Въвеждането на европейските стандарти ще доведе по-качествено проектиране и строителство

Разговор с инж. Димитър Начев, Председател на КИИП София-град и вицепрезидент на Европейския съвет на инженерните камари (ЕСЕС)

Инж. Начев, ще бъдат ли въведени в България европейските норми за проектиране през 2011г.?
Европейските строителни норми бяха приети в България още преди години. Разбира се, в момента у нас действа старата нормативна уредба, която е добре позната и се спазва от всички проектанти в строителния бранш. Причината до сега да се отлага въвеждането на европейските норми за проектиране е фактът, че националните приложения на Еврокодовете не бяха готови. Както знаете, в тях се залагат характерните за всяка държава от ЕС национални параметри, като например сеизмично райониране, натоварвания от сняг, вятър, температура – всички те са строго специфични. В по-голямата си част тези национални приложения вече са подготвени и ще бъдат изпратени в Брюксел за одобрение. Когато това стане, те ще бъдат неразделна част от Еврокодовете. До края на 2011г. всички страни членки на ЕС трябва да въведат европейските стандарти за проектиране. Т.е. вече въпросът не е дали ще въведем Еврокодовете, а е въпрос на време те да се превърнат в национални нормативи.

Тук възниква въпросът дали проектантите и инвеститорите у нас са подготвени за тази промяна. Предвижда ли се някакъв период на адаптация?
Да, нашето предложение е за двугодишен период на адаптация. Такава е и практиката в Европа. През тези две години и двете нормативни системи ще бъдат действащи. Възложителите ще имат възможността да избират по коя от тях да се проектира. Това ще могат да правят и самите проектанти при положение, че няма някакви специални изисквания от страна на инвеститора или изрично не се налага прилагането на европейските норми за дадения инвестиционен проект.

Смятате ли, че има достатъчно квалифицирани специалисти, които ще прилагат контрола върху спазването на евронормите?
КИИП-София град има намерение да извърши обучение на техническите специалисти в общинските администрации, които извършват съгласуването на конструктивните проекти, за да могат и те като проектанти да бъдат запознати с новите изисквания на Еврокодовете. Това е едната посока на контрол. Същото важи и за специалистите от ДНСК, които ще бъдат добре дошли на тези обучителни курсове. Това обучение ще бъде изключително пожелателно и за тях.

Въвеждането на европейските норми гаранция ли е за по-качествено проектиране и строителство?
Въпросът може да се раздели на две. Първата част се отнася за Еврокодовете като част от европейските норми. Смятаме, че Еврокодовете са друг подход в оразмеряване на строителни конструкции. Те не променят качеството на проектирането и услугите. Старите българските норми имат във себе си същите елементи на качество, които и Еврокодовете. Т.е това е въпрос на по-различен подход. Що се отнася до това дали конструкциите ще станат по-силни, по всяка вероятност – да, тъй като разходът на материал е по-висок. И когато той е сложен на вярното място, естествено сигурността на конструкцията ще бъде по-висока. Друг е въпросът доколко българската индустрия е готова да поеме такъв вид оскъпяване. Този увеличен разход на материал за конструкциите ще доведе и до увеличение на стойността на строителната конструкция и когато тя е оскъпена с 25%, това означава, че бюджетът на всеки инвеститор по тази част ще бъде увеличен с такъв процент. Бюджетът на държавата за нейните инвестиционни проекти ще бъде увеличен със същия процент. Този въпрос е поставен в МРРБ и те изразиха добрата воля да извършат един примерен анализ с няколко типови обекта, за да се установи точно какъв е този процент за различните видове строителство.

Що се отнася до втората част от въпроса за европейските норми – естествено, въвеждането на европейски стандарти, европейски добри практики и в областта на инженерното проектиране ще доведе до по-качествено проектиране и строителство. Знаете, че когато проектът е качествен, това е сериозна предпоставка за качествено строителство и за по-икономични решения.

Доколко може да се счита, че новите европейски стандарти за проектиране са стъпка към реализиране на политиките за устойчиво строителство?
Устойчивото строителство може да се дефинира като динамика за развитие на нови решения за постигане на устойчиво развитие, отчитайки аспекти по опазване на околната среда, енергийното потребление, социално-икономически и културни аспекти. То обхваща редица аспекти като проектиране и мениджмънт на сградния фонд, избор на материали, енергопотребление, функционално поведение на сградите.

Разработчиците на Еврокодовете през последните две години предприеха стъпки за разширяване обхвата на постановките за конструктивно проектиране, с оглед интегриране на аспекти на устойчивото строителство в областта на опазване на околната среда и повишаване енергийната ефективност на сградите. В тази връзка може да се счита, че прилагането на Еврокодовете ще допринесе за реализация на устойчивото строителство като отговорен подход към околната среда и обосновано изразходване на ограничените ресурси. В момента в МРРБ се разработва проект на национална сертификационна система за устойчиво строителство в Р България на база анализ на практиките от действащи сертификационни системи в останалите европейски страни. При доказана област на приложимост и възможност за реализиране на разработения проект в условията на България, в националното законодателство ще се въведат допълнителни изисквания за устойчиво строителство на обществени сгради.

Като вицепрезидент на Европейски Съвет на Инженерните Камари (ЕСЕС) мога да споделя ангажираността на организацията към проблема. През 2010г. ЕСЕС изготви ”Становище на Европейски Съвет на Инженерните Камари (ECEC) за Устойчивост и Енергийна Ефективност при инженерните услуги”. В него ясно е изразена активната позиция на ЕСЕС за ангажиране на оправомощените инженери и консултанти в Европа към водещите инициативи на стратегия „Европа 2020”, както и за въвеждане в ежедневната практика на стратегиите и инициативите за устойчиво развитие на европейско и национално ниво. Отчетена е необходимостта в най-кратки срокове да бъде обменена и анализирана информация за националните технически регулации и на тази база да бъдат изготвени Европейските стандарти, отразявайки най-добрите национални идеи.

Повече информация за Еврокодовете: