Съвременните прозорциАрхитекти, проектанти и инвеститори вече изискват по-голяма функционалност от прозорците. Освен чисто естетическите им функции, от прозорците се изисква да гарантират ниска стойност на коефициента на топлопреминаване, контрол върху постъпващата в помещението слънчева енергия, добра пропускливост към естествената светлината, намалена до минимум въздухопропускливост и лесна поддръжка. Благодарение на последните иновации в производството и технологиите, сега е по-лесно от всякога да се контролират параметрите на микроклимата в дадена сграда или помещение чрез избора на подходящ прозорец.
Прозорци и енергийна ефективност
В строителната практика коефициентът на топлопреминаване U се споменава все по-често в последно време, но основното което трябва да се знае за него, е как се изчислява. Най-просто формулирано той дава стойностно изражение на топлината, преминала през съответния елемент на ограждащата конструкция. Коефициентът също показва колко добре даден продукт предотвратява топлинните загуби – движение на топлината отвътре навън. Накратко, колкото по-нисък е той, толкова по-добро експлоатационно поведение има прозореца.
Три са начините, по които се осъществява трансфера на топлинна енергия през прозорците – конвекция, излъчване и топлопроводимост.
Преобладаващата част от площта на прозореца (над 75 процента) е остъкляването. Нискоемисийните стъкла са широко разпространено решение и се превръщат в стандарт за серийно произвежданите прозорци и врати. То осигурява намалена стойност на коефициента U, което, от своя страна, редуцира топлинните загуби от топлопреминаване. Тяхната повърхност отразява късовълновото топлинно лъчение, като не позволява топлината да напусне помещението.
На практика, за да бъде точна, стойността на U, тя трябва да бъде измерена и изчислена за целия прозорец, а не само за стъклото. Причината за това е, че стъклото, само по себе си, обикновено има по-ниска стойност на коефициента, но за да се оцени вярно топлотехническото поведение на системата от профил и остъкляване, трябва да се измерят индивидуалните стойности и да се изчисли общия коефициент, показващ доколко може да се разчита на прозореца за постигане на енергийна ефективност в сградата. Самото остъкляване обикновено е с двоен, в някои случай и троен стъклопакет, като по правило тройният постига по-добра топлозащита, но не бива да се пренебрегва влиянието на затворения между стъклата газ.
Разбира се, сред производителите има такива, които обявяват само U-стойността за стъклопакета, а не тази на продукта като цяло, затова е важно при избор и сравняване на различни продукти да се обърне внимание на формулировката, за да не се направи грешен извод, заради неправилно поднесена информация.
Все по-голяма важност във връзка с повишаването на средната температура на Земята и глобалното затопляне на климата има соларния фактор на стъклата и на прозореца като цяло. Той дава информация за това колко добре продуктът предпазва помещенията от навлизане на топлината, излъчвана от слънцето. Стойностите, който соларният фактор може да има, са между нула и едно, като колкото по-малък е толкова по-ниски са слънчевите печалби на топлина.
Третата характеристика, която трябва да се вземе под внимание при избора на прозорец, е неговата уплътненост и въздухонепропусливост. В зависимост от тези фактори, поведението и качеството на продукта може да варира в много широки граници.
Постигането на по-добър температурен контрол в помещенията както през зимата, така и през лятото е една от основните функции на съвременните прозорци. Ефективен контрол може да бъде реализиран благодарение на развитието на нискоемисийните технологии за стъклата. Тяхната ефективност се изразява в повишената отразяваща способност спрямо топлинните вълни в инфрачервения спектър, която се дължи на специалното покритие от вътрешната страна и не позволява на топлината от отоплителните уреди да напусне помещението през остъклената площ. Прозорците, ограничаващи проникването на слънчева топлина през лятото за поддържане на по-ниска температура, са снабдени с подобно покритие от външната страна.
Избор на прозорци
Поставянето на енергийноефективните прозорци на дадена сграда е една голяма стъпка към устойчивото развитие, основаващо се на намалена консумация на енергия и мисъл за околната среда.
Известно е, че съвременният прозорец трябва да защитава от вятър и студ, като в същото време осигурява достъп на свеж въздух в помещенията. При избора на прозорец трябва да се вземе под внимание също, че неговата конструкция трябва да ограничава до минимум проникването на външен шум. Към изискванията за прозорците спада също голямата светлопропускливост, дълготрайността във времето и запазването на естетическия външен вид във времето.
Преобладаващата част от предлаганите към момента прозорци удовлетворяват в достатъчно голяма степен изброените изисквания. Те представляват достатъчно сложни инженерни конструкции, които в същото време са лесни за експлоатация и не се нуждаят от особена поддръжка.
Един от най-разпространените типове прозорци в момента са системите от многокамерен профил от поливинилхлорид в комбинация със стъклопакет.
Поливинилхлоридът се състои 43% от етилен (продукт на нефтохимическата промишленост) и 57% от свързан хлор. За производство на прозоречни профили в прахообразния поливинилхлорид се добавят стабилизатори, модификатори, пигменти и подобряващи добавки. Тези компоненти оказват влияние на светлоустойчивостта, устойчивостта на атмосферни въздействия, цветовата гама, качеството на повърхността и други функционални характеристики.
Самият профил от PVC може да бъде три-, четири-, пет- или шесткамерен, като последният вариант се произвежда за използване специално при сурови климатични условия. Самата дебелина на стените на профила, в зависимост от структурата му, може да бъде от 1,5 до 3 мм. От броя на камерите зависят топлоизолационните качества на профила. Освен това, всяка една от тях има свое предназначение – основни, дренажни и за монтаж на аксесоари. В основната камера се разполагат усилващи пластини (армиращ профил), който осигурява здравина и стабилност на геометрията на рамката. Дренажната камера е предназначена за отвеждане на водата, проникваща през уплътненията при много силен дъжд и вятър. Тя има особено голямо значение за запазване на експлоатационните качества на профила, защото попадането на конденз в основната част на прозореца е един от най-сериозните проблеми, които могат да възникнат.
