Зеленият индекс – оценка на въздействието върху околната среда на най-големите европейски градове Повече от половината от населението на света живее в градски зони и именно там се произвеждат цели 80% от парниковите емисии в световен мащаб. Затова градовете трябва да бъдат основна част от решението, ако урбанизиращият се свят желае да се справи успешно с екологичните и климатичните предизвикателства.
Зеленият индекс на европейските градове се стреми да измери и оцени екологичните постижения на 30 водещи европейски града, както цялостно, с цел подпомагане на усилията и по-добро разбиране на въпросите на устойчивото градско управление и налагането на зелени практики.
Зеленият индекс предлага инструмент за по-добро разбиране и вземане на решения на всички, които се интересуват от екологичната ситуация, от отделните граждани до отговорните лица, занимаващи се планирането на градските политики.
Индексът отчита 30 отделни индикатора за всеки град, обхващащи широк спектър от екологични сфери – от екологичното управление и водопотреблението до управлението на отпадъците и парниковите емисии – и класира градовете посредством прозрачна, последователна и възпроизводима система на оценяване. Относителните оценки на отделните градове (за постижения по отделни категории и в цялост) също са уникални за индекса и позволяват преки съпоставки между тях.
Разбира се, сами по себе си цифрите представят само част от общата картина. За да допълни основните данни в индекса, проучването се стреми да очертае и контекст със задълбочени портрети на градовете, които не само излагат техните проблеми, силните и слабите им страни, но и посочват зараждащите се добри практики и новаторски идеи, които и други биха пожелали да приложат.
Методологията е разработена от изследователското звено Economist Intelligence Unit в сътрудничество със Siemens, като независим панел от експерти по устойчиво градско развитие предостави важни наблюдения и обратна информация във връзка с методиката.
София е на 29-то място в зеления индекс на европейските градове с оценка 36,85 от 100. Макар членството в ЕС все по-настойчиво да изисква възприемането на устойчиви практики, София едва отскоро започва да предприема стъпки за намаляване на въздействието на града върху околната среда.
Емисии на въглероден диоксид: Приблизителната стойност на емисиите, 4,3 тона на глава от населението, е доста под средния за 30-те града показател от около 5,2 тона, но интензивността на CO2 емисиите на единица БВП се изчислява на ниво, значително превишаващо средното (835 грама на евро спрямо 356 грама средно). Това високо ниво на интензивност на емисиите отчасти може да бъде обяснено с енергийната неефективност главно в строителния сектор, но и при други отрасли на местната промишленост. В допълнение, София няма заложена цел за намаляване на емисиите, която да е отделна от националната.
Основната политика на града за контрол върху CO2 емисиите е насочена към подобряване на обществения транспорт чрез разширяване на мрежата и постепенна замяна на старите, генериращи по-голямо замърсяване, автобуси.
Енергия: В категорията Енергия София заема 28-о място. Градът страда от висока енергоемкост, като енергопотреблението на единица БВП се изчислява като най-високо измежду 30-те града, обхванати от индекса (близо 25 мегаджаула на евро спрямо средната стойност от около 5 мегаджаула). София има голяма централа с комбинирано производство на топлинна и електроенергия и топлопреносната й система е подобрена, но енергийният микс на града включва под 1 % енергия от възобновяеми източници, което допълнително намалява оценката.
Една от основните инициативи, предприета за подобряване на този показател, е изграждането на три комбинирани централи за генериране на топлинна и електроенергия от биогаз, получен при разлагане на канални утайки във водопречиствателната станция в Кубратово.
Сгради: София е на 14-о място в категорията Сгради – много по-добра позиция от всички останали категории, при което е изпреварена единствено от Вилнюс при съпоставката между градовете с нисък доход. Тази сравнително добра оценка е следствие от решението да се насърчава санирането на жилищни сгради с цел подобряване на енергийната им ефективност. Вече е налице система за субсидиране, чиято цел е да подпомага подобренията, насочени към повишаване на енергийната ефективност.
Собствениците на жилища в София могат да получат малки кредити за подобряване на енергийната ефективност на своите домове. Кредитите се финансират от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй”. Примерите за саниране на жилища включват поставяне на нова дограма, изолационни плоскости, термопомпи, слънчеви водонагреватели и енергоефективни котли.
Транспорт: София е на 27-о място в категория Транспорт. Общественият транспорт се използва широко, като близо две трети от населението пътуват с него до работните си места – доста повече от средния показател от 42%. Транспортната система обаче е бавна и не достатъчно ефективна, като в допълнение генерира значително замърсяване. Преобладаващият автобусен парк е остарял и липсва развита система от велосипедни алеи.
