Аварийно и евакуационно осветление безопасността преди всичко В съвременните сгради се отделя все по-голямо внимание на сигурността на обитателите, особено когато става въпрос за офисни, административни, търговски или производствени обекти, в които по правило се помещават много хора.
За безопасността се мисли на всички нива и етапи от проектирането, като тя се разглежда от всички възможни аспекти – сеизмична, противопожарна, мълниезащита, безопасност при аварии и природни бедствия.
Системите за аварийно и евакуационно осветление позволяват при проблем с централното електрозахранване да се осигури от независим източник достатъчно светлина за нормално приключване на процесите и при необходимост безопасно напускане на сградата.
текст Вела Динкова
Системите за аварийно и евакуационно осветление са проектирани за осигуряване на лична сигурност и гарантиране на безопасната евакуация от дадена сграда при повреда или авария. Една такава система трябва да работи безотказно във всякакви ситуации, поради което се предявяват големи изисквания към нейната надеждност. Системата е елемент от задължителните мерки за безопасност, което налага тя да бъде професионално и прецизно планирана и разработена.
Като предпочитан светлинен източник, традиционно са се наложили луминесцентните и халогенните лампи за аварийни и евакуационни осветителни тела. Но непрекъснато променящите се изисквания налагат търсене на максимална енергийна ефективност при минимален ефект върху околната среда и светодиодните светлинни източници (LED), постепенно намират своето място в системите за аварийно и евакуационно осветление.
Самото проектиране на системите се прави въз основа на приети стандарти и спецификации, като трябва да се спазват редица изисквания, голяма част от които са обобщени в БДС EN 1838:2005 „Приложно осветление. Аварийно и евакуационно осветление”. Този стандарт определя изискванията за осветеност към осветителните уредби за аварийно и евакуационно осветление, инсталирани в сгради или помещения, където се изисква наличие на такива осветителни уредби.
Като част от цялостната осветителна система на сградата, при проектирането на аварийното и евакуационно осветление трябва да се съобразят и изискванията на БДС EN 50171:2006 “Централни системи за елeктрозахранване”.
Изискванията се определят в зависимост от областта на приложение и характеристиките на заобикалящата среда. Примери за различна среда, където изискванията към осветлението са различни са евакуационните маршрути, осветяването на зони с висок риск и осветлението против паника.
Аварийното осветление обикновено се изгражда на базата на комбинация от обозначаващи знаци и основни осветителни тела, оборудвани с функция за аварийно осветление. Системата може да бъде или централизирана, или децентрализирана, т.е. с централно електрозахранване или с интегрирано решение за аварийно осветление в самите осветителни тела.
На пазара се предлага широк спектър от продукти, които отговарят на изискванията на нормативните документи. При съвременните източници на светлина, които предлагат много добра осветеност при максимално компактни размери, изискванията са значително по-големи, отколкото са били към по-старите източници. Поради тази причина водещите производители се ориентират към използване на специализирани компоненти за аварийно осветление с много голяма ефективност. В тази група се включват продукти с различни функции. Пример за допълнителна функционалност, разработена специално за нуждите на системите за аварийно осветление е вградена система за самотестване.
Водещите производители често разработват дългосрочни стратегии за опазване на околната среда, в които включва използването на осветителни тела с максимална ефективност и безопасни батерии, както и замяната на никел-кадмиевите с NiMh (никел-метал хидридни), където технологията го позволява.
Основни насоки при проектиране
В стандартът БДС EN 1838:2005 са описани съвременните изисквания към аварийното осветление в различни области: осветление на евакуационни пътеки; осветление на открити пространства; осветление при високо-рискови зони.
Осветление на евакуационни маршрути. Основната цел на осветлението на евакуационните маршрути е обезпечаване на безопасен изход от дадено местоположение, чрез осигуряване на достатъчно добра видимост за безпрепятствено намиране на правилната посока към изходите, както и гарантиране на лесен и бърз достъп до противопожарното и обезопасителното оборудване. За да се постигне това е необходимо, освен осветяването на маршрута, да се осигури допълнителна светлина в критичните зони, към които спадат помещенията с под на различни нива, стълбите, точките на пресичане на коридори и местата със спасително оборудване, като пожарогасители, аптечки и др.
Според стандарта, коридорите за евакуация, с ширина до 2m трябва да са осветени с минимум един лукс по централната линия, е еднородност не по-малко от 40:1 при определени ограничения за яркостта, с оглед рисковете от заслепяване. Така проектираното осветление трябва да работи за интервал, не по-малък от един час и освен осветителните тела трябва да включват светещи направляващи и информационни знаци.
Осветяване на отворени пространства. Целта на осветяването на отворени пространства (известно още като аварийно осветление против паника или обособяване на безопасни зони) е да се намали паниката на движещите се групи от хора, насочени към аварийни изходи, като им се осигури достатъчна видимост и ясно указване на посоката. Това означава осигуряване на хоризонтално осветяване от поне 0,5 лукса с коефициент на еднородност поне 40:1. Яркостта трябва да е ограничена до 500 cd/m2 в обхват от 60 до 90 градуса от вертикалната линия, при стандартна височина на инсталираното осветителното тяло 2,5m.
