Довършителни работи със стъклени материали Стъклото е познато като строителен материал още от древни времена. Благодарение на набора си от характеристики, то често се оказва предпочитан материал както за интериорни, така и за екстериорни сградни елементи. Универсалните му качества позволяват да бъде основен материал с еднакъв успех и при декоративни и при функционални части на сградата.
текст инж. Вера Ангелова
По археологически данни, производството на стъкло се заражда в древния Египет през четвъртото хилядолетие преди Христа. Още тогава хората са разбрали и оценили забележителните качество на този материал. Той е устойчив на износване, огнеустойчив, и при нагряване не отделя опасни вещества. Коефициентът на водопоглъщане на стъклото е равен на нула, поради липсата на пори в структурата му. Това, естествено, предполага и отлична мразоустойчивост. В допълнение, стъклената повърхност издържа на въздействието на различни химични вещества и е много хигиенична – върху нея не се задържат и възпроизвеждат никакви микроби. Стъклото е диелектрик, не провежда електрически ток и изключва всяка възможност за натрупване на електростатичен заряд. Разбира се, всеки материал има и своите недостатъци и при стъклото най-големият несъмнено е неговата чупливост. Но в продължение на векове човекът се опитва да го отстрани и може да се каже, че е постигнал известен успех.
Стъклена мозайка
Едно от най-древните приложения на стъклото в декоративното оформление на сградите са мозайките от стъкло и шпалта. Тяхното разнообразие, чистота и яркост на цветовете са вдъхновили творчеството на много творци на мозаични картини. Ние все още се възхищаваме на великите произведения на изкуството по фасадите и интериора на базиликата Сан Марко във Венеция, Свети Петър във Ватикана, църквата на Възкресение Христово в Санкт Петербург и други. Това говори недвусмислено за удивителните експлоатационни качества на стъкления материал – облицовките от стъклена мозайка по стени и подове могат да се приемат за практически вечни.
За производството на стъклена мозайка се използва прахообразна смес на базата на кварцов пясък, с фелдшпати, сода с метални оксиди и пигменти. Разтопената пластична маса, получена от изходните материали, се излива във форми, а те след това преминават през термична обработка в пещ. Като резултат се получават малки плочки с различна степен на прозрачност.
Мозаичните плочки от полупрозрачно закалено стъкло се наричат шпалта. Материалът има голяма здравина и забележителна резистентният на абразиви. Това позволява подове, изпълнени от шпалта да намират място дори в помещения с интензивно движение, като например в обществените сгради.
Класическата стъклена мозайка представлява квадратни плочки с размер 10х10, 15х15 или 20х20mm и дебелина 3-4mm. По-рядко се използват правоъгълни плочки, като те най-често намират място като декоративни бордюри в комбинация с керамични плочки. Особен акцент в една мозайка могат да бъдат елементите с нетипична форма: наподобяващи морски камъчета, звезди, капки и други.
Цветовата палитра на стъклените мозайки е огромна, като в повечето случаи цветът оказва до голяма степен влияние и върху цената. Най-лесен за производство и респективно най-евтин е материалът в светлoсиви и бежови тонове. За да се получат ярки, наситени цветове, обикновено се налага използване на по-скъпи пигменти. С изключително атрактивна игра на нюансите и по-висока цена се отличават елементите, направени с добавянето на седеф. В следващата ценова ниша попада мозайката от стъклена маса, смесена с топилка от полускъпоценния камък авентурин – нейни забележителни характеристики са ефектните златни отблясъци и дълбочината на цвета.
Възможности на материала
Сферата на приложение на стъклената мозайка почти няма ограничения: тя включва фасади и интериори на жилищни и обществени сгради, стени и подове в басейни, бани и различни други помещения с висока влажност. Най-разпространеното решение е мозайката да е от различни цветове от една тоналност, които се комбинират лесно и създават приятни естетични нюанси. Едноцветна мозайка се използва изключително рядко, защото повърхността става монохромна и доста скучна на фона на възможностите, който материалът дава.
Обикновено се избират елементи в три, четири или пет цвята, смесват се в различни пропорции, и се събират в матрици с различни размери (например, 30х30mm) на основа от хартия или мрежа. Така се получават мозаичните смеси. Наред с тях, всяка цветова комбинация може да бъде изпълнена и по поръчка. Това е прецизна работа, изискваща много внимание и търпение, в резултат на която сюжетът на мозаичното пано наподобява произведение на живописта – с плавно и изящно очертаване на формите, благодарение на малкия размер и умелия подбор на стъклените мозаични плочки. Разбира се, естетическата стойност на такова произведение има и своето цифрово изражение – разходът за изработване на паното обикновено превишава значително цената на самия материал, като конкретната цена се определя от сложността на картината.
Стъклени плочки
За максимален размер на елементите за стъклена мозайка се приема 50х50mm. По-едрите елементи се наричат стъклени плочки.
Стъклените плочки се изработват от стъкло с висока здравина (якостта на огъване според изискванията на европейските норми трябва да бъде най-малко 27MPa).
В сравнение със стандартните керамични плочки, мразоустойчивостта на стъклените е по-голяма. Те остават без промяна на качествата си повече от 50 цикъла на редуване на положителни и отрицателни температури. Комбинации от стъклени плочки освен като елементи от фона, могат да бъдат използвани и като допълнение на оригинални декоративни бордюри. Материалът е подходящ, както при външното оформление на сградите, така и при дизайна на интериора на помещенията с разнообразно предназначение: кухня, бани, коридори и фоайета, дневни и зали от различен тип. Особено полезен се оказва материалът за приложения, където се изисква особено високо ниво на чистота и хигиеничност, като например в обществени басейни и зоните около тях.