За да се ограничи възможността за компрометиране на прозореца, по контурите на рамката и отваряемите крила се разполагат, в зависимост от конструкцията на прозореца, един или няколко контура уплътнители, които обезпечават топлинна изолация и херметичност на цялата система.
Ширината на пластмасовия профил варира най-често от 60 до 120 мм, като в някой случаи се залага и по-голяма. Колкото по-широк е профила, толкова по-стабилно е топлотехническото поведение на профила във времето, но в същото време по-широките профили са по-скъпи и техния монтаж е по-трудоемък. Реално монтажът на прозореца се счита за завършен, едва след като е приключена напълно работата по касата. За нейното довършване и оформяне се прилага шпакловка, полимерни материали, гипсокартон и панели от MDF. Най-разпространени са първите два варианта. Шпакловането на страните на касата са универсално решение и е подходящо за прозорци с различна форма. Използването на полимерни материали осигурява по-добра топлоизолация, дълготрайност на решението и лесно изпълнение.
Съществуват много разновидности на дървените прозорци, които най-често се асоциират с определен географски регион. Един от най-популярните в глобален план видове е прозорецът от специална слепена дървесина, състоящ се от три ламели. Неговата технология на производство изключва възможността за деформация на рамката или крилата на прозореца, следствие на изменение на влажността за целия период на експлоатация. Като резултат тези дървени прозорци запазват геометричната си форма и притежават достатъчна якост и издръжливост.
Прозоречните профили, известни като алуминиеви, се произвеждат от трикомпонентна сплав – алуминия гарантира ниско тегло, магнезият увеличава якостта, а силиция повишава обработваемостта на сместа. Температурният диапазон на работа на един такъв профил е от -80 до + 1000°С.
Съществуват няколко варианта за комбинирани прозорци. Появата на всеки един от тях е продиктувана от желанието на производителите да обединят предимствата на различните използвани материали, като се сведат до минимум техните недостатъци. Най-разпространената комбинация е „дърво + алуминий“, която е предпочитана заради комбинирането на множество качества, изисквани в съвременните сгради.
Класификацията според начина на отваряне на прозорците ги разделя на осово отварящи се и плъзгащи се. Отварящите се с движение около ос, могат да се отварят както навътре, така и навън, като съответната ос може да бъде хоризонтална или вертикална.
Отварянето чрез плъзгане е по-безопасен вариант и в отворено състояние крилото на прозореца заема по-малко място. Този вид прозорци са особено подходящи за естествено вентилиране на помещенията, но създават известни трудности при почистването. Комбинираното отваряне по двата начина гарантира максимално удобство и оптимална функционалност.
В конструкцията на отваряемите крила може да бъде включен и стъпков механизъм, който дава възможност за избор между няколко фиксирани положения на отваряемите крила, гарантирайки по този начин постоянен въздушен поток.
Стъклопакети
Стъклопакетът представлява геометрична конструкция от две или три стъкла, обединени по между си с дистанционна рамка. В така формираните кухини между стъклата се помества изолиращ газ, който може да бъде изсушен въздух или инертен газ (аргон или криптон). Стъклопакетите имат различна дебелина, която се определя от дебелината на стъклата и разстоянието между тях. Най-разпространената разновидност е еднокамерния стъклопакет 4-16-4 (две стъкла по 4мм на разстояние 16мм помежду им).
В двукамерния стъклопакет разстоянието между стъклата може да бъде еднакво (например при конфигурация 4-10-4-10-4), но когато е необходимо завишено ниво на звукоизолация се препоръчва използването на различни дебелини на стъклата и разстояния между тях (сред типичните варианти са 4-12-4-8-4, 4-10-4-8-6 и др.). Друг начин за подобряване на звукоизолационните характеристики е използването на ламинирано стъкло – триплекс, което, освен това, е много по-безопасно: при евентуалното му счупване парчетата остават да висят, свързани с ламиниращите пластове, което елиминира възможността за порязване при случаен контакт с разпръснати стъкълца.
Интересно приложение на прозоречните системи са остъкленията на балкони и тераси. За тях се използват същите материали, които и при прозорците, като съществува и вариант за изпълнение без рамка. Най-разпространения вид остъкляване са системите от трикамерни профили от поливинилхлорид с единичен стъклопакет. Това решение намалява нивата на шума и подобрява температурния режим на терасата, което неизменно води и до повишен термичен комфорт в съседните помещения.
Вариантът за дървена рамка също намира своето приложение като съвременните профили коренно се отличават от използваните преди години. При производството им в заводски условия, дървения материал се подлага на биозащитна и огнезащитна обработка, което гарантира дълготрайност и улеснена поддръжка.
Алуминиевите системи за остъкляване се разделят на студени и топли, като по-голямо приложение намира първия вариант. При него се използва стъкло с дебелина не по-малко от 5 мм и конфигурацията е по-често с плъзгане, отколкото отваряне. Топлите алуминиеви системи се различават от студените по наличието на стъклопакет (или двойка стъкла), но заради високата си цена този вид се използва сравнително рядко.
Най-модерното и смятано за най-прогресивно решение за остъкляване на тераси е безрамковото. При него отсъстват рамките и вертикалните стойки, като така не се променя външния вид на остъкления балкон. Самата система се състои от алуминиев долен и горен профил (които направляват отварянето на стъклата) и закалено стъкло (за гарантиране на здравина и носимоспособност). 13/07/2011 |