Осветяване на зони с повишен риск. Зоните се с повишен риск се определят на базата на процесите, които се извършват в тях. Целта на осветяването им при аварийна ситуация е да се допринесе максимално за безопасността на хората, участващи в рисковите процеси и да се осигури подходящото им приключване. За тази цел са възприети доста по-строги изисквания към аварийно-евакуационното осветление. Осветеността на едно производствено предприятие, например, по време на аварийна ситуация трябва да е поне 10% от тази, необходима за нормалното завършване на работните процеси, но не по-ниска от 15 лукса. Това означава, че ако за нормална работа са нужни 500 лукса осветеност, при аварийни операции тя трябва да е не по-малка от 50 лукса. Ограничението за яркостта трябва да е 1000 cd/m2 между 60 до 90 градуса във вертикала при височина на осветителното тяло 2,5m. При по-голяма височина е разрешена по-голяма яркост.
Като единно изискване към монтирането на осветителните тела за аварийно и евакуационно осветление, в стандарта БДС EN 1838:2005 е посочена минимална височина от 2 метра от пода на помещението, за да се гарантира видимост. Посочени са и детайлни насоки за точното разполагане на осветителните тела и обозначителните знаци.
Обозначаване на евакуационния маршрут
Обозначителните знаци са неделима част от всяка система за евакуационно осветление и към тях също има специални изисквания. В продуктовия стандарт БДС EN 60598-2-22 са описани изискванията за безопасност, заложени при производството на евакуационните осветители. Дизайнът на символа “бягащ човек” е според стандарта ISO3864/ISO7010.
Изключително важно е обозначаващите знаци да дават ясна информация накъде са изходите в случай на прекъсване в електрозахранването или при друга опасна ситуация. За тази цел са необходими ясни и лесни за разбиране знаци със съобразена големина, които да се поставят на стратегически места от евакуационния маршрут. Особено важно е знакът да се вижда от всички страни, за което се подбира оптимално както размера, така и разположението му.
При изборът на евакуационен знак трябва да се съобрази и вида на знака – светещ или външно осветен. Светещите (с интегриран светлинен източник) се различават по-лесно и максималното разстояние от което се вижда знакът е два пъти по-голямо от това на външно осветените със същия размер. Максималното разстояние на разчитане на знака зависи също от височината на пиктограмата.
Централизирани и децентрализирани аварийно-осветителни системи
При централизираните системи, както беше споменато, енергията в случай на прекъсване на централното електрозахранване, се подава от акумулаторна станция към осветителните тела.
В зависимост от конфигурацията децентрализираните (автономни) системи могат да бъдат няколко вида.
Единият вариант е аварийното осветително тяло да е с вградени инвертор и собствена акумулаторна батерия. Тялото е свързано към електрическата инсталация и батерията му се намира в непрекъснат режим на подзаряд. При отпадане на централното захранване, аварийното осветително тяло получава захранване от батерията. Този вариант е подходящ както за приложения като аварийно, така и като евакуационно осветление. Чрез включването на модул инвертор и батерия към основните осветителни тела, те могат изпълняват и функции на аварийно осветление. Аварийното осветително тяло може да бъде със собствен инвертор и батерия и възможност за извършване на самодиагностика. В тялото е монтиран и микропроцесор свързан със светодиоден индикатор, указващ състоянието на осветителното тяло. Различни цветове и режими на светодиода сигнализират за промяна в състоянието на осветителя.
В алтернативно изпълнение, за състоянието на отделните автономни осветителни тела следи централна управляваща система. Разполагането й в контролен център позволява точно установяване на разположението на авариралото тяло и установяване на вида на повредата.
При децентрализираните системи трябва да се отчете факта че някои аварийно-осветителни компоненти, например батерии, са чувствителни към нагряване, следствие на което разположението им може да варира при различните модели. При някои от тях има изискване батерията и електрониката на аварийното осветление да се намира извън самото тяло. Децентрализираното аварийно осветление обикновено трябва да се свързва с 4-жилен кабел, който позволява самостоятелно изключване и включване на тялото и задействането на аварийното осветление при прекъсване на електрозахранването. Ако аварийното осветление се налага да свети само по време на аварийна ситуация, достатъчен е и трижилен кабел.
Осветителите, оборудвани с основни функции за работа като аварийно осветление могат да бъдат напълно оборудвани за тази функция или да имат възможност за присъединяване на необходимите компоненти (електроника, батерии, диод за индикация).
Във вариантите с интегриран самостоятелен тест освен основните компоненти, с които е осигурено осветителното тяло, то има и функция за самотестване. За него не е необходимо допълнително програмиране с цел осигуряването му, нито връзка към външен източник на енергия. Тестът се включва на определен интервал, заложен в самата електроника на частта. За предпочитане е тестовете да се провеждат, когато няма хора в съответните помещения. Възможно е в електрониката на осветителното тяло да се вградят интелигентни функции, които се приспособяват към рутината на използване на сградата.
Обикновено принципът на действие на самостоятелния тест на аварийното и евакуационно осветление е следният: включва се вграден часовник при монтиране на инсталацията и за даден период от време програмата събира данни кога осветителното тяло е включено и кога-изключено. След това тя подбира подходящ момент за самостоятелно тестване. Възможно е да се направят различни проверки по време на теста: дали осветителното тяло е включено към главното захранване; дали батерията е включена; дали зареждането на батерията функционира; дали светлинният източник функционира правилно; дали инсталацията на аварийното осветление е в добро състояние.
В най-масово разпространените системи всеки месец за около пет минути системата провежда тест. На всеки шест месеца се прави тест с продължителност около час, а на всяка година – цялостен тест за по-продължителен период. Ако се установи отказ по време на тест, той се индикира с помощта на диода на осветителното тяло. 14/03/2011 |
