни профили. Те обикновено се поставят по билата на покривите, като трябва да отговарят на определени изисквания за здравина и устойчивост на различни атмосферни условия.
Когато покривът е плосък, идеалното решение за вентилация е конструкцията двоен студен покрив, но тя в последно време по-рядко се използва, заради все по-силно налагащите се изисквания за максимално оползотворяване на пространството във височина.
Балансирана система за вентилация
За да се постигне балансирана вентилационна система, трябва да се предвиди път, по който въздухът да може да преминава непрекъснато навън и навътре от таванските помещения. Такъв непрекъснат поток от въздух може да се постигне когато са осигурени условия за плавно движение на входния и изходния въздушен поток. Ако е предвидена изходна вентилация, но не и входна такава, въздухът ще циркулира между изходните отвори, но в останалото таванско пространство няма да има условия за добър въздухообмен. Съчетаното използване на входни и изходни вентилационни отвори разчита на използването на естествената разлика в налягането при движението на въздуха и термалните процеси за цялостно вентилиране на пространството. За постигане на максимална циркулация на въздуха, входните и изходни вентилационни отвори трябва да се монтират в съотношение едно към едно или по-голямо. Входните вентилационни отвори трябва да се разположат при стрехите и трябва да са еквивалентни или да надвишават броя на изходните вентилационни отвори, които се разполагат при билото на покрива. Оптималното съотношение, което се препоръчва, е 3:2 (60 % за входни вентилационни отвори и останалите 40% за изходяща вентилация).
Входните вентилационни отвори, през които въздухът преминава във вътрешността на таванското пространство, са разположени при стрехите или при долния страничен ръб на покрива. Изходните вентилационни отвори, които пропускат въздуха от вътрешността в посока навън, се разполагат при билото на покрива или на самата линия на билото. Повечето професионалисти са на мнение, че при почти всички приложения най-ефективният метод е непрекъснатата вентилация при софита (дънната повърхност) и билото на покрива. Tози метод осигурява равномерна вентилация по цялото продължение на вентилираната площ. При големи покривни площи и особено при голяма дължина на ската на скатен покрив се препоръчва разполагане на вентилационни отвори и по средата на ската, за да се улесни движението на въздуха.
Разбира се, в някои случаи по-ефективни се оказват алтернативни, нетрадиционни форми на вентилация. Когато се налага да те приложи такъв метод, обаче, е необходимо да се направят изчисления, които да определят нуждите от вентилиране на съответното подпокривно пространство и начините на покриването им.22/02/2010 |
