Петата стена вариации от гипсокартонГипсокартонът е идеален вариант за тези, които искат лесно, бързо и икономично да направят едно голямо помещение по-функционално чрез зониране с преградни стени. Този любим на много потребители материал години наред е предпочитана алтернатива на тухлите и бетона за преграждане на пространства във всякакви обекти на гражданското и промишленото строителство, в това число и в сеизмологично опасни райони. Гипсокартонените преградни стени предлагат много възможности – както функционални, така и естетически.
текст Вела Динкова
От древността до днес
Древните египтяни открили гипса през III-IVв. пр.н.е., а древните гърци му дали името „gipos”, т.е. кипящ камък. В Европа гипсът се популяризира главно от римляните. Когато през XVв. в областта Монмартър (Франция) са открити големи находища на гипс, той започва да се използва широко в строителството най-напред в Париж (и затова често се нарича парижка мазилка), а след това навсякъде.
Днес все по-широкото използване на гипса в строителните и ремонтните работи в жилищни, търговски, обществени и офис-сгради се обяснява с уникалните свойства на строителните материали, изработени на негова основа. Гипсокартонът е един от тях, може би най-популярният.
Първият 5 милиметров гипсокартонен лист е създаден в САЩ през 1894г. Той бил направен от 10 хартиени слоя, слепени помежду си с гипс. Днес повече от век по-късно гипсокартнонът е значително променен, усъвършенстван и превърнат в изключително практичен, икономичен и незаменим в много отношения строителен материал. Предлага се във вид на плоскости с два слоя специален картон, между които има сърцевина от гипсова смес с армиращи добавки. Сцеплението между картона и сърцевината се улеснява чрез съставки в гипса на основата на лепила.
Функционални възможности на преградните стени от гипсокартон
Преди всичко трябва да поясним, че преградата от гипсокартон, представлява допълнителна, пета стена, която няма ролята на носеща стена. В същото време от конструктивните решения, свързани с тези преградни стени, зависят важни функционални качества на сградата – надеждна звуко- и топлоизолация, например. Гипсокартонените преградни стени трябва да са стабилни, устойчиви, естетически издържани и да отговарят на определени санитарно-хигиенни изисквания. Минимумът от изисквания включва: да не отделят вредни вещества, да не повишават естествения радиационен фон, да могат да се почистват и да имат гладка повърхност. Всеки реномиран производител на гипсокартон може да докаже съответствието на продукцията си с тези норми чрез документ. Трябва да се подчертае, че сред всевъзможните материали, от които може да се направи преградна стена, гипсокартонът е един от най-екологичните. Той не съдържа токсични вещества, киселинността му е аналогична с тази на човешката кожа, не отделя миризми, не предизвиква алергични реакции и е електрически неутрален. Освен това този материал е в състояние да регулира въздушната влажност във вътрешните пространства. Всички продукти, изработени от гипс, могат да „дишат”, те поглъщат излишната влага от въздуха в помещението и я отделят обратно, когато въздуха е прекалено сух.
По отношение на звукоизолацията, новите конструктивни решения в гипсокартонените преградни стени предлагат много добра защита от проникване на въздушен шум и показват параметри, превъзхождащи тези на тежки, дебели преградни стени от тухли и бетон. За сравнение ще използваме показателя индекс на изолация от въздушен шум – Rw, оценяващ в каква степен звука намалява интензивността си, преминавайки през дадена част от строителната конструкция. При тухлена стена с дебелина 12см индексът на изолация е 46dB, а теглото 144кг/м2. В същото време звукоизолираща преградна стена от гипсокартон с дебелина 12,5см има Rw = 49-62dB при тегло само 45-62кг/м2. Това е изключително важно качество, защото днес шумовото натоварване нараства, а заедно с него и негативното влияние на шума върху нервната система на човека. Според закона у нас преградните стени в жилищни сгради трябва да имат индекс на звукоизолация поне 40dB. При такъв индекс обаче разговори на висок глас ще се чуват в съседната стая. Ясно е, че в болнични заведения, санаториуми, спортни и учебни центрове, офиси, кина и други, в които се изискват по-ниски нива на шум или са по-натоварени шумово, такъв индекс няма да е задоволителен. Ако се опитате да повишите звукоизолацията с тухлена преградна стена, ще натоварите конструкцията, а и ще загубите значително повече време и средства, отколкото при използване на гипсокартонена преграда.