Стъклени плочки се полагат на фуга, не по-малка от 2mm, а когато става дума за облицоване на големи площи (над 60m2), технологията препоръчва да се осигурят компенсационни фуги на всеки квадратен метър. При по-големи фуги (10-20mm), зоната на връзката се усилва с полиуретанов шнур и в последствие се запълва с еластичен строителен разтвор.
Прозрачните елементи в деликатни нюанси, цветното матирано стъкло, както и плочките с необичайни оптически и визуални ефекти притежават наистина несравними естетически свойства като архитектурен елемент. За това спомага и многообразието от оригинални идеи, използвани в продуктовото разнообразие от стъклени плочки. Някои производители залагат на играта на светлината, като предлагат плочки със сложна пространствена структура, които пречупват и отразяват светлинните лъчи, създаващи интересни визуални ефекти. Ако плочките са гланцирани и релефни, се постига ефект на преливане на цветовете. Особено ярко се открояват кристалните елементи с фрагменти от скъпоценни метали, с неравни краища и сложни преливки на цветове.
Стъклената плочка се съчетава чудесно с метали, керамика, дърво и камък, като така се доказва като универсален материал. Друго неоспоримо предимство е, че с нея се работи много лесно, като основното условие за устойчивостта на интериорните решения със стъклени плочки е използването при полагането им на високоеластичните лепила, препоръчани от производителя.
Стъклени блокове
Стъклената мозайка и стъклените плочки се използват основно за декоративни облицовки на различни интериорни и екстериорни повърхности. При желание за включване в интериора на стъклена преграда или стена, материалът, който трябва да се използва, са стъклените блокове с вакуумна кухина.
Стъклените блокове се получават чрез термично свързване на две половини. По този начин в крайния продукт се формира здрава частично вакуумна кухина. От външната страна блоковете са леко вдлъбнати навътре. По време на монтажа, това пространство се запълва с лепилен разтвор.
Звуко- и топлоизолационните параметри на стените от стъклени блокове са достатъчни за осигуряване на комфортен микроклимат в помещенията на сградата, а добрата им устойчивост на огън намалява риска от бързо разпространяване на евентуален пожар.
Все пак, основната характерна особеност на тези блокове остава тяхната светлопропускливост (достигаща до 75-80%), която им позволява да допуснат слънчевата светлина дори в най-отдалечените и тъмни части на помещенията. Светлопропускливостта е по-ниска при блоковете, чиито вътрешни повърхности са декорирани с релефни елементи - пръстени или вълни, но от друга страна такива модели създават необикновени светлинни ефекти. Най-малка светлопропускливост (30-50%) имат блоковете от матирано и цветно стъкло, но те осигуряват равномерно разпределена мека светлина, и ограничават отблясъците.
Специално място заемат стъклените блокчета за подове на помещения. Те се характеризират с по-голяма устойчивост на механични натоварвания, като това съответства на специфичното им приложение. Обаче, истинска находка за проектанти и вътрешни дизайнери се оказва стъкления под.
Стъклени подове
Все по-често инвеститори на мащабни проекти и собственици на къщи и апартаменти изненадват гостите си с необичайни изискани на вид стълбища с прозрачни стъпала или помещения със стъклени подове. Последните често се превръщат в своеобразна витрина или хранилище на артефакти. Впечатлението, което създават намиращите се под прозрачното стъкло предмети е още по-силно, ако към картината се добави и оригинално осветление.
Разбира се, изграждането на прозрачен, стъклен под неизменно е свързано с точно изчислена, специална конструкция на използваните елементи. Тя обикновено се състои от стъклен панел и метална рамка. Стъклените панели се изготвят от обработено или обикновено стъкло с дебелина 6-12 mm или от многослойно ламинирано стъкло и метална рамка. А за подобряване на устойчивостта на износване и предотвратяване появата на драскотини, горният слой се прави от закалено стъкло.
Сред най-разпространите решения при декорации на подове в частни и обществени сгради са така наречените стъклени „прозорци“. Технологията за изграждане на такъв елемент е сравнително проста – в пода се обособява ниша или, при обратния подход, нивото му се повишава, превръщайки го в своеобразен подиум с височина 10-15cm. По периметъра на бъдещия „прозорец“ се монтира стоманена рамка. След това се оформят дъното и ограждащите стени, поставят се светлини и се запълва „изложбената платформа“ с различни, подходящо аранжирани предмети. Това могат да бъдат морски камъни, риби и мотиви, антикварни предмети, аранжировки от цветя или нещо друго, което изглежда подходящо в зависимост от обстановката. След поставянето на предметите върху рамката с помощта на специални изолиращи подложки се поставя стъклото.
Ако стъкленият под се изгради под формата на ленти по периметъра на помещението, се създава визуално усещане за по-големи размери на всяко помещение. Допълнителната светлина може да разсее тъмнината в ъглите и да създаде усещане за простор и ефир.
Стъклото е приложимо за подове на всякакви помещения, но при изграждането на стъкления под трябва да се вземат предвид особеностите на експлоатацията. Ако например става въпрос за баня, дори ако стъкления елемент е малък по размери, е редно да се изгради дренажна система и да се предвиди защита от кондензация. Това, разбира се, ще доведе до значително увеличение на разходите по изграждането на пода.
Като цяло, не съществува единна рецепта за подовете от стъкло – към всеки отделен проект трябва да се подхожда с отчитане на конкретните особености.27/05/2012 |
