Зелено строителство едно по-добро бъдеще

Напоследък все по-популярна става идеята за зеленото или т.нар. устойчиво строителство. Това е практика, отдавна възприета в развитите страни, която се основава желанието да бъдем екологично отговорни и да осигурим едно „зелено” бъдеще за идните поколения. Зеленото строителство не толерира разхищаването на материали, енергия и суровини (като вода и въздух например), то окуражава използването на продукти, които могат да се рециклират и обръща внимание на технологичните решения, които осигуряват правилната експлоатация на една сграда и комфорта на обитаващите.
У нас предстои въвеждането на стандарт за устойчиво строителство, но вече има инвеститори, които имат намерение техните проекти да бъдат изпълнени в съответствие с високите изисквания. Какво е бъдещето на зеленото строителство предстои да разберем.

Намаляване на влиянието на сградите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, но заедно с това и оптимизирането на икономическата им стойност, качество и ефективност – това е основната цел на устойчивото строителство. В него са заложени най-добрите практики в областта на проектирането, изпълнението, поддръжката и реконструкцията на сградите. Зеленото строителство не е само добро пожелание, а тенденция, наложена от редица фактори като нарастващите цени на ресурсите, климатичните промени и не на последно място загрижеността към природата. Но нека дефинираме какви са критериите, за да бъде една сграда зелена (или устойчива). На първо място това е намаляването на разходите на природни ресурси, емисиите на парниковите газове, разходите за електроенергия, вода и природен газ, отделянето на отпадъци и влиянието върху околната среда. Също така тук спадат използването на възобновяеми ресурси и материали, които могат да се рециклират, както и употребата на алтернативни енергийни източници.

Цели на зеленото строителство
Концепцията за устойчиво развитие в строителството може да се проследи назад във времето до енергийната криза през 70-те години на ХХ век и последвалата инициатива за опазване на околната среда. Стремежът е да има повече енергийно ефективни и щадящи природата строителни технологии. Съществуват много причини, за да строим устойчиво – екологични, икономически и обществени ползи. В същото време е нужен един интегриран подход както към проектирането на новите сгради, така и към реновирането на съществуващите.

Зеленото строителство обединява широк спектър от техники и практики, които целят намаляване и в крайна сметка премахване на влиянието на новопостроените сгради върху околната среда и човешкото здраве. Това често насочва вниманието към използването на възобновяеми източници, като например слънчевата радиация за производство на електроенергия, за затопляне на вода и отопление, или дъждовната вода за напояване и битови нужди, или изграждането на покривни и дъждовни градини. Докато добрите практики и технологии продължават да се развиват и се допускат леки различия по отношение на държавите, където се прилагат, то има основни принципи, които реално определят какво представлява устойчивото строителство: разположение и конструкция, енергийна ефективност, водна ефективност, качество на вложените материали, качество на въздуха в затворени помещения, оптимизация на експлоатационните разходи, намаляване на битовите и токсичните отпадъци.

Намаляване на влиянието върху околната среда
Строителните дейности изразходват огромно количество ресурси – земя и строителни материали, енергия и вода, и заемат голям дял в отделянето на вредни газове. Като се има предвид статистиката, редуцирането на количеството на природните ресурси, които сградите консумират, и на размера на замърсяването са от решаващо значение за бъдещото устойчиво развитие. Строителният сектор сам по себе си заема 30-40% от световното потребление на енергия, а над 70% от вредните за околната среда емисии се дължат на потреблението на електроенергия по време на експлоатация на сградите.

Устойчиво проектиране
От естетическа гледна точка, зелената архитектура е философията на проектиране на дадена сграда – тя трябва да е в хармония с природните особености. Подробният анализ на формите, пространството и разпределението на функциите, както и правилният избор на материали, допринасят за ефективността на сградата и могат да намалят като цяло вредното й влияние върху природата от 50% до 80%. При традиционния подход на проектиране, в началната фаза възможността да се оцени една сграда в нейната цялост е съвсем малка. Некоoрдинираната работа на различните проектанти води до постоянни поправки и понякога необходимите промени се забелязват твърде късно, едва когато стартира самото строителство и отстраняването им може да струва много по-скъпо. Ето защо устойчивостта в проектирането започва от най-ранните етапи на проекта и изисква отговорното обвързване на всички участници в процеса: проектантите, административните власти, инвеститорите.

Енергийна ефективност – пасивна къща
Без съмнение първата асоциация, която правим с термина „зелено” или „устойчиво” строителство е осигуряването на максимална енергийна ефективност. Това се постига чрез подходящи системи за остъкляване и топлоизолация. Правилният избор на фасада и добра изолация е фактор за намаляването на енергийните разходи, респективно на вредните въглеродни емисии и подобряване на жизнения стандарт на живущите. Следователно бъдещите и вече построените сгради трябва да бъдат с ниска или нулева консумация на енергия.