Ако защитата от пожар е важна за проекта ви, имайте предвид, че съществува и пожароустойчив гипсокартон, който се отличава от обикновения по повишената си съпротивляемост към открит огън. Прилага се в помещения със сух влажностен режим като осигурява пожарозащита до 180мин. В помещения с висока относителна влажност се използва влагоустойчив гипсокартон. Той е със специално импрегниран картон, а в гипса има влагоотблъскващи и антимикотични добавки. Препоръчва се да се прилага комбинирано с подходящи хидроизолация и вентилация. Друга разновидност на материала комбинира свойствата на предходните два вида, т.е. предлага едновременно пожаро- и влагоустойчивост. Вече съществуват и гипсови плоскости със стъклена обшивка за оптимална пожарозащита. За прегради в специални промишлени помещения може да послужи гипсокартон с хигиенни функции. Той е предназначен за чисти помещения в медицината, фармацията, оптиката, хранително-вкусовата промишленост, в производството на микроелектроника, микромеханика, стъкло и козметика. Такива материали възпрепятстват преминаване през стените на замърсители и преносители на зарази. Гипсът при тях обикновено има бактерицидни добавки. Картонът също е със специални физически и хигиенни качества, които го правят подходящ за приложение в тази област.
Голямо предимство на преградните стени от гипсокартон, е че в тях могат да се скрият различни видове комуникационни инсталации. Отвори за розетки и електрически ключове се правят лесно в мек и гъвкав материал, какъвто е гипсокартона. В последствие преградната стена ще се шпаклова, грундира и боядиса, така че външно няма да се отличава от другите стени. Важното е, че в случай на непредвиден ремонт, новите кабели и проводници се заменят лесно, без да е необходимо да къртите масивна стена. Просто правите отвор в гипсокартона, ремонтирате инсталацията или заменяте елементите с нови, шпакловате, поставяте армираща лента и пак шпакловате.
Друго, което прави гипсокартона така предпочитан за изграждане на преградни стени е икономичността – разхода на материал не е голям, а и самият материал и работата с него са на сравнително добра цена. Да не забравяме и голямата бързина на зониране с такива стени, поради липсата на „мокри” процеси при работа с гипсокартон.
Гипсокартонените преградни стени има широк обхват на приложение, но също имат и своите ограничения. Например, дори и специални водоустойчиви панели, които се препоръчват за помещения с висока влажност (бани, тоалетни, кухни), не са подходящи за обществени душове, басейни и т.н., когато относителната влажност може да достигне ниво от 85-90%. Гипсокартонът не трябва да се използва в хладилни камери, както и на места, изложени на силна топлина (над 45°С) - в тези случаи качествата му се влошават.
Монтаж на преградни стени от гипсокартон
Преградни стени могат да се направят от дървени и по-често от метални конструкции, които се обшиват с един или два слоя гипсокартонени плоскости от всяка страна. Върху стените, пода и тавана се отбелязват линиите където ще се монтират преградните стени. Нужната дължина на профила се отрязва с ножица за ламарина. Самозалепващите уплътнителни ленти, които се слагат от външната страна на периферните профили осигуряват плътна връзка със съседните елементи. UW-периферните профили се монтират на пода, тавана и стените с дюбели на разстояние 60см по отбелязаните линии. Носещите CW-профили се слагат на 60см междуосово разстояние. В кухото пространство се поставя изолация (минерална вата или полистирол). Различните инсталации се прокарват след като са поставени полскостите от едната срана на стената. За целта CW-профилите имат отвори. Тези системи са много ефективни за преграждане на големи жилищни, търговски, офис и чисти помещения. Те могат да се изградят на всяко място и при нужда да се демонтират. Рапидните винтове, закрепящи гипсокартона за конструкцията се поставят на 25см един от друг.
