Как да използваме огледалатаОгледалата водят историята си от дълбока древност. Първите изработвани от човека отразяващи предмети съвсем не приличат на тези, в които се оглеждаме днес. В старите цивилизации на Рим и Гърция за огледало се е използвал метален диск, най-често от месинг, със силно шлифована повърхност. Стъкленото огледало се появява доста по-късно - през Средновековието. Във Венеция през 16 век се правели стъклени огледала, на гърба на които нанасяли тънък слой калай и живак. Оттогава изминали около две столетия, преди да се открие, че има по-подходящи покрития. Първото огледало със сребърно покритие, подобно на съвременните, е направено през 1840г.
текст Вела Динкова
Съвременното огледало има няколко слоя. Най-напред върху стъклената повърхност се поставя химичен активатор, който създава електролитна основа за нанасяне на метални покрития. Светлочувствителният калаен пласт е върху него, следва сребърно покритие с отразяваща способност. Четвъртият слой от мед има за цел да предпазва среброто. Количеството сребро на единица площ се определя от дебелината на стъклото и е еднакво по цялата повърхност, за получаване на оптимална отразяваща способност.
Качествените огледала се произвеждат с използване на най-добрите налични технологии. Те имат единствено по рода си двойно антикорозионно покритие, което защитава среброто на отразяващия слой и предотвратява образуването на “черни ръбове”. Първият защитен пласт е непромокаем и изолира поставените върху стъклото сребро и мед от влагата, която би причинила корозия. Второто покритие е силно заздравяващо и издържащо на драскане. И двата пласта представляват несъдържаща олово боя. Огледалата с двоен защитен слой отговарят на всички стандарти за издръжливост и сякаш са произведения на изкуството.
Съществуват огледала с вградена самозащита срещу агресивни вещества, които намаляват отражателната способност. Това се постига с поставяне на силно заздравяващо покритие срещу UV-лъчение и чрез подобряване на процеса на посребряване. Крайният резултат е огледало с по-чисто отражение, отговарящо на всички стандарти и с минимум 10 години гаранция за устойчивост на корозия. Такова огледало издържа на влага, железни хлориди и амоняк, съдържащи се в почистващите препарати и на материали, в които има слаби киселини и окислители.
Друг начин за защита на металното покритие е винилна повърхност, закрепена на гърба на огледалото. При евентуално счупване винилния гръб предотвратява разпръскването на парчета и намалява риска от нараняване.
Цветните огледала се получават при нанасяне под защитното покритие на цветен субстрат: сиво, черно, бронзово, златно, синьо, розово и т.н.
След като са произведени, огледалните плоскости се изрязват в желаните размери и преминават през кантираща машина, която прави ръбовете полирани и леко скосени. Полученият огледален прах се почиства и ръбовете се пръскат със специално покритие, което защитава среброто и предотвратява образуването на “черни краища”.
Най-често срещани проблеми и начини за разрешаване
“Черните ръбове” обикновено се забелязват първо по долния край на огледалото в банята. Почернелите краища са резултат от различни корозивни вещества, използвани в домакинството, като препарати за миене на прозорци, пасти за зъби, сапуни и други, действащи с помощта на влагата. Същите са и причините за потъмняване на сребърното покритие на огледалото, което няма как да се почисти. Огледалата, чийто ръбове не са кантирани след срязване, започват да почерняват още през първия месец.
За избягване на “черните краища” при нареждане на огледални плоскости една до друга, е важно да се спазва определена посока на поставяне и при нужда – посока на махане. Това се прави, защото ръбовете са много уязвими и ако се наранят още при инсталиране, огледалото бързо ще стане на тъмни петна.
Ако вече са налице, дефектите могат да се скрият. Препоръчва се долния ръб на огледалото да се поставя в хромиран алуминиев жлеб. Обикновено той е дълбок 17mm, няма антикорозионна функция, но ефективно прикрива почернелите краища, достигащи височина не повече от 12mm. Друго предимство на тези жлебове е, че позволяват донагласяне. Например, ако прилежащата стена е с неправилен отвес или ако поставката не е нивелирана, в канала се поставя пластмасово уплътнение, което накланя огледалото в желаното положение.
В случай, че не харесвате поставката, е необходимо долния ръб да се покрие с тънък пласт силикон, който да изолира влагата. Обаче, веднъж закачено по този начин за стената, огледалото трудно би могло да се премести, поне не и цялото. Затова специалистите препоръчват металните жлебове. Те са разнообразни, покриват се с хромова боя с цвят по избор и лесно могат да се впишат в декора на банята.
Когато огледалото няма специална поставка или се монтира над тоалетната масичка, без да е свързано с нея, алуминиевите жлебове се прикрепват към стената със специални декоративни гвоздеи, които да издържат тежестта на огледалото.
Начини за закрепяне
Начините за закрепяне на огледалото към стената са много – чрез залепяне; с винтове и дюбели; с болтове с декоративни глави; с помощта на рамка, жлеб или поставка. Някои от тях се използват комбинирано. Изборът на начин за монтиране зависи от условията в помещението, големината на огледалото, особености в повърхността на стената и от това дали огледалото ще се съчетава с други елементи – декоративни лампи, електрически изводи, рафт, шкаф или тоалетна масичка.
За залепяне се използват специални материали, които не проникват през защитното покритие и не предразполагат към корозия. Когато зад огледалото стената е леко хлътнала, празното пространство може да се запълни с лепило. Трябва обаче да се провери дали стената няма издутини.26/05/2010 |
