София Аутлет Център: пример за елегантност и минимализъм в средствата

Разговор с арх. Пламен Нанов, създател на Студио 17.5

Арх. Нанов, ще разкажете ли повече за проекта София Аутлет Център, с който тази година спечелихте престижния конкурс Архитект на годината?
Да, с удоволствие. Той е първия по рода си т.нар. аутлет център – доста прилича на моловете, в чиято област така или иначе работим вече почти десет години. През този период натрупахме много сериозен опит в тази тема на обществените сгради. Специално за Аутлет Център мога да кажа, че инвеститорът се довери напълно на нас и нашия опит и ни възложи тази задача, която се намира в един много бързо развиващ се вторичен център на града. Отначало проектът имаше най-различни версии, работихме много варианти в идейна фаза: с офис сграда, без офис сграда, с кина, с развито развлечение. В крайна сметка се спряхме на една много семпла схема, която смятам, че ще издържи във времето – чисто търговска площ с паркиране и един или два по-големи магазини, които са на партерните нива. Инвеститорът – г-н Вайк Варданян, се спря на тази схема и започнахме вече реално проектиране в работна и техническа фаза.

Интериорът, който е може би най-значимото в този проект като архитектура, прави впечатление, защото е семпъл. Максимално се използва естественото осветление чрез атриуми и горно осветление. Едно от постиженията, което смятам, че имаме, е изключително чистата схема. Директният достъп от гаражите към първото ниво с големите магазини също е удачно. Като архитектура и детайли ние сме се стремили да има една непретенциозност, но изисканост, т.е. някаква елегантност, минимализъм в средствата, като сме акцентирали на ъглите, които ще бъдат видими в определени ракурси.

За самият конкурс мога да кажа, че по информацията, която получих от организаторите, тази година участниците са много повече, отколкото предишните години. Много удачно бяха номинирани петте проекта, които участваха. И ми се струва, че това за нас е голям успех, защото конкуренцията беше силна и аз съм признателен на хората, които работиха с мен като архитекти – Катя Жайгарова, Атанас Стоев, Галя Добрева и младите архитекти, които много бързо израснаха в професията. Гордеем се с тази награда.

Кои са проектите, по които работите в момента?
Проектите, които в момента изпълняваме, също са голямо предизвикателство. В момента много интензивно се строи галерия Бургас – един голям обект, по който работим с колежката Демирева. Затова предполагам, че догодина ще кандидатстваме отново за награда на годината. Там има един изключителен скайлайт върху атриума, чиято метална конструкция направихме заедно с инж. Колчаков.

Правим множество малки молове за провинциални градове, които временно не са актуални. Спрели са на една идейна фаза в изчакване на по-динамични развитие на търговската дейност. Занимаваме и с проектирането на офис сгради, други видове обществени и жилищни сгради.

Какви са тенденциите в световната архитектура?
Следя тенденциите в архитектурата, тъй като съм и преподавател и в УАСГ. За момента това са изключително изисканите стилистически дизайнерски решения, при които се акцентира върху качествата на детайла и на материала. Не може да се каже, че е модернизъм в класическия смисъл на думата. Повече се прави дизайн и арт отношение на архитектите към сградата – това е световна тенденция и смятам, че има своите постижения.

А тенденциите в България?
За България също има много добри примери за изискана архитектура, акцентираща върху детайла и странното отношение към формата. Мога да посоча сградите на арх. Братков, а също така и офис сградата, която се строи срещу Мол София – тя има неочаквано добра композиция. Смятам, че тази тенденция ще се разширява и действително в градската среда ще останат по-добрите образци. Чрез конкурентността на проекта и неговата изисканост и вкус ще се подобри и общата картина в града. Сигурен съм, че идеите от модерните майстори на 20-те години отново ще дойдат на дневен ред, отново ще се търси онази изключително деликатна сглобка между композиция и функционална организация заедно с конструкцията, т.е. основните принципи на модернизма отново ще си дойдат на мястото.

Очаквам в публичния сектор да се акцентира и върху типове сгради, които вече 30 години са пренебрегвани – болници, училища, спортни съоръжения. Опитваме се да даваме градоустройствени предложения в трудни райони като комбинираме търговските възможности с обществени и културни функции, експониране на археология – неща, които ще останат за града.