Най-високата категория нискоенергийна сграда е т.нар. пасивна къща. При нея годишните разходи на енергия за поддържане на микроклимата са под 10kWh на квадратен метър жилищна площ. Основният принцип на изграждането на сградите на този тип сгради е постигането на минимално излъчване на енергия. Поради тази причина те се проектират без тераси и излишни чупки – южната фасада обикновено има най-много прозорци, а на северната – по правило нито един. Ефективно се използват слънчевата и геотермалната енергия. Значително подобряване на здравето на обитателите може да се постигне чрез оптималното използване на естествената светлина, включването на местни растителни видове при озеленяването и използването на екологични строителни материали.

Водна ефективност
Редуцирането на водното потребление и запазване на качеството на водата също са ключови цели. Едни от основните проблеми в момента са увеличеното водопотребление и ограниченият дебит на водоизточниците. Потреблението на вода на човек в страните-членки на ЕС средно е 150 литра на ден. Използването на пречистена дъждовна вода за битови нужди, повторна употреба на мръсната вода от миялните машини, монтажът на водоспестяващо санитарно оборудване – всичко това спомага за намаляването на водопотреблението.

Качество на въздуха в затворени помещения
Като категория, засегната в стандартите, качеството на въздуха в затворени помещения е от особено значение за осигуряването на здравословна среда за обитателите на една сграда. Основната задача е да се редуцира количеството на летливите органични съединения (ЛОС) и други замърсители на въздуха. Сградите трябва да се проектират с добре разчетени ОВК инсталации, за да има добра вентилация и филтрация на въздуха, а също така и да се разграничат от другите зони кухните и мокрите помещения. Допълнително за повишаване на качеството на въздуха допринася и изборът на строителни материали и интериорни решения с нулеви или ниски емисии – голяма част от строителните материали и почистващи продукти отделят токсични газове, като например ЛОС или формалдехид. В социален аспект, по-здравословната среда в офис сградите гарантира подобрено здравословно състояние и по-малко случаи на отсъствие по болест на служителите.

Оптимизация на експлоатационните разходи
Независимо колко добре е проектирана една устойчива сграда, тя ще остане такава, само ако след въвеждането й в експлоатация тя се поддържа отговорно и в съответствие с заложените в проекта предписания. Първоначалните инвестиции могат да бъдат по-високи, отколкото тези при конвенционалното строителство, но в последствие експлоатационните разходи и разходите за поддръжка са значително по-ниски. Целта е да минимизира експлоатационните разходи чрез икономии на енергия. Ниското потребление и слабото натоварване на електрическата мрежа намаляват фиксираните енергийни разходи и позволяват да се реализират спестявания.

Възвръщаемост на инвестициите
Преобладаващото мнение е, че строителството на зелени сгради излиза значително по-скъпо от това на обикновените. В действителност изчисленията показват, че тази инвестиция може да струва не повече от 2% по-скъпо от инвестицията в конвенционално строителство като материали. Понякога материалите могат да бъдат по-евтини, ако се залага на местни доставчици – това означава по-ниски транспортни разходи, и на продукти, произведени с по-малко разходи на енергия или рециклирани материали. Друг силен мотив са и по-ниските разходи, свързани с поддръжката – спестяват се средства за енергия за отопление, охлаждане и вода.

Предизвикателствата пред България
У нас строителният сектор постепенно започва да възприема идеята за изграждането на устойчиви сгради като една инвестиция, обвързана с екологията и ефективността и част от цялостната концепция за устойчиво развитие. Вървят редица дискусии и се организират събития с цел да се запознае обществото с тази инициатива, с понятия като устойчивост в строителството и енергийна ефективност. Всичко това е обвързано с директивата на Европейския съюз до 2020г. да се постигнат следните цели: да се намали с 20% потреблението на електроенергия, 20% от произвежданата електроенергия да идва от възобновяеми източници и с 20% да редуцират емисиите на парникови газове. Също така, след 2020г. всички новопостроени сгради ще бъдат с почти нулева консумация на енергия. За обществените сгради това ще важи след 2018г. Директивата задължава правителствата да приемат и съответен нормативен акт, който ще гарантира постигането на тези цели и ще въведе критериите за оценка. Българският стандарт за устойчиво строителство вече е в процес на разработване. Междувременно, у нас се прилагат три от световно признатите стандарти за оценка за устойчивите сгради: американският LEED, британският BREEAM и немският DNGB. Все повече от инвеститорите обръщат внимание на преимуществата на „зелените” сгради и възвръщането на техните инвестиции, макар и в един по-дългосрочен план. Но, от друга страна, трябва да се отбележи, че съществуват и проблеми, които засега до известна степен спират предприемачите в България от инвестиции в устойчиви сгради – като например липсата на нормативна уредба и достатъчно специалисти в тази област.

За момента в България не са много сертифицираните и подлежащите на сертифициране сгради. По немската системата DNGB вече се правят оценки на търговския и офис комплекс Сердика център в София, офис сградата на Кнауф България и административна сграда на Центъра за изследване на демокрацията. Британският BREEAM е изборът на проектантите и инвеститорите на София Бизнес Център и Сити Тауърс. По отношение на американския LEED, за оценка по този стандарт се работи върху проекта за бизнес парк София еърпорт център. Софарма бизнес тауърс е друг добър пример, но няма уточнение кой от стандартите е приет за оценка.