Важен елемент при гипсокартонените прегради е поставянето на ъглови профили, които осигуряват защита на ръбовете от механично увреждане. Напречното сечение на профила е остър ъгъл от 850, улесняващ плътното му прилепяне към ъгъла на стената. Повърхността на профила е перфорирана като диаметъра на отворите е 5мм. Това обезпечава по-добро сцепление между профила и гипсокартона след нанасяне на шпакловката.
Гипсокартонените плоскости в мокри помещения трябва да са импрегнирани. Участъците, които имат контакт с течаща вода и зоната от хоризонталните фуги на 20см. височина от пода се покриват със специална изолираща лента. Ако повърхността ще се боядисва, да се използват специални бои за мокри помещения.
След монтиране на гипсокартонените пана задължително фугите се шпакловат. Шпакловъчната смес е специална за гипсокартон. С нея се запълват фугите и след около половин час излишната част от сместа се отстранява. Следва второ шпакловане за доизравняване. Първото се прави с шпакла, а второто с маламашка. Накрая повърхността се шлайфа като се внимава картона да не се претрива. Има и шпакловане, което се комбинира със специални ленти за фуги. Под лентата обаче фугата трябва да е запълнена. Лентите осигуряват допълнителна защита на фугите срещу напукване. Грундира се със специален грунд, който не съдържа разтворители и изравнява поглъщащата способност спрямо боята на шпакловката и на гипсокартонените плоскости. После се слага боя, мазилка, тапети или друг материал по избор.
Боядисването започва след изсъхване на специалния грунд за гипсокартон за вън или вътре. Може да изберете всякакъв вид боя с изключение на варова и силикатна, тъй като те нямат добро сцепление с картона. Ако сте решили да слагате тапети, няма ограничения за типа им, но лепилото трябва да е за тапети и съобразено с основата.
Дизайнерски решения
По отношение на интериорния дизайн гипсокарнона дава разнообразни възможности за дизайнерски решения при зонирането. От него могат да се направят преградни стени по права или огъната линия, да стигат или да не стигат до тавана, да имат различни по форма отвори или ниши и рафтове. Контурът на външния ръб също може да е с разнообразен релеф. Гипсокартонът като материал дава възможност и за довършване на преградната стена с различни облицовъчни материали, разбира се, съобразени с основата и конструкцията. Вариантите са много – от семпли, изчистени и строги до много разчупени, а понякога странни и екстравагантни. Имате пълна свобода да изразите личното си виждане за това как естетично да разделим пространството.
Много удобно при работа с гипсокартон е, че преградните стени от този материал не е задължително да са в строго права форма. Ако сте отегчени от стандартни правоъгълни решения, гипсокартонът ви дава възможност да зонирате вътрешното пространство с радиални прегради. Просто казано това са преградни стени, които се изработват по част от окръжност или полукръг. Те се изграждат от специални огънати листове гипсокартон. Радиалните стени от гипсокартон се препоръчват за големи пространства - например, в един апартамент-судио или в сравнително голяма стая. С тези бариери, можете да създадете няколко зони, преминаващи плавно една в друга, оставяйки по-силно чувство за пространство като цяло. В същото време, те предоставят удобни места, които могат да се устроят за различни функции, т.е. визуалното пространствено и функционално зониране тук напълно се припокриват. Зад преградата могат да се подредят визуално изолирани офис, всекидневна с удобен фотьойл, кухня, спалня, а понякога дори душ-кабина – това е една все по-често срещана опция в съвременните интериорни решения. Както сами се убеждавате такова зониране носи редица неоспорими достойнства – създава се раздвижена и в същото време просторна обстановка при много икономично и практично използване на пространството. 26/05/2010 |