Градската управа е започнала обновяване на автобусния парк, като са въведени някои по-нови автобуси с повишена горивна ефективност. Над 100 автобуса са преоборудвани за работа на смесен режим, а няколко работят със смес от биогорива.
От средата на 2009 г. мрежата на софийското метро обхваща 16 км и има 13 станции. Планирани са две допълнителни продължения на линия 1. Линия 2 е в процес на изграждане, а в градоустройствения план е включена и трета линя, която да свърже кварталите Княжево и Левски. Когато бъде завършена, мрежата ще бъде с дължина 52 км, 47 станции и капацитет от над 1 милион пътника дневно.
Води: В категорията Води София заема последно място от 30-те града. Водопотреблението на глава от населението е далеч над средното за индекса, а процентът на течовете във водопреносната мрежа е 61%, което е три пъти повече от средната стойност. В допълнение, процентният дял на жилищата, свързани с канализационната система – 85% - е значително под средния за 30-те града показател от 95%. Друг негатив за София в тази категория е фактът, че не всички отпадъчни води се пречистват преди насочването им към повърхностни водоизточници.
Основната инициатива в тази категория е проектът за интегрирано управление на водите, който се финансира със средства на ЕС и ще подобри няколко аспекта от водоснабдителната система на София, включително пречистването на питейната вода и на отпадъчните води.
Изграждането на съоръжения за пречистване на водата от язовир „Бели Искър” ще осигури чиста питейна вода за още 250 000 жители на столицата. Проектът включва и реконструкция на водопречиствателната станция в Кубратово, както и въвеждане на третично пречистване на отпадъчните води. Това значително ще повиши процента на отпадъчни води, които се пречистват преди отвеждането им в природната среда, и ще приведе София в унисон с европейските изисквания.
Отпадъци и земеползване: София заема 29-то място в категорията Отпадъци и земеползване. Макар приблизителните цифри да показват, че количеството отпадъци, генерирани на глава от населението, е доста под средното за 30-те града, тяхното обезвреждане е мащабен и постоянен проблем за града. На практика никаква част от отпадъците не се рециклира, а след като бъдат събрани, те се изпращат в депа.
Оценката на София за политиките на земеползване също е лоша: макар столицата да е в близост до зелените пространства на заобикалящите я планини, бързото развитие през последните години засегна зелените площи в града.
Основна инициатива в това отношение е новият регулационен план на зелените площи. Той предвижда възстановяването и запазването на съществуващите зелени площи, както и развитието на нови зелени пространства за отдих в северната част на града.
Държавата ще добави 200 милиона евро към финансирането от ЕС в размер на близо 300 милиона за изграждането на депа за отпадъци в цялата страна, включително и на завод за третиране на отпадъци в София.
Качество на въздуха: И в тази категория, София е на предпоследно място, заради високото съдържание на твърди частици и липсата на политики за чист въздух. Надхвърлящите средното ниво емисии на серен диоксид също допринасят за тази лоша оценка.
Въпреки че въпросът за качеството на въздуха е включен в стратегията за развитие на града, местната администрация все още не е заложила ясни цели за качество на въздуха, нито е реализирала ефективни политики за неговото подобряване.
Екологично управление: София е на 28-о място в категорията Екологично управление. В Столична община съществува направление „Зелена система, екология и земеползване”, а столицата има и стратегия за развитие, която включва и екологична част, но едва сега е в процес на приемане специализирана програма за опазване на околната среда.
Вилнюс – градът-отличник от Източна Европа
Вилнюс е на 13-то място в общата класация Зелен индекс на Европейските градове, което е най-високото класиране за град от Източна Европа. Основна заслуга за това има качеството на въздуха, според което градът се класира на първо място от 30-те. При изследването са отчетени изключително ниски нива на азотен и серен диоксид, както и твърди частици. Независимо от големия и нарастващ трафик, липсват основни замърсители като тежки индустриални производства, а малкия размер на града и големия относителен дял на зелените площи спомагат за доброто качество на въздуха. За да се запази това състояние, градската управа работи със специалисти за постоянен мониторинг на химичния и физичен състав.
От всички градове с нисък доход, Вилнюс има най-високо класиране в категорията Води, 13-о място. Интересно е, че консумацията на глава от население е 64 куб.м/г., което е 6-и най-добър резултат при средна стойност 105 куб.м.
13-о място градът заема и в категория Сгради, благодарение на въвеждането на стимулиращите схеми за популяризиране на обновяването на сградите, в съответствие с последните стандарти за енергийна ефективност.
Класирането в категория Транспорт е малко по-ниско, но 70% от гражданите се придвижват с обществен транспорт, пеша или с велосипед, което е над средата стойност. В града е започнало и мащабно подменяне на превозните средства с по-екологични.
Интерес представлява категорията Отпадъци и земеползване, в която Вилнюс се нарежда девети, непосредствено след Стокхолм. Политиката на града е насочена към увеличаване на градските зелени площи и ограничаване не нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Към момента 5% от отпадъците се рециклират, като е предвидено изграждането на ново депо за отпадъци (360 000кв.м) с модерна система за мониторинг.
Категориите Емисии на въглероден диоксид и Енергия са най-слабите за града, съответно 23-о и 26 място. Основната инициатива за намаляване на емисиите са кампаниите съвместно Световната здравна организация за популяризиране на използване на велосипеди и обществен транспорт вместо автомобили.
Една от основните причини за високия разход на енергия е лошото състояние на сградния фонд, което обуславя голям енергиен разход за отопление.
В категория Екологично управление градът се класира на 17-о място, което отново е най-доброто от градовете с нисък доход. С цел подобряване на този показател, градът е приел Политика за опазване на околната среда и Агенцията по опазване на околната среда работи активно за оптимизиране на управляването на отпадъците, въвеждането на стратегии за устойчив транспорт и кампании за опазване на чистотата на въздуха.
Копенхаген – на първо място в зеления индекс на европейските градове
От отделните категории, екологичното управление най-силно допринася за отличното класиране на датската столица. Общинските власти отскоро са предприели мерки за осигуряване на интегрирано екологично управление във всички департаменти. Назначени са координатори „Околна среда” за всяка административна единица, като се срещат редовно, за да обменят опит. Експертен екип в градския съвет приема оплаквания и наблюдения на граждани, по отношение на по-доброто опазване на околната среда.
Енергията е друг показател, спрямо който Копенхаген е на едно от водещите места в Европа. Цялостната енергийна политика на Дания е насочена към намаляване на зависимостта на страната от въглищата и нефта, за сметка на природния газ и възобновяемите източници, чиято значимост нараства значително във времето –17% от общата консумирана енергия през 2008 година и 27% от електроенергията. Стратегията на правителството за успокояване на климатичните промени е заложила като цел увеличаване на дяла на енергията от ВЕИ на 30% от общата консумация до 2025 година.
В категория Сгради Копенхаген също заема една от водещите позиции. Датските сгради са едни от най-енергийно ефективните в света, независимо от остаряването на сградния фонд. Годишната консумирана енергия в жилищните сгради е 554 мегаджаула за кв.м е най-ниската за 30-то града от проучването. В плановете за развитие на града са заложени проекти за реконструкции и обновявания а сгради, с които се цели намаляване на CO2 емисиите с 10%. Общинските сгради също ще бъдат реконструирани в съответствие с най-високите стандарти за енергийна ефективност.
Общественият транспорт в града също е много добре развит – метро, надземна градска железница и автобусни мрежи. Копенхаген е известен също с удобствата, които създава за предвижване с велосипеди.
В категорията Вода Копенхаген дели петото място с Цюрих, като основна причина за това недотам добро представяне е високата консумация, тъй като в останалите подкатегории – течове в мрежата, пречистване на отпадни води и ефективност на водоснабдяването, градът се класира на челно място.
Общината е разработила пакет мерки, целящи намаляване на консумацията на вода в домакинствата от 114 литра на човек на ден през 2007г. до 100 литра към 2012г.
По отношение на Отпадъци и земеползване, Копенхаген се нарежда 17-и сред изследваните европейски градове, въпреки че политиката за развитие на зелените площи е една от най-добрите (80% от жителите на общината живеят на не повече от 300 метра от парк или зона за отдих)
В категорията Качество на въздуха, градът се нарежда на пето място, с резултати много близки до тези на останалите скандинавски столици. Основен замърсител се явява трафика.
По отношение на Емисии на CO2, Копенхаген се нарежда на 4-о място в класирането, благодарение на успешните политики за намаляване на емисиите. Амбициозната екологична цел на града е до 2025г. да стане първата европейска столица, абсолютно неутрална по отношение на емисии CO2. В по-близко бъдеще, до 2015г., е планирано намаляване на емисиите с 20% спрямо нивата от 2009г. 26/05/2010